Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.11.2023 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
01.11.2023
|
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм.
Нак. Дело |
номер |
114 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от Областна дирекзция на МВР – Кърджали, подадена чрез
процесуалния й представител – главен юрисконсулт на ОД на МВР-Кърджали С. Ч.,
против Решение №131 от 07.06.2023 год., постановено по АНД №301/2023 год. по описа
на Pайонен съд – Кърджали, с което е изменен електронен
фиш за налагане на глоба Серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство.
В жалбата са възпроизведени изводите на районния съд, въз основа на които
същият е постановил обжалваното решение, с което е изменил процесния електронен
фиш,
като касаторът заявява,че не споделя приетото от състава
на съда.
Касаторът заявява, че не споделя приетото от състава на
съда. Сочи, че с процесния електронен фиш, на нарушителя е била наложена глоба,
в размер на 1200 лева, като наказващият орган се бил позовал на чл.182, ал.4 от ЗДвП и че тази норма, предвид посоченото превишение на скоростта с 45 км/час,
следвало да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като определеният размер на глобата от 1200 лева бил двукратният размер
на глобата от 600 лева, предвидена в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Сочи също, че в
настоящия случай, въпросът е налице ли са основанията за налагане на глоба при
повторност за извършване на нарушението и дали нарушителят е бил правилно
наказан с глоба в размер на 1200 лева, като счита, че в процесния електронен
фиш са отбелязани факти за тази повторност - посочено било с думи, че
нарушението е извършено повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на друг
електронен фиш, който бил посочен с номер. Касаторът сочи, че съгласно §6, т.33
от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Сочи на следващо място, че в конкретния случай (доколкото нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП не било визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП), следвало да се
докаже, че коментираното тук деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на друго наказателно постановление или електронен фиш, с което на
нарушителя е била наложена глоба за същото по вид нарушение. Според касатора, мотивите,
на които се позвовал въззивпият съд за да измени санкцонния акт, а именно - че
единият електронен фиш е издаден за нарушение, извършено в населено място, а
другият - за нарушение извън населено място и че съответно по този начин не
била налице „повторност“, са неоснователни и са в противоречие с материалния закон. Твърди,
че изискването на §6, т.33 от ДР на ЗДвП за „същото по вид“ нарушение сочи на
това, че е важно да се докаже, че предходния санционен акт, а именно електронен
фиш ** №***, издаден от ОД на МВР - Варна, е касаел „същото по вид“ нарушение,
а именно - управление па превозно средство над разрешената скорост за движение,
без значение дали деянието е извършено в населено място или извън населено
място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или
различно превишение на скоростта, като счита, че е важно видът на нарушението
да е един и същ. Сочи, че видно от приложените по делото доказателства,
нарушителят е бил санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, с електронен фиш Серия ** №***, издаден
от ОД на МВР - Варна, който фиш бил връчен на 24.01.2022 год. и бил влязъл в
сила на 08.02.2022 год., като считано от тази дата, в едногодишен срок, а
именно на 03.08.2022 год., А.В.Д. е извършил друго ново нарушение на чл.21 от ЗДвП, за което е издаден процесният електронен фиш Серия серия ** №*** от ОД на
МВР - Кърджали. Според касатора, това доказвало, че нарушителят е извършил
процесното деяние в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш Серия
** №***, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП
и че поради това, следвало да се ангажира административнонаказателната му отговорност
при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Счита, че с оглед на конкретно
установеното превишение на скоростта (с 45 км/час над ограничението
от 50 км/час - след приспаднатия толеранс от 3 км/час) и начинът, по който законодателят
определил да се санкционира административнонаказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, че спрямо А.В.Д.,
като собственик на МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго
лице и доколкото деянието е извършено „повторно“, следва да се приложи
санкционната норма на чл.182, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и да
бъде определена „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата касаторът счита, че в настощия случай се касае за едно и също по
вид нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, свързано с нарушение на скоростния режим
и че нарушението е същото по вид, независимо от това, че в първия случай е
извършено извън населено място, а в процесния - в рамките на населено място,
тъй като и в двата случая нарушената материалноправна разпоредба е тази на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за превишаване скоростта на движение. Излага
и довод, че освен това, във всеки конкретен случай разрешената скорост би могла
да бъде регулирана пряко от закона (чл.21, ал.1 от ЗДвП) или от поставен пътен
знак, но това не променяло квалификацията на нарушението и че разликата била
единствено в санкционната разпоредба, въз основа на която се наказва това
нарушение, което в случая е в зависимост от мястото на нарушението и
установеното превишение на скоростна на движение. Счита също така, че правилно е
приложен законът относно определяне на санкцията в хипотеза на повторност, тъй
като е налице влязъл в сила електронен фиш Серия ** №***, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 11.11.2021 год., който
,с оглед приложената по делото информация от АИС - АНД на ОД на МВР - Кърджали,
е със статус - влязъл в сила.
