Р Е Ш Е Н И
Е № 100
гр. Пловдив 20. 03. 2019 г .
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 22. 02. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 578 по описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „Ф.Е.“ ООД, ЕИК *********, гр. С.,
бул. „Н.П.“ № **, ет.* въззивна жалба против
постановеното по т. дело № 222/2016 г. по описа на П.ския окръжен съд решение,
с което е отхвърлен предявения от „Ф.Е.“ ООД против „Е.Ю.“ ЕАД / предишно наименование
„Е** Б.Е.“ ЕАД/, ЕИК *********, гр. П., ул. “Х.Г.Д.” № ** иск за заплащане на сумата
от 46 955,32 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди в качеството
му на координатор на стандартна балансираща група, равняващо се на платения от
дружеството небаланс за м. декември 2015 г. в резултат на неправомерно
поведение на ответника, в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа и собственик на измервателните системи, изразяващо се в това, че
в данните по чл. 89, ал. 7 от ППТЕЕ за месец декември на 2015 г. не е посочено,
че са заместващи и „Ф.Е.“ ООД е осъдено да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД сумата от 300 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба са
изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, отправено е искане за отмяната му и постановяване на друго уважаващо
иска.
Въззиваемата
страна е изразила становище за несонователност на жалбата.
Съдът
след акто се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства
намери за установено следното:
На 08.04.2016
г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от „Ф.Е.“ ООД искова
молба против „Е** Б.Е.“ ЕАД.
В обстоятелсвената част
на същата се сочи, че ищецът е търговец на електрическа енергия и координатор
на стандартна балансираща група по смисъла на ЗЕ, за което имал издадена лицензия от КЕВР. С оглед на това си качество
той сключвал договори за продажба на електроенергия на крайни клиенти на
свободния електроенергиен пазар.
За ответникът е посочено,
че е оператор на електроразпределителната мрежа. В тови
си качество, а и като собственик на измервателни системи според чл. 89, ал. 1 от ПТЕЕ той следвало
да валидира, обработва и съхранява в
база данни, данните с измерени стойности от почасовото потребление с
електрическа енергия от крайните клиенти на ищеца. Съгласно чл. 89, ал. 7 от ПТЕЕ той бил
задължен да му предоставя ежеседмично почасови данни за измерената електрическа
енергия за снабдяване на крайните клиенти от свободния електроенергиен пазар.
Въз основа на същите дружеството ищец пък изготвяло прогнозите си за
потреблението на електрическа енергия от клиентите си за следващия седмичен
период на снабдяване. Те от своя страна се използвали за направата на графици
за доставка, които се подавали от ищеца към „ЕСО“ ЕАД и възоснова на тях се извършвали
реалните доставки на количествата ел. енергия към крайните клиенти. Съгласно
чл. 89, ал. 4 от ПТЕЕ с изтичането на всеки
месечен период ответникът следвало да изпраща на ищеца и обобщена справка за
данните от измерването на потреблението на крайните клиенти за дадения месец. В
изпълнение на това задължение ответното дружество изпратило на ищеца обобщените
данни за м. декемри на 2015 г. Те били получени на 06.01.2016 г. След извършена
проверка на същите „Ф.Е.” установило драстично разминаване в предоставените седмични данни за някои
от клиентите и тези в обобщената месечна справка за същите. Неверните седмични
данни станали причина за заблуждаване на ищеца при подготовка на прогнозните
графици за снабдяване. Това от своя страна довело до възникване на небаланси в
снабдяването на съответните клиенти, което причинило вреди на „Ф.Е.” ООД. Същите се
изразявали в това, че то заплатило тези небаланси на енергийния системен
оператор. Размерът на платената сума бил 46 955,32 лв. Твърди се, че плащането
не би станало факт, т.е. небаланси не биха възникнало ако ответникът бе посочил
в справките си, че данните за някои от клиентите не са на база реално измерване,
а такива по чл. 89, ал. 5 от ПТЕЕ- изчислени
на база предишни периоди на сетълмент или по начин уточнен в договора за достъп
до разпределителната/преносната мрежа на търговския участник.
На база изложеното в исковата молба е направен извод, че с противоправното
си поведение ответникът е причинил вреди на „Ф.Е.“ ООД с оглед платения
от него небаланс за недостгиг за м. декември на 2015 г. Размерът на този
недостиг е определен на 250, 6824 МВтч електрическа
енергия при цена от 187,31 лв. за МВтч., т. е. вреда от 46 955,32 лв.
В отговора на исковата молба е
посочено, че същата е недупстима поради факта, че отговорност за непозволено
увреждане носели само физическите лица, които са причинили вреда чрез свои
виновни действия или бездействия. Юридическите лица не можели да отговарят на
това основание и по този въпрос имало прозинаясне още в ППВС № 7 от 1959 г. и ППВС
№ 17 от 1963 г.
По същество на спора не е оспорено, че
ответникът в качеството си на собственик на
измервателна система има задължения да валидира, обработва и съхранява данните
от измерванията на електрическата енергия на обектите, присъединени към разпределителната
електрическа мрежа на лицензионната територия на дружеството, т.е. такива по
чл. 89, ал.2 от ПТЕЕ. Посочено и че съгласно чл. 89, ал. 7 ПТЕЕ той е длъжен да предоставя данни от
измерванията и на координаторите на балансиращи групи. Споменато е обаче, че съгласно
чл. 89, ал.5 от ПТЕЕ ако липсват почасови данни от отделните измервателни
системи той има право да използва заместващи стойности изчислени на база
предишни периоди на сетълмент, а при липса и на такива следва да се прилага
служебна стойност 0. За процесния случай
е посочено, че е била налице точно тази хипотеза по отношение на седмичните
данни.
По повод на тези действия
ответникът твърди, че никъде в ПТЕЕ не било установено задължение за
уведомяване на доставчиците на електрическа енергия, че предоставените данни са
заместващи, т.е. твърди се липса на противоправно поведение. Посочено е също,
че небалансът е следствие на пропуските на ищеца при прогнозиране на
потреблението на клиентите му и поради неполагане на грижата на добър търговец
по смисъла на чл.302 ТЗ. В тази връзка се твърди, че ищцовото дружество
игнорирало задълженията си на координатор на балансираща група и лицензиант по
чл.39, ал., т.5 ЗЕ да следи за коректността на изпратените данни от
измерванията за обектите, които са част от балансиращата му група, което е едно
от главните отговорности на координаторите на такава група. В тази връзка е
заявено, че ищецът е имал възможност да възрази срещу некоректността на
данните, но това не било сторено.
Ответникът възразява и че
ищецът не е претърпял твърдените от него вреди.
По този повод се сочи, че от
съдържанието на исковата молба не става ясна връзката между небалансът, за който се твърди да е извършено
плащане и заместващите данни подадени от ответника за някои от клиентите на
дружеството ищец. В тази връзка е споменато, че съгласно чл. 77, ал. 10 от ПТЕЕ
координаторите на балансиращи гурпи представят пред оператора агрегиран график
за прогнозното потребление в цялата група, а не такъв касаещ всеки от обектите
на клиентите му поотдено. Споменава се също, че балансирането на потреблението
се извършва на база тези сумарни графици, а не по клиенти и отчетеното за тях
потребено количество ел. енергия. За самитее небаланси се твърди, че те се
делигирали на координаторите на
балансиращи групи и във връзка със същите не са извършвани допълнителни разходи.
Изразява се и становище, че дори такива да са направени причината за
извършването им е неумението на ищеца в качеството му на координатор да прогнозира
необходимото за членовете на групата количество енергия. Твърди се също, че
липсват и доказателства за плащане на небаланс за исковия период на ЕСО, а дори
такова да е било извършено то в последстиве платената сума се разпределяла като
разходи за небаланс на клиентите на ищеца.
В ДИМ по повод възраженията за недопустимост е
споменато, че основанието за предявяване на иска е разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД и в цитираните от ответника ППВС се приемало именно, че отговорността на ЮЛ
в случаите на непозволено увреждане била възможна в хипотезите на чл. 49 или
чл. 50 от ЗЗД. В тази връзка е уточнено, че същата в случая се търси от
ответника с оглед извършени противоправни и виновни действия или бездействия от
натоварено за извършване на конкретната работа физическо лице.
По същество на спора са оспорени доводите на ответника, че той нямал
задължение да уведомява доставчиците на енергия, че предоставя заместими, а не релани данни. В подкрепа на
това оспорване е извършено позоваване на вменените с разпоредбата на чл. 38,
ал.7 от ПТЕЕ задължения на собственика на измервателната система. Посочено е и,
че дори в случая същите да са неприложими задължението за посочване характера
на данните следвало от грижата на добрия търговец. В тази връзка отново са преповторени
изложените в ИМ съображения, че с неуведомяването за характера на
предоставените данни ответното дружество е въвело ищецът в заблуждение и
станало причина за изготвяне от негова страна на неточна прогноза за
потреблението. Оспорени са и доводите, че ищецът не бил извършил никакви
действия по подаване на възражения във връзка с неточността на данните.
По отношение възраженията за
липса на яснота за начина на изчисляване на процесната вреда е заявено, че с
исковата молба била представена справка за дължимата от ищеца на ЕСО сума за
небаланси за м. декември и било поискано назначаване вещо лице, което да
определи същата и да отговори на въпроса дали е платена от ищеца. Все пак е
пояснено, че в действителност небалансите са фактурирани от ЕСО не на ищеца, а на
трето дружество “Ф.Е.” ООД. Последното било главен координатор на балансираща група, в която ищецът
участвал и на който била делегирана отговорността за балансиране. Този главен
координатор от своя страна префактурирал на ищеца предизвиканите от него
небаланси, тази сума била заплатена и е предмет на исковата претенция.
Оспорени са и твърденията, че
процесната сума били преразпределена като разходи за небаланс на всеки един от клиентите
на ищеца и те съответно са му е възстановили.
Ответното дружество е подало отговор на ДИМ, в който са преповторени направените
досега възражения и е изразено становище за неоснователност на съдържащите се в
ДИМ съображения на ищеца.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване, като преди това е
допуснал поправка в наименованието на ответника от „Е** Б.Е.“ ЕАД на „Е.Ю.“ ЕАД .
В него след анализ на събрания доказателсвен материал, разпоредбите на ЗЕ и ПТЕЕ на първо место е
направен извод за липсата на противоправно поведение. В тази връзка е посочено,
че липсва нормативно задължение за посочване характера на стойностите в седмичните
отчети. Наред с това е изразено мнение, че липсата на пояснения по по този
въпрос не може да се приравни с неполагане на грижата на добрия търговец. Освен извод за липса на противоправност е
направено и заключение за липсата на причинно-следствена връзка между квалифицираното от ищеца
като неправомерно поведение на ответника и твърдяната вреда. В подкрепа на това
се говори за липса на доказателства даващи основание за извод, че при пояснения
за характера на изпратените от ответника седмични данни за м.декември 2015 г.,
заявките на ищеца биха били различни и ще доведат до намаляване размера на небалансите. Липсата на причинна връзка е обяснена и с
това, че не бил изяснен и въпросът дали ищецът използва различни методики при
прогнозирането на потреблението по реални и по заместващи стойности.
По тази причина исковата
претенция е била отхвърлена.
Недоволен от решението е останал
ищецът.
В подадената от него жалба на
първо место са оспорени изводите за това, че дължимата от ответника грижа не е
включвала изискването да се посочва характера на стойностите в предоставената информация.
На второ место са оспорени и изводите
за липса на причинно-следствена връзка, като в подкрепа на това е направен подробен
анализ на приетите по делото счетоводни експертизи и направите от експертите
изводи.
С
оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта
на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в
жалбата.
По
повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено
от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от
едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано
или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност
и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на
неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната
власт на българските съдилища.
В
случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се
говори.
Допустимостта
от своя страна е обусловена от това дали е налице спор между правоспособни
лица, дали е налице интерес да се иска
той да бъде разрешен със СПН, дали същият е подсъден на съответния съд, дали съдът се е произнесъл по предявения пред
него иск, респ. дали искът е предявен в предвидения от законодателя срок.
От
изложеното по- горе за съдържанието на исковата претенция за ПАС е безспорно,
че съдът е сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД. ПОС в решението си е разгледал
именно този иск като преценката за неговата неоснователност е направена на база
изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Казаното от
своя страна сочи, че не може да се говори за недопустимост на обжалваното
решение.
Това налага с оглед чл. 271 от ГПК
въззивният съд да разгледа пренесения пред него спор
за наличието на непозволено увреждане по същество, като извърши преценка за
правилността или неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд.
В нормата на чл. 49 от ЗЗД е
казано, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
От
съдържанието й се достига до извод, че отговорността е такава за чужди виновни противоправни действия, не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата и има обезпечително-гаранционна функция.
Фактите и
обстоятелствата, които следва да са налице, за да са формира извод за наличие
на такава отговорност следват от самата разпоредба на ЗЗД, както и от
задължителните за съда ППВС №№ 7/58 г., 7/59 г., 4/61 г., 17/63 г., 9/66 г. по тълкуване на същата.
На тази
база следва извод, че тя възниква
в патримониума на лице, което е възложило работата на някой друг, като за това е
нужно вредите да са причинени виновно от другия чрез действия свързани с извършване на работата или чрез бездействия изразяваща се в неизвършване на
нещо, което се дължи по силата на
закона, технически и други правила или характера на работата. Отговорност на възложителя по чл.
49 от ЗЗД ще е налице и в случите, когато действията не съставляват пряко изпълнение на самата работа, но са свързани с нея, т.е. са извършени по повод изпълнението на същата, както и в случаите,
когато изпълнителят е нарушил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на работата.
По конкретния
казус ищецът твърди да е претърпял вреди с оглед плащането на небаланс за м.
декември на 2015 г. Възникване на задължение за това плащане се свързва с това,
че в изготвената от името на ответника справка по чл. 89, ал. 7, във вр. с чл.
89, ал.2 от ПТЕЕ за клиенти на ищеца липсвала информация за това, че съдържащите
се в същата данни били такава със заместващи стойности по смисъла на чл. 89,
ал. 5 от ПТЕЕ, а не за реално потребление. Съответно липсата на информация за
това обстоятелство се сочи от ищеца, като причина за възникване на небеланс поради
това, че изпратените до енергийния системен оператор прогнози за потребление
били съобразени с заместващите, а не с реалните стойности. Този небаланс бил
заплатен от ищеца, което намалили имуществото му, т.е. увредило същото.
Основателността
на така предявения иск на първо место е обусловена от даване отговор на въпроса
дали посочените от ищеца за увреждащи действия са противоправни, т.е. са
извършени в нарушение на нормативна разпоредба. На второ место се дължи
преценка дали същите са в причинна връзка с твърдяното увреждане и накрая дали
дали същото реално е настъпило.
За противоправност може да се
говори ако са извършени действия в нарушение на предвидени в нормативен акт
изисквания. В случая този нормативен акт е ПТЕЕ, където според ищеца са предвидени
изисквания за собствениците на измервателна система. Сред тях с оглед разпоредбите на чл. 2 от
действащите към 2015 г. Правила за измерване на ел. енергия, а и с оглед чл. 85
и сл. от ПТЕЕ са и операторите на
електроразпределителната мрежа, какъвто е и ответника. При условие, че този
оператор е ЮЛ е логично изпълнение на вменените му със закон задължения да се възлагат
от избрани от самия оператор служители. Те от своя страна следва при изпълнение
на задълженията да се съборазявт с предвидените в нормативни актове задължения
на своя работодател. При неизпълнение от
тяхна страна на тези задължения е логично да се приеме, че същото е от типа
посочен в чл. 49 от ЗЗД и е основание за
ангажиране отговорността на дружеството работодател.
Във връзка с правилното решаване
на процесния казус следва да се има предвид, че съгласно чл. 87, ал.1 от ПТЕЕ собствениците на измервателните системи
съхраняват и предоставят сумирани и почасови
измерени стойности от електромерите по чл. 86, ал. 1 на количествата активна
електрическа енергия, доставена/консумирана до/от обектите на търговски
участници за всеки период на сетълмент.
