Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 696
гр.Бургас, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 658 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.С.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № НП-209/ 29.01.2018г., издадено от Заместник кмета
на Община-Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат доводи, че наказаното лице не е автор на
деянието.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от С.Д., който поддържа жалбата по изложените доводи.
Административнонаказващият орган Община Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която моли за
потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената
разписка на л.10, НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2019г., а жалбата
срещу него е депозирана на 08.02.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 23.01.2018 г., в 13.35 часа, в Бургас, при извършена
проверка от свидетеля *на длъжност инспектор транспортно звено "Репатрация" към ОП "Транспорт" при Община
Бургас в гр. Бургас, се установило, че лек автомобил марка "Форд",
цвят светло син, с рег. № *, собственост на „*“ ООД, БУЛСТАТ *, е бил паркиран в
ж.к. „*“ до бл. 19, върху пешеходна пътека. Във връзка с констатираното
нарушение свидетелят *извършил заснемане на паркирания неправилно автомобил и
съставил протокол за извършената проверка от 23.01.2018 г., след което
автомобилът бил репатриран на наказателен паркинг. Снимките и протоколът били
предадени на свидетеля М.Д. на длъжност "главен специалист" в
дирекция УКОРС, която била разпределена на работа на наказателния паркинг. Жалбоподателката В.С.Д. посетила паркинга, за да вземе
автомобила. Пред свидетеля Д. жалбоподателката заявила,
че не тя е паркирала автомобила на посоченото място. На жалбоподателката
било казано, че автомобилът няма да бъде освободен, докато не бъдат заплатени
таксите и не й бъде съставен акт. Д. заплатила такса в размер на 43,20 лв.,
като се съгласила да й бъде съставен акт. Св. Д. на база на събраните
доказателства - протокол и приложен към него снимков материал, съставила на Д.
АУАН с бланков номер 0087983, в който Д. вписала, че има възражения.
Впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване
в настоящото производство.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло, доколкото те допринасят за изясняването на
отделни моменти от фактическата обстановка.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– заместник кмета на Община Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно
от приобщените към материалите по делото копия на заповеди. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. Без
значение е дали е било допуснато нарушение на закона при връчването на НП, тъй
като жалбоподателката е упражнила правото си на
жалба. Не е налице нарушение и при посочването на свидетелите по акта, още
повече, че не се спори, че автомобилът е бил неправилно паркиран. Не е
нарушение и посочването на само един свидетел, тъй като АУАН е съставен на
базата на констативен протокол, който е официален документ, поради което е
могло да бъде съставен и при липса на свидетели на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН.
За да бъде наложено
наказание за извършено административно нарушение следва да бъде доказано по
несъмнен начин както наличието на всички признаци от състава на това нарушение,
така и неговото авторство.
От събрания по делото доказателствен
материал по категоричен начин се установява, че е осъществено от обективна
страна нарушението по чл. 98, ал.
1, т. 5 ЗДвП,
съгласно която разпоредба, престоят и паркирането са забранени
върху пешеходни пътеки.
Според настоящият състав обаче, не е доказано по несъмнен
начин авторството на деянието. На мястото на нарушението не е имало водач, като
впоследствие, след репатрирането на автомобила, се появява жалбоподателката
Д.. Свидетелката по акта заявява, че „след като колежката е съставила акта на
нея, значи тя е казала, че тя е паркирала“. Самата актосъставителка
заявява буквално същото. Иначе казано, изводите за авторството на деянието се
базират единствено на твърденията на актосъставителя
и свидетеля, без обаче същите да са категорични какво е казала жалбоподателката, а излагат как по принцип се извършва
работата на паркинга. Това по мнение на настоящия състав е недостатъчно да се
изгради убеждение за авторството, тъй като представлява възпроизвеждане на
самопризнания, а освен това в самия АУАН жалбоподателката
е посочила, че има възражения, които ще направи по-късно. Жалбоподателката
не е собственик на автомобила, а същият е бил собственост на юридическо лице,
като липсват декларации по чл. 188 ЗДвП. Предвид всичко, липсват каквито и да е
обективни и безспорни доказателства за направено самопризнание.
Освен това, дори и да се приеме, че жалбоподателката
се е съгласила актът да й бъде съставен, за съда остават сериозни съмнения, че
това е било направено под своеобразен натиск, поради което и това косвено „самопризнание“
не следва да бъде ценено. И актосъставителката, и свиделката заявяват, че автомобилът се освобождава след
заплащането на такса репатрация и след съставянето на
АУАН. Съгласно чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП обаче разходите, направени във
връзка с преместването на неправилно паркирано превозно средство са за сметка
на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи. Видно е, че законът предвижда кога принудителната
административна мярка „преместване“ престава да действа- със заплащането на
разходите, като не е предвидено като предпоставка за освобождаване съставянето
на АУАН. В конкретния случай обаче твърденията на жалбоподателката,
че се е съгласила да й бъде съставен АУАН, за да бъде освободен автомобилът, се
потвърждават от казаното от актосъставителката и
свидетелката, касателно изпълняваната от тях
процедура. Всичко това поставя под съмнение както законосъобразността на
действията на служителите на общината, така и доброволността на признанието на жалбоподателката.
В обобщение, съдът счита, че
авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, като е използвана
незаконосъобразна практика от страна на служителите на общината, поради което и
наказателното постановление следва да бъде отменено. Следва да се отбележи, че
настоящият състав няма възможност да постанови връщане на заплатената от Д.
такса в настоящото производство.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-*/ 29.01.2018г., издадено от
Заместник кмета на Община-Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП на В.С.Д.
с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.