Предвид гореизложеното, с жалбата касаторът моли съда да се произнесе със
съдебен акт, с който да отмени Решение №131 от 07.06.2023 год., постановено по
АНД № 301/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като неправилно и
необосновано и вместо него да потвърди процесния Електронен фиш за налагане на
глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 1200 лева, на А.В.Д., за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали. При условията на
евентуалност, в случай, че по делото са представени доказателства за реално
платено адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са
над минималния размер, определен по реда на Наредбата №1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.63д,
ал.2 от ЗАНН, прави възражение за прекомерност, като сочи, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено
адвокатско възнаграждение над минимално определените по реда на Наредба №1 се
явява прекомерно и не отговаря на критериите хонорарът да е „обоснован и
справедлив“.
Против Решение №131 от 07.06.2023 год., постановено по АНД №301/2023 год.
по описа на Pайонен съд – Кърджали, е постъпила в срок и втора касационна
жалба, подадена от А.В.Д. от ***, с ЕГН **********, чрез адвокат С.Ж.П. от АК-***,
със съдебен адрес:***, ***. В жалбата заявява, че в срок обжалва решението на
Районен съд – Кърджали,
като счита, че са налице основанията за оспорване,
предвидени в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/.
Излага съображения за това, като твърди, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на оспорения електронен
фиш е нарушен материалния закон, като са допуснати и съществени нарушения на
процесуалните правила.
Касаторът счита, че Районен съд - Кърджали е излязъл
извън границите на своите правомощия по закон, като за пръв път в решението е
посочил приложимия закон, какъвто не бил посочен в издадения електронен фиш при
определяне на наказанието и така съдът влязъл в ролята на
административнонаказващ орган и наложил на Д. В. Д. (!?! – вероятно се има предвид А.В.Д.) административно наказание „глоба“, в размер на 600 лева, което било
недопустимо. Сочи, че действително, както констатирал и Кърджалийският районен
съд, в електронния фиш не била дадена правна квалификация на нарушението, т.е.
не била посочена санкционната разпоредба, въз основа на която е определена
санкцията на жалбоподателя, но този порок не можел да се отстрани в съдебното
производство и още по-вече било недопустимо съдът да наложи административно
наказание „глоба“, като влезе в ролята на наказващ орган. Сочи, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.Д. е
ангажирана на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, но че тази норма, но че тази
норма е бланкетна, а в процесния електронен фиш липсвала каквато и да било
привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета, като
районният съд не отчел това обстоятелство като незаконосъобразност на
електронния фиш, а го изменил, като е наложил административно наказание. Според касатора, дадената в случая правна квалификация на нарушението от
страна на административнонаказващия орган е непълна и неконкретна до степен, че
липсва такава, като сочи ,че доколкото санкционната норма на чл.182 от ЗДвП, в
разпоредбите на ал. 1, 2 и 3, съдържа и диспозиция, и санкция, т.е. сочи на
конкретно поведение на водачите при определени условия, то така, както е
посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е непълна и
неясна, като изобщо в електронния фиш не е било посочено, коя от различните
хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се
наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение по чл.182,
ал.4 от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи и не може да се
разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание за
повторност било обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение. Касаторът сочи ,че въззивния съд в решението си посочил пълната
правна квалификация на извършеното нарушение и на приложимата санкционна
разпоредба, без повторност, но това накърнява правото на защита на
санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално при
издаването и връчването на електронния фиш, въз основа на коя именно разпоредба
бива санкциониран с електронния фиш. Намира, че следва да бъде отбелязано, че в
случая се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса
на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да
подлежи на проверка от съда. Счита, че липсата на посочване в електронния фиш
на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
се отразява върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания
субект, което се изразява и във възможността му да оспори правилността на
правната квалификация пред въззивния съд. Касаторът счита, че посоченото
съставлява основание за отмяна на фиша, независимо от факта на установеното
нарушение, като се сочи и съдебна практика в този смисъл. Сочи, че в Тълкувателно решение №8/2021 год. било посочено, че
първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното
постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, но в случая обаче, не била налице
хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса на посочен в електронния
фиш приложим закон, който вече да подлежи на проверка и изменение чрез
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение. Отново се твърди, че липсата на посочване в електронния фиш на
приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото, се
отразява върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания
субект, като се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
наказателното постановление, респ. електронния фиш, трябва да съдържат
законните разпоредби, които са били нарушени и че съответните законови норми се
посочват цифрово и следва да съвпадат със словесното описание на нарушението,
като всяко разминаване между описаното нарушение и цифровото описание на
нарушените разпоредби води до невъзможност нарушителят да разбере, какво
нарушение е извършил и да се защитава срещу него. Сочи се също така, че видът и
размерът на наказанието се съдържат единствено в административнонаказателната
разпоредба, която обявява съответното деяние за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред (по смисъла на чл.6 от ЗАНН), като
се сочело и съдебна практика в този смисъл. Излага се довод, че
изискването на закона е за посочване в електронния фиш на законовите разпоредби,
които са нарушени, както и материалното правило за поведение, което е нарушено,
така и административно наказателната разпоредба, която възвежда това деяние в
състав на административно нарушение и че в този смисъл, компетентен и задължен
да квалифицира деянието като нарушение на конкретна материално правна норма и
да определи вида и размера на наказанието като посочи съответната административно-наказателна разпоредба, е съответния орган
издал електронния фиш. Касаторът сочи, че осъществяването на
административнонаказателна отговорност, засяга в твърде съществена степен
правата и законно установените интереси на съответния правен субект, поради
което правоотношенията се уреждат с императивни правни норми, като счита, че неспазването
на същите, включително откъм приложим закон, по който следва да понесе
отговорност, се квалифицира като съществено нарушение на закона.
С оглед изложеното този касационен жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени Решение №131 от 07.06.2023 год., постановено по АНД
№301/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е изменен електронен
фиш, серия ** №*** на ОД на МВР - Кърджали, като вместо него постанови друго
решесие, с което да отмени електронен фиш серия ** №*** на ОД на МВР –
Кърджали, като незаконосъобразен.
Първият касатор - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител - гл.юрк. М. П., която заявява, че поддържа подадената касационна жалба по
изложените в нея съображения. Счита, че безспорно е констатирана повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР
на ЗДвП и че тя е обоснована с предходен ЕФ, издаден от ОДМВР – Варна. Счита
също, че в настоящия случай се касае за едно и също по вид нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, свързано с нарушение на скоростния режим и че нарушението е същото
по вид, независимо от това, че в първия случай е извършено извън населено
място, а в процесния – в рамките на населеното място. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение на Районен съд –
Кърджали, като неправилно и необосновано и вместо него да потвърди ЕФ за
налагане на глоба, в размер на 1200 лева, на А.В.Д., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД
на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Другият
касационен жалбоподател – А.В.Д. от ***, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява и не се представвява. От упълномощения процесуален
представител на същия - адв.С.Ж.П. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява,
че поддържа касационната жалба, подадена от А.В.Д. и че оспорва касационната
жалба в обжалваната част на решението, подадена от ОД на МВР – Кърджали. В
молбата излага доводи и съображения в подкрепа на касационната жалба, идентични
с тези изложени в нея и основно в насока, че при издаването на процесния
електронен фиш е нарушен материалния закон, тъй като не е посочен приложимия закон и съответната санкционна разпоредба, въз основа на която е определена санкция на
жалбоподателя, като предвид товна, наложената
глоба, в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева, се явявала изцяло
необоснована и незаконосъобразна. Моли да бъде отменено
обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като вместо него бъде
постановено друго, с което да блъде отменен процесния електронен фиш, като
незаконосъобразен. Моли да бъде осъдена ОД на МВР - Кърджали да заплати
на Д./вероятно
се има предвид вторият
касационен жалбоподател А.Д./, сторените от него разноски за двете
съдебни инстанции в които е разглеждано делото, съобразно списъка на
разноските. Към молбата са приложени решения по сходни
дела, както и списък на разноските/л.38/.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали счита
