Р Е
Ш Е Н
И Е
No 1
гр. Ботевград, 06.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 966 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът-
“БНП П. П. Ф.” С.А., П., Ф., чрез “БНП П. П. Ф.” С.А., клон Б., гр. С. твърди, че с Договор за потребителски
кредит с номер *-* от *.*.20** г. е отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 12 000.00
лв. и
закупуването на застраховка от 3 134.88 лв., като сумата по договора е
изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, с което
ищецът е изпълнил задължението си по договора. За ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 265.52 лв., които
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и съгласно
годишния процент на разходите- 16.09% и годишния лихвен процент- 14.16%,
посочени в договора. Ищецът сочи, че
ответникът е преустановила плащането на вноските по кредита на 20.12.2017 г.,
като към тази дата са погасени 7 месечни вноски. Твърди, че на основание чл. 5
от договора вземането по кредита става изискуемо в пълен размер при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска. Поради това
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 20 179.52
лв., представляващ оставащите 77 броя погасителни вноски към 20.08.2018 г., към
която дата е станал изискуем в целия му размер. Сочи, че предявеният от него
осъдителен иск по настоящото производство има характер на волеизявление, че
дружеството приема кредита за предсрочно изискуем и с връчване на преписа от
същия на ответника, изискуемостта на вземането му е обявена. Поддържа, че
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 20.01.2018 г. /датата на
настъпване на изискуемостта на кредита/ до 13.05.2019 г. в размер на 1 651.19
лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 11 631.83 лв.,
представляваща главница по кредита, сумата от 5 935.29 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за периода от 20.11.2017 г. /датата на
първата пропусната вноска/ до 20.02.2024 г., и сумата от 1 651.19 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 20.01.2018 г. до 13.05.2019 г. Претендира и
направените разноски.
Ответникът- Т.С.Г. *** в
срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище
по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представеното заверено копие на Договор за
потребителски кредит No *-*, на *.*.20** г. между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило
на ответника потребителски паричен кредит в размер на 12 000.00 лв. В договора
е предвидена дължимост на годишен процент на разходите в размер на 16.09% и
лихвен процент в размер на 14.16%, като е уговорено изплащане на кредита на 84
броя месечни погасителни вноски в размер от по 265.52 лв., или обща стойност на
плащанията в размер на 22303.68 лв. Включено е заплащане на застраховка “защита
на плащанията” в размер на 3134.88 лв., част от посочената сума, и разделена на
равен брой вноски, част от всяка месечна погасителна вноска. Заемателят е
положила подписа си под договора от *.*.20** г. за удостоверяване на обстоятелството, че е запозната,
разбира и приема условията на договора, като потвърждава, че съдържащата се в
него информация е била внимателно прочетена. Видно от включения в договора за потребителски заем *-* погасителен план, съдържащ всички падежни дати и вноски, както
и размера на оставащата главница след съответната вноска, първата
падежна дата на вноска по договора е на 20.03.2017 г., а последната - 84-та
вноска, е с падеж на 20.02.2024 г. Съгласно чл. 3 от договора, месечните
погасителни вноски, които кредитополучателят се задължава да изплаща на
кредитора, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. В чл. 5 от договора
страните са предвидили, че при забава на една или повече погасителна вноска,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането, а при просрочие на две или
повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Видно от
така сключения договор, кредитополучателят
е положил подписа си под същия за удостоверяване получаването на сумата по
заема по посочена в договора негова банкова сметка, ***е със Закона за
потребителските кредити и екземпляр от договора за кредит.
Видно от представения
Погасителен план по No *-*, актуален към 13.05.2019 г., по него са отразени
датите и сумите на всички извършени от кредитополучателя плащания по кредита,
кои компоненти от вноските са погасени със същите, като съгласно същия са
изплатени в пълен размер първите 8 вноски от по 265.52 лв., последната от които
с падеж 20.10.2017 г., като от 15-та вноска сумите по застраховката са
анулирани от кредитора. Видно от този погасителен план, отразяващ плащанията по
кредита, то непогасена е останала сума в общ размер на 17 567.12 лв., от която 11
407.91 лв. главница кредит, 223.92 лв. главница застраховка и 5 935.29 лв.
договорна лихва. От същия погасителен план се установява, че последното
постъпило плащане по кредита е на 13.11.2017 г. – сумата от 196.56 лв., след
което няма други плащания.
Видно
от заверено копие на Последна покана до ответника Т.Г. от 22.05.2018 г., със
същата ищцовото дружество я е уведомило, че поради преустановяване на плащането
на вноските по договора вземането на
дружеството процесния договор за заем е обявено за предсрочно изискуемо,
тъй като е просрочила две или повече месечни вноски. На ответника е
предоставена последна възможност в срок от седем дни от получаване на
уведомлението да погаси задължението си по договора.
Ищецът твърди, че ответникът
е преустановила плащането на вноските на по кредита на 20.11.2017 г., като е
останало непогасено задължение по договора в размер на 11 631.83 лв. главница и
5 935.29 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.02.2024 г.
Отделно от това претендира, че ответникът дължи и лихва за забава за периода от
20.01.2018 г. до 13.05.2019 г. в размер на 1 651.19 лв.
Ответникът не e оспорила
възникването на претендираните от ищеца вземания, както и това, че същите не са
изплатени изцяло, а именно, че е погасилa само първите 7 месечни вноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания- наличието на договор за заем
между страните, а именно, че е предал в собственост на ответника исковата сума,
а ответникът се е задължил да му я върне.
По делото безспорно се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът е предоставил на
ответника кредитни средства в размер на 12 000.00 лв., като по силата на
сключения договор ответникът се е задължила да върне на ищеца предоставените й
средства, заедно с годишен процент на
разходите и лихва в посочени в договора размери, при което общият размер
на задължението й към ищеца е било 22303.68 лв. Съгласно така сключения между
страните договор ответникът се е задължила да погаси това си задължение на 84
месечни вноски от по 265.52 лв., съобразно предвиден в договора погасителен
план, част от същия. Ответникът не оспорва, че е получила сумата от 12 000.00
лв., както и че общата сума на задължението по договора, за което страните по
него са се съгласили, е в размер на 22303.68 лв. Същата не оспорва, и че не е
заплатила част от посочената сума, дължима на месечни вноски към ищеца, така
както се твърди от ищеца и съгласно представеното от същия погасителен план по
кредита, като е погасила първите 8 вноски, а 76 вноски са останали непогасени.
Предвид това съдът намира, че ответникът е неизправна страна по договорното
правоотношение с ищеца, възникнало по силата на сключения между тях договор за
потребителски кредит, като неизпълнената част от задължението й е в размер на 11 631.83 лв. - главница (включваща 223.92
лв. главница застраховка), представляваща сбор от останалите непогасени 76
месечни вноски с падежи от 20.11.2017 г. до 20.02.2024 г. Настъпили са
предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 5 от договора –
просрочие на две или повече месечни вноски, като кредиторът е обявил вземането
си по него за предсрочно изискуемо с последна покана от 22.05.2018 г., приложена
с исковата молба по настоящото дело, за което кредитополучателят е уведомена с получаване
на исковата молба и приложенията на 15.07.2019 г. Ответникът не ангажира
доказателства за плащане на претендираната сума- главница по договора за
кредит, което обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест. Предвид
това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предявеният иск за заплащане на договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 5 935.29 лв. за периода от 20.11.2017 г. до
20.02.2024 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съгласно ТР No 3 от
27.03.2019 г. по тълк. д. No 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договора за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Предвид
това и искът за заплащане на договорна лихва при предсрочна изискуемост по
процесния договор за кредит е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за
неоснователен и иска за заплащане на лихва за забава в размер на 1 651.19 лв.
за периода от 20.01.2018 г. до 13.05.2019 г. В случая вземането по договора за
кредит е обявен за предсрочно изискуем, като уведомлението за това е получено
от длъжника на 15.07.2019 г. с връчване на исковата молба и
приложенията по настоящото производство. Това е и моментът, от който е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането, а не соченият от ищеца такъв –
20.01.2018 г., от която начална дата се претендира лихвата за забава и когато всъщност
са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост, т.е.
възникнало е правото на кредитора да трансформира кредита, включително и по
отношение на вноските с ненастъпил падеж, за изцяло изискуем. Така и в
мотивите на т. 18 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Както беше посочено, предсрочната изискуемост
по процесния кредит е настъпила след предявяване на иска - на 15.07.2019 г., поради което и ответникът не дължи лихва за забава за исковия
период от 20.01.2018 г. до 13.05.2019
г.
Съгласно т. 2 от ТР No 3 от
27.03.2019 г. по тълк. д. No 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
законна лихва върху главницата следва да
се присъди, считано от 15.07.2019 г. –
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на плащането.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски по делото съобразно уважената част от
исковете в размер на 525.79 лв., от които 465.27 лв. за държавна такса, и 60.52
лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на “БНП П. П. Ф.” С.А., П., Ф., чрез “БНП П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.” *, “Б. п. С.”, сгр. *, на основание чл. 240, ал. 1 вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 11 631.83
лв. /единадесет хиляди шестстотин
тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит No *-* от
25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 15.07.2019 г. /датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БНП П. П. Ф.” С.А., П., Ф.,
чрез “БНП П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.” *, “Б. п. С.”, сгр. *, срещу Т.С.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 935.29 лв. /пет хиляди деветстотин тридесет и пет лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.11.2017 г. до 20.02.2024
г., и иск с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 651.19 лв. /хиляда шестстотин
петдесет и един лева и деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
20.01.2018 г. до 13.05.2019 г.
ОСЪЖДА Т.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “БНП П. П. Ф.” С.А., П., Ф., чрез
“БНП П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М.” *, “Б. п. С.”, сгр. *, сумата от 525.79 лв. /петстотин
двадесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство.
Банкова сметка, ***и:
IBAN: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон
Б.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :