№ 871
гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100208 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. Ч. против Н. А. Ч.,
с която се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответницата не е собственик на УПИ № *** в строителен квартал 207 по
ПУП на гр. Велико Търново, целият с площ от 570 кв.м., с кадастрален
идентификатор № ***, с административен адрес: гр. Велико Търново, ул.
„***“ № 52, заедно с построената в имота двуетажна къща.
Ищецът твърди, че на 28.3.2003 г. между родителите му Г. и А. Ч., от една
страна, и ответницата Н. А. Дж. /сега Ч./, от друга, на основание чл. 22, ал. 1
от ЗЗД в негова полза е сключен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, по силата който е станал собственик 120 кв.м. от УПИ /дворно място/
целият с площ 570 кв.м., представляващ имот с планоснимачен № ***, в
строителен квартал 207 по ПУП на гр. Велико Търново, заедно с построената в
него двуетажна къща, който имот е находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***”
№ 52. Сочи, че не се отказал от правото си в предвидената от закона форма, а
напротив – възползвал се е от уговорката в негова полза. Заявява, че през м.
август 2024 г. след направена справка синът му е установил, че на 19.4.2006 г.
е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 675, том IV, н.
д. № 213/2006 г. на нотариус Диана Раднева, с който ответницата е призната за
собственик на въпросния имот и на построената в него къща. Твърди, че от
мотивите на този нотариален акт е видно, че нотариусът е признал Н. Ч. за
собственик поради неприемане на уговорката в полза на трето лице от
същото, т.е. от него, като заявява, че от представените по нотариално дело №
213/2006 г. документи не е нА.чен документ, който да обективира отказа му да
приеме престацията по Нотариален акт № 333, том II, н. д. № 150/2003 г. на
1
нотариус Денчо Денчев. В тази връзка счита, че представените по нотариално
дело № 213/2006 г. документи не обосновават извода на нотариуса за
собственост на имота в полза на ответницата, а от друга страна, дори да беше
нА.чен действителен отказ от негова страна да се ползва от престацията, то
правните последици не са придобиване правото на собственост от страна на
уговарящата ответница.
Ответницата оспорва иска. Заявява, че до уговорката, че тя закупува имота
в полза на ищеца, се е стигнало, тъй като заедно с родителите си е желаела да
предложи на последния улеснен начин за постоянно живеене в Република
България. Твърди, че ищецът не е заявил изрично, че приема направената
уговорка в негова полза, а напротив – с поведението си демонстрирал, че няма
никакво намерение да приема същата. Сочи, че в края на 2005 г. по
предложение на родителите си се е свързала с ищеца и изрично му е заявила,
че след като същият не приема уговорката в негова полза, то същата ще бъде
отменена, на което ищецът отговорил, че не го интересува и че не желае да се
ползва от уговорката. В тази връзка на 19.12.2005 г. попълнила молба-
декларация, адресирана до Служба по вписванията, гр. Велико Търново,
според която отменя уговорката в полза на ищеца. Твърди, че с оглед на така
подадената молба-декларация и предвид заявеното от ищеца, че същият не
приема уговорката в негова полза, на 10.4.2006 г. й е издаден нотариален акт
за собственост на процесния недвижим имот. Заявява, че след смъртта на баща
й пред 2012 г. ищецът се прибрал за погребението и въпреки, че същият е бил
наясно с отменената уговорка в негова полза, както и с обстоятелството, че тя
се е снабдила с нотариален акт за собственост, не последвало несъгласие от
негова страна. Отрича ищецът да се е държал като собственик на имота и че
някога е изпращал пари за заплащане на данъците за него. Твърди, че е
владяла имота като свой повече от 20 години, което е основание за
придобиването му по давност.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване, а процесуалният
представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за
отхвърляне на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че с Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 333, том II, дело № 150 от 28.3.2003 г.
на нотариус Денчо Денчев Г. А. Ч. и А. И. Ч. са продА. на Н. А. Дж., която е
закупила в полза на А. А. Ч. недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново,
ул. „***“ № 52, а именно: 120.00 кв.м. от УПИ – дворно място целият с площ
от 570 кв.м., представляващ имот планоснимачен № *** в стр. квартал 207 по
ПУП на гр. Велико Търново, заедно с построената в дворното място
двуетажна жилища сграда.