подадените касационни жалби частично за основателни. Намира, че касационната жалба, депозирана от процесуалния
представител на ОД на МВР – Кърджали, е основателна досежно изложените доводи за
неправилна преценка на първоинстанционния съд за
неналичие на повторност по смисъла на чл.172, ал.4 от ЗДвП, като счита, че
изложените доводи в тази насока, следва да бъдат споделени. Намира за основателен доводът в касационната жалба, депозирана
от А.В.Д. относно това, че в получения от него
екземпляр на ЕФ не е коректно посочена разпоредбата от ЗДвП, по която
фактически, същият е санкциониран. Счита, че с
оглед установеното разминаване в екземплярите на процесния ЕФ, връчени на
наказаното лице и един от касаторите в настоящото производство, както и този,
който е приложен към административно-наказателната преписка, за установено по
безспорен начин, че е
налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването на ЕФ, поради което
същият следва да бъде отменен от настоящия съд.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, с оглед наведените в тях
касационни основания, приема за установено следното:
Касационните
жалби
са подадени в
срока по чл.211, ал.1 от АПК, от
страни по делото, за която решението е неблагоприятно и като такива са процесуално допустими.
Релевираното
от двамата касационни жалбоподатели касационно
основание всъщност е неправилно приложение на материалният закон,
което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана
по същество,
касационната жалба, подадена от ОД на МВР – Кърджали е НЕОСНОВАТЕЛНА. Разгледана по
същество, касационната жалба, подадена от А.В.Д. от ***,
е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №131 от 07.06.2023 год., постановено по АНД
№301/2023 год.,
Кърджалийският районен съд е изменил
електронен фиш за налагане на глоба Серия ** № ***,
издаден от ОДМВР - Кърджали, с който,
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във
вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 1200 лева, на А.В.Д. от ***, с ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 03.08.2022 год. в ***,
като е преквалифицирал санкционната норма по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и и е
намалил размера на наложеното административно наказание „глоба” от 1200 лева,
на 600 лева.
С това решение, Кърджалийският районен съд е осъдил Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на А.В.Д. от
***, с ЕГН **********, сумата от 225 лева, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.В.Д. от ***, с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали сумата от 80.00 лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 03.08.2022 год., в град Кърджали се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим
уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера ARH CAM S1 №***. Същият бил позициониран в ***, на
бул.***“, до ***, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/час за
населено място. В 11:08 часа на 03.08.2022 год. бил заснет движещ се по бул.„***“,
до ***, в посока от *** към ***, лек автомобил, марка „Ауди А8“, с рег.№***,
със скорост 95 км/час, при ограничение на скоростта от 50 км/час. След
обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен
фиш, в който, като нарушител било вписано името на А.В.Д. в графа собственик,
на когото било регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния
фиш било вписано движение с установена скорост от 95 км/час - превишаване с 45
км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на
повторност, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във
вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, на А.Д. било наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 1200 лева.
Горната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приложените
по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Клип
от 03.08.2022 год., в който била посочена фиксираната скорост на движение на
превозното средство, посочени били регистрационният му номер, датата на
нарушението, номерът на техническото средство; Справка за собственост на МПС,
видно от която, собственик на лекия автомобил, марка „Ауди А8“, с рег.№***, е
жалбоподателят А.В.Д.; Заповед от 01.02.2022 год. на началник сектор „ПП“ - Кърджали;
Списък от 01.02.2022 год. за проведено обучение на полицейския служител за
работа със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и Протокол от проверка
№86-СГ-ИСИС/25.11.2021 год., от които съдът е установил по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата
03.08.2022 год.; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане;
Справка за нарушител/водач за жалбоподателя; Електронен фиш за налагане на
глоба Серия ** №***, с който, на А.В.Д., на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, било наложено административно наказание за нарушение
по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП - превишаване на ограничение за скорост
от 60 км/час извън населено място, въведено с пътен знак; Справка от АИС – АНД,
за статус на електронен фиш Серия ** №***.
