О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 14.07.2020 г.

 

          АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, първи състав, в закрито съдебно заседание, на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: С. ТОНЕВ

                                                                              НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ                                                                            

 

след като разгледа докладваното от съдия Ушев ВНЧД № 348 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

         

          Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.309, ал.6 от НПК.

 

          Делото е образувано по жалби на подсъдимите по НОХД 2151/2019 г. на СНС, 6 състав, П.Л.Б. и С.Н.Ч., против протоколно определение от 30.06.2020г., с което в производство по чл.309 НПК по отношение на подсъдимите е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С жалбата на подсъдимия Б. се иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което да не му бъде вземана мярка за неотклонение. Искането се аргументира с продължителността на наказателния процес и с безукорното процесуално поведение на подсъдимия. Посочва се още, че същият полага грижи за болната си майка и изпълнението на мярката за неотклонение би му създало затруднения, тъй като майка му живее в друго населено място.

С жалбата на подсъдимия Ч. също се иска отмяна на първоинстанционното определение и на наложената му с него мярка за неотклонение „Подписка“. Като аргумент в подкрепа на искането се сочи продължителният срок на воденото срещу подсъдимия наказателно производство, който според него се явява неразумен.

Въззивният съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали, счита, че същите са процесуално допустими, а разгледани по същество, се явяват неоснователни.

Законодателят в разпоредбата на чл.309, ал.2 НПК е регламентирал възможност за съда при наличие на определени предпоставки да вземе мярка за неотклонение по отношение на подсъдим. Първата предпоставка е подсъдимият да е признат за виновен, осъден на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да не е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Видно от постановената от СНС на 30.06.2020 г. присъда № 23, съдът е признал подсъдимите Б. и Ч. за виновни в извършване на престъпленията, за които им са повдигнати обвинения, като е осъдил подсъдимия Б. на 5 /пет/ години „Лишаване от свобода“, а подсъдимия Ч. на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“. Следователно първата предпоставка по чл.309, ал.2 НПК е налице.

Втората предпоставка е наличието на реална опасност от укриване. Тя не е била предмет на обсъждане в обжалваното определение на СНС. Напротив, за да вземе мерки за неотклонение по отношение на подсъдимите, съдът се е позовал единствено на постановената осъдителна присъда. Поради това АСНС намира, че с мотивите си следва да замести липсата на такива в първоинстанционното определение. Наказателното дело срещу подсъдимите действително се провежда извън рамките на разумния срок, като това не се дължи на тяхно процесуално поведение. Разумният срок обаче следва да бъде отчитан при преценка на справедливостта на наложеното с присъдата наказание. Същият не се явява причина за неупражняване на предоставената на съда възможност по чл.309, ал.2 НПК. След постановяването на осъдителен съдебен акт вземането на мярка за неотклонение се извършва с цел да се обезпечи изпълнението на присъдата и да се попречи на подсъдимия да се укрие. По делото са приложени справки за съдимост на подсъдимите лица, от които се установява, че същите са осъждани, при това за тежки умишлени престъпления. Влизането в сила на осъдителни присъди обаче не ги е възпряло да продължат да осъществяват поведение в разрез с установените в наказателния кодекс забрани за извършване на общественоопасни деяния. Безукорното процесуално поведение на подсъдимите в настоящия случай не се явява причина за неприлагане по отношение на тях на мерки за неотклонение, още повече, че те по закон са длъжни да спазват такова поведение.

Осъдителната присъда, постановена по отношение на двамата подсъдими, за две тежки по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпления и размерът на наложените с първоинстанционната присъда наказания „Лишаване от свобода“ се явяват нови обстоятелства, предпоставящи наличието на реална опасност от укриване. В съчетание с данните за съдебното минало на подсъдимите, те обуславят налагане на мярка за неотклонение „Подписка“, която се явява най – лекото процесуално ограничение.

В частната жалба на подсъдимия Б. се твърди, че определената от СНС мярка би му създала затруднения да полага грижи за болната си майка. Мярката за неотклонение „Подписка“ се състои в поемане на задължение от страна на подсъдимия, че няма да променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Същата не поставя ограничение в свободното придвижване. Поради това изпълнението на мярката няма да ограничи подсъдимия да напуска населеното място и да полага грижи за болния си родител.

Поради изложените съображения АСНС намира, че жалбите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а атакуваното с тях определение – потвърдено.

 

Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.06.2020 г. по НОХД 2151/2019 г. на СНС, 6 състав.

           

Определението е окончателно.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: