№ 46
гр. С., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222200600275 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 54/20.04.22 г. постановена по НОХД № 266/2022г. на
Районен съд гр. С. подсъдимият М. АЛ. Ч. е бил признат за виновен в това, че
на неустановена дата за времето от 15.10.2021г. до 17.10.2021г. от дом,
находящ се в гр.С., местност „Д.р“, парцел № 1990 в условията на опасен
рецидив, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фиат Улисе“ с рег.№ СН **** КК и техническо средство – ключ, извършил
кражба на чужди движими вещи: 1 брой немски хладилник, 1 брой печка на
дърва тип “готварска“ с 4 бр. кюнци, 1 бр. електрическа косачка марка
„Райдер“, 1 брой телевизор марка „Блаупункт“ 24 инча, 1 брой система за
домашно кино марка „Джей Ви Си“, 1 брой електрически верижен трион
марка „Спарки“, 1 брой менгеме 50 кг., 1 брой вентилаторна печка
собственост на Т.И.Б. от гр. С., като общата стойност на откраднатите вещи
възлиза на 914, 27 лева, поради което е бил осъден по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4
предл.1 и 2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което на основание
чл.58а ал.1 от НК е намалено с 1/3, а именно с 2 години и намаленото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години подс.Ч. е осъден да
изтърпи при първоначален Строг режим. Подсъдимия по делото е осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-С. сумата от 87,75
лева, представляваща направени разноски по делото.
1
Недоволен от размера на наложеното наказание, въззивна жалба е подал
служебният защитник на подсъдимия М. АЛ. Ч. - адв. Т.Н. Т. от АК-С. с
искане въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на
наложеното наказание лишаване от свобода на нейния подзащитен.
Срещу въззивната жалба не са подадени писмени възражения.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът излага съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наложеното с обжалваната
присъда наказание е законосъобразно и справедливо, предвид обремененото
съдебно минало на подсъдимия. Моли атакуваната присъдата да бъде изцяло
потвърдена.
Подс. М.Ч., редовно призован, се явява лично и със служебния си
защитник. Защитникът поддържа жалбата и моли за уважаването й на
основанията, посочени в нея. Предлага присъдата да бъде изменена, като бъде
намалено наказанието на подс. Ч. от шест на три години лишаване от
свобода, което след редукцията по реда на чл.58а, ал.1 от НК да бъде
намалено с една трета, а именно с една година и намаленото наказание за срок
от две години лишаване от свобода да изтърпи при строг режим.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
Съдът, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като взе
предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намира
СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от лице с правен
интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството пред РС - С. е образувано по внесен от РП -С.
обвинителен акт против подс. М. АЛ. Ч. с обвинение за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК .
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на
диференцираната процедура на гл. XXVII от НПК - съкратено съдебно
следствие. Подс. Ч. се е признал за виновен и е признал всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е оспорена
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация. С
оглед правилата на гл. XXVII от НПК и направените от подсъдимия
самопризнания, и след констатация, че самопризнанията му се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният
съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по
същество.
От приобщените по делото доказателства се установява следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
2
Подс. М. АЛ. Ч. живеел в м.“Д.р“ гр.С.. Свид. Т.И.Б. бил от гр.Бургас и
притежавал имот, съседен на вилния имот където живеел подс.Ч., намиращ се
в м.“Д.р“ гр.С.. Двамата се познавали, тъй като преди време подс.Ч. се
свързал със свид. Т.И.Б., за да иска съдействие от него да заживее в друг
изоставен имот в същата местност. Съдействието, на свид. Б. се е изразявало
в това подсъдимият да ползва от външен контакт електричество и вода от
имота на свид. Б.. Имайки достъп да вилата на свид. Б. и виждайки какви
вещи има в нея, подс. Ч. взел решение да ги открадне, като се възползва от
възможността за достъп до имота, която отсъстващият собственик-свид. Б. му
дал. Входната врата на вилата на свид.Б. била дървена, а пред нея имало
метална решетка, която се заключвала с катинар. Подсъдимият понякога
гостувал на свид.Б. и при тези гостувания се снабдил с ключ, който му
осигурил безпрепятствено влизане във вилата. В изпълнение на намерението
си да извърши кражба, на неустановена дата за времето 15.10.2021г. -
17.10.2021г. подс. Ч. пристигнал в местност «Д.р», парцел № 1990 в гр.С. с
лек автомобил «Фиат Улисе» с регистрационен № СН **** КК, управляван
от свид. К.Д.Б. от гр. С.. С тях бил и свид. Енчо Иванов Джамбазов.
Подсъдимият им обяснил, че вилата е на негов роднина, който поръчал да
разпродава вещите му, което не създало подозрения у свид. Боев и свид.