2
Установява се също, че с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 675, том IV, дело № 213 от 19.4.2006 г. на нотариус Диана Раднева по
молба на Н. А. Ч. /преди Дж./ и поради неприемане на уговорката в полза на
трето лице от същото, Н. А. Ч. е призната за собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 52, а именно: 120.00 кв.м. от
поземлен имот планоснимачен № *** в стр. квартал 207 по ПУП на гр. Велико
Търново, целият с площ от 570.00 кв.м., заедно с построената в имота
двуетажна жилища сграда.
Междувременно, на 19.12.2005 г. пред нотариус Диана Раднева е
представена молба–декларация от Н. А. Дж., с която последната е
декларирала, че отменя уговорката в полза на А. А. Ч., направена в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 333, том II, дело № 150 от
28.3.2003 г. на нотариус Денчо Денчев.
За установяване на твърденията си страните ангажираха гласни
доказателства, както следва:
Според показанията на водения от ищеца свидетел М. Ч. /син на ищеца/,
след придобиването на имота през 2003 г. ищецът е споделил на всички свои
роднини, че желае въпросното придобиване в негова полза, като дори е
изпратил на сестра си /ответницата по делото/ 500-600 евро за прехвърлянето
му. Заявява, че при завръщанията си в България и той, и баща му са отсядА. в
процесния имот, в който към този момент /и понастоящем/ е живеела
ответницата, която не им е създавала никакви пречки да го ползват.
Св. А. Т. /сестра на страните/, също водена от ищеца, заявява, че
родителите на страните и самата ответница са споделили на своите роднини
/сред които е и св. Т./, че процесният имот е прехвърлен на ищеца и че цялото
им семейство е знаело, че именно той е неговият собственик. Твърди, че брат
й е бил съгласен да е собственик на имота и е искал да прави ремонти по
същия. Сочи, че от сестра си е разбрала, че последната е прехвърлила имота на
нейно име, като тогава майка им все още е била жива и същата е казала на
ответницата да „върне“ имота на брат си, който е бил нейн любимец. Заявява,
че приживе на родителите им в имота са живели същите, заедно с ответницата,
която се е грижила за тях.
Според показанията на водения от ответницата свидетел Н. Д. /внучка на
ответницата/ няколко години след продажбата на имота родителите на
страните /уговарящите по сделката/ са се свързА. с ищеца по телефона и в
присъствието на ответницата са му заявили, че имотът остава за последната и
уговорката в негова полза отпада. Св. Д. заявява, че е била очевидец на
разговора, който е бил на високоговорител, и че е чула как ищецът е заявил, че
не го интересува какво ще правят. Твърди, че след въпросния разговор ищецът
не е правил проблеми на ответницата във връзка с къщата, като същият е имал
ключ за нея и е идвал когато си поиска. Споменава за писмо, което било
изпратено на ищеца във връзка с оттеглянето на уговорката в негова полза.
Св. А. М., водена от ответницата, заявява, че ищецът рядко си идва в
3
имота и че същият се ползва от ответницата, която е живеела там заедно с
родителите и с внуците си. Твърди, че ответницата е прави ремонти на къщата
след 2019 г.
Св. О. У., също воден от ответницата, заявява, че ответницата живее в
процесния имот от повече от 20 години, а ответникът живее в чужбина и
когато си идва в страната отсяда в имота за по няколко дни. Потвърждава, че
ответницата е правила ремонти на къщата.
По делото са представени и писмени доказателства, че от 2009г. до
момента данъците и таксите за имота се заплащат от ответницата.
При така установените обстоятелства, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото
ищецът търси защита на правата си при твърдението, че е собственик на
процесния имот, който е придобил чрез договор за продажба с уговорка в
негова полза. От своя страна, ответницата се е снабдила с нотариален акт, с
който е призната за собственик на процесния имот, поради неприемане на
уговорката в полза на ищеца.
Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД, може да се договаря и в полза на трето лице.
Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е
заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея.
Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени
третото лице.
При договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот с
уговорено между страните по сделката право върху прехвърления имот в
полза на трето лице, правото да се отмени тази уговорка се погасява с
изричното изявление на бенефициера, че ще ползва имота или с конклудентни
действия, изразяващи се в упражняване на учреденото право. След като
третото лице е предприело действия, сочещи по безсъмнен начин, че ще
ползва имота, страните по сделката не могат да отменят без съгласието му
направената в негова полза уговорка - чл. 22, ал. 1, изр. II-ро ЗЗД. Изключение
от това правило е възможно само в хипотезата на чл. 22, ал. 1, изр. III-то ЗЗД,
когато уговарящият изрично е запазил правото си да отмени уговорката или
да замени третото лице /така Решение № 158 от 19.6.2015 г. на ВКС по гр.д. №
6479/2014 г., IVг.о./.
В случая от показанията на св. М. Ч., макар и ценени по реда на чл. 172
ГПК с оглед заинтересуваността му от изхода на делото, следва да се направи
извод, че след сключването на договора за продажба, обективиран в
Нотариален акт № 333, том II, дело № 150 от 28.3.2003 г. на нотариус Денчо
Денчев, бенефициерът А. А. Ч. е направил изрично изявление пред своите
роднини, в това число пред уговарящите и пред обещателя, т.е. пред своите
родители и пред сестра си, че желае да се ползва от уговорката в негова полза,
с което възможността на последните да отменят въпросната уговорка е била
4
погасена. Показанията на св. Ч. в тази им част са последователни и логични,
почиващи на негови непосредствени впечатления, поради което съдът няма
основание да не цени същите. В тази им част показанията на св. Ч. не се
опровергават от останА.те събрани доказателства, включително от
ангажираните от ответницата свидетелски показания, а дори напротив –
подкрепят се от показанията на св. А. Т., която е сестра на страните и която
заявява, че ищецът е бил съгласен да е собственик на имота и е искал да прави
ремонти по същия.
На следващо място, трябва да се има предвид, че с договора за продажба,
обективиран в Нотариален акт № 333, том II, дело № 150 от 28.3.2003 г. на
нотариус Денчо Денчев, уговарящите не са си запазили правото да отменят
уговорката или да заменят третото лице, поради което в случая хипотезата на
чл. 22, ал. 1, изр. III-то ЗЗД не е нА.це и разговорът, за който споменава св. Н.
Д., при който родителите на страните са заявили, че уговорката в полза на
ищеца „отпада“, не е породил никакви правни последици. Нещо повече, при
логическото тълкуване разпоредбите на чл. 22, ал. 1, изр. II-ро и изр. III-то ЗЗД
се налага извод, че уговарящите не са имА. право да отменят уговорката в
полза на ищеца /при положение, че не са си запазили това право с договора/,
включително и в хипотезата, при която преди тяхното изявление ищецът все
още не е заявил намерението си да се ползва от уговорката. В тази връзка и в
допълнение следва да се отбележи, че споделеното от св. Н. Д. изявление на
ищеца в горепосочения телефонен разговор /че не го интересува какво ще
правят с имота/ очевидно няма характер на изявление за отказ на уговорката в
негова полза.
И не на последно място, представената пред нотариус Диана Раднева
молба–декларация от ответницата, с която последната е декларирала, че
отменя уговорката в полза на ищеца, направена в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 333, том II, дело № 150 от 28.3.2003 г. на нотариус
Денчо Денчев, няма никакво правно значение. Това е така, доколкото
разпоредбата на чл. 22, ал. 1, изр. III-ро ЗЗД е достатъчно ясна и от същата е
видно, че право да отмени уговорката или замени трето лице има
уговарящият, а не обещателят. А в случая е очевидно, че такива писмени
декларации от страна на уговарящите Г. А. Ч. и А. И. Ч. не са представени
пред нотариуса. Предвид на горното, съдът намира, че ответницата не е имала
право да се снабди с представения по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 675, том IV, дело № 213 от 19.4.2006 г. на нотариус Диана
Раднева, който е издаден в нарушение на закона.
По евентуалното възражение за придобиване на имота по давност:
Наведеното от ответницата придобивно основание /давностно владение/ е
оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот в определен от закона срок с намерение за държане на същия
като свой. Владението е дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като
негови основни елементи са обективният /corpus/ – осъществяването на
5
фактическа власт, и субективният /animus/ – намерението за своене.
Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба преди приемането на Закона
за собствеността – чл. 302 ЗИСС /отм./. Въпреки това обаче, правната теория и
съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Така посочените признаци на
владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе
обективен и субективен признак, а тяхното установяване предпоставя извода
за това дА. упражняването на фактическа власт върху даден имот
представлява владение. Владението трябва да няма инцидентен характер и да
е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят същия имот.
Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява непрекъснато, т.е. във всеки един момент, но тя следва да бъде
реА.зирана чрез такива действия, които сочат на намерение имотът да се счита
за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде възприето,
че се осъществява владение върху недвижим имот, следва лицето да
осъществява физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва
явни действия по стопанисването му и то такива действия, които изключват
реА.зиране на фактическа власт или служене с имота от страна на други лица.
Тук следва да се отбележи, че в случаите /като настоящия/, когато имотът е
изцяло чужд, не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху
имота, без да има основание затова, да демонстрира промяна в намерението за
своене по отношение на собственика. В тези случаи от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е
владението да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено и да е
упражнявано в предвидения от закона срок.
Съдът намира, че по делото не се установи по изискуемия начин /пълно и
главно/ ответницата да е упражнявала лично или чрез другиго фактическа
власт по отношение имота с намерение за неговото своене. Данни в такава
насока не се съдържат в показанията на нито един от ангажираните от
ответницата свидетели. Напротив, дори внучката на ответницата - св. Н. Д.
заявява, че ищецът е имал ключ от къщата и заедно със сина си е отсядал в нея
когато си поиска, а баба й е казвала, че това е „бащина къща“ и който иска
може да идва в нея. В тази насока са и показанията на св. М. Ч.. На свой ред,
св. М. и св. У. нямат достатъчно преки впечатления от отношенията между
страните, но и те заявяват, че при завръщанията си в страната ищецът е
отсядал в процесния имот и не споменават ответницата да се е
противопоставяла на това.
И в обобщение, вече беше посочено, че освен постоянно, непрекъсвано,
спокойно и несъмнено, установеното владение следва да е и явно такова, т.е.
да е владение, при което фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, а да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец. В случая, макар и съдът да намира, че владение
6
върху имота на ищеца въобще не е било установявано от ответницата, следва
да отбележи, че дори такова беше установено, то по описания от ответницата
начин това владение в никакъв случай нямаше да може да се определи като
явно такова, доколкото в нито един момент ответницата не е го е
демонстрирала пред трети лица, още по-малко го е довела до знанието на
ищеца.
Представените от ответницата писмени доказателства, установяващи
плащането на дължимия данък за имота, разкриват моралната страна на
казуса, но не доказват нА.чието на установено владение от нейна страна.
Всички горепосочени обстоятелства опровергават тезата на ответницата,
че към момента на съставяне на констативния нотариален акт е придобила
правото на собственост върху имота на ищеца по давност.
Предвид така изложените съображения, съдът приема, че процесният
имот не е собственост на ответницата, поради което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
Последица от уважаването на иска, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е
отмяната на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 675, том IV,
дело № 213 от 19.4.2006 г. на нотариус Диана Раднева.
По разноските:
С оглед становището за основателност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му бъдат присъдени сторените от него
разноски за производството – заплатените държавна такса и адвокатски
хонорар, които следва да се възложат в тежест на ответницата. От страна на
ответницата е направено възражение за прекомерност на уговорения и
заплатен адвокатски хонорар, което възражение съдът намира за основателно,
тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата сложност от
фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 2 500.00
лева. С оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се
присъдят на ищеца, възлизат на сумата от 2 706.93 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Ч., ЕГН
**********, че Н. А. Ч., ЕГН ********** не е собственик на 120.00 кв.м. от
поземлен имот № *** в строителен квартал 207 по ПУП на гр. Велико
Търново, целият с площ от 570 кв.м., с кадастрален идентификатор № ***, с
административен адрес: гр. Велико Търново, ул. „***“ № 52, заедно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
7
собственост на недвижим имот № 675, том IV, дело № 213 от 19.4.2006 г. на
нотариус Диана Раднева, с който Н. А. Ч., ЕГН ********** е призната за
собственик на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. А. Ч., ЕГН ********** да
заплати на А. А. Ч., ЕГН ********** сумата от 2 706.93 /две хиляди
седемстотин и шест лева и деветдесет и три ст./ лева – разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8