№ 129
гр. Горна Оряховица, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20224120200167 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с жалба от В. АТ. Ж. против Наказателно
постановление № 35-0000190/01.03.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък
РДАА – Плевен), с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвтП/му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.31 ал. 1 т.3 от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ(наричана накратко Наредба № 34 или
наредбата).
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление с искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от упълномощен защитник. Поддържа се жалбата.
Въззиваемата страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, представлявана от директора Пенчо
Камарашев, не се представлява.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като се запозна със събраните доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
1
На 11.02.2022 г. на ПП I-4 Варна- София км.166+800 жалбоподателят
управлявал автомобил с рег. № Н 3123ВМ. Видно от разрешение за
таксиметров превоз на пътници № 2212/01.01.2022г./с осн. чл. 24а ЗАвтП/, за
този автомобил разрешение е издадено на „******* 13“ ООД, притежаващ
удостоверение за регистрация № 12707 от 21.07.2017г./л.9/. От показанията на
св.Ив.Ив./СЗ 17.05.22г.-л.29/ се установява, че той е предоставил на жалб.Ж.
един от общо четири автомобила, които той и майка му притежавали/.
Управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство с рег. № Н
3123ВМ претърпяло ПТП, след което на мястото за проверка били изпратени
свидетелите М. и Ал.М. – инспектори в РДАА – Плевен, които изпълнявали
правомощия, регламентирани в ЗАвтП. В хода на проверката жалбоподателят
не представил изисканата му пътна книжка, издадена и заверена от
регистрирания търговец/приложение 12/. Въз основа на така установените
факти свидетелят М. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт
за установяване на административно нарушение бл.№ 315824 от 11.02.22г./л.7
от делото/. В. АТ. Ж. подписал съставения против него акт и получил срещу
разписка препис от акта. На 01.03.2022 г., след като разгледал преписката,
образувана по съставения от свидетеля акт за установяване на
административно нарушение, началникът на РДАА – Плевен издал
обжалваното наказателно постановление № 35-0000190/01.03.2022 г., с което
приел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
14.03.2022г./л.6 от делото/. На 18.03.2022 г. Ж. подал жалбата си против
постановлението/л.3/.
Жалбата е подадена в срок.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М.,
М., Ив.Ив., обясненията на жалбоподателя и приетите писмени доказателства,
описани подробно в протокола за проведеното съдебно заседание.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в
акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди
изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
2
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Независимо от изложеното, обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
Съгласно чл.31 ал.1 т.3 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров
превоз на пътници/Наредба № 34/, при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да притежава и при поискване от контролните органи да
представи пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания
търговец/приложение 12/. При поискване от контролните органи същият е
длъжен да представи описаните в чл.31 документи. Санкционната норма,
приложена от АНО /чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП/, изисква санкционирането на
водач на МПС, който извършва обществен транспорт. За да е съставомерно
описаното в НП непредставяне на посочената пътна книжка, следва да се
установи по безспорен начин, че водачът е извършвал обществен транспорт,
управлявайки таксиметров автомобил, което е и основния спорен момент по
делото. В обясненията си в хода на производството В. АТ. Ж. посочва, че
процесният лек автомобил му е предоставен от св.Ив.Ив., както и че не е
извършвал таксиметров превоз. Пътувал е по лична работа. Обясненията
кореспондират с показанията на св.Иванов. Освен тази безпротиворечива
група доказателства, са събрани и такива чрез показанията на свидетелите М.
и М.. Първият от двамата служители на РДАА – Плевен посочва, че
процесният автомобил е бил обърнат. По този начин неизяснено е към
момента на произшествието дали той е имал знак „такси“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който
се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка. Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ
удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името
на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва
дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията
на чл. 24 ЗАвтП. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача,
който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с
писмен договор. Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл.
12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от
съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и
които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
В разглеждания случай съдът въз основа на показанията на всички
свидетели приема за безспорно установено това,че на посочените в акта за
установяване на административно нарушение място и дата
3
жалбоподателя не е осъществил таксиметрова дейност по смисъла на § 1,т.1
вр. с т.3 и т.26 от ДР на ЗАвт.П и не е превозвал срещу заплащане
граждани , при което да е бил длъжен да притежава и носи описаните в
АУАН и изискуеми се по силата на цитираните по-горе разпоредби
документи. Още в самият АУАН актосъставителят при описание на
нарушението не е посочил, тъй като не е установил, че жалбоподателят
е осъществявал таксиметрова дейност по смисъла на ЗАвт.П, а е приел една
„фикция“, каквато нито законът/ЗАвт.П/, нито подзаконовите актове по
прилагането му познават, а именно, че управлява таксиметров автомобил, за
който има разрешение за извършване на таксиметров превоз, следователно е
извършвал обществен превоз.
Жалбоподателят В. АТ. Ж. не е санкциониран от
административнонаказващия орган при наличието на безспорност относно
неговата вина. Настоящата инстанция намира, че в случая АУАН и НП не са
годни да послужат за реализиране на административнонаказателна
отговорност.
По дефиницията таксиметровия превоз на пътници е обществен превоз
срещу заплащане. Легална дефиниция на понятията “обществен превоз”,
“превоз на пътници” и “таксиметрови превози” са дадени в § 1,т.1,2 и 26 от
ДР на ЗАвтП, съгласно които “ "Обществен превоз" е превоз, който се
извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.;3. "Превоз на
пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз
на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага.”, а "Таксиметрови превози" са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили …….”. Съгласно легалната
дефиниция на понятието "таксиметров превоз", регламентирано в
разпоредбата на § 1 т.26 от ДР на ЗАвт.П, такива са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка,
с леки автомобили. За съставомерността на извършеното деяние е
необходимо лицето да управлява таксиметровия автомобил, да извършва
таксиметров превоз на пътници, като от обективна страна се изисква
изпълнително деяние, осъществено чрез действие - транспортиране на
лица, имащи качество на пътници по зададен от тези пътници маршрут
срещу заплащане.
В случая жалбоподателят е установен от контролните длъжностни лица
като водач на автомобил, който не отговаря на останалите изисквания на
чл.21 от Наредбата - автомобилът не е бил обозначен със знак «ТАКСИ»,
4
както и не е описано има или няма останалите обозначения по цит.законов
текст. Автомобилът следва да е обозначен със знак "ТАКСИ", който трябва
да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или
на специално монтирано за целта устройство върху покрива на автомобила
(приложение № 8)-по арг. от чл.21 ал.1 т.11. Изрично и в самото НП е
описано като част от обстоятелствата по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, че МПС е без
поставен знак такси и с изключен ЕТАФП.
Всичко изложено налага обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Поради това следва Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ /в структурата на която е административния орган/ да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя В. АТ. Ж. направените по
делото разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от
14.03.2022 г./л.27 от делото/.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000190/01.03.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен ( РДАА – Плевен), с което на В. АТ. Ж. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвт.П, като незаконосъобразно.
О С Ъ Ж Д А ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на В. АТ. Ж.,с ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5
6