Р Е Ш Е Н И Е№1615
05.09.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети
юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2820/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Електронен фиш Серия К, № 2679626
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни довод за
незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата
отмяна. С допълнение към жалба (лист 13 от делото) се твърди да е допуснато
съществено процесуално нарушение поради погрешна правна квалификация на
вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение. Жалбоподателят взема
становище да е недопустима привръзка между ал. 2 и ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, тъй
като двете разпоредби уреждали различни състави на административни нарушения. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, и
не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.И.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 24.04.2019 г.,
установено от разписка за връчване на ЕФ, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на същата дата, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 15.03.2019 г. в 18:05 часа на път II-86 км
19+000 в посока гр. Асеновград жалбоподателят В.И.П. управлявал лек автомобил „Ауди
А 8“ с рег. № ***** със скорост на движение от 102 км/ч при разрешена скорост
от 60 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 11743ca. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 105 км/ч, като след приспаднат толеранс от минус 3 %
била установена стойност на скоростта на
движение от 102 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на
разрешената скорост с 42 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против
жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 2679626, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № *****, е от одобрен
тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г., като измерването е в рамките на
този срок.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. (лист
18 от делото) се установява, че процесното техническо средство с фабричен номер
№ 11743ca е преминало
последваща проверка на 11.10.2018 г. със заключение, че същото съответства на
одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения
върху средството за измерване, включително защитни стикери. Изяснява се и че
грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
Установява се и че периодичността на проверките е една година (лист 17 от
делото).
От Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-7522/18.03.2019 г.) се установява, че на дата 15.03.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е била разположена на път II-86 км
19+000, с начален час на работа 17:00 часа и краен час на работа 19:30 часа, като
на място на контрол е действало ограничение на скоростта на движение от 60
км/ч, сигнализирано с пътен знак.
От приложения към преписката снимков материал (клип № 0144341
от радар № 11743ca) се изяснява, че измерената скорост на движение на
процесния лек автомобил с рег. № ***** е била 105 км/ч, като заснемането е било
извършено на 15.03.2019 г. в 18:05 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ***** (лист
9 от делото) се установява, че негов собственик е жалбоподателят В.И.П..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-86 км
19+000 в посока гр. Асеновград; датата – 15.03.2019 г.; точният час на
извършване на нарушението – 18:05 ч.; регистрационният номер на МПС – *****;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – В.И.П.; описание
на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост - 102 км/ч,
при ограничение от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка.
***, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между
процесния електронен фиш и приложения към него клип № № 0144341 от радар № 11743ca. От Протокол
за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е било
позиционирано на път II-86 км 19+000 в посока гр.
Асеновград. Работата с техническото средство е започнала на 15.03.2019 г. в 17:00
часа и е приключила в 19:30 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал
е заснето и процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с № 11743ca.
Несподелимо е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение чрез неправилна правна квалификация на извършеното нарушение.
Последното е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. По
този начин ясно е посочено, че е прието приложение да намира хипотезата на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като стойността на скоростта, която не е трябвало да се
превишава, е била различна от посочената в ал. 1 и е била сигнализирана с пътен
знак. Привръзката с ал.1 на чл. 21 от ЗДвП е направена, тъй като именно в тази
разпоредба е разписано конкретното задължение за водачите на пътни превозни
средства за определено поведение, чието неизпълнение на свой ред ще осъществява
състав на административно нарушение. Забраната за водач на пътно превозно
средство за движение със скорост над максимално разрешената без всякакво
съмнение е предвидена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая
препращането към първата алинея се прави, тъй като именно там е разписано
изпълнителното деяние на нарушението, задължението за съблюдаване на определено
поведение, там е посочен и субектът на нарушението – водач на ППС. Без подобно
препращане нарушението би останало безадресно. Безспорно е също така, че
субектът на нарушенията по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е един и същи – водач
на ППС, както и че поведението, което му се вменява в тежест, е едно и също –
да избира такава скорост на движение, която да съответства на нормативно
предвидено в различните хипотези по ал. 1 и ал. 2. В процесния случай
препращането е направено именно към тези общи за двете нарушения обстоятелства,
което е видимо от изписването на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на второ
място, т.е. основният състав препраща към нея, но е прието в конкретния случай
жалбоподателят при избиране на скоростта си на движение да е превишил скорост,
различна от посочената в таблицата по ал. 1 и която е сигнализирана с пътен
знак. Съдебната практиката на касационната инстанция приема, че посочване на
правна квалификация само по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не нарушава правото на защита
на наказаното лице и му позволява да разбере за какво деяние от фактическа
страна е санкциониран. Това обаче не означава, че изписването на пълната,
по-точна и изчерпателна правна квалификация съставлява съществено процесуално
нарушение, както неправилно се приема в жалбата. Напротив, обилна е практиката
на касационната инстанция за това, че правна квалификация на нарушението по чл.
21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП е допустима и не ограничава правото на защита на
наказания (така Решение № 1835 от
06.08.2013 г. по к.а.н.д. № 1572/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1485 от 20.07.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1279/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2015 от 23.09.2013 г. по к.а.н.д. № 1927/2013 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2322 от 25.10.2013 г. по к.а.н.д. № 2015/2013 г. на Административен съд –
Пловдив).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да се приеме да е било допуснато процесуално нарушение при така дадената
правна квалификация, то не би било от категорията на съществените. Пределно
ясно в обстоятелствената част на електронния фиш е посочено мястото на извършване
на нарушението, което е извън населено място, посочена е максималната допустима
стойност на скоростта на движение – 60 км/ч, както и че тя е сигнализирана с
пътен знак В26. Нарушението е ясно описано, правилно е определена и приложимата
санкционна разпоредба, поради което не може да се приеме да е допуснато
съществено процесуално нарушение – така Решение № 954 от 13.05.2016 г. по к.а.н.д.
№ 633/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Тези съображения се излагат
единствено за пълнота, тъй като настоящият състав приема процесуално нарушение
въобще да не е допуснато.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен
състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен
материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП,
за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна
страна на 15.03.2019 г., в 18:05 часа на път II-86 км 19+000 в посока гр.
Асеновград е управлявал лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № *****, като се е
движил със скорост от 102 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч. От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е
формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква
скорост се е движил, както и какво е действащото ограничение при движение извън
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението на скоростта на
движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение на 15.03.2019 г. на собствения му лек автомобил с превишена скорост и
в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила
от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на
превозното средство се смята за извършител на нарушението, санкционирано с
електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против
жалбоподателя е направено при правилно прилагане на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Съдът счита, че в
случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния
случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 42 км/ч, поради
което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 41 до 50 км/ч на разрешената максимална
скорост извън населено място. Съдът намира и че правилно е била установена
превишената стойност на скоростта от 42 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 %“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като
от измерената скорост, която в случая по делото се установи да е 105 км/ч, се
извадят 3 % толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 102 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък
е била 60 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 42 км/ч. По
тези съображения съдът намира и че не е налице несъответствие или неяснота при
определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на
приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се
налице основания за неговото изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв трябва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2679626 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на В.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.