В чл. 89, ал.1 от ПТЕЕ е
предвидено, че всеки собственик на измервателна система
носи отговорност за отчитането на всички измерени стойности съгласно Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия и Правилата за търговия с
електрическа енергия. В ал. 2 е предвиедно задължение за валидиране,
обработване и съхраняване на тези стойности в база данни с измерени стойности и
такова за изпращане на сумираните и почасови данни на независимия преносен
оператор до 17,00 ч. на втория работен ден от седмицата за дните от понеделник
до неделя включително на предходната календарна седмица. В ал. 4 на чл. 89 от ПТЕЕ
е предвидено и че при приключване на всеки месец собствениците на
измервателните системи предоставят на независимия преносен оператор до 12,00 ч.
на втория работен ден данните за дните от предходния месец, за които липсват
данни, но не по-късно от третия календарен ден.
В ал. 7 на чл. 89 от
ПТЕЕ е предвидено, че освен на независимия преносен оператор данни се
предоставят и на координаторите на балансиращи групи за измерените стойности по обекти за всеки пряк и непряк
член на балансиращата група в сроковете упоменати в ал. 2 и 4. В ал.5 на чл. 89 от страна на
законодателя са определени и задълженията на собственика на измервателна система
в случаите, при които липсват почасови данни от отделните системи. В тази връзка
е предвидено, че с оглед спазване
на сроковете за предоставяне на информация на независимия преносен оператор,
собственикът на измервателните системи може да използва заместващи стойности
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, изчислени
на база предишни периоди на сетълмент или по начин уточнен в договора за достъп
до разпределителната/преносната мрежа на търговския участник. Споменато е и че при липса на заместващи стойности от страна
на собственика на измервателните системи независимият преносен оператор прилага
служебна стойност 0 за съответните липсващи почасови
данни.
Анализът на така изложеното сочи,
че по принцип изпращаните данни следва да съдържат информация за реалното почасово
потребление на лицето, за което се отнасят в посочения в чл. 89, ал.2 от ПТЕЕ
период. Самият законодател обаче е предвидил възможност, че такава информация може
да не се съдържа в тази измервателна система и е приел, че може да се изпраща и
заместваща такава. От факта, че водещата информация следва да е тази за реално
потребление следва и логичен извод, че при липса на такава адресатът на данните
трябва да е информиран, че изпратените такива са заместващи. Липсата на такава
информация води до логичен извод, че данните не са съобразени с изискванията на
чл. 89 от ПТЕЕ, т.е. изготвени са в нарушение на същите. От друга страна дори
да се приеме, че от разпоредбите на чл. 89 от ПТЕЕ не може да се изведе извод
за задължение за посочване характера на изпращаната от собственика на
измервателна система информация, то същото следва да се изведе от разпоредбата
на чл. 302 от ТЗ. Това е така по простата причина, че тази информация е за
нуждите на търговията на ел. енергия и е логично да е коректна и добросъвестно
изготвена.
Това нарушаване обаче за ПАС по
никакъв начин не може да бъде причина за извършеното плащане от страна на ищеца
на небаланси. Това на първо место следва от факта, че съгласно чл. 85 от ПТЕЕ сумирането и предоставянето на данни за
измерените количества електрическа енергия обслужва процесите на сетълмент на
количествата, търгувани на електроенергийния пазар чрез двустранни договори или
на борсовия пазар на електрическа енергия, пазара на балансираща енергия,
двустранните обмени със съседни контролни зони/блокове, сетълмента на
небалансите, спомагателните услуги, плащанията за достъп и пренос и всички
други услуги съгласно тези правила. От така описаното съдържание на чл. 85, а и от определението
за сетълмент дадено в §1, т.53 от ДР на
ЗЕ следва извод, че данните за измереното количество енергия са предназначени и
ползват оператора на енергийните системи.
