Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от съдия
Сантиров гр. д. № 12143/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по подадена
въззивна жалба от ответника „Г.П.“ АД, чрез изпълнителния директор против Решение № 132506 от
04.05.2019 г., постановено
по гр.д. № 9791/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, с което е признато за
установено по отношение на „Г.п.“ АД, че дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД, на
основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 941,04 лв., представляваща стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода месец февруари 2016 г. - месец юли 2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
сумата. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК и направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на
сумата от 485,00 лв. и сумата от 50,57 лв., представляващи разноски в
заповедното производство.
Във въззивната жалба са
направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа че СРС е игнорирал всички
доказателства и възражения направени своевременно с отговора на исковата молба,
необосновано приемайки, че дружеството е страна по сключен договор за доставка
на топлинна енергия за стопански нужди, както и че ищецът е доказал, че е
ползвал топлинна енергия за процесния период и в твърдяния обем. Моли съда да отмени обжалваното решение и
отхвърли предявения иск.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД, в законоустановения срок не е
подал отговор на въззивната жалба. С Молба от 18.06.2020 г., чрез процесуалния
си представител – юриск. А.К., с
надлежно учредена представителна власт по делото, взема становище за неоснователност
на жалбата е моли съда да потвърди обжалваното решение, като присъди
направените по делото разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, тъй
като е постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела, но същото е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие
с основанието на искането за съдебна защита.
В тази връзка следва да
се отбележи, че предмет на установителния иск предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК е съществуване на вземането,
предмет и на заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, чието основание заявителят е
посочил в обстоятелствената част на заявлението – т. 12 „Обстоятелства, от
които произтича вземането“. Видно от обстоятелствената част на заявлението
заявителят се е позовал на фактически твърдения, поддържайки че длъжникът „Г.П.“ АД неоснователно се е обогатил за
негова сметка, като не е заплатил стойността на доставената му топлинна енергия
до обект, находящ се в гр. София, бул. „******, студио архив 3, с аб. № 7703. Същите
фактически твърдения ищецът е поддържал и в подадена в срока по чл. 415 ГПК
искова молба.
В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6,
ал. 2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор относно твърдените
вземания съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти при точна и
коректна интерпретации за фактите.
В
обжалвано решение обаче, съдът не се е произнесъл по релевантните за спора
факти, наведени в исковата молба, а е разгледал установителен иск, произтичащ
не от твърденията на ищеца за неоснователно обогатяване на ответника, а изследвайки
съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за
търговска продажба по смисъла на чл. 327, ал. 1 ГПК, каквито твърдения не са
били навеждани от ищеца. Т.е. СРС се е произнесъл по съвсем различни правопораждащи
факти, при неправилна правна квалификация и неправилни указания до страните
относно подлежащите на доказване в процеса факти, каквато СРС е дал на страните
още в изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад по делото, обективиран в
определение от 30.04.2019 г.
Изложеното води до извод, че
първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск, с което е дал защита на
право, което не е било претендирано от ищеца. Ето защо обжалваното решение
следва да се обезсили на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и да се върне на СРС за разглеждане и
произнасяне по действително предявения иск за неоснователно обогатяване с
правно основание - чл.
59 ЗЗД.
С оглед цената на иска и дадените задължителни за
съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 132506 от 04.05.2019 г., постановено по гр.д. № 9791/2019 г. по описа на
СРС, 78 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, съобразно дадените в мотивите указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: