РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. ХАСКОВО, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500098 по описа за
2023 година
Производството е по реда на чл. 435,ал.2,т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба от Ж. А. А. срещу разпореждане № 1795/12.01.2023 г. на
Петко Манчев, Помощник ЧСИ при ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№ 929 на КЧСИ, с което
отказва да уважи молбата на длъжника и да прекрати поради несеквестируемост
изпълнителните действия по изпълнително дело № 779/2018 г., насочени срещу
самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор №
**** по КККР, с адрес на имота *****.
Твърди се в жалбата, че жилището, срещу което е насочено изпълнението било
единствено за жалбоподателя, поради което се явявало несеквестируемо. Претендира отмяна
на отказа на ЧСИ да прекрати поради несеквестируемост изпълнителните действия по
изпълнителното дело, насочени срещу единствено жилище на длъжника, съгласно чл. 444,
т. 7 от ГПК.
По делото е постъпило допълнение към жалбата с вх. № 1543/20.02.2023 г. от
длъжника Ж. А. А., чрез пълномощника му адв. Д. А., АК-Хасково, в което се излагат
допълнителни доводи и съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Поддържа се твърдението, че жилището, срещу което е насочено изпълнението, е
1
единствено за жалбоподателя, поради което се явява несеквестируемо. От другия имот,
находящ се в ****, длъжникът притежавал идеални части, които не отговаряли на
изискванията за жилищни нужди на неговото семейство. В тази връзка съдебният
изпълнител не бил изпълнил служебното си задължение, да установи дали жилището е
секвестируемо и да провери, прилагайки по аналогия разпоредбите на Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, в сила от 01.03.2008 г.,
дали тези ид. части от два недвижими имота с предназначение „жилищни сгради“ могат да
се считат за „друго жилище“ и дали отговарят на изискванията на ЗУТ и строителните
правила и норми, за да представляват „жилище“.
Предвид изложеното, се иска назначаване на експертиза, която да установи след
оглед на място, дали обектите, които длъжникът притежава в съсобственост с други лица,
фактически задоволяват жилищните му нужди и длъжникът реално би ли могъл да живее
със семейството си в тях, както и спиране на изпълнението по изпълнителното дело поради
това, че жилището върху което е насочено изпълнението е единствено на длъжника.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, в полза на жалбоподателя.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от
„Инвестбанк“ АД, в което се оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за заплащане
на правната помощ.
ЧСИ Николета Кавакова е изложила писмени мотиви по обжалваните
изпълнителни действия, в които се поддържа, че подадената жалба е неоснователна.
Хасковският окръжен съд, след като прецени оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело № 20189290400779, по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с
рег. № 929, с район на действие ОС-Хасково, е образувано на 18.04.2018г. по изпълнителен
лист от 30.03.2018г., издаден в полза на „Инвестбанк“ АД срещу солидарни длъжници
„Принтком" ООД, София ул. „Христо Смирненски" № 23, с ЕИК *********,
представлявано от М. П. Б. и В. П. А., Ж. А. А., с адрес ****, за сумата от 161 763, 91 евро,
по договор за ипотечен кредит на физически лица и договор за поръчителство.
Длъжникът Ж. А. А. е уведомен надлежно с покана за доброволно изпълнение,
връчена на 03.07.2018г.
По изпълнителното дело са наложени възбрани върху недвижими имоти
собственост на длъжника.
Предмет на жалбата е самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК
и КР, одобрени със заповед №РД-18-38/ 05.07.2006г. на ИД на АК, с адрес ****, с площ от
59,53 кв.м., ведно с избено помещение и граници, подробно описан от ЧСИ в протокол за
насрочване на публична продан на недвижим имот от 19.12.2022 г. / л. 1186 от изп. дело/ и в
обявлението за насрочената публична продан от 08.01.2023 г. до 08.02.2023 г. С молба от
12.01.2023 г., длъжникът Ж. А. А. е поискал изпълнението спрямо имота да бъде
2
прекратено, а възбраната върху същия заличена.Последвал е отказ на ЧСИ, връчен на
13.01.2023 г., който е предмет на разглеждане в настоящото производство по обжалване
действията на съдебния изпълнител.
