Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11160 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 12.04.2017 г., постановено по гр.дело № 25380/ 2016 год., на СРС, ІІІ
Г.О., 140 състав са отхвърлени предявените от Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „ С-Ф.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, ул.“ *********и С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.49 и чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на
ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата в размер на 20000 лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от 24.04.2013 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени
в резултат на засягане на доброто име на ищеца чрез приписването му на
престъпление, чрез заглавието и съдържанието на публикувана на 24.04.2013 г.
статия в интернет медията „ factor.bg“, издавана от „ С-Ф.БГ“ ЕООД, с автор – С.С.С.,
както следва: със заглавие „ Съветникът на С.Р.К. лапа от надутите сметки на
ЧЕЗ“, и със съдържание: „Реално едни такива търговски взаимоотношения едва ли
би трябвало да вълнуват гражданите, ако зад тях не прозира явна злоупотреба със
служебно положение и власт и използването на позиции в МС, като трамплин за
апетитни поръчки и печалби“; „ М. е в управата на БТК и естествено урежда приятелчето
си, с когото четири години редят далавери и делят комисионни“; „ далаверата с
куриерската фирма и хората на С.излязоха случайно на бял свят, след като
комисия на парламента започна проверка на аферата „ Хохегер“ и играчите, които
са имали отношение по нея. Така става ясно, че покрай съветничеството и
пиарския бизнес М.Я.и Р.К. са използвали влиянието си в МС за облагоделстване
по различни направления“; „ К. стана известен и от СРС-та, разсекретени преди
няколко месеца. Именно по телефонните разпечатки лъсна култовото „ Ха-ха-ха…“,
което е било тайният код за искане и даване на рушвет в правителството на
тройната коалиция“. С решението на съда е осъден Р.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати поравно и разделно на „ С-Ф.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр.София, ул.“ *********и С.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 1400 лв., представляваща
разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу решението на СРС, 140 с-в е постъпила въззивна жалба от Р.А.К., подадена чрез
пълномощника му адв.Х.Б., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, бъдат уважени изцяло, като
основателни и доказани. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и необосновано,
като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ответници „ С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София и С.С.С.,
чрез пълномощника си адв.Х.М. оспорват
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца срещу
ответниците, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49
от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за заплащане солидарно на исковите претенции в размер на сумата от
20000 лв.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата
правилност. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искови претенции с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
Ищецът Р.А.К. е предявил обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците „ С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София и С.С.С.,
да му заплатят сумата от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в резултат на
засягане на доброто име на ищеца чрез приписването му на престъпление, чрез заглавието
и съдържанието на публикувана на 24.04.2013 г. статия в интернет медията „ factor.bg“, издавана от „ С-Ф.БГ“ ЕООД, с автор – С.С.С.,
както следва: със заглавие „ Съветникът на С.Р.К. лапа от надутите сметки на
ЧЕЗ“, и със съдържание : „Реално едни такива търговски взаимоотношения едва ли
би трябвало да вълнуват гражданите, ако зад тях не прозира явна злоупотреба със
служебно положение и власт и използването на позиции в МС, като трамплин за
апетитни поръчки и печалби“; „ М. е в управата на БТК и естествено урежда
приятелчето си, с когото четири години редят далавери и делят комисионни“; „
далаверата с куриерската фирма и хората на С.излязоха случайно на бял свят,
след като комисия на парламента започна проверка на аферата „ Хохегер“ и
играчите, които са имали отношение по нея. Така става ясно, че покрай
съветничеството и пиарския бизнес М.Я.и Р.К. са използвали влиянието си в МС за
облагоделстване по различни направления“; „ К. стана известен и от СРС-та,
разсекретени преди няколко месеца. Именно по телефонните разпечатки лъсна
култовото „ Ха-ха-ха…“, което е било тайният код за искане и даване на рушвет в
правителството на тройната коалиция“.
По предявения в настоящето
производство осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу първия
ответник „ С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София, съдът намира следното:
За уважаване на предявения иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че в резултат на противоправни действия на лица,
на които ответникът „ С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София е възложил работа, при или по повод на
тази работа, са му причинени твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане
на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /
Отговорността за вреди на
юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е
гаранционно- обезпечителна, тъй като
ответното дружество не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за
такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при
или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни
противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет
на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане,
а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на
правен субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на
правната норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността
на възложителя на работата.
