Р Е Ш Е Н И Е
№ 814
от 02.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание
на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Йорданка Попова и прокурор Валентина Радева - Ранчева, като разгледа АНД /К/ № 936/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Община
Стамболово срещу Решение № 216/15.07.2022 г. по АНД № 371/2022 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
В жалбата са изложени съображения за
отмяна на постановеното съдебно решение. На изследване били
обстоятелствата дали са налице основания за издаване на предписания и дали
същите реално могат да бъдат изпълнени. Твърди, че предписанията не подлежали
на самостоятелно обжалване. Липсвало основание за използването на воден обект,
който по смисъла на ЗВ можел да се стопанисва и ползва от воден оператор, който
за територията на област Хасково е само и единствено ВиК Хасково. Разрешение за
ползване на воден обект се издава и се изисква за обект, който функционира. Акцентира,
че преди предаване на Модулната пречиствателна станция от Община Стамболово на
Асоциация по ВиК Хасково, съоръжението е експлоатирано от страна на
„Стамболово“ ЕООД /в несъстоятелност, с прекратена дейност/. Липсвала реална необходимост
от заустване на отпадни води, поради което и не било необходимо сдобиване с
разрешение за ползване на воден обект. Не било ясно дали се касае за воден
обект или съоръжение, което в този си вид да изпълнява функциите, за които е
предназначено. Не се установява кой е реалният собственик на водния обект –
Модулна пречиствателна станция с. Поповец и Зимовина, поради което не може да
се посочи и кой следва да претендира сдобиване с разрешително за ползване на
воден обект. Проверка от представителите на Регионална инспекция по околната
среда и водите /РИОСВ/ - Хасково не била извършена. Моли решението и
потвърденото с него наказателно постановление /НП/ да бъдат отменени.
Алтернативно – прогласяване нищожността на дадените предписания. Претендира
разноски.
В съдебно заседание касаторът Община
Стамболово, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Претендира разноски по списък. Депозирани са писмени
бележки. Твърди се, че дори и формално правилно предписанията да са насочени
към собственика на съоръжението се касае за разходване на бюджетни средства от
касатора, представляващи съществен разход, вкл. и доколкото липсва експлоатация
на мобилната станция, конкретно – предоставяне на услуга за пречистване на
отпадни води от ВиК Хасково. Недопустимо било под формата на предписания да се
въвеждат задължения по отношение на собственик на воден обект за продължаване
разрешителното за експлоатация и съответно – за заустване на отпадни води по
отношение на воден обект, който не функционира и не генерира отпадни води. От
ВиК Хасково е спряна поддръжката и експлоатацията на съоръжението, като
жителите на населените места изразяват нежелание да се ползват от услугата –
пречистване на отпадни води, поради повишението на цената на същата. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът – Директор на РИОСВ –
Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Титулярят на разрешителното за
заустване е собственикът на канализационната мрежа, който подава заявление в
съответната дирекция. Липсва разрешително за заустване на Община Стамболово на
отпадни води от канализацията на с. Поповец и с. Зимовина в река Домус дере. В
съдебно заседание представя писмена защита. Сочи се, че с предписанието се
създават задължения за неговия адресат, т.е. предписва се конкретно поведение,
скрепено с административна принуда. Предписанието подлежи на съдебен контрол, а
в конкретния случай е влязло в сила като неоспорено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Решението на Районния съд е валидно
и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: Община Стамболово притежава разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти от
21.09.2010 г. с цел заустване на пречистени отпадъчни води в повърхностен воден
обект – Домуз дере, поречие на р. Марица от обект в експлоатация – „Канализационна
система на селата Поповец и Зимовина“, чието действие е продължено с решение от
07.03.2011 г. за продължаване на разрешителното за ползване на воден обект.
Срокът на разрешителното е до 21.09.2020 г. С решение от 28.04.2021 г. на
Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив било
отказано продължаване срока на действие на разрешителното за водния обект. На
07.07.2021 г. служител на дирекция „Контрол на околната среда“ при РИОСВ –
Хасково посетил стопанисвания обект, констатирал невъзможност за достъп и
вземане на проби и непредприети действия по подновяване на разрешителното за
заустване. С протокол от 07.07.2021 г. било дадено предписание на Община
Стамболово – да подаде заявление и необходимата информация в БД ИБР Пловдив за
издаване на разрешително за заустване на отпадни води от канализацията на с.
