Присъда по дело №206/2021 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта:	3
Дата:	19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Николинка Лазарова Крумова

Дело:	20211460200206
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. гр. Оряхово, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на деветнадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.Л.Кр
СъдебниА.Щ.Б.

заседатели:Д.П.Ц
при участието на секретаря В.И.И.
и прокурора Е.И.Е (РП-Враца)
като разгледа докладваното от Н.Л.Кр Наказателно дело от общ характер №
20211460200206 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
П Р И З Н А В А
М. М. М. - роден на ....., с адрес ...., българин, български гражданин, с начално
образование, разведен, безработен – пенсионер по болест, осъждан, ЕГН:**********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.11.2020г., за времето от 10.00 часа до 11.30 часа в
..... е отнел чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „ Нокия „, модел
„ 301 „ с IMEI:.... и IMEI:.. с един брой СИМ карта, или вещи на обща стойност 81.95
лева от владението на В. Г. СТР. от гр.Оряхово, собственост на С., без съгласието му с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за
което и на основание чл.194, ал.1от НК, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“ Б „ от НК ГО
ОСЪЖДА на „ Пробация „, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК
определя следните пробационни мерки:
- по т. 1- „ Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 1 /
1

една / година;
- по т. 2 – „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител ”
за срок от 1 / една / година;
На основание чл. 42б, ал.1 от НК, пробационната мярка „ Задължителна
регистрация по настоящ адрес ”, да се изпълнява с явяване и подписване на
осъденото лице пред пробационния служител или пред определеното от него
длъжностно лице, два пъти седмично.
ОТХВЪРЛЯ приетия за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск предявен от В. Г. СТР., с постоянен адрес ......,
ЕГН:********** против подсъдимия М. М. М., с постоянен адрес ....,
ЕГН:********** за сума в размер на 81.95 лева / осемдесет и един лева и
деветдесет и пет стотинки /, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по чл.194, ал.1 от НК имуществени вреди.
На основание чл.189 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимият М. М. М. / със снета по
делото самоличност /, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – гр.Враца,
направените по делото в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 113.00 лева
/ сто и тринадесет лева и нула стотинки /, както и 05.00 лева, в случай на служебно
издаден изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес пред
ВОС по реда на Глава XXI-ва от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД №206/2021г. ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:

Производството е по реда на глава XXVII НПК - " Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция "- чл.370 и сл. От НПК -
чл.371, т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 и 3 от НПК.

Обвинението срещу М. М. М. е за извършване на престъпление от общ
характер по чл.194, ал.1 от НК при фактическата и правна обстановка,
изложени в обвинителния акт - затова, че на 20.11.2020г., за времето от 10.00
часа до 11.30 часа в гр.Оряхово, обл.Враца, от частен дом, находящ се на ул.“
9-ти ноември „ №37, е отнел чужди движими вещи – един брой мобилен
телефон марка „ Нокия „, модел „ 301 „ с IMEI:.... и IMEI:.. с един брой СИМ
карта, или вещи на обща стойност 81.95 лева от владението на В. Г. СТР. от
гр.Оряхово, собственост на С., без съгласието му с намерение противозаконно
да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на РП - Оряхово поддържа
внесеното обвинение, както относно фактическата обстановка, така и
правната му квалификация.Счита, че предявения граждански иск е
неоснователен, тъй като в материалите по делото са налице доказателства, че
инкриминирания мобилен телефон е върнат, като било записано, че е във
вида, в който е бил иззет, т.е. не е било посочено, че по същия е имало
повреди или някакви други въздействия, които можело да се приемат, че са
извършени от подсъдимия.Сочи се, че щетата била напълно възстановено с
възстановената от подсъдимия сума от 09.90 лева.
Пострадалият В. Г. СТР. е конституиран по делото в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.Приет е за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от него срещу подсъдимия граждански иск
за обезщетение за сума в размер на 81.95 лева, представляваща обезщетение
за причинените от престъплението по чл.194, ал.1 от НК имуществени вреди.
Повереника на пострадалото лице – адв.Цецко Кривачков изцяло
поддържа становището на представителя на държавното обвинение, като по
отношение на гражданския иск счита, че същия следва да бъде уважен за
сумата от 81.95 лева.
Гражданския ищец и частен обвинител В. Г. СТР. поддържа казаното от
страна на повереника му.
Служебният защитник на подсъдимия – адв.В.К. счита, че направените
от последния самопризнания, ниската стойност на отнетите от него вещи,
която е много под размера на минималната работна заплата, както и фактът,
че същият е отнел телефона за да го предложи и размени за храна, дава
основание да се приеме, че извършеното деяние е малозначително, поради
което моли да се приложи чл.194, ал.3 от НК.Счита, че гражданския иск е
неоснователен, тъй като нямало каквото и да е доказателство, че процесния
1