Съдът приема, че основателността на предявения
от ищеца осъдителен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: причинени в правната сфера на ищеца вреди, причинна връзка между
вредите и противоправно, виновно поведение на лице, на което от процесуално
легитимирания ответник е възложена работа, което именно лице - изпълнител на
възложената работа е осъществило по отношение на ищеца граждански деликт. Така
изброените обективни елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК и липсата на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск. Единствено субективният
елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично
отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В
настоящия случай не се установява по делото наличието на нито една от
кумулативно изискуемите предпоставки, за да
може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника „С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София, визирана в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се
доказа наличие на виновни противоправни действия/бездействия от служители на ответника,
от които да са произтекли вреди за ищеца, т.е. не е доказано противоправно
поведение на същите и причинна връзка. Естеството на отговорността по чл.49 от ЗЗД изисква наличието на характерни условия, а именно: възлагане на работа от
юридическото лице на конкретното физическо лице деликвент и вредата да е
причинена при или по повод изпълнение на възложената работа. В конкретния
случай по делото липсват каквито и да е било доказателства, че служители на ответника със
своите действия /бездействия по повод изпълнение на възложена им работа са причинили твърдените от ищеца
неимуществени вреди, т.е. не са налице основанията в закона за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на първия ответник
по делото - „
С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София. След като по делото не се установява да е
извършено твърдяното от ищеца конкретно увреждащо поведение от служители на първия
ответник по делото, основано на противоправността, то само на това основание
предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява
изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционният съд.
По предявения в настоящето
производство осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу втория
ответник С.С.С., съдът намира за установено следното:
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние извършено виновно,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и
деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед на така очертания фактически
състав по делото, следва да бъде доказан по несъмнен начин от страна на ищеца,
че е налице действие на ответника, от което като пряка и непосредствена
последица да са му били причинени твърдяните в исковата молба неимуществени
вреди.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД
носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда с
оглед основното
задължение на всеки да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона
/ чл.45 от ЗЗД/. В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява
всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна
норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази
норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква
задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този
смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и
виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посочения
ответник – С.С.С.. Следователно, за да са налице
основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на
противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност подлежат на доказване на общо основание. При доказаност при условията на кумулативност на
изброените по-горе предпоставки са налице основания за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника, което обуславя основателността на заявената искова
претенция. Установяването
на обективните елементи от горепосочения фактически състав на отговорността по
чл.45 от ЗЗД е било в тежест на ищеца – аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК. По делото, обаче, са останали напълно недоказани
твърденията му за наличието на противоправно поведение на втория ответник по
делото С.С.С..
В настоящия случай, съдът приема за изцяло
неоснователни доводите на ишеца, изложени във въззивната жалба, че в случая е
налице противоправно поведение на ответника С.С.С., като автор на процесната
статия със
заглавие „ Съветникът на С.Р.К. лапа от надутите сметки на ЧЕЗ“. Излагането на лично мнение от страна на ответника, отразено в
процесната статия относно ищеца Р.К., съдът намира, че не представлява
противоправно поведение на ответника. От друга страна съдът намира, че
изложеното лично мнение на ответника
относно дейността на Р.К., като съветник на премиера Сергей Станишев, отразено
в процесната статия не засяга по никакъв начин честта и достойнството на ищеца.
Очевидно в случая е направена от страна на ответника оценка за работа на ищеца като
съветник на премиера Сергей Станишев, която макар и отрицателна по своята
същност, не може да обоснове извод за противоправно поведение на ответника. В
настоящия случай, признатото и гарантирано в чл.39, ал.1 от Конституцията право
на мнение е упражнено надлежно от страна на ответника С.С. и не е налице
елемент на противоправност при изказаното мнение с негативна оценка по
отношение на ищеца в процесната статия.
Съдът приема, че в процесния
случай не се установява по безспорен начин обстоятелството, че е налице
противоправно поведение на ответника С.С.. В настоящия случай по делото са
останали напълно недоказани твърденията на ищеца за наличието на противоправно
поведение на ответника. В тази връзка, при липса на доказателства за противоправно
поведение от страна на ответника С.С., само на това основание, предявения иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на сумата от 20000 лв. се явява изцяло
неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционният съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не
се следват разноски за настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна- ответник „ С-Ф.БГ“ ЕООД, гр.София, следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер
на сумата от 1380 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.08.2017
год. и приложен списък на разноските по
чл.80 от ГПК. Въпреки направеното искане за присъждане на разноски, такива не
следва да се присъждат на въззиваемата страна- ответник С.С., предвид липсата
на доказателства за тяхното извършване/ уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2017 г., постановено по гр.дело №
25380/ 2016 год., на СРС, ІІІ Г.О., 140 състав.
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ С-Ф.БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** , на основание чл.78, ал.3 от ГПК във
вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1380 лв. / хиляда триста и осемдесет лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.