Джамбазов за извършващо се престъпление. Подс. Ч. слязъл от лекия
автомобил и се насочил към вилата, влязъл в имота. Заварил катинара на
металната решетка на вратата разбита, а дървената врата – заключена. С
притежавания ключ отворил дървената врата и влязъл в помещението, където
били разположени вещи на свид. Б.. След като си осигурил достъп до
вътрешността на жилището, подс. Ч. извикал свид. Джамбазов и двамата
започнал да изнасят и товарят в автомобила на свид. К.Б. 1 бр.немски
хладилник, 1 бр. печка на дърва тип „готварска” с 4 броя кюнци, 1 бр. ел.
косачка марка „Райдер”, 1 бр. телевизор марка „Блаупункт” 24 инча, 1 бр.
система за домашно кино марка „Джей Ви Си”, 1 бр. ел. верижен трион марка
„Спарки”, 1 бр. менгеме 50 кг., един брой вентилаторна печка. След
натоварването вещите били закарани до дома на св. Енчо Иванов Джамбазов,
който живеел в кв. „Надежда“ в гр.С.. Подс. Ч. продал на свид.Джамбазов за
180 лева следните вещи: печка на дърва тип „готварска” с 4 броя кюнци;
телевизор марка „Блаупункт” 24 инча; 1 бр.немски хладилник; система за
домашно кино марка „Джей Ви Си”. Тези вещи били предадени от свид.
Джамбазов на вторични суровини като повредени и непотребни. Подс. Ч.
продал на свид. К.Б. 1бр. менгеме, което свид. Боев по-късно препродал на
неизвестно лице. Останалите вещи подсъдимият разпродал на други
непознати му лица. Собственикът на вещите - свид. Т.И.Б. бил уведомен за
посегателството върху имуществото му и отправил сигнал до органите на
реда. Вещите, предмет на посегателството, не били установени, за да бъдат
върнати на пострадалия-свид.Т. Б..
Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, общата
стойност на вещите, които са предмет на престъплението – кражба, възлиза на
914,27 лева.
Тази фактическа обстановка въззивният съд прие за безспорно
3
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е
възприета по идентичен начин и от първата съдебна инстанция, не се оспорва
от страните и кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали. Първоинстанционният съд е изложил последователни
съображения защо кредитира доказателствените източници. Обосновано
съдът се е доверил на показанията на свидетелите Т. Б., К. Б. и Е.Д., както и на
обясненията на подсъдимия Ч.. Обосновано съдът е кредитирал заключението
на вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, което
допринася за изясняване конкретни обстоятелства по делото и се е доверил на
писмените доказателства, всичките безпротиворечиви, взаимнодопълващи се
и относими към предмета на делото. Направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на първоинстанционното производство кореспондира
изцяло с останалите доказателствени източници, поради което правилно и
законосъобразно съдът е разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК с оглед изразеното желание на
подсъдимия за това.
Настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния
съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз
основа на това доказателствени изводи. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, извърши своя собствена преценка на доказателствените
материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-горе фактически
констатации. Гласните и писмените доказателства и заключението на съдебно
- оценителна експертиза в своята съвкупност обосновават напълно и по
несъмнен начин фактическите констатации, приети за установени от
районния съд. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.
Въззивната инстанция намира, че присъдата на СлРС не само, че не е
необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на
напълно изяснената фактическа обстановка районният съд е направил
законосъобразен правен извод, че подсъдимия М. АЛ. Ч. е осъществил
състава на престъплението кражба, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, след като на
неустановена дата за времето от 15.10.2021г. до 17.10.2021г. от дом, находящ
се в гр.С., местност „Д.р“, парцел № 1990 в условията на опасен рецидив,
чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Улисе“
с рег.№ СН **** КК и техническо средство – ключ, извършил кражба на
чужди движими вещи: 1 брой немски хладилник, 1 брой печка на дърва тип
“готварска“ с 4 бр.кюнци, 1 бр. електрическа косачка марка „Райдер“, 1 брой
телевизор марка „Блаупункт“ 24 инча, 1 брой система за домашно кино марка
„ Джей Ви Си“, 1 брой електрически верижен трион марка „Спарки“, 1 брой
менгеме 50 кг., 1 брой вентилаторна печка, собственост на Т.И.Б. от гр. С. на
обща стойност 914, 27 лева.
Първоинстанционният съд е изложил в мотивите съображенията си както
относно квалификацията на деянието на подсъдимия, съставомерността му от
обективна и субективна страна, така и относно формата на вината и
причините, мотивите и условията за извършване на престъплението.