При така приетата за установена фактическа страна, от правна страна
районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като
е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
На
следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от
атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в град Кърджали. Съдът е приел за установено от
доказателствата по делото, че на процесната дата, А.В.Д., като водач на лек автомобил, марка
„Ауди А8“, с рег.№***, се е движил в града с 95
км/час и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място,
нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП и че следователно,
деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя,
е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл, че посочената в електронния фиш скорост е
намалена с 3 км/час, тъй като административнонаказващият орган е отчел
възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Приел е също, че обосновано
в електронния фиш името на А.В.Д. е посочено като нарушител в качеството на
собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото
същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението и че жалбоподателят
попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за
извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Районният съд е стигнал обаче до извода, че не се установява
от материалите по делото, нарушението да е
извършено „повторно“ по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, като е посочил, че съгласно дефиницията,
дадена в §
6, т.33 от ДР на ЗДвП,
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съдът е посочил, че видно от наведените в атакувания фиш
обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя
с Електронен фиш ** №***, но че в
този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и
от словесното описание в акта/вероятно се има предвид фиша/ става
ясно, че предходното нарушение на Д. се състои в превишаване на допустимата
скорост за движение извън населено място, въведена с
пътен знак, за което той е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Така съдът е приел, че това означава, че
на жалбоподателя не е било е наложено наказание за същото по вид нарушение като
процесното, което се състои в превишаване на разрешената скорост за движение в
рамките на населено място и съответнто, поради това е приел, че признакът
повторност на нарушението не е доказан. Съдът отново е посочил, че установеното на инкриминираната дата
поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав
на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба”, в
размер на 600 лева за
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е над 40 км/час, като е приел, че именно
такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът А.Д.
е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишението
е с 45 км/час. По тези
съображения и
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
въззивната инстанция е приела, че следва да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на
повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съдът е посочил, че няма пречка това да бъде сторено, предвид
тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към
основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Посочил е също, че по силата на
цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира
административното нарушение, без да се
налага да изменя фактическата обстановка и че такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе
до ограничаване правото на защита
на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, а в
случая, фактите, покриващи признаците от
състава на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП са описани в атакувания акт. Така районният съд е извел и извода, че по изложените
съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за извършеното от него нарушението се наложи наказание,
на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, в
единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 600 лева.
Извън
посоченото относно признака повторност на нарушението, районният съд не е
констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на атакувания
акт.
Посочил е, че нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121 з-532 от
12.05.2015 год., в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, че по делото е представен задължителният в случаите на
ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год., съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. Посочил е също, че при
съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като
са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините задоброволното й заплащане, както и че е описано пълно
и самото нарушение и мястото на извършването му, като мястото на нарушението е
в град Кърджали, т.е. в населено място, където по закон действащото ограничение
на скоростта е 50 км/час и наличието на пътен знак в случаяне е необходимо.
Районният
съд не е споделил възражението за липса на обозначителни знаци на мястото на
контрол, като е посочил, че към датата нарушението, нормата на чл.7 от Наредба
№81213-532 от 12.05.2015 год. вече е отменена,
като е отпаднало изискването, местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24
и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи. Посочил е
също, че безспорно се установява техническата годност на използваното АТСС от
представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 и Протокол от проверка №86-СГ-ИСИС/25.11.2021 год. Съдът не е
възприел като съществено и неотстранимо твърдяното нарушение, свързано с
квалификацията на деянието като повторно, като е приел, че това може успешно да
бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата саикционна норма по
основния състав на нарушението и съответно намаляване на наложеното наказание,
за което вече е изложил съображения.