За да постанови отказа си, ЧСИ в мотивите си е приел, че длъжникът притежава и
други имоти, поради което не била налице твърдяната от длъжника несеквестируемост.
Според ЧСИ извършеното от длъжника разпореждане с притежаваните от него ид.части от
недвижим имот, находящ се в ******, е непротивопоставимо на взискателя, тъй като е
извършено след като имотът вече е бил възбранен - на 31.05.2018г. С Нотариален акт за
Дарение на недвижим имот № **** от 07.07.2022г. длъжникът Ж. А. е дарил на своята
сестра Т. А. А. собствените си 1/6 ид.ч от имот, находящ се в *****, които са предмет на
възбрана от 31.05.2018г.
За изясняване на делото от фактическа страна в производството пред окръжния
съд, бе назначена и изслушана в открито съдебно заседание съдебно–техническа експертиза,
с вещо лице инж. Т. М. М. , със задача да се установи след оглед на място, дали имотите,
които длъжникът притежава в съсобственост с други лица, фактически задоволяват
жилищните му нужди, представляват ли „жилище“ по смисъла на ЗУТ и съответните
правила и норми и дали длъжникът реално би могъл да живее със семейството си в тези
имоти.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и
безпристрастно дадено,описаният в нотариален акт за недвижим имот срещу задължение за
гледане №13, том 3, дело 654/1991г.: ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 300 кв.м., ведно с
първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от две стаи, салон и сервизни помещения, едно
мазе и самостоятелна кухня, находящ се в *****, от който длъжникът Ж. А. притежава 1/6
ид.ч. по наследство, предвид фактическото положение, към настоящия момент, не
представлява самостоятелно жилище.
Двете стаи на първия етаж, нанесени като самостоятелен обект в сграда по
кадастралната карта са функционално свързани с ползването на общо антре с тоалетна, общ
салон, общо стълбище за сутеренния етаж, общо антре в него /обособено като мазе/ със
сервизно помещение, които представляват общи части от сградата и се ползват заедно със
собствениците на втория етаж от нея.
Тези помещения не са обединени пространствено и функционално в едно цяло,
жилищната им площ е 35 кв.м., които редуцирани съобразно притежаваните от длъжника 1/6
ид.ч. от тях, не биха могли да задоволят неговите и на семейството му жилищни нужди, по
смисъла на чл.2, ал.1, т. 2 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и неговото
семейство от 01.03.2008г.
Самостоятелната кухня /лятна кухня/, нанесена в кадастралната карта като
самостоятелна сграда с идентификатор **** с площ 22 кв.м., представлява едноетажна
постройка, състояща се от две преходни помещения и остъклено преддверие. Същата не се
поддържа и е с видими строителни дефекти, като в състоянието, в което се намира е негодна
3
и опасна за обитаване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 436, ал. 1
от ГПК, срещу акт подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от
ГПК - обжалване насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Насочването на принудително изпълнение върху недвижимо имущество е
допустимо изпълнително действие в случай, че недвижимият имот предмет на
принудително изпълнение представлява секвестируемо имущество.
Релевантният по настоящото дело въпрос се свежда до това, налице ли е
секвестируемост на притежавания от длъжника недвижим имот в ****, с идентификатор №
***** по КККР, с адрес на имота ****, по отношение на който са извършени действия по
принудително изпълнение и е насрочена публична продан, предвид наличието на
притежавани от жалбоподателя – длъжник по изпълнителното дело, 1/6 ид.ч. от имот,
находящ се в *****.
Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК предвижда несеквестируемостта на
жилището на длъжника при наличие на „друго жилище“, принадлежащо нему или на някого
от членовете на семейството му, с които живее заедно. Легално определение за "жилище" се
съдържа в § 5, т. 30 от ЗУТ, което гласи, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити
и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Тази разпоредба определя жилището като съвкупност от
функционално и пространствено свързани елементи, предназначени за задоволяване на
жилищни нужди, без да държи сметка за тяхното конкретно състояние или за възможността
за ползването им съобразно това предназначение. По същият начин е формулирана и
разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, според която несеквестируемостта на жилището на
длъжника отпада при наличие на друг годен обект на собственост „жилище“, без да се
посочва, дали то е годно за обитаване и дали притежава задължителните елементи по чл. 40
от ЗУТ. Това буквално тълкуване на цитираните разпоредби, не съответства на целта и
предназначението им. Обявяването на определени имущества за несеквестируеми се базира
на идеята за социално адекватно и хуманно третиране на длъжника в изпълнителното
производство. Независимо от размера на дълга, той има право да запази и ползва такава част
от имуществото си, която е минимално необходима за поддържане на неговото
съществуване. Елемент от тази част е и жилището му, което, следва да бъде годно за
задоволяване на жилищните потребности на длъжника. Следователно, по смисъла на чл.
444, т. 7 от ГПК „другото жилище“ е не просто обект на собственост с жилищно
предназначение, а място, в което длъжникът реално би могъл да живее, ако му бъде отнето
жилището, върху което е насочено принудителното изпълнение.
В настоящият случай, за да се приеме, че длъжникът притежава друго жилище,
4
следва да се прецени дали обектите, които длъжникът притежава в съсобственост с други
лица, находящи се в имот в ****, фактически задоволяват жилищните му нужди и
длъжникът реално би ли могъл да живее със семейството си в тях, т.е. имат ли характер на
самостоятелно жилище, което да удовлетворява жилищните му нужди. В тази връзка съдът
приема изцяло заключението на вещото лице, въз основа на което достигна и до извода, че
притежаваният от длъжника в съсобственост недвижим имот индивидуализиран в
документите за собственост представени по делото, не представлява годно за обитаване
жилище, с оглед на действителното фактическо положение. При огледа на място е
установено от вещото лице,че притежаваните от длъжника А. идеални части не покриват
изискването за самостоятелно жилище, нито изискванията за минимална жилищна площ,
макар имотите да са записани в кадастралната карта като самостоятелен обекти.
С оглед гореизложеното по отношение на процесния имот с № ***** по КККР, с
адрес на имота ***** не могат да бъдат предприети действия по принудително изпълнение,
тъй като доколкото се касае за едно единствено жилище на длъжника, то същото се явява
несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че недвижимият имот
по отношение на който са предприети действия по принудително изпълнение и насрочване
на публична продан е несеквестируем. Предприетите действия – насрочване на публична
продан, са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.
По отношение на искането за заличаване на наложената възбрана направено пред
ЧСИ, съдът счита, че налагането на обезпечителна възбрана от страна на съдебния
изпълнител не съставлява същинско изпълнение върху несеквестируемия имот на длъжника,
а е предназначено да запази имота в неговия патримониум. Действието по налагане на
възбраната не е несъвместимо с несеквестируемостта на имота, тъй като не я нарушава.
Относно разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски има
и от двете страни, съгласно представени списъци на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на спора и основателността на подадената жалба, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя Ж. А. А., следва да се присъдят сторените от
него разноски в настоящото производство, в размер на 900,00 лв., от които 600,00 лв. –
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 300,00 лв. -
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
По подадената от Ж. А. А., с ЕГН ********** жалба вх. № 8324 от 27.01.2023 г.
против действия по принудително изпълнение на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929, с
5
район на действие ОС - Хасково.
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Николета Кавакова, насочени към принудително
изпълнение – насрочване на публична продан, по отношение на несеквестируем имот сграда
идентификатор № *****, с адрес на имота ***** по изпълнително дело № 20189290400779,
по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929, с район на действие ОС - Хасково.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ №85, представлявано от С. М. и М.
С. – Изпълнителни директори да заплати на Ж. А. А., ЕГН: ********** с адрес: *****,
направените по в.гр.д. № 98/2023г. по описа на Окръжен съд - Хасково разноски в размер на
900,00 лв., от които 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие и 300,00лв. - възнаграждение за вещо лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6