№ 215
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20211100900909 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят „С.с.г.“ ЕООД твърди, че има сключени два договора с длъжника „Е.“ ЕООД,
съответно договор за текущ ремонт от 01.10.2016 г. и договор за доставка от 10.01.2017 г.
Поддържа, че е изпълнил изцяло задълженията си по първия договор да извърши ремонт и
укрепи стъклопластови вани и рибарник в с. Баня, като длъжникът не е изпълнил в цялост
задължението си да му заплати възнаграждение за така извършената работа по фактура №
103/30.11.2016 г. Тази фактура е издадена на стойност от 35280 лева, като длъжникът е
платил част от нея в размер на 32738.60 лева, но остатъкът остава неплатен, независимо от
отправената към длъжника на 18.03.2021 г. покана да направи това, в 15 дневен срок от
получаване на поканата. По договора за доставка от 10.01.2017 г. поддържа, че е доставил на
длъжника 63 броя фотоволтаични панела, на обща стойност от 18597.60 лева, за което е
издадена фактура № 112/28.02.2017 г., но длъжникът не е заплатил цената на тези панели,
нито в уговорения от страните срок, нито в предоставения с поканата от 18.03.2021 г. 15-
дневен срок. Поддържа, че липсата на изпълнение от страна на длъжника на горепосочените
задължения, обосновава извод, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо
вземане по търговска сделка, поради което моли съда да открие производство по
несъстоятелност на длъжника поради неплатежоспособност. В хода по съществото по
молбата, кредиторът е заявил искане с решението за откриване на производство по
несъстоятелност, длъжникът да бъде обявен и в несъстоятелност.
Длъжникът „Е.“ ЕООД признава, че дължи на „С.с.г.“ ЕООД сумата от 21 139 лева.
Посочва, че се опитва да продаде част от имуществото си, за да удовлетвори задълженията
си към кредиторите, но засега не успява да направи това. Иска да погаси задълженията си,
1
но и да запази дейността на дружеството. Затова счита, че Съдът може да помогне, като
назначи временен синдик, които да установи характера на затрудненията на предприятието
и да осуети влошаване на финансовото състояние на дружеството, за да няма опасност за
интересите на кредиторите му. С тези доводи иска от съда да уважи молбата на кредитора.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
„Е.“ ЕООД е вписано като търговско дружество в Търговския регистър на 20.08.2008 г.,
като му е предоставен ЕИК ****. Годишните финансови отчети на дружеството са обявени в
търговския регистър до 2018 г., като дружеството е заявило за обявяване и ГФО за 2019 г.и
2020 г., съответно със заявления образец Г2 №№ 2020 ********** и 20210921155630.
За установяване на вземанията си, молителят кредитор представя договор от 01.10.2016 г.
за текущ ремонт, с който „Е.“ ЕООД възлага на „С.с.г.“ ЕООД да извърши ремонт и
укрепване на стъклопластови вани в рибарник в с. Баня. Стойността на договорените за
изпълнение работи е 29400 лева без ДДС, платима след приключване на ремонта, за
завършването на който ремонт е определен срок 30.11.2017 г. Във връзка с този договор е
издадена фактура № 103/30.11.2016 г. на стойност от 35280 лева с ДДС.
Представен е и договор от 10.01.2017 г., съгласно който „С.с.г.“ ЕООД се задължава да
достави на „Е.“ ЕООД 63 броя фотоволтаични панели, 235 W, до 28.02.2017 г., срещу цена
от общо 15408 лева без ДДС, платима в едномесечен срок от подписване на договора. Във
връзка с този договор е издадена фактура № 112/28.02.2017 г. на стойност 18597.60 лева с
ДДС.
На 18.03.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която
молителят кредитор го кани да заплати останалата дължима сума по гореописани фактури в
размер на 21139 лева.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се
установява, че по отношение на длъжника няма вписвания, отбелязвания и заличавания за
прехвърляне на недвижими имоти за периода от 01.01.1998 г.-07.06.2021 г.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на
АИС-КАТ към 04.06.2021 г. има данни за регистрирани ППС на името на длъжника, които
са негова бивша и настояща собственост.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, в което е посочено, че
спрямо длъжника са извършвани ревизионни производства, като са представени съставените
в тези производства ревизионни актове и постановените във връзка с обжалването на част от
тях съдебни решения. Спрямо длъжника има започнато производство по принудително
изпълнение, като има и наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието
на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има
качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
2
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
Независимо от съдържанието на презумпцията за неплатежоспособност, доколкото тя е
оборима и с оглед установеното в чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ засилено служебно начало, съдът
винаги изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на длъжника, като
по свой почин събира доказателства за това, вкл. чрез назначаване на финансово-
икономически експертизи.