Поповец и с. Зимовина в река Домуз дере, като за подаденото заявление уведоми
РИОСВ – Хасково. Определен е срок за изпълнение на предписанието – 07.09.2021
г. По искане на Кмета на Община Стамболово срокът за изпълнение на
предписанието е удължен с три месеца – 07.12.2021 г. На 17.12.2021 г. от
служители на РИОСВ – Хасково се установява, че предписанието не било изпълнено
и не е подадено заявление за издаване на разрешително за заустване в БД ИБР
Пловдив. Съставен е акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
4/10.01.2022 г. Постъпило е писмено възражение. На основание чл. 166, т. 3 във
връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ Директорът
на РИОСВ – Хасково е издал НП № 4/08.03.2022 г., с което на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева Въз
основа на установената чрез събрания и кредитиран доказателствен материал РС –
Хасково е изменил оспореното НП, като е намалил размера на наложеното
административно наказание от 2 500 лева на 2 000 лева.
Съдът констатира, че не са налице
основания за отмяна на НП, като изцяло споделя изложените в тази посока изводи
в оспореното съдебно решение и поради това не намира за необходимо да ги
преповтаря.
АУАН е съставен, а НП – издадено, от
компетентните органи, като са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, чл. 42, ал. 1, т. 3-5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-6 ЗАНН. Не е изтекъл срокът
на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 НК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
ограничаване правото на защита на лицето, сочено като извършител в оспореното
НП.
На основание чл. 166, т. 3 ЗООС с наказанията
по чл. 165 от с. з. се наказват лицата, които не изпълняват предписанията,
дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.
155 или 157б, издавани от директорите на РИОСВ или от упълномощени от тях
длъжностни лица.
Съгласно чл. 165 ЗООС „длъжностно
лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ
проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000
лв. Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице
или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши
нарушение по ал. 1, независимо от това дали контролният орган може да установи
самоличността на работника или служителя“.
Съгласно чл. 155 ЗООС „по време на
извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.
148, ал. 3, съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват
констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с
посочване на срокове и отговорници за изпълнението им“.
Съгласно чл. 156, т. 2 ЗООС „последващият
контрол се осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията, дадени
на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия
контрол“.
От тълкуването на цитираните
разпоредби се обуславя следният извод – лице, което не изпълни предписание,
дадено с констативен протокол в хода на текущ контрол, извършен от длъжностните
лица от съответната РИОСВ, се наказва с административно наказание – „глоба“ или
„имуществена санкция“.
В конкретния случай на 07.07.2021 г.
е извършен текущ контрол с дадено предписание, а на 17.12.2021 г. е извършен
последващ контрол, при който се установява неизпълнение на предписанието към
дата 08.12.2021 г. Нарушението, извършено чрез изпълнителното деяние –
бездействие, и неговият извършител са безспорно установени. Нарушението е
формално, като за осъществяването му не се изисква настъпването на определен
противоправен резултат. Отговорността е обективна, безвиновна. Осъществената в
действителност фактическа обстановка е правилно подведена под релевантната по
време, място и лица правна уредба /чл. 3 ЗАНН/. Наказващият орган е наложил
административното наказание „имуществена санкция“ в размер, близък до минималния,
за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на
предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая. Законосъобразно
и явно справедливо съдът е намалил размера на наказанието до минимума му.
Съгласно трайната съдебна практика
„по своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия,
които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати
пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни
органи дейност. Следователно, предписанието изисква активно поведение от страна
на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Доколкото в
конкретната хипотеза то засяга правата и законните интереси на жалбоподателя и
с оглед на съдържанието си има характер на принудителна административна мярка,
от категорията на предвидените в чл. 159, ал. 2 ЗООС, същото може да бъде
оспорено по съдебен ред по АПК, тъй като няма забрана съдът да осъществява
контрол за законността му, по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на
Република България“ /така вж. Определение № 8757 от 11.10.2022 г. по адм. д. №
8219/2022 г., VІ отд. на ВАС/. В конкретния случай предписанието е влязло в
сила като неоспорено и като такова то е задължително за адресата му. Последица
от нереализираната възможност да бъде оспорено предписанието е налагането на
административно наказание поради неизпълнението му. При това в настоящото съдебно
производство, образувано по жалба срещу цитираното НП, е недопустимо съдът да
осъществява инцидентен контрол досежно законосъобразността на издаденото
предписание, неизпълнението на което е и предпоставка за ангажиране
отговорността на адресата му. Доводите, които са изложени от касатора в
жалбата, касаят именно незаконосъобразността на предписанието, поради което и
не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция.
Доколкото направените от РС – Хасково
изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не са налице
основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, оспореното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП
във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, чл. 63д, ал. 1,
ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 216/15.07.2022 г. по АНД № 371/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА Община Стамболово, с
адрес: с. Стамболово, обл. Хасково, да заплати на Регионална инспекция по
околната среда и водите – Хасково, с адрес – гр. Хасково, ул. ***,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.