РЕШЕНИЕ
№ 2325
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М.. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110205550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Я.М. П. от
гр................................, с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 2369 издадено на 14.03.2022г. от Директор на
СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300
(триста) лева за извършено административно нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето.
В жалбата си санкционираното лице оспорва наказателното
постановление като навежда твърдения за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон. Развиват
се подробни съображения в тази насока. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Я. П., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. В пледоарията
си акцентира върху допуснатите съществени процесуални нарушения,
1
изразяващи се в разминаване в описанието на релевантни за нарушението
факти в АУАН и НП. Също така се акцентира върху подзаконовия характер
на министерската заповед, която деецът е бил нарушил и която не е следвало
да знае. Претендира разноски.
Административно – наказващият орган - Директор на СДВР, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и становищата на
процесуалните представители на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
На 22.12.2021г. около 09:45ч.в гр.София, жалбоподателят Я. П. се е
намирал на закрито обществено място, на перон 2 на метростанция ,,Княгиня
Мария Луиза" без да е носил защитна маска на лицето си за еднократна или
многократна употреба, покриваща носа и устата в условията на обявена в
страната извънредна епидемична обстановка с Решение № 325/14.05.2020г. на
МС и удължена с Решение № 826/25.11.2021г. и въведена на основание чл.63,
ал.3 от Закона за здравето с Раздел 1, т.7 от Заповед № РД - 01-
968/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването. Това било установено от
свидетеля В. Ц. който накарал П. да постави защитната маска на лицето си.
Последният категорично отказал, заявявайки да не му губи времето и да не го
занимава с глупости. Свидетелят заявил, че ще му напише акт, каквото и
направил. Първоначално жалбоподателят отказал да го подпише. Свидетел на
това обстоятелство била Д. С. Тя установила и липсата на маска у лицето. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на разпитаните полицейски служители В. Ц.
и Д. С.. Първият от тях е бил непосредствен очевидец на извършеното деяние
2
от страна на жалбоподателя като в съдебно заседание заявява, че лично му е
разпоредил да си сложи предпазната защитна маска, а вторият в лицето на Д.
С. - на последващите му откази за поставяне на маска и първоначалния му
отказ да подпише съставения му АУАН. Съдът кредитира показанията на
всички разпитани свидетели, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства като еднопосочни и непротиворечиви. Те
потвърждават описаната фактическа обстановка, както и цялостното
поведение на жалбоподателя, който не притежавал и отказал да сложи
предпазна защитна маска.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставеният
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН.
Същите са издадени в съответствие с давностните срокове, предвидени
в ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че Я.М. П. е извършил вмененото му административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели е,
че на процесната дата жалбоподателят Я. П. е бил без поставена защитна
маска на лицето си, покриваща носа и устата, на закрито обществено място и
в нарушение на разпоредбите на Раздел 1, т.7 от Заповед № РД - 01- 968/
26.11.2021г. на министъра на здравеопазването.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Лицето е нарушило процесната заповед, като
намирайки се на закрито обществено място и след устно разпореждане на
полицейски служител, не е поставило защитна предпазна маска, покриваща
носа и устата му.
От субективна страна деецът нарушението е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че се намира
на закрито обществено място и е длъжен да носи защитна предпазна маска,
покриваща носа и устата му и въпреки това и след устно разпореждане от
полицейски служител, не го е изпълнил.
3
Съдът не споделя оплакванията за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, т.е непосочване на факти и обстоятелства в
съставения АУАН, който впоследствие фигурирали в обжалваното
наказателно постановление и които накърняват правата на жалбоподателя.
Както мястото на извършване на нарушението, така и правните норми, които
са били нарушени, са били прецизно посочени както в АУАН, така и в
обжалваното НП. При извършена служебна проверка по законосъобразността
не се констатираха неясноти или липси на елементи, от обективната и
субективна страна на изпълнителното деяние, които да не са били отразени
или упоменаването им да е било в противоречие, което да обуслови
неяснотата на административното обвинение.
По отношение на издадената заповед, която лицето не е било изпълнило
съдът не възприема съображенията на защитника на наказаното лице, че
същата има характера на подзаконов нормативен акт, който няма
задължителна сила за изпълнение от гражданите. Видно от съдържанието на
самата заповед е, че същата е била с период на действие от 01.12.2021г. до
31.03.2022г.
Тя е била издадена по реда на чл. 63, ал.4 от Закона за здравето и
предвид извънредната обстановката в страната, не е било необходимо
нейното обнародване. В случая е налице диференцирана процедура, касаеща
правомощия на министър по предотвратяване разпространението на
заболяване в национален мащаб.
Процесната заповед не е закон, за да бъде извършвана процедурата по
чл.37, ал.1 от ЗНА, а специфичен едностранен властнически акт, имащ
задължителна сила за гражданите, издаден по Закона за здравето.
Освен това от показанията на свидетеля В. Ц. се доказва, че същият е
уведомил жалбоподателя за необходимостта от поставяне на защитна
предпазна маска на лицето и категоричния отказ на последния да изпълни
неговото разпореждане.
Не следва да бъде възприето и оплакването за маловажност на случая.
Налице е противоправно деяние от страна на жалбоподателя, отличаващо се с
висока обществена опасност, свързано с въведена противоепидемична
обстановка в страната. Поведението на жалбоподателя освен, че е било
насочено към неизпълнение на полицейско разпореждане за поставяне на
4
защитна предпазна маска на лицето, но е било свързано и с първоначален
отказ да бъде подписан съставения му АУАН, както и с поставяне в опасност
на живота и здравето на неограничен кръг от хора. Всички тези обстоятелства
изключват възможността за приложението на привилегирования състав на
чл.28 от ЗАНН.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът констатира, че
административно наказващия орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, определяйки наказание глоба в размер на
300 лева. Предвид налагане на минимално по размер наказание и не следва да
бъде извършвана последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява
законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 2369 издадено на
14.03.2022г. от Директор на СДВР, с което на Я.М. П. от гр....................., с
ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за
извършено административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА Я.М. П. от
гр......................, ЕГН .....** да заплати на СДВР сумата в размер на 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6