Решение по дело №9171/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6118
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Ивайло Димитров
Дело: 20231100109171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6118
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100109171 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на „П. БГ” ЕООД, че „А.Л.Б.” ЕАД е собственик, въз на сключен между
него и „ММ А.” ЕООД, Договор за покупко-продажба от 02.12.2016 г., на лек
автомобил, марка BMW, модел: 750 Li xDrive, шаси номер: WBA7F21010G381319,
регистрационен номер: *******, както и за осъждането на ответника да предаде
владението върху гореописания лек автомобил.
В исковата молба са изложени твърдения, че „А.Л.Б.” ЕАД е собственик на
горепосочения лек автомобил, който е предоставил за ползване на ответното
дружество по силата на сключен между тях договор за финансов лизинг с опция за
прехвърляне на собствеността №8296 от 01.12.2016 г. и подписан приемо-предавателен
протокол.
Твърди, че според погасителния план към Договора за финансов лизинг,
падежът на последната лизингова вноска е на 10.12.2019 г., а съгласно т. 7.8. от
приложимите към Договора за финансов лизинг Общи условия, лизингополучателят е
длъжен в срок до падежа на последната лизингова вноска да подаде писмено
заявление, в което да посочи дали желае да придобие собствеността върху лизинговото
имущество или желае да върне същото, в който случай трябва да е заплатил всички
лизингови вноски, както и всички други дължими суми по договора за финансов
лизинг, както и да заплати стойността на опцията за придобиване (която в процесния
случай е в размер на 15 735,04 евро с включен ДДС).
От това право ответникът не се е възползвал, като същевременно не е върнал
1
автомобила на ищеца въпреки изрично отправената му покана, поради което за
„А.Л.Б.” ЕАД е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск по чл.
108 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и правна страна:
Искът за собственост по чл. 108 ЗС (т. нар. ревандикационен иск) е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.
В тежест на ищеца е да установи, че е придобил собствеността на процесния лек
автомобил на соченото правно основание - въз основа на сключен между него и „ММ
А.” ЕООД Договор за покупко-продажба от 02.12.2016 г., както и че ответникът владее
автомобила.
По делото е представен договор за покупко-продажба от 2016 г., без посочена
дата и месец, като страните по делото не спорят, че е сключен на твърдяната в
исковата молба дата – 02.12.2016 г., според който „ММ А.“ ЕООД продава на „А.Л.Б.”
ЕАД лек автомобил марка BMW, модел: 750 Li xDrive, шаси номер:
WBA7F21010G381319. Посочено е, че превозното средство се закупува с цел
предоставянето му за ползване по силата на договор за финансов лизинг на своя
клиент „П. БГ” ЕООД с ЕИК *******.
Представено е свидетелство за регистрация от 17.01.2017 г. за лек автомобил
марка BMW, модел: 750 Li xDrive, шаси номер: WBA7F21010G381319, с рег.
№*******, с посочени собственик „А.Л.Б.“ АД и ползвател - „П. БГ“ ЕООД.
Представено е на немски език и в превод на български език свидетелство за
регистрация част II от 29.08.2015 г., с което процесният лек автомобил е регистриран за
първи път в гр. Мюнхен, Федерална Република България.
Според приложения към исковата молба договор за финансов лизинг с опция за
прехвърляне на собствеността №8296 от 01.12.2016 г., сключен между лизингодателя
„А.Л.Б.” ЕАД и лизингополучателя „П. БГ” ЕООД, на ответното дружество се
предоставя за ползване горепосочения лек автомобил марка BMW срещу заплащане на
лизингови вноски в размер и за срок, определени в погасителен план към договора.
Съгласно представения към исковата молба погасителен план последната вноска е
дължима на дата 17.12.2019 г.
В т. 4 от договора за лизинг е уговорено, че договорът се сключва за срок от 36
месеца, считано от датата на предаването на вещта. Страните не спорят, че
автомобилът е предаден на ответника, за което е представен и приемо-предавателен
протокол към договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността
№8296 от 01.12.2016 г.
Според т. 3 от договора за лизинг лизингополучателят има право до изтичане
2
срока на договора и преди връщането на вещта, при изрично изразено писмено
желание от негова страна, да придобие собствеността върху вещта. По делото не се
спори, че такова искане не е било подавано и собствеността не е била придобита при
депозирането на исковата молба. Следва да се отбележи, че в първото по делото
открито съдебно заседание от 05.03.2024 г. се е явил процесуален представител на
ответника и е заявил искане да се даде възможност на страните да постигнат
извънсъдебно споразумение за параметрите на начина на плащане и сроковете, в които
автомобилът да бъде придобит от „П. БГ” ЕООД, но до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция няма данни такова съгласие да е постигнато.
С оглед представените по-горе доказателства съдът намира за доказано по
делото, че ищецът валидно е придобил собствеността върху процесния лек автомобил
марка BMW, модел: 750 Li xDrive, шаси номер: WBA7F21010G381319 по силата на
договор за покупко-продажба от 2016 г., сключен с „ММ А.“ ЕООД. Ето защо и искът
по чл. 108 ЗС в установителната му част се явява основателен.
Според т. 29 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не упражни правото
си по т. 3 от договора и не желае да придобие собствеността върху вещта, той е
длъжен да я върне в срок от 24 часа от падежа на последната погасителна вноска,
която в случая е с дата 17.12.2019 г., т.е. страните са уговорили срок за връщането на
вещта и по аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ЗЗД нарочна покана не е
необходима, а дори и да се приеме обратното за такава следва да се счита
получаването на препис от исковата молба. От изявленията на ответника в първото по
делото съдебно заседание и представения приемо-предавателен протокол към договор
за лизинг, безспорно се установява, че фактическата власт върху процесния автомобил
се упражнява от „П. БГ” ЕООД, както и че последното не е упражнило надлежно
правото си да придобие собствеността върху вещта, поради което дължи нейното
връщане. Тъй като не се установява друго основание, въз основа на което ответното
дружество да упражнява фактическата власт върху процесния лек автомобил, то и
основателно е искането на ищеца ответникът да бъде осъден да му предаде
владението.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 108 ЗС е
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски в общ размер на 14 762,23 лв., от които 4173,74 лв. –
държавна такса и 10 588,49 лв. с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск по чл. 108 ЗС, от „А.Л.Б.” ЕАД
3
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ул.
*******, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез адвокатско дружество „З.И
М.“ срещу „П. БГ” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Красно село“, бул. *******, че „А.Л.Б.” ЕАД е собственик, въз на сключен
между него и „ММ А.” ЕООД, Договор за покупко-продажба от 02.12.2016 г., на лек
автомобил, марка BMW, модел: 750 Li xDrive, шаси номер: WBA7F21010G381319,
регистрационен номер: *******, както и ОСЪЖДА „П. БГ” ЕООД да предаде на
„А.Л.Б.” ЕАД владението върху гореописания лек автомобил.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П. БГ” ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красно село“, бул. *******, да
заплати на „А.Л.Б.” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Лозенец“, ул. *******, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, чрез
адвокатско дружество „З.И М.“, съдебни разноски пред СГС в общ размер на 14 762,23
лв..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4