телефон не е работел.С оглед горното счита, че следвало да се приеме, че
деянието, предмет на делото е по чл.197, т.2 от НК, поради което са налице
основанията на чл.218б от НК.
Подсъдимият преди даване ход на съдебното следствие и в хода на
самото съдебно следствие, при условията на гл. ХХVІІ, чл. 371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират доказателства
относно тези факти.С оглед на това, съдът, след като установи, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл. 372, ал.4 от
НПК.Също така в съдебно заседание същият предава на гражданския ищец и
частен обвинител сумата от 10.00 лева.
Подсъдимият не добавя аргументи към пледоарията на защитника си,
като изразява съжаление за стореното.
Производството пред съда се разви по реда на гл.ХХVІІ, чл.371 и сл. от
НПК, доколкото в съдебно заседание съдът на основание чл.372, ал.4 от НПК
се допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното
съдебно следствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М. М. М. е роден на ....., с адрес гр.Оряхово, обл.Враца,
ул.„ Иван Вазов “ №47, българин, български гражданин, с начално
образование, разведен, безработен – пенсионер по болест, осъждан,
ЕГН:**********.Същият, видно от приложената по делото характеристична
справка е криминално проявен, поддържа контакти с криминално проявени
лица, с множество полицейски регистрации.
Същият е осъждан за престъпления от общ характер, както следва:

по НОХД №270/1989г. по описа на РС - Оряхово, в сила от 25.10.1989г.,
за престъпление по чл.266, ал.1 от НК, извършено на 07.03.1989г., на
основание чл.54 от НК е осъден на 12 месеца поправителен труд при
15% удръжка от трудовото възнаграждение;
по НОХД №102/1998г. по описа на РС - Оряхово, в сила от 17.03.2000г.,
за престъпления по чл.195, ал.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 он НК, извършено за
времето от 06.01.1998г. до 27.02.1998г., на основание чл.54 от НК е
осъден на „ Лишаване от свобода „ за срок от 1 година и 6 месеца, като
на основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието е било
отложено за срок от три години;
по НОХД №410/2018г. по описа на РС - Оряхово, в сила от 18.01.2019г.,
2

за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено
за времето от 06.04.2018г. до неустановена дата в средата на месец май
2018г., на основание чл.54, ал.1 от НК е осъден на „ Лишаване от свобода
„ за срок от 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването
на наказанието е било отложено за срок от три години;
Подсъдимият има и едно наказание, наложено по реда на чл.78а от НК,
а именно:
по НАХД №403/2013г. по описа на РС - Оряхово, в сила от 21.11.2013г.,
за престъпление по чл.235, ал.6, вр.ал.1, пр.1 от НК, извършено на
11.11.2012г., на основание чл.78а, ал.1 от НК М. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „
Глоба „ в размер на 1000.00 лева;
Пострадалият В.С. към дата 20.11.2020г. притежавал и ползвал
мобилен телефон марка „ Нокия „, модел „ 301 „ с IMEI:.... и IMEI:.. с един
брой СИМ карта с номер ********** на мобилен оператор „ Теленор „,
регистриран на името на С.Д. от гр.Оряхово.С. живее в гр.Оряхово, обл.Враца
на ул.“ 9-ти ноември „ №37 заедно с болната си майка си – същата към
инкриминираната дата била на възраст 91 години, почти неподвижна, не
виждала добре на далеч и не чувала много добре.На 20.11.2020г. пострадалият
около обяд решил да излезе от дома си за да напазарува, като преди да излезе
включил мобилния си телефон да се зарежда в стаята си.Когато излизал не
заключил входната врата на дома си.
По неустановено време от 10.00 часа до 11.30 часа на същата дата –
20.11.2020г., подсъдимият М., минал покрай дома на С..Подсъдимият влязъл
в дома на пострадалия и попитал майка му дали има работа и пиене за него.На
тръгване тъй като бил безработен и се нуждаел от парични средства, решил
да влезе в стаята на пострадалото лице, с цел отнемане на вещи, които в
последствие да продаде.В изпълнение на така взетото решение, влязъл в
стаята през незаключената й врата и започнал да оглежда за вещи, които може
да отнеме.След като видял включения в зарядното мобилен телефон взел
същия и напустал дома на пострадалия.Мобилния телефон взел заедно с
поставената в същия СИМ карта с номер ********** на мобилен оператор „
Теленор „, регистриран на името на С.Д. от гр.Оряхово.
Пострадалият след като напазарувал се прибрал и се запътил към стаята
си, за да провери дали някой не го е търсил по телефона, но не открил същия
на мястото, на което го бил оставил.Пострадалият попитал майка си дали
някой е идвал, при което същата му отговорила, че докато го е нямало е идвал
подсъдимия М. по прякор „ Байрям „ за да пита за работа и пиене, както и, че
последният е стоял няколко минути в дома им, след което си е тръгнал, както
и, че тя не е ставала от леглото.
Същият ден – 20.11.2020г. Б.Л.Р. бил с приятели в заведение в
гр.Оряхово.Същият на свое име имал регистриран мобилен номер
0895/119180 на мобилен оператор „ Теленор „.По същото време в заведението
3

отишъл и подсъдимия, който след като видял св.Р. го приближил и го попитал
дали иска да закупи телефон.На въпроса на св.Р. какъв телефон, подсъдимия
извадил от джоба отнетия от пострадалия С. мобилен телефон и му го
показал.Подсъдимия обяснил на свидетеля, че телефона е негов, но понеже му
трябвали пари за храна, решил да го продаде, както и, че го продава за сумата
от 20.00 лева.След като установил, че телефона работи свидетелят Р. решил
да го закупи без зарядно, като преди да му даде процесния телефон
подсъдимия извадил поставената в него СИМ карта ползвана от пострадалия.
Свидетелят Р. ползвал инкриминирания телефон със собствената си
СИМ карта няколко дни до срещата му със св.Д.В..Двамата се заприказвали
за мобилни телефони, при което св.Р. попитал св.В. дали има сензорни
телефони за продаване.В отговор на въпроса му св.В. му показал телефон
марка „ Айфон 4 „, който носел в ръката си и предложил да му го продаде за
сумата от 40.00 лева.Тъй като св.Р. разполагал само с 25.00 лева, а показаният
му от св.В. телефон много му харесал, предложил на последния да му даде
тези 25.00 лева и закупеният от подсъдимия инкриминиран телефон срещу
показания му такъв марка „ Айфон 4 „.След като св.В. се съгласил, двамата си
разменили телефоните, след което се разделили.
От своя страна св.В. също ползвал инкриминирания телефон няколко
дни със СИМ карта регистрирана на името на съпругата му с номер
********** на мобилен оператор „ Теленор „, след което го продал на
св.М.А.П. за сумата от 20.00 лева, като поставил в телефона СИМ картата,
ползвана от св.М.А.П. с номер **********.Няколко дни по – късно св.П.
поискал от св.В. да извади СИМ карата му от инкриминирания телефон и да
постави в него СИМ карата на съпругата му – св.М.П. с номер **********,
като му казал, че не е доволен от батерията на телефона.Инкриминирания
телефон продължил да се ползва от св.П. с горепосочения номер, регистриран
на името на внучката на свидетелката – С.Б.М..
Междувременно пострадалият депозирал жалба в РУ на МВР – Оряхово
за извършената от дома му кражба, след което тръгнал да търси
подсъдимия.Тъй като в продължение на дни не успял да го намери, започнал
да разпитва дали подсъдимият не е продал телефона му на някой и така
стигнал до св.Б. Р..Последният разказал на пострадалото лице, че е закупил от
подсъдимия телефон като този, който търси за сумата от 10.00 лева и два
литра вино, както и, че след това е продал телефона на св.Д.В..Пострадалият
след това отишъл при св.В., но последния му заявил, че е загубил телефона.
При така депозирания сигнал за извършено престъпление против
собствеността било образувано и водено настоящето досъдебно
производство.
В хода на разследването авторът на деянието бил установен.
На 16.02.2021г. свидетелката М.И. П. предала на разследващия орган
процесния мобилен телефон, без поставена в него СИМ карта, за което бил
съставен протокол за доброволно предаване от същата дата.
4

На 23.02.2021г. бил извършен оглед на предадения доброволно от св.П.
инкриминиран мобилен телефон, за което бил съставен протокол за оглед на
веществени доказателства.Същият бил описан по следния начин – мобилен
телефон марка „ Нокия „, на който в горната част на лицевата му страна е
разположен дисплей, по който се наблюдават драскотини в долния му десен
ъгъл.Отбелязано е, че над дисплея има изписан със сребрист цвят надпис „
NOKIA „, а под дисплея – бутони.Посочено е, че на дясната странична част на
телефона има празен слот за СИМ карта, на капачето на който е наличен
надпис „ SIM 2 „, както и, че на лявата страна на част от телефона има празен
слот за карта памет, на капачето на който е наличен надпис „ Micro SD
„.Отбелязано е още, че след сваляне на капака на телефона е бил установен
залепен етикет с следните надписи - „ NOKIA „, „ Model 301 „,
CODE:059Q906, IMEI:.... и IMEI:...
На 04.03.2021г. предаденият с доброволно предаване от св.М.П. бил
предявен на пострадалия В.С., за което бил съставен протокол за предявяване
на веществени доказателства от същата дата.След като огледал показания му
мобилен телефон, С. разпознал отнетия от дома му на 20.11.2020г. мобилен
телефон.Също така заявил, че го разпознава по марката, по формата и
размера, по цвета му, както и по разположението на слотовете за СИМ –
картите – единият от страни, а другият под батерията.
На 25.03.2021г. инкриминирания мобилен телефон бил върнат на
пострадалия, за което била съставена разписка от същата дата.В разписката
изрично е записано, че пострадалият няма претенции относно състоянието на
мобилния телефон към органите на МВР.
В хода на разследването от мобилен оператор „ Теленор България „
ЕАД била изискана справка, от съдържанието на която се установява, че през
периода от 20.11.2020г. до 29.01.2021г. процесния мобилен телефон с
IMEI:************* е бил регистриран в мрежата на „ Теленор България „
ЕАД със следните мобилни номера:
- **********, собственост на С.Д. Спасов;
- **********, собственост на А.Е.С. от гр.Оряхово;
- **********, собственост на С.Б.М. от гр.Оряхово;
- **********, собственост на М.А.П. от гр.Оряхово;
- 0895/119180, собственост на Б.Л.Р. от гр.Оряхово;
От изготвената съдебно - оценителна експертиза е видно, че към датата
на деянието стойността на отнетите движими вещи възлиза на 81.95 лева.Към
същата дата действащата МРЗ в страната е била в размер на 610.00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от направените
пред РС – Оряхово от подсъдимия признание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, което се подкрепя от следните
доказателства, събрани на досъдебното производство:Протоколи за разпит на
5

свидетелите В.С. / л.23, л.24 и л.35, л.36 /, М.П. / л.26 /, Б.Р. / л.27, л.28 /, Д.В.
/ л.29, л.30 /, М.П. / л.31 /; Протокол за доброволно предаване / л.33 /;
Протокол за оглед на веществено доказателство / л.34 /; Протокол за
предявяване на веществени доказателства / л.37 /; разписка / л.42 /; съдебно –
оценителна експертиза / л.43-л.47 /; справка от мобилен оператор „ Теленор
България „ ЕАД / л.59 /; справка за съдимост / л.72-л.74 /; справка –
характеристика / л.76 /; Протокол за разпит на обв.М.М. / л.104, л.105 /.
Деянието на подсъдимия е доказано по един безспорен и категоричен
начин.Всички въпроси, касаещи предмета на доказване са обезпечени с
необходимите доказателства.Липсват съществени противоречия относно
правнорелевантните обстоятелства – място и време на извършване на
деянието, лицето, намирало се на местопроизшествието в момента на
извършване на престъплението, действията на дееца, намерението на
подсъдимия спрямо процесните вещи, механизма на отнемане на същите и
тяхното своене от подсъдимия, действията му по напускане на
местопроизшествието, по отчуждаване на отнетата вещ и укриване на следите
от престъплението.Признанието на подсъдимия е направено доброволно,
отразява действителната му воля, същото взаимно се допълва и кореспондира
с подробните, логични и непротиворечиви показания на пострадалото лице,
както и с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, с
констатациите отразени в съставените по делото протоколи за доброволно
предаване, за оглед на веществени доказателства и предявяване на
веществени доказателства, както и със справката от мобилен оператор „
Теленор България „ ЕАД, и със заключението на изготвената по делото
съдебно – оценителна експертиза, които доказателствени средства са събрани
по предвидения в НПК ред.Последните са в достатъчен обем, за да се
приемат за безспорно установени правнорелевантните за случая
обстоятелства.
Установено е, че М. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението кражба, като е влязъл през незаключена врата в дома на
пострадалия С., след което през незаключената врата на стаята ползвана от
последния е проникнал в нея с цел кражба, след което е напуснал дома на
пострадалия с инкриминираните вещи, които до този момент не били в негово
владение.Вещите отнел без съгласието на пострадалия, с ясното съзнание, че
отнема фактическата власт на досегашния владелец и целял да установи своя
фактическа власт върху предмета на престъплението.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на
доказателства.Същите не могат да се игнорират само поради евентуалната
заинтересованост на тази категория свидетели, затова и настоящия съд ги
кредитира.Дадените от него показания са последователни, безпротиворечиви
от момента на извършване на деянието и не са изолирани от останалата
доказателствена съвкупност.От разказа на последния се установява
информация за времето, мястото и предмета на кражбата, начина на
проникване и местонахождението на инкриминираните вещи.Същият дава
6