В случая от доказателствата по делото се установи наличие на изискуемо парично
вземане на молителя кредитор по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което длъжникът признава, че не
е погасил. Предвид разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ, Съдът е счел, че следва да
събере и допълнителни доказателства за установяване на твърдените в молбата на кредитора
обстоятелства – неплатежоспособност на длъжника и действителната дата на това
състояние, от анализа на които доказателства да може да се направи обоснован извод за
действителното финансово-икономическото състояние на предприятието на длъжника и
способността му да погасява задълженията си. Затова е назначена съдебно-икономическа
експертиза със задачи, имащи за цел да бъдат проследени за един по-продължителен период
от време на показателите за ликвидност, задлъжнялост и финансова автономност на
длъжника. Заключение не е изготвено, тъй като кредиторът, инициирал производството, е
счел, че за изясняване на делото от фактическа страна не е необходимо да се събере това
доказателство, съответно не е внесъл определения от съда и възложен в негова тежест
депозит за изготвяне на експертизата.
Твърденията на кредитора, съответно признанието на длъжника за наличие на състояние
на неплатежоспособност и нейния начален момент, не обвързват съда, който следва да
постанови решението си въз основа на съвкупна преценка на доказателствата, събрани вкл.
и при упражняване на правомощията му по чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Причините за това са, че
решението за откриване на производството по несъстоятелност разпростира действието си
спрямо всички, вкл. в частта относно установената с него начална дата на
неплатежоспособност, поради което с оглед защита на интересите на всички засегнати лица
/участници в евентуално открито производство по несъстоятелност/ съдът трябва по своя
инициатива да установява фактите и да събира доказателствата, които са от значение за
неговото произнасяне по основателността на молбата, с която е сезиран. Следователно, за да
формира извод за наличие на неплатежоспособност, съдът следва да установи
неспособността на предприятието на длъжника да погаси т. нар. краткосрочни и текущи
задължения /задължения, които са като в текущите задължения се включват освен
краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или
настъпващ падеж през отчетния период/. В случая, поради липса на оказано съдействие от
иницииралото производството лице, Съдът е в невъзможност да извърши тази преценка. От
съдържанието на обявените и заявени за обявяване в търговския регистър годишни
3
финансови отчети на длъжника, съдът не може да извърши анализ дали предприятието има
достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/ текущи
задължения. Това е така, защото длъжникът се е възползвал от предоставената му в чл. 29,
ал. 4 от Закона за счетоводството възможност да състави съкратен баланс по раздели и
съкратен отчет за приходите и разходите като част от заявените за обявяване в Търговския
регистър ГФО. Съдържанието на съкратения баланс не позволява да се изчислят
коефициентите на ликвидност и финансова автономност, съответно да се извърши
задълбочен анализ на същите и тяхното влияние върху способността на длъжника да
погасява краткосрочните си задължения, включително и това към кредитора, инициирал
настоящето производство.
От събраните по делото доказателства, както и изразеното от длъжника становище в
производството, може да се направи извод, че длъжникът не е преустановил извършването
на търговска дейност. Обстоятелството, че длъжникът изпитва затруднения да погасява
своевременно и в цялост задълженията си към кредиторите не доказва, че е налице трайно и
необратимо състояние на невъзможност същият да посреща краткосрочните си задължения.
Трябва да бъде съобразен и негативния ефект на пандемията от COVID-19 върху
икономическата активност. Предприетите с цел ограничаване разпространението на
коронавирусната инфекция ограничения се отразяват пряко върху стопанските субекти и по
данни на Националния статистически институт през 2020 г. е отчетено свиване на брутния
вътрешен продукт на страната и спад при предлагането в редица сектори и
отрасли,включително и в отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието
на длъжника. Затова, липсата на плащане на задължението към кредитора „С.с.г.“ ЕООД не
е обстоятелство, което само по себе си обосновава извод за наличие на трайно състояние на
неплатежоспособност, което да обуслови откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „С.с.г.“ ЕООД, ЕИК **** за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „Е.“ ЕООД, ЕИК ****.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в седмодневен срок
от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4