Този извод се
затвърждава и от факта, че според споменатите разпоредби на чл. 89 от ПТЕЕ
основното задължение на собственика е за изпращане на информация на оператора
на енергийната система. То с оглед казаното в чл. 89, ал. 9 от ПТЕЕ и с оглед съдържанието на целия
раздел Х от същите е въведено във връзка с ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НЕБАЛАНСИТЕ И СЕТЪЛМЕНТА
НА БАЛАНСИРАЩИТЕ ГРУПИ, а не за създаване на условия координатора на такава
група да изготвя заявките си към преносния оператор с цел да избягва възникването
на небаланси. Това сочи, че изискването за изпращане на информация и до този
координатор е свързано единствено със създаване възможност за проверка на
направените от оператора изчисления, а не с цел определяне размера на заявеното
количество ел. енергия. В подкрепа на тези разсъждения на ПАС е и разпоредбата
на чл. 25 от ПТЕЕ, в която е предвидено, че договорите по чл. 11, т.15, т.е. тези
за обмен на информация за данните на измерването се сключват между независимия преносен оператор от една
страна и операторите на електроразпределителните мрежи от друга, т.е. собственицет на
измервателни системи.
Също така от съдържанието на приетите по
делото първоначална и повторна технически експертизи е видно, че ищецът не е осигурил на експертите достъп до методиката за
изготвяне на заявките до системиня оператор. Това от своя страна е пречи да се
прецени дали при информация, че
данните от собственика на изчислителна система не са реални, а заместващи заявките биха били различни.
До извод за липса на
връзка между
вредоносното деяние и твърдяното увреждане следва да се достигне и от факта, че представените
от ищеца доказателства касаещи балансирането на енергия, отношенията му с
преносния оператор и друг координатор на балансираща група са непълни или
липсващи. В тази връзка е нужно да се посочи, че по делото е представен договор
по чл. 11, т.8 от ПТЕЕ, но към него липсва методиката за определяне цените за
енергиен недостиг, респ. енергиен излишък. Не е представен и договорът за
участие на ищеца в по- гояма балансираща група, което е пречка да се прецени
начина за разпределяне на небеланса в същата и връзката му с твърдяната липса
на информация.
Освен това
съгласно чл. 155, ал.9 от ПТЕЕ изчисляването и разпределянето на разходите за
небаланси се извършва съобразно принципите за разпределяне на ОБЩИЯ НЕБАЛАНС
между отделните членове на групата определени в договорите по чл. 11, ал.9 от
ПТЕЕ. С тях съгласно чл. 19 от ПТЕЕ се определят
условията за участие в балансираща група, прехвърлянето на отговорността за
балансиране и методика за разпределение на общия небаланс в балансиращата група
между отделните членове на балансиращата група. Те се сключват между
координатора и членовете на балансираща група. Съдържанието на тази разпоредба
от правилата за търговия следва логичен извод, че начисленият на
координатора небаланс подлежи на разпределение между членовете на балансиращата група, а това от своя страна изключва извода за налачие на
вреди претъпрепин от ищеца от твърдяното плащане.
Всичко казано до тук
води до извод за неоснователност на иска, което налага отхвърлянето му. В този
смисъл е и решението на ПОС, т.е. то следва да се потвърди, а на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело №
222/2016 г. по описа на П. окръжен съд решение, с което е отхвърлен предявеният
от „Ф.Е.“ ООД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Н.П.“ №**, ет.* против „Е.Ю.“ ЕАД /предишно наименование „Е** Б.Е.“ ЕАД/, ЕИК *********, гр. П., ул. “Х.Г.Д.” № ** иск за заплащане на сумата
от 46 955, 32 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди в
качеството му на координатор на стандартна балансираща група равняващо се на
платения от дружеството небаланс за м. декември 2015 г. в резултат на неправомерно
поведение на ответника в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа и собственик на измервателните системи изразяващо се в това, че
в данните по чл. 89, ал. 7 от ППТЕЕ за месец декември на 2015 г. не е посочено,
че са заместващи и „Ф.Е.“ ООД е осъдено да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД сумата от 300 лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф.Е.“ ООД, ЕИК *********, гр. С., бул. „Н.П.“ № **, ет.* /в несъстоятелност/ да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, *** от масата на
несъстоятелността сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в месечн срок от получаване на съобщението за изготвянуето
му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.