№ 11
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000399 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е след връщане от ВКС.
С решение № 60065/30.06.2021г., постановено по т.д. № 541/20г. ВКС на
ЛБ, ТК, І отделение е отменил решение № 238/04.11.2019г. на Варненския
апелативен съд по в.т.д. № 427/19г., с което е обезсилено изцяло решение №
261/ 28.03.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1006/2018 г. и е
прекратено производството по иска по чл.422 ГПК на "Търговска банка Д"
АД гр.София, ЕИК *********, срещу „Градски транспорт" ЕАД - гр. Варна,
ЕИК *********, за установяване съществуването на нейно вземане спрямо
ответното дружество в размер на сумата 448 398.25 лева на основание
Договор за инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17 и издадена
фактура № 16/22.07.2016 г., прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) № 2571.0716 от 27.07.2016 г., анекс № 1 от
02.08.2016 г., анекс № 2 от 27.09.2016 г. и анекс № 3 от 30.12.2016 г. към
същия, сключен между „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД, в
качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер" и
„Търговска Банка Д" АД и впоследствие цедирано от банката на „Адванс
1
Енерджи 1" ООД съгласно Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.07.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5885 от 28.07.2017 г. по гр.д. №
10458/2017 г. на Районен съд - гр. Варна, 30 състав и с което е обезсилена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 5885 от 28.07.2017 г. по
гр.д. №10458/2017 г. на Районен съд - гр. Варна, 30 състав, като банката е
осъдена да заплати на „Градски транспорт" ЕАД - гр. Варна, ЕИК *********,
сумата 9 267.97 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция. Делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
При новото разглеждане на делото съдът съобрази следното :
Предмет на настоящото производство е постъпила въззивна жалба от
„Градски транспорт“ ЕАД гр. Варна срещу решение № 261/ 28.03.2019 г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
1006/2018 г., с което съдът ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ищеца "ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, ЕИК *********, гр.София, че
ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна
ДЪЛЖИ на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД сума в размер на 448 398.25 лева на
основание Договор за инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17 и
издадена фактура № 16/22.07.2016 г., вземането за която е прехвърлено с
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от
27.07.2016 г., анекс № 1 от 02.08.2016 г., анекс № 2 от 27.09.2016 г. и анекс №
3 от 30.12.2016 г. към него, сключен между „Енерджи Ефект" ЕАД и
„Супервайзер" ЕООД, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект -
Супервайзер" и „Търговска Банка Д" АД и впоследствие цедирано на „Адванс
Енерджи 1" ООД съгласно Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от
16.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.07.2017 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 5885 от 28.07.2017 г. по гр.д. №10458/
2017 г., 30 състав по описа на Районен съд - гр. Варна, на основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415 от ГПК, както и в частта за присъдените разноски. По
съображения, подробно изложени в жалбата, въззивникът моли за отмяна на
2
решението и за отхвърляне на иска като недопустим, неоснователен и
недоказан, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Въззиваемата страна - „Търговска банка Д“ АД гр. София оспорва
основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение,
като потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че по силата на
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от
27.07.2016г., Анекс № 1 от 02.08.2016г., Анекс № 2 от 27.09.2016г. и Анекс №
3 от 30.12.2016г. към него „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР"
ЕООД като съдружници в ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ - СУПЕРВАЙЗЕР", със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Ботев" № 57,
БУЛСТАТ: *********, в качеството на цедент са прехвърлили на
„ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, гр. София в качеството на цесионер парични
вземания спрямо длъжника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД в рамките на общ
лимит в размер до 3 000 000 лева, заедно с дължимите върху тях лихви и
неустойки и др. подобни, в срок до 31.12.2016г., възникнали на основание
изпълнението на сключен на 06.10.2015г. Договор за „Инженеринг
BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17, с предмет „Инженеринг - проектиране,
строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-
техническата база на „Градски Транспорт" ЕАД - Варна по Компонент 9
„Подобрения на производствено-техническата база" на проект на Община
Варна BG161PO001-1.5.03-0002 „Интегриран градски транспорт на Варна" по
схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.5-
03/2011 „Подкрепа за интегриран градски транспорт на петте големи града",
Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция
1.5 „Системи за устойчив градски транспорт" на Оперативна програма
„Регионално развитие 2007-2013", сключен между „Градски Транспорт" ЕАД,
гр. Варна (възложител) и „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД (изпълнител),
както и всички анекси към него.