4
Правилно и законосъобразно подс. М.Ч. е признат за виновен по обвинението,
повдигнато с обвинителния акт, внесен и поддържан от прокуратурата и
съответно е осъден за него. Правилно районният съд е приел, че при
извършване на кражбата, подсъдимия е съзнавал, че участва в
осъществяването на престъплението и е целял постигането на престъпния
резултат - отнемане на процесните вещи от владението на собственика им и
установяване на своя фактическа власт върху отнетото, като се е разпоредил с
тях. Правилно районният съд е приел, че отключвайки с притежавания ключ
помещението в което се намират вещите предмет на кражбата и използвайки
лек автомобил на който да натовари и извози от местопрестъплението
откраднатите вещи, при извършване на кражбата подсъдимия е използвал
техническо средство- ключ и моторно превозно средство - лек автомобил
(квалифициращ признак по чл. 195, ал. 1, т . 4 предл. 1 и 2 от НК). С оглед на
предходните осъждания на подс. Ч. извършени от него като пълнолетен и
предвид определеното му по ЧНД № 2992 / 2017г. на СлРС едно общо и
завишено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца, при първоначален строг режим, за което наказание с определение № 2
/ 08.01.2020г. по ЧНД 1298/2019г. на Окръжен съд Бургас е бил предсрочно
освободен и не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК няма спор,
че деянието му е извършено в условията на опасен рецидив при хипотезата на
чл.29 ал.1 б. „а" и „б“ от НК.
На неустановената дата за времето от 15.10.2021г. до 17.10.2021г.
подсъдимия е били пълнолетен, разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Както правилно е приел
първостепенният съд, от субективна страна подсъдимия е извършил
престъплението умишлено - при форма на вина пряк умисъл. Съзнавал е
обществено опасния му характер, предвиждал и искал настъпването на
обществено опасните последици, с цел лично облагодетелстване. Налице е
съзнание у подсъдимия, че установява фактическа власт върху чужди
движими вещи, с които впоследствие се разпорежда.
По изложените съображения Районният съд като е приел посочените по-
горе правни квалификации на деянието на подсъдимия не е нарушил
материалния закон. Правилно за установените факти е приложил закон, който
е следвало да се приложи в настоящия казус.
Окръжният съд провери обжалваната присъда и относно съблюдаването
на процесуалните правила, при което констатира липсата на нарушения,
съставляващи основание за отмяна на съдебния акт. Не са налице нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на
страните в наказателното производство.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата,
поддържано и в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание
лишаване от свобода на подс. М.Ч.. За извършеното от него престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал.1, т. 4, пр.1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, в
закона е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от
свобода. Наложеното на подс. Ч. наказание лишаване от свобода за срок от
5
четири години като вид и размер не е явно несправедливо и в този смисъл е
неоснователно искането за определяне на наказание лишаване от свобода в
размер на две години.
Окръжният съд намира наложеното наказание за съответно на
извършеното от подс. Ч.. Размерът му е съобразен от една страна с високата
обществена опасност на самия подсъдим предвид трайно установените му
престъпни навици сочещи, че за него кражбите не са изолирана проява, а
начин на живот и източник на средства за препитание и от друга - със
смекчаващите отговорността му обстоятелства - оказаното съдействие на
разследващите органи, разкаяние за извършеното, наличието на две
непълнолетни деца за които трябва да полага грижи и отегчаващото вината му
обстоятелство - лоши характеристични данни.
Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
районният съд правилно е приел, че наказанието на подс. Ч. следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода при превес
на смекчаващи отговорността му обстоятелства в размер под средния
предвиден в закона, а именно шест години лишаване от свобода. Видно от
приложената справка към внесения от Районна прокуратура С. обвинителен
акт към момента за започване на съдебното производство по НОХД № 266 /
2022г. на РС- С., подс. Ч. е бил с две неприключили досъдебни производства с
обвинения по чл.196 ал.1 т.1 и т.2 от НК. Предвид на тези обстоятелства няма
никакво основание за проява на по-голяма снизходителност, която би била
несъвместима с постигането на целите на наказателната репресия. Така
определеното наказание е редуцирано с 1/3 предвид императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и подс. Ч. следва да изтърпи наказание от
четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б" от ЗИНЗС. Така отмереното след
приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание въззивният съд прецени за
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на
подс. Ч. и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и
върху останалите членове на обществото.
Въпросът за разноските по делото е разрешен в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. Правилно подсъдимия е осъден да
заплати в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР - С.
направените по делото в досъдебната фаза разноски в размер на 87,75 лв.,
поради което липсват основания за изменение на съдебния акт в тази му част.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло, като
законосъобразна, обоснована и справедлива.
Ръководен от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Окръжен съд - С.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 54 / 20.04.2022г. постановена по НОХД №
266 / 2022г. на Районен съд - С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7