Съдът
най-сетне е посочил, че искания за присъждане на разноски са направени от двете
страни, като е приел, че с оглед изхода на делото, такива следва да се присъдят
по съразмерност. Посочил е, че в случая, от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение, в размер на 450 лева
и че според съда, това възнаграждение е съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което направеното от представителя на ответната страна
възражение за прекомерност е неоснователно. Съдът е приел, че по съразмерност и
съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 225 лева и че доколкото издателят на
електронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно същата, в
качеството й на юридическо лице, следва да понесе тези разноски по делото. Съдът е посочил, освен това, че същевременно, претенция за разноски
е направена и от страна на административнопаказващия орган, като е приел, че в
негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 80 лева.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд съдебно производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав намира,
че районният съд е провел пълно и всестранно разследване по делото, като е
проявил и процесуална активност за попълване на същото с относими
доказателства, е възприел за установена въз основа на коректен и задълбочен
анализ на събраните доказателства описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящата инсктанция. Въз основа на констатираните факти,
първоинстанционният съд е направил верен и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, от страна на
жалбоподателя А.Д., като в тази насока съдът е дал отговор и на конкретните
възражения по въззивната жалба. Правилна е преценката на първоинстанционния съд
и относно това, че в съдържанието на електронния фиш, предмет на делото, липсват
въведени конкретни факти, които да обуславят извод за повторно извършване на
нарушението по смисъла на §6, т.33 от ДР наЗДвП, поради което и следва да
отпадне квалификацията за повторност по чл.182, ал.4 от ЗДвП, за която липсват
фактически установявания. Същевременно, районният съд, неясно
защо, не е констатирал, респ. не е посочил, че нормата на чл.182, ал.4
от ЗДвП е бланкетна – същата регламентира, че когато нарушението по ал.1, т.1 -
5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3,
т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца, и
съответно, за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице
изрично препращане, т.е. привръзка на тази разпоредба, със съответната норма,
която запълва бланкета. В тази насока, решаващият състав на Кърджалийския
районен съд въобще не е съобразил, че и в двата екземпляра от процесния
електронен фиш, серия ** №***, приложени по първоинстанционото дело в оригинал/на л.7 и на л.21 от делото/, връчени и съответно получени от
жалбоподателя Д. на датата 08.03.2023 год., срещу положен от него подпис и ръкописно
вписване на забележката „Получих лично“,
наказанието „глоба“ в посочения размер от 1200 лева, му е наложено за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на „основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП“ и
нищо повече. Ясно е, в тази връзка, че в процесния електронен фиш избощо липсва привръзка на разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
със съответната норма, която запълва бланкета, но районният съд по никакъв
начин не е отчел това обстоятелство като
незаконосъобразност на електронния фиш, а е пристъпил към преквалификация,
позовавайки се на нормата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Такава преквалификация в
случая би могла да се осъществи принципно, като отпадне по-тежката квалификация
за повторност на деянието и се приложи наказанието по основната квалификация на
извършеното нарушение, т.е. да измени основанието за налагане на санкцията при
прилагане на закон същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата по нарушението, вкл. да измени ЕФ като
отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по
основния състав на извършеното нарушение, но само ако
административнонаказващият орган бе дал кправна квалификация на деянието, т.е.
ако бе извършил преди това привръзката на нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП със
съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП, към които изрично
препраща бланкетната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Преквалификация означава промяна на
вече дадена правна квалификация, а в случая, дадената правна квалификация на
нарушението от страна на административно-наказващия орган е била непълна и
неконкретна до степен да се приеме, че всъщност липсва такава. Доколкото санкционната норма на чл.182
от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция, и санкция, т.е. сочи
на конкретно поведение на водачите при съответни условия, то така, както е
посочена в електронния фиш правната квалификация на нарушението, тя е била
непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е било посочено коя от
различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за
да му се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение
по чл.182, ал.4 от ЗДвП, която пък препраща към предходните алинеи и не може да
се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание
за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение.