Съгласно чл. 1 от Анекс № 1/02.08.2016 г. цедентът е прехвърлил на
3
цесионера - банката, своите парични вземания спрямо длъжника „Градски
Транспорт" ЕАД в общ размер на 2 074 435.48 лв. без ДДС, заедно с
дължимите върху тях лихви, неустойки и др.подобни, възникнали на
основание гореописания договор между „Енерджи Ефект - Супервайзер"
ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД по Фактура № 16/22.07.2016 г. за сумата 2
074 435.48 лв. без ДДС, издадена от цедента на „Градски Транспорт" ЕАД и
придружена с Опис сметка към междинно плащане и приемо-предавателни
протоколи, подробно описани в Анекс № 1/02.08.2016г. Съгласно анекса
цесионерът следва да получи плащане по прехвърлените вземания в 30-
дневен срок след прехвърляне на вземането по анекса или крайният срок на
плащане е 03.09.2016 г.
Съгласно Анекс № 2 от 27.09.2016г. действието на Анекс № 1 от
02.08.2016г. се прекратява поради несбъдване на поставено условие за
прехвърляне на вземането (чл. 3, ал. 4 от Анекс № 1) и страните се
споразумяват, че цедентът прехвърля на цесионера своите парични вземания
спрямо длъжника „Градски Транспорт" ЕАД в общ размер 448 398.25 лв. без
ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др.подобни,
възникнали на основание гореописания договор между „Енерджи Ефект -
Супервайзер" ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД, които вземания са
фактурирани ведно с други вземания във фактура № 16/22.07.2016г. за обща
сума от 2 074 435.48 лв. без ДДС. Срокът на плащане по цедираното вземане е
удължен до 27.10.2016 г.
С Анекс № 3 от 30.12.2016 г. е договорено продължаване на срока за
плащане до 31.01.2017г.
Първият спорен по делото въпрос касае активната материалноправна
легитимация на ищеца - „Търговска банка Д“ АД в качеството й на цесионер
по процесния Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) №
2571.0716 от 27.07.2016г. и трите анекса към него. Ответникът оспорва
изцяло претенцията, в т.ч. и легитимацията на банката. Оспорва твърдението
на ищеца, че е признал дълга и поел задължение за плащането му. Във
въззивната си жалба твърди, че по делото не са събрани убедителни писмени
или гласни доказателства, годни да установят, че банката е придобила
претендираните вземания чрез цесия, както и че прехвърлянето на вземането е
породило действие спрямо него по арг. от чл.99 ал.4 ЗЗД, тъй като липсва
4
надлежно уведомление от предишния кредитор ДЗЗД „Енерджи ефект -
Супервайзер“ до него, в качеството му на длъжник, за цедиране на вземането
му от 448 398,25лв. Представените от ищеца две писма от „Градски
транспорт“ ЕАД до банката не са годни да установят, при условията на пълно
и главно доказване, уведомлението за цесията от предишния кредитор, тъй
като писмото с изх.№1287, с което се прави признание/съгласие за
прехвърлянето на вземането, е от дата 19.09.16г., а Анекс № 2, с който се
цедира самото вземане, е сключен на 27.09.16г., т.е. – осем дни след
признаване на цесията от ответника, поради което признанието/съгласието не
е породило действие. Видно от допълнителното заключение на в.лице по
ССчЕ в счетоводството на „Градски транспорт“ ЕАД липсват данни за
осчетоводено парично задължение към „Търговска банка Д“ АД, поради
разбирането на ответника, че дори и да е извършена цесия, тя не е породила
действие спрямо него, тъй като той не е надлежно уведомен за това от
предишния кредитор.
Съдът намира възражението за неоснователно.
