РЕШЕНИЕ
№ 1775 24.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 917 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на М.Г.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат З.Б., против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание
изменение ищецът предявява осъдителни искове за следните суми : 1 759,32 лв. - допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 01.01.2017г.
– 31.01.2020г. нощен труд с коефициент 1,143; 223,89 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 01.05.2017г.
– 09.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба на 10.02.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира и
присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представя и ангажира
доказателства.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“
- Бургас към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - Бургас. Сочи, че е полагал труд на 24-часови
смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след преизчисляване
на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143 се получава
превишаване, като счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен.
Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди,
че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен
с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187 и чл.179 ЗМВР и чл.86
ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Бургас на длъжността „***“ и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със
статут на държавен служител. Безспорно е също, че в предявения период 01.01.2017г.
– 31.01.2020г. ищецът е полагал труд на 24-часови работни смени по утвърдени
графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано
изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на
нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът
на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период
01.01.2017г. – 31.01.2020г. са действали издадените от министъра на вътрешните
работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и
Наредба № 8121з-779/ 29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Първата
посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с решение № 8585/ 11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния административен съд, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на 11.07.2016г.
до обнародването на следващата Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата
ги Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ,
бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от 2014г./ изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава с
коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от 2015г. и
2017г./ липсва подобна изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна празнота и следва да
се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно
третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно
правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40
часа седмично. Следователно приложимият
коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна
експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 696часа нощен труд, за който
ответникът му е заплатил общо 424 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР. При превръщане на положените часове нощен
труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 938,53 часа.
Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 242,53 часа не е отчетена
от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 759,32 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена
тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така установеното
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд.
На основание чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.245, ал.2 от КТ ответникът дължи и претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от 30-о число на месеца следващ съответното отчетно
тримесечие от процесния период. В случая искът за дължимо възнаграждение е
предявен, начиная от 01.01.2017г., като тази дата попада в първото тримесечие
на годината и падежът на задължението е на
31.04.2017г. За миналия период от предявената начална дата 01.05.2017г. до
деня, предшестващ предявяването на исковата молба – 09.02.2020г., установеният
от вещото лице неоспорен размер на законната лихва е 223,89 лв. На основание
чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в този размер.
Ответникът дължи и законна лихва върху главницата за периода от подаване на
исковата молба на 10.02.2020г. до окончателното й изплащане.
По изложените
съображения исковете са основателни и доказани и ще бъдат уважени.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 350 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което към момента
на сключване на договора и изплащане на възнаграждението е определено в
минималния размер, установен в действащата тогава норма на чл.7, ал.1, т.2 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
иск държавна такса от общо 120,37 лв. /70,37 лв. - по иска за главницата и 50
лв. по иска за лихвата/ и направените от съда разноски в размер на 200 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пиротска“
№ 171А, да заплати на М.Г.П. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат З.Б., следните суми : 1 759,32 лв. - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 242,53 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1 696часа,
положен в периода 01.01.2017г. – 31.01.2020г. по служебно правоотношение между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването
на иска на 10.02.2020г. до окончателното й изплащане; 223,89 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.05.2017г. –
09.02.2020г.; и 350 лв. – за направените
по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи на
Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Пиротска“
№ 171А, да заплати по сметка на
Районен съд - Бургас сумите от 120,37
лв. –дължими държавни такси и 200
лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД