Р Е Ш
Е Н И Е:
№129
гр.
Велико Търново, 19.4.2021 г.
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на осми април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
д. № 637/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.149 от АПК във
вр. с чл.118, ал.1 от КСО
Същото е
образувано по подадена жалба от Г.С.С. *** против Разпореждане
№РВ-3-04-00779400/ 7.7.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ гр.Пловдив, потвърдено с Решение № Ц 1012-04-9820#1/10.9.2020г. на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с което
е разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получените като
парично обезщетение суми за поради общо заболяване в размер на 2409, 60 лева
главница.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорваното Решение и потвърденото
с него Разпореждане, тъй като неправилно е установена фактическата обстановка
по спора, доколкото жалбоподателят е имал валидно трудово правоотношение, и
соченото решение на Административен съд В. Търново за заличаване на вписаните в
регистъра данни за осигуряваните лица няма правно действие спрямо него. На
следващо място е налице противоречие между фактическата обстановка и
приложената правна норма. Налице е неправилно приложение на материалния закон,
защото дори да се приеме, че посоченото заличаване на данни има спрямо него
действие, на връщане според нормата на чл.114, ал.1 от КСО подлежат само
недобросъвестно получените суми, а административният орган не е установил този
правно релевантен факт.
С оглед на
горното от съда се иска да отмени обжалваното Решение и потвърденото с него
разпореждане. В о.з. редовно призован по реда на чл. 47 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК не се явява и не се представлява.
Ответник
жалба Директор на ТП на НОИ В. Търново, редовно призован се представлява от ...
М., която оспорва така подадената жалба и намира същата за неоснователна и
недоказана. Подробни съображения развила в депозирана по делото в срока по чл.
149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК писмена защита. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 398,67 лева, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като
взе предвид становищата на страните, събраните в хода на производството писмени
доказателства, съдържащи се в административната преписка, приложеното адм д.
748/2018г. и служебно известното на съда Решение по адм. д. 522/20г. на
Административен съд Велико Търново, от фактическа страна намира за установено
следното :
По делото няма спор относно това, че Г.С. е назначен в
„М Инвестмънт- Михаил Петров „ЕТ от
5.10.2016г. Същият е представил болничен лист за № Е20166414048 за периода от
10.10.2016г.-8.11.2016г. поради общо заболяване, по който му е изплатено обезщетение
за временна нетрудоспособност в размер
на 2409, 60 лева.
От приложеното адм. д. 748/2018г. по описа на
Административен съд В. Търново се установява, че в хода на административното
производство, по извършена проверка по контрол на разходите на ДОО на
осигурителя ЕТ „М Инвестмънт – Михаил Петров“ – гр. В. Търново, документирана с
Констативен протокол №КП-5-04-00434437/06.07.2018г е било установено, че от
2015г. до 2018г. едноличният търговец е
бил в трудови правоотношения с общо 12 физически лица, наети на длъжности както
следва: „оператор въвеждане на данни“ 7 лица, „куриер“ 3 лица, „чистач“ и
„служител човешки ресурси“ по едно лице.
Всички те са били работници при жалбоподателя за кратки времеви периоди
от 2 дни до 22 работни дни, като договорените възнаграждения за някои от тях са
значителни високи – 4 лица, наети на длъжност „оператор въвеждане на данни“ са
с възнаграждение от 2 600 лв. С всички наети лица са били оформени
коректно трудови договори, подавани уведомления до НАП, изготвени длъжностни
характеристики и издадени заповеди за прекратяване на трудовите договори.
Начислявани са били и внасяни съответно осигурителни вноски, както и подавани
декларациите по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, издадена от Министъра на финансите. С оглед периода за трудова заетост и текучеството на
работещи, са бил изискани обяснения от представляващия осигурителя и са снети
обяснения от наетите лица. При преценка на дадените обяснения, както и на
всички събрани в хода на проверката доказателства, контролните органи при ТП на
НОИ – В. Търново са приели, че наетите по трудови правоотношения лица не са
осъществявали реално трудова дейност, поради което не е възникнало
и осигурително правоотношение.
Сред тези лица попада и жалбоподателят Г.С., нает по
трудово правоотношение като куриер за периода от 05.10.2016г. до 08.11.2016г.,
когато трудовото му правоотношение е било прекратено. Договореното трудово
възнаграждение на жалбоподателя е било в размер на 420 лв. месечно, като за
периода от 10.10.2016г. до 08.11.2016г.-датата на прекратяването на трудовото
правоотношение, жалбоподателят е бил в отпуск за временна нетрудоспособност.
Били са издадени задължителни предписания №ЗД-1-04-00434910/09.07.2018г.
от контролен орган на ТП на НОИ – В. Търново на основание чл. 108, ал. 1, т. З
от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност, с които на ЕТ „М Инвестмънт – Михаил Петров“, в качеството му
на осигурител, е предписано да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4 ,т.
1 от КСО със заличаваща декларация обр. 1 за 12 бр. физически лица, с които е
бил сключил трудови договори. Издадените задължителни предписания са били
обжалвани по административен и съдебен ред, като с влязло в сила Решение
№265/04.06.2019г. по адм.д.№748/2018г.по описа на Административен съд Велико
Търново, потвърдено с Решение
№16555/04.12.2019г. по адм.д.№8906/2019г. по описа на ВАС, е отхвърлена жалбата
на ЕТ „М Инвестмънт – Михаил Петров“ срещу предписанията. Слез влизане в сила
на задължителните предписания и тяхното неизпълнение от страна на осигурителя,
служебно от органите по контрол на осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново е
било предприето служебно коригиране на декларираните данни чрез заличаване на
данни за посочените в предписанията физически лица, сред които и Г.С..
Събраните в хода на административното производство доказателства са
довели органите на ТП на НОИ – В. Търново до извода, че жалбоподателят реално
не е извършвал трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения
трудов договор с ЕТ „М Инвестмънт – Михаил Петров“.Както се посочи по- горе
след като не е възникнало осигурително правоотношение, то плащанията от страна
на НОИ по горепосочения представен болничен лист се явяват неоснователни,
поради което същите подлежат на връщане. Това волеизявление на АО е
обективирано в Разпореждане №РВ-3-04-00779400/ 7.7.2020г.
на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр.Пловдив, което
след обжалване по административен ред е
и потвърдено с Решение № Ц 1012-04-9820#1/10.9.2020г. на Директор на ТП на НОИ В.Търново. В срок
срещу двата акта на администрацията е постъпила жалба до Административен съд В.
Търново.
Служебно
известно на съда е , че с влязло в сила Решение № 324/17.11.2020г. по адм. д.
522/20г. е отхвърлена жалбата на С. против Решение №Ц 1012-04-43#1/17.07.2020г. на директора на ТП на
НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждания с №, № 041-00-1920-5/12.06.2020г. и 041-00-1920-6/12.06.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В. Търново.
Жалбоподателя твърди, че неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата
му срещу посочените разпореждания. Счита, че изводите на административния орган
са в противоречие с разпоредбите на КСО, тъй като той отговаря на изискванията
на чл. 40 от КСО и са налице основния да му бъде изплатено обезщетение за
безработица
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Подадената
жалба е процесуално допустима, като подадена от активно лигитимирана страна –
адресат на неблагоприятен за него ИАА, което обосновава наличието на правен
интерес от оспорването и е подадена в преклузивния срок по чл. 149 от АПК.
Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е
издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. “е” от КСО.
Жалбоподателят не въвежда възражения досежно спазването на изискванията
за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като оспорвания ИАА съдържа изложение
както на фактическите констатации, писмените доказателства за тяхното
установяване, така и правното
основание за неговото издаване. Твърдението, че е налице противоречие между
фактическите основания и правните такива не е от категорията на формални
нарушения, а следва да се прецени във връзка с материалната законосъобразност
на ИАА.
Спазени са и всички административно- процесуални правила, регламентирани
с разпоредбите на КСО и АПК, като жалбоподателят е бил уведомен за започналото
административно производство, дадена му е възможност да прави възражения и да
сочи доказателства, актът е постановен след като е била изяснена фактическата
обстановка съгласно чл. 35 от АПК. Следователно не е налице, а и не се посочва
от жалбоподателя да има съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело само по себе си до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и
да представлява отменително основание по чл. 146 от АПК.
По приложението на материалния закон съдът намира следното : Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 от КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност възниква за осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изплащаното парично обезщетение за времето на ползвания отпуск за временна неработоспособност замества възнаграждението, което осигуреното лице би получило за положения през същия период труд. Осигурено лице в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от КСО е физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване – в случая по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Декларирането на неверни правнорелевантни обстоятелства, както и затаяването им, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Получилото осигурителните плащания лице е недобросъвестно, тъй като е знаело, че няма право на тях, но е укрило от съответните длъжностни лица, вкл. и чрез затаяване, релевантното обстоятелство, което изключва правото му. В случаите по чл. 114, ал. 1 от КСО обикновено се наблюдава недобросъвестност тогава, когато едно лице се стреми да получи изгода, на която няма възникнало субективно право
Самото
сключване на трудов договор не води до автоматично възникване на осигурително
правоотношение, доколкото не съществува идентичност между двете понятия. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, или
не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение.
Съгласно
чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им
представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои
формалната доказателствена сила на тези документи и оспорването по реда на чл.
193, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК е единствено по отношение авторството на
частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени подписите на
страните по трудовия договор, но се поддържа от административният орган липса
на реално осъществяване на трудова дейност от тези лица. На основание чл. 74 от
Кодекса на труда , трудов договор, който противоречи на закона или на
колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Трудовият договор
се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ. До
обявяването на трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и
ал. 5 нито контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на
тази недействителност. След като в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ изрично е
посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с
постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено, в тежест на жалбоподателят е било да установи този правно релевантен
факт. Или както се посочи по- горе, за да се считат за осигурени лицата, същите
следва да извършват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Жалбоподателят не е доказал при условията на
главно и пълно доказване в производството пред съда, че е отговарял на дефиницията
за „осигурено лице”, която е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО. Наистина може да се спори доколко соченото от
АО решение на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата
на осигурителя - Едноличен търговец с
фирма „м.и.м.п.” против Задължителни предписания за заличаване на вписванията в
регистрите чрез да подаде коригираща информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО със
съответната Декларация обр. 1, доколкото в това производство същият не е
участвал. Дори да се приеме, че Решението
няма задължителна сила за него, то в настоящото в настоящото
производство жалбоподателят не е доказал положителния факт, че същият има
качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. първо ДР на
КСО, като е осъществявал трудова дейност. В този смисъл спорът в образуваното
производство се свежда до това , дали С. е упражнявал трудова дейност и от там
дали е възникнало осигурително правоотношение, което е основание за извършване
на осигурителни плащания. Както се посочи по- горе не е важно трудовия договор да е обявен за
недействителен по чл. 74, ал. 3 от КТ,а дали е започнало реално престиране на
работната сила.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че не е бил недобросъвестен при получаване на
парично обезщетение за временна неработоспособност с оглед събраните
доказателства и извършената проверка. В КСО не се съдържа дефиниция на
понятието „недобросъвестно получени суми". С оглед общите принципи на
правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат
тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че
му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че
няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до
доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да
бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху
административния орган. В съдебната практика трайно се възприема становището,
че недобросъвестно е лицето, което съзнателно се стреми да получи облага, на
която няма право или да получи облага в размер, по-голям от този, на който има
право.
В настоящия казус
следва да се приеме, че са налице факти и обстоятелства, доказващи наличието на
недобросъвестно поведение на жалбоподателя, доколкото самият той е бил наясно,
че не изпълнява вменените му с трудовия договор задължения и поради това се
явява неосигурено лице. Обратното не може да бъде прието, като съдът изцяло
споделя становището на ответника, че
след като Г.С. не е работил, е получавал добросъвестно горецитираното
осигурително плащане. В този смисъл Решение № 7814 от 23.05.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 95/2019 г., VI о..
Добросъвестност е
налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите
му се дължат. В настоящия казус се твърди, че лицето е получило сумите
добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение, по
което обаче, видно от данните по административната преписка, реално труд не е
полаган - обстоятелство, което е било известно на оспорващия. Това
обстоятелство, както правилно е приел ръководител на контрола по разходите на
ДОО в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у него при получаването на
паричното обезщетение за посочения период.В този смисъл е и трайната практика
на ВАС Решение № 12132 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6028/2020 г., VI
о., Решение № 15066 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2020 г., Решение №
14558 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2020 Решение № 10507 от
30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4565/2020 Решение № 9950 от 21.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 4568/2020 г и други.
Или в обобщение
липсва писмена следа и каквито и да били доказателства за положен в процесния
период труд, което е релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на
обезщетение по представения болничен лист. Съгласно трайно установената
непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността
не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се
носи от издателя на административния акт. В оспореното решение по чл.
117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в
потвърденото с него разпореждане, са налице достатъчно т мотиви, обосноваващи
недобросъвестност на жалбоподателя и съответно - основанието по чл.
114, ал. 1 от КСО. Посочени са извършени от осигуреното лице действия в
нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди
административния орган относно осигурителните му права. Контролните органи са извършили задълбочена проверка,
събрани са доказателства, подробно описани в констативния протокол и е направен
цялостен анализ за дейността на фирмата и липсата на трудова дейност на
жалбоподателя. Правилно е възприето, че няма доказателства за престиран труд и
че единствена цел на сключване на трудов договор е получаване на парични
обезщетения от фондовете на ДОО, като освен парично обезщетение за временна
неработоспособност, лицето е подало заявление за получаване и на парично
обезщетение за безработица, по което има произнасяне на съда по адм. д. № 522/2020 г.по описа на Административен
съд В. Търново. В случая с оглед
констатациите на контролните органи е безспорно установено, че е налице
възникването само на трудово правоотношение, но не и осигурително такова, което
да му дава право на обезщетение по чл. 40, ал.1 от КСО. Обжалваното
разпореждане е издадено след служебното заличаване на първоначално подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на доказателства, даващи
основание да се стигне до извод, че лицето не е полагало труд.
Следователно
издаденият ИАА не страда от пороци и се явява законосъобразен, а подадената
срещу него жалбата – съответно неоснователна.
При този изход на
делото, основателно е искането за присъждане на разноски в полза на ответник
жалба на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Разноските се определят по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като е налице определен материален интерес, субсидиарно
приложими на основание чл. 144
от АПК и следователно определеното от настоящата инстанция възнаграждение е
от 100 лева. Следва да се вземе предвид, че делото не се отличава с особена
правна сложност, като и факта, че по адм. д. 522/2020г. за подобен спор между
страните вече е присъдено възнаграждение в размер на 250 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО,
Административният съд – В. Търново, осми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Г.С.С. *** против Разпореждане
№РВ-3-04-00779400/ 7.7.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ гр.Пловдив, потвърдено с Решение № Ц 1012-04-9820#1/10.9.2020г. на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с което
е разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получените като
парично обезщетение суми за поради общо заболяване в размер на 2409, 60 лева
главница.
ОСЪЖДА Г.С.С. ***, ЕГН ********** да заплати
на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на сто лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: