Р Е Ш Е Н И Е
№1048
гр. Перник, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01379 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.А.Д. *** АД, с искане за признаване за
установено, че ищцовата страна не дължи на ответното
дружество сумата в общ размер на
4 672 лева, представляваща сбор от следните вземания: 3 416,77 лева
- главница за доставена топлинна енергия, 954,10 лева - мораторна
лихва и 201,13 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 2892 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че за процесните вземания са издадени
изпълнителен по ч. гр. д. № 2892 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.
Въз основа на този изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело №
242/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., което е прекратено. Впоследствие отново е образувано изпълнително
дело № 1159/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Изложени са подробни доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество не е
подало отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени
материалите по ч. гр. д. № 2892 по
описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, от които се установява, че „Топлофикация - Перник” АД е
подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу М.А.Д..
Установява се още, че е издадена заповед от
06.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02892 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, която се отнася
за следните вземания: 3416,77 лева -
главница за доставена топлинна енергия, 954,10 лева - мораторна
лихва и 201,13 лева – разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Обсъжданата заповед за
изпълнение е връчена на 05.11.2009 г.
на М.А.Д., която не е подала възражение
по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което
същата е влезнала в сила на 19.11.2009 г. Впоследствие е издаден
изпълнителен лист от 07.01.2010 г. за сумите, които са предмет на обсъжданата
заповед за изпълнение.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба
вх. № 01422 от 16.02.2010 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано
изпълнително дело №
242/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е
направено искане да бъдат
предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху трудовото възнаграждение.
От материалите по
изпълнителното дело № 242/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Б., се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение на 24.06.2010 г. до работодателя „Блек сий трейдинг“ ЕООД за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Останалите
действия на съдебния изпълнител са свързани с прочуване на имущественото
състояние на длъжника. С постановление от 17.07.2014 г. на съдебния изпълнител
е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, т. 8 ГПК.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 013202 от 18.08.2017 г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело № 1159/2017 г. по описа
на ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се
наложи запор върху трудовото възнаграждение.
От материалите по изпълнителното дело № 1159/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б.,
се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение на 07.09.2017 г. до работодателя „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника. Останалите действия на съдебния изпълнител
са свързани с прочуване на имущественото състояние на длъжника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие
на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна
оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че
са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално
принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет,
поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
В настоящия
случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 02892 по описа за
2009 г. на Пернишки районен съд. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването
на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали
вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл.
404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение – същата има установително
и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по
чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални
норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера
на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли
се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че
длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу
заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда
на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта
за изпълнение е влезнала в
сила на 19.11.2009 г., от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен
давностен срок.
Давността
е прекъсната на 16.02.2010 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело № 242/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. ,
като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така,
тъй като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на
длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Давността отново е
прекъсната на 24.06.2010 г., когато е изпратено запорното
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя)
- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Горното налага извод, че след прекъсването на давността на 24.06.2010 г.
е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от
24.06.2010 г. (датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително
дело, в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ) не са
извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“,
като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 24.06.2012 г.
изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Този извод не се променя от
обстоятелството, че липсва постановление на съдебния изпълнител за прекратяване
на изпълнителното дело, тъй като същото се прекратява по силата на закона и не
е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният извод не се променя и от обстоятелството, че
през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП с цел проучване
имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни
разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и други.
Горното налага извод, че започналата да тече давност
на 24.06.2010 г. е изтекла на 24.06.2015 г., а исковата молба е подадена на
22.09.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.
Второто изпълнително дело № 1159/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., е образувано на
18.08.2017 г., което
след изтичане на давността.
Дори да се приеме, че давността е спряла да тече до датата (24.06.2012 г.) на перемпцията по първото
изпълнително дело, то второ
изпълнително производство отново
е образувано след изтичане
на обсъждания давностен
срок. Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 186,88
лева - държавна такса и 48 лева – такса за преписи на 2 бр. изпълнителни дела.
Представен е договор за правна защита, от който се установява, че на ищеца са
предоставени безплатни адвокатски услуги по чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл процесуланият представител има право на адвокатско
възнаграждение в размер на 769,12 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в общ
размер на 4 672 лева, представляваща сбор от следните вземания: 3 416,77
лева - главница за доставена топлинна енергия, 954,10 лева - мораторна лихва и 201,13 лева – разноски, за които са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 2892 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА
ЗАПЛАТИ на М.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** размер на 234,88
лева – направени разноски.
ОСЪЖДА„Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
С.И.С. от Софийска адвокатска колегия сумата от 769,12 лева - адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатана правна
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 02892 по описа за 2009 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.