Посочването пълната правна
квалификация, макар и точно определена, но за първи път едва от съда с неговото решение, се явява в противоречие с
правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно
изначално, въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с процесния електронен
фиш. На практика по този начин на процедиране съдът е изправил пропускът на
наказващия орган, който е бил съществен, но това не е било допустимо, защото по
този начин липсата на конкретно волеизявление от наказващия орган е било
запълнено от съда и макар и съдът да е посочил действително приложимата и
съответна в случая санкционна норма, то посоченият подход е в противоречие с
принципа на двуинстанционния съдебен контрол по този тип производства,
доколкото с решението си районният съд за първи път въвежда обстоятелства,
свързани с правната квалификация на нарушението, по които на практика
жалбоподателят не е имал възможност да се защитава пред този именно съд и
съответно да ги оспорва, а съдът да ги подложи на проверка. Съгласно
разрешението, дадено с Тълкувателно решение №8/16.09.2021 год. по ТД №1/2020 год. на I и II колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни
правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган
е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В
случая обаче, се установява не хипотеза на неправилно посочена квалификация на
деянието, а на липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да
подлежи на проверка и изменение, чрез прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение. Ето защо и макар и в случая
районният съд да е посочил съвсем точно правилната правна квалификация на
деянието, която е съобразил изцяло с фактическото обвинение, описано в
електронния фиш, то доколкото това е сторено за първи път едва със съдебното
решение, не може да се говори за изменение по смисъла на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, т.е. не е било налице основанието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за постановеното
от Кърджалийския районен съд, с обжалваното решение, изменение на процесния
електронен фиш серия ** №***, издаден от
ОД на МВР – Кърджали. Липсата на посочване в електронния
фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото, както се каза, се отразява върху адекватното упражняване правото на
защита на санкционирания субект, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш
административнонаказателно обвинение, вкл. и във
възможността му да оспори правилността на дадената правната квалификация на
деянието, пред въззивния съд.
Посоченото поради това и съставлява
основание за отмяна на електронния фиш, независимо от факта на установеното
нарушение. Така действително деецът остава ненаказан за допуснатото
административно нарушение, но следва да се има предвид, че административното
наказване не може да е на всяка цена, а следва да е осъществено всякога
законосъобразно.
Във връзка с всичко изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи и още нещо:
Както бе посомено и по-горе, и в двата
екземпляра от процесния електронен фиш, серия ** №***, приложени по
първоинстанционото дело в оригинал/на л.7
и на л.21 от делото/, връчени и съответно получени от жалбоподателя А.Д. на
датата 08.03.2023 год., срещу положен от него подпис и ръкописно вписване на
забележката „Получих лично“, наказанието
„глоба“ в посочения размер от 1200 лева, му е наложено за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на „основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП“ и нищо повече, т.е. в тези два екземпляра от фиша,
връчени му лично и срещу подпис при извършени му проверки от контролните органи
на МВР, не е посочена
пълната правна квалификация на извършеното от негова
страна нарушение. Същевременно, след подаването на жалбата против този
електронен фиш, в комплектованата и изпратена на Районен съд - Кърджали
административнонаказателна преписка се съдържа трети екземпляр от същия този
електронен фиш серия ** №*** на ОД на МВР – Кърджали, разпечатан на лист,
формат А4, в който, вече, в правната квалификация на деянието и посоменото
основание за налагане на глобата, след „на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.4“, неясно как и кога е добавено „вр. ал.1, т.5 от ЗДвП“/на л.16 от АНД
№301/2023 год. на РС – Кърджали/, като няма никакви данни, в този му „преработен“ вариант, електронният
фиш да е бил връчен на нарушителя А.Д.. Така всъщност се оказва, че на
нарушителя, на два пъти се връчва един „първоначален“ вариант на електронния
фиш, а на съда, с административнонаказателната преписка се изпраща друг,
„преработен“ или по-скоро леко „допълнен“ вариант на същия електронен фиш, в
който вече е посочена пълната и точна квалификация на деянието, но който
„вариант“ на този фиш не е връчен на жалбоподателя. Това
обстоятелство обаче, явно не е направило никакво впечатление на решаващия
състав на Кърджалийския районен съд, доколкото същото въобще не е споменато в
мотивите към обжалваното решение. Касационната инстанция в настоящия
състав намира, че такова „допълване“ на съдържанието на вече връчен електронен
фиш за налагане на глоба, който дори е и обжалван в срок пред съотвентия
районен съд, е най-малкото недопустимо, но явно в ОД на МВР – Кърджали, респ. в съответната служба, в която се разпечатва впоследствие
електронния фиш, за изпращане в съда, това се приема за нещо нормално. Тук
следва да се добави, че на поставен в съдебно заседание в хода на настоящото
производство въпрос към процесуалния представител на ОД на МВР – Кърджали или
по-скоро, да заяви на
какво се дължи тази разлика в
съдържанието на процесния електронен фиш, даденият от процесуалния представител
на ОД на МВР – Кърджали отговор е, че разликата в съдържанието на електронен фиш серия ** №***, се дължи на
това, че „единият се генерирал към момента
на констатиране на нарушението и връчването на нарушителя, а другият бил разписан впоследствие, в един
последващ момент“ (!?!). От този отговор може да се направи в известна
степен извод, че тази практика явно се приема за нещо нормално в ОД на МВР –
Кърджали, но по разбиране на настоящия съдебен състав, е абсолютно недопустима.