В отговора на исковата молба са релевирани няколко възражения срещу
допустимостта и основателността на предявения иск. Между тях липсва
оспорване на активната материалноправна легитимация на банката въз основа
на твърдение, че цесията не е породила действие спрямо „Градски
транаспорт“ ЕАД като ответник, тъй като не му е надлежно съобщена от
цедента. Напротив, по повод направено искане за спиране на производството
по делото по приключване на т.д. № 324/17г. на ВОС, ответникът изрично
признава частното правоприемство на банката по отношение на ДЗЗД : „Като
частен правоприемник на ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ по
отношение на процесните вземания – л.64, „Търговска банка Д“ АД ще се
ползва от правните последици на постановеното в хода на т.д. № 324/17г. на
ВОС решение…“ Възражението, че прехвърлянето на вземането не е
породило действие спрямо ответника по арг. от чл.99 ал.4 ЗЗД, тъй като
липсва надлежно уведомление от предишния кредитор ДЗЗД „Енерджи
ефект - Супервайзер“ е въведено след срока за отговор на исковата молба и
поради това се явява преклудирано. Въззивният съд има задължението да се
произнесе по всички наведени и поддържани във въззивната жалба
възражения, оплаквания и твърдения, но това задължение има за предмет
само тези от тях, които са въведени в процеса по надлежния ред.
5
С оглед на горното съдът намира, че „Търговска банка Д“ АД разполага
с активна материалноправна легитимация по предявения от нея иск в
качеството й на кредитор на цедирания длъжник „Градски транспорт“ ЕАД –
Варна.
Видно от писмо изх.№1287/19.09.16г. до „Търговска банка Д“ АД – л.26
ответникът уведомява банката, че във връзка със сключен Анекс № 2 към
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от
27.07.2016г., с който ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“ прехвърля на
„Търговска банка Д“ АД свои парични вземания към „Градски транспорт“
ЕАД – Варна в общ размер на 2 074435,48лв без ДДС, заедно с дължимите
върху тях лихви, неустойки и др. подобни, възникнали на основание
сключения договор по фактура № 16/22.07.16г. за същата сума, издадена от
цедента на „Градски транспорт“ ЕАД – Варна, потвърждава единствено
сумата от 448 398,25лв без ДДС.
С писмо изх.№ 1670/29.12.16г. – л.27 пак до „ТБ Д“ АД ответникът
изразява съгласието си за цедиране на вземанията на ДЗЗД „Енерджи Ефект –
Супервайзер“ на стойност 448 398,25лв без ДДС и уверява банката, че
плащанията по горното вземане ще се извърши до 31.01.2017г.
С договор за цесия от 16.02.2018г. „Търговска Банка Д" АД е
прехвърлила на „Адванс Енерджи 1“ ООД паричните си вземания от
„ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, придобити по силата на Рамков договор от
27.07.2016г., Анекс №1 от 02.08.2016г., Анекс №2 от 27.09.2016г. и Анекс №3
от 30.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение и изп.лист по
ч.гр.д. №10458/2017г. Ответникът е уведомен за осъществената цесия с две
нотариални покани – от 12.03.18г. , в която като цесионер е посочено „Адванс
Екуити Холдинг“ АД и от 05.07.18г., в която като цесионер е посочен
действителният правоприемник „Адванс Енерджи 1“ ООД.
От заключението на основната ССчЕ се установява, че банката е
осчетоводила в счетоводните си регистри сумата 448 398,25 лв. на
06.10.2016г., както и че счетоводната справка – извлечение по чл.417 от ГПК
от счетоводните книги на банката, издадена към 25.07.2017г., отразява
подробно записванията по счетоводните сметки за осчетоводено вземане на
банката от ответното дружество в размер на 448 398,25 лв., възникнало на
основание рамков договор за цесия с краен падеж 31.01.2017г.
6
От допълнителното заключение на ССчЕ е видно, че ответникът е
осчетоводил фактура №16/22.07.2016г., издадена от „Енерджи ефект –
Супервайзер“ ДЗЗД за сумата 2 074 435,48 лв. без ДДС, както и кредитно
известие №18/15.08.2016г. за сумата 448 398,25 лв. без ДДС и фактура
№21/22.12.2016г., издадена от „Енерджи ефект – Супервайзер“ ДЗЗД за
сумата 448 398,25 лв. без ДДС. С осчетоводената фактура №16/22.07.2016г.
„Енерджи ефект – Супервайзер“ ДЗЗД е документирал извършени стопански
операции – конкретни СМР по Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-
03//2011/0002-S-17. Цялата стойност на фактура №21/22.12.2016г. се съдържа
във фактура №16/22.07.2016г., като е налице пълно съответствие по
основание и размер на следните пера: „ОВК и газоснабдяване – монтажни
работи – ОВИ – 137 163,60 лв., част Пожарна безопасност – 221 451,84 лв. и
част Електро вътрешни ел.инсталации – 89 782,81 лв.
Тъй като действителността и автентичността на Рамковия договор не е
оспорена от ответната страна, съдът споделя извода на първоинстанционния
съд, че този договор е породил присъщите му правни последици съгласно
уредбата в чл.99 и следв. от ЗЗД, а именно - прехвърляне на процесното
вземане от цедента на цесионера. Същото е осчетоводено от двете страни по
спора, респ. – доказано и по размер.
По отношение на оплакването в жалбата срещу извода на окръжния съд,
че впоследствие процесното вземане е прехвърлено на „Адванс Енерджи 1“
ООД, предвид твърдяната в последващата нотариална покана от банката
техническа грешка досежно наименованието на цесионера, настоящият
състав намира следното : Съгласно чл.10 б.“б“ от ТР 4/13г. по тълк.дело
4/13г. на ОСГТК на ВКС при настъпило частно правоприемство по договор за
цесия легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното
производство, като исковият процес продължава между заявителя и
ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на
нормите на 226, ал.2 и ал.3 ГПК. В диспозитива на съдебното решение по
установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в
страните по издадената заповед за изпълнение.
Установено е по делото, че на 16.02.18г. ищецът е цедирал на „Адванс
Енерджи 1“ ООД, гр.София своите парични вземания по Рамковия договор
от 27.07.16г. При уведомяването на цедирания длъжник с нотариалната
7
покана от 12.03.18г. като цесионер е посочено „Адванс Екуити Холдинг“ АД
–л.36, а в нотариалната покана от 05.07.18г. – л.51 е посочено, че е налице
техническа грешка и действителният цесионер е „Адванс Енерджи 1“ ООД.
Не може да бъде споделена тезата на въззивника, че след уведомяването му,
че процесното вземане е прехвърлено на „Адванс Екуити Холдинг“ АД
прехвърлянето е породило действие по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД и
последващото уведомяване не може да бъде зачетено. Уведомяването от
цедента за извършената цесия поражда действие за цедирания длъжник
когато действително е налице сключен договор за цесия. В случая договор за
цесия между „Търговска банка Д“ АД и „Адванс Екуити Холдинг“ АД не
само че не се твърди да е сключван, не се представя такъв, но и е налице
волеизявление от страна на банката, че е допусната техническа грешка в
изписването на цесионера в първото по ред уведомяване. В уведомленията до
другите длъжници – „Супервайзер“ ЕООД, „Адванс Екуити Холдинг“ АД и
„Енерджи Ефещт“ ЕАД като цесионер е посочено дружеството „Адванс
Енерджи 1 „ООД, което е и страна по Договора за прехвърляне на вземания
от 16.02.18г. – л.31. При това положение съдът намира, че действителният
цесионер е „Адванс Енерджи 1 „ООД. Оплакването в жалбата в тази насока е
неоснователно.
Възражението, че Договорът за прехвърляне на вземания между
„Търговска банка Д“ АД и „Адванс Енерджи 1 „ООД не е породил правни
последици, тъй като към момента на сключването му – 16.02.18г. банката вече
не е била носител на процесните вземания, тъй като срокът на Рамковия
договор е изтекъл на 31.01.17г., не е заявено в срока за отговор на исковата
молба. По него съдът не дължи произнасяне.
Въз основа на горното съдът намира, че е налице съвпадение между
фактическите констатации и правни изводи на окръжния съд и настоящия
апелативен състав, поради което обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат сторените от нея разноски за водене на делото пред
касационната инстанция в размер на 9 097,97лв / 8 967,97лв – държавна такса,
30лв – такса за допускане до касационен контрол и 100лв – ю.к.
възнаграждение/.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/ 28.03.2019 г. на Варненския окръжен съд,
търговско отделение, постановено по т.д. № 1006/2018 г.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, район „Младост", ул.
„Тролейна" № 48 ДА ЗАПЛАТИ на "ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, ЕИК
*********, град София сумата 9 097,97лв разноски за водене на делото в
касационната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9