Така, предвид
всички изложени по-горе съображения, се налага крайният извод, че касационната
жалба на А.В.Д. от ***, се явява основателна и
доказана, а обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение и
при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него
следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което следва да бъде
отменен електронен фиш серия ** №***, издаден от ОД на МВР – Кърджали.
Предвид
изложенитеи по-горе съоблражения, съдът в настоящия съдебен състав не намира за
нужно да коментира подадената касационна жалба от ОД на МВР – Кърджали и да
обсъжда доводите и съображенията, изложени в същата, доколкото същите касаят
всъщност единствено наличието на квалифициращия признак „повторност“ на
деянието, за което против А.В.Д.
е
издаден незаконосъобразния
електронен фиш серия ** №*** на ОД на
МВР – Кърджали, който следва да бъде отменен като такъв с решението
по настоящото дело.
Предвид
изхода на делото, искането за присъждане на разноски, направено своевременно от
касационния жалбоподател А.В.Д., следва да бъде уважено, като на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, Областна дирекция на МВР – Кърджали следва да бъде осъдена да му заплати
сторените от него деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 800.00 лева, съгласно
представения от пълномощника на касатора Д. списък на разноските по настоящото
КАНД/на л.38/, представляващи договорени и
заплатени в брой адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално
представителство и защита, за двете съдебни инстанции, съгласно представения и
приложен по настоящото дело договор за правна защита и съдействие от 19.06.2023
год./на л.27/ и представения и приложен договор
за правна защита и съдействие от 20.03.2023 год./на л.52
от АНД №301/2023 год. на РС – Кърджали/. Съдът в настоящия състав
намира за неоснователно направеното в съдебно заседание от процесуалния представител
на ОД на МВР – Кърджали възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, по следните съображения:
Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/Наредбата/, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение. В
случая, нароевната с процессия електронен фиш глоба е в размер на 1200.00 лева,
поради което, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева, минималният размер на
възнаграждението е 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева. Изчислен
съобразно тази разпоредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая възлиза на 420.00 /четиристотин и двадесет/ лева, а заплатеното и
претендирано по делото възнаграждение,
за всяка една от съдебните инстанции, е в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,
т.е. същото е под минимално регламентирания размер в Наредба №1 от 09.07.2004
год. Предвид това, възражението за прекомерност се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение, като на касатора А.В.Д. от *** следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, общо в размер на 800.00/осемстотин/ лева, представляващи заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4,
предл.І/първо/ от АПК и чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №131 от
07.06.2023 год., постановено по АНД №301/2023 год. по описа на Pайонен съд –
Кърджали и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия ** №***,
издаден от ОД на МВР – Кърджали, с който, на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, на А.В.Д. от ***, с ЕГН **********, е
наложена глоба, в размер на 1200.00/хиляда и двеста/ лева, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес - ***, с ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Д. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 800.00/осемстотин/
лева, представляваща направени разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.