подробни показания за това, че в стаята на дома му е проникнато на
20.11.2020г. през незаключени врати, за начина, по който е констатирал
липсата на вещите, описание на последните, местонахождението им в дома му
и за съобщеното му както от неговата майка, а именно, че докато го е нямало
подсъдимият е влизал в дома му да търси работа и пиене, така и за
съобщеното му от св.Б. Р., че именно от подсъдимия е закупил процесния
мобилен телефон.В подкрепа на достоверността на показанията му са
данните, съдържащи се в протоколите за доброволно предаване, за оглед и за
предявяване на веществени доказателства и в разписката за връщане на
веществени доказателства.Тези показания кореспондират напълно със
самопризнанието на подсъдимия, направено в присъствието на защитник в
досъдебната фаза на процеса, който признава инкриминираната си дейност и
подкрепят напълно фактите, които са приети за установени.
Пострадалият дават конкретни описания на мобилния телефон и номера
на ползваната със същия СИМ карта - предмет на престъпното посегателство,
като намерения мобилен телефон в хода на производството е бил предявен и
разпознат от него.Показанията на пострадалото лице, не са единствения
източник на доказателства за авторството на деянието.В подкрепа на
съобщеното от него са и показанията на всички разпитани свидетели, които
взаимно се допълват, като всеки от тях е изложил фактите, които лично е
възприел.
Видно от съдържанието на протоколите за доброволно предаване и за
оглед на веществени доказателства, по открития и върнат на пострадалия С. в
хода на разследването инкриминиран телефон, се наблюдават отличителните
белези, описани от св.С. на отнетия му от дома такъв.В тази връзка
инкриминирания телефон е описан като мобилен телефон марка „ Нокия „, на
който в горната част на лицевата му страна е разположен дисплей, по който се
наблюдават драскотини в долния му десен ъгъл.Отбелязано е, че над дисплея
има изписан със сребрист цвят надпис „ NOKIA „, а под дисплея –
бутони.Посочено е, че на дясната странична част на телефона има празен слот
за СИМ карта, на капачето на който е наличен надпис „ SIM 2 „, както и, че на
лявата страна на част от телефона има празен слот за карта памет, на капачето
на който е наличен надпис „ Micro SD „.Отбелязано е още, че след сваляне на
капака на телефона е бил установен залепен етикет с следните надписи - „
NOKIA „, „ Model 301 „, CODE:059Q906, IMEI:.... и IMEI:...Пострадалият
описва телефона си в проведения му в досъдебното производство разпит по
следния начин – марка „ Нокиа „ с копчета, черен на цвят, като уточнява, че
би го разпознал от месторазположението на слотовете за СИМ карти, а
именно – един отстрани и един отзад, под батерията.
От гореизложеното е видно, че отличителните белези на процесния
мобилен телефон съобщени от пострадалия, кореспондират с установените
такива по доброволно предадения и огледан в последствие от разследващия
орган такъв.
7

Авторството на подсъдимия, времето и мястото на извършване на
престъплението, както и факта, че подсъдимият е влизал в дома на
пострадалия на инкриминираната дата докато последният е бил на пазар се
установява както от показанията на пострадалия, които показания съдът
напълно кредитира, така и от обясненията на подсъдимия.
С доверие се ползват и показанията на св.Р., в частта им във връзка с
фактите от кого, къде и кога е закупил мобилния телефон и с какъв номер
СИМ карта е ползвал същия.За недоказани съдът намира показанията на св.Р.
в частта им, в която твърди, че вместо парична сума за инкриминирания
телефон е закупил храна на подсъдимия за сумата от 20.00 лева.На първо
място тези му твърдения са в противоречие със заявеното от пострадалия,
който сочи, че св.Р. му е описал телефона, който е закупил от подсъдимия,
както и, че е закупил същия за сумата от 10.00 лева и два литра
вино.Твърденията на св.Р., че обстоятелството, че е закупил телефона от
подсъдимия може да се потвърди и от св.В.М., от когото е закупил храната за
подсъдимия са в противоречие с показанията на св.М., който заявява, че не му
е известен случай, при който св.Р. да е купувал телефон от подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Д.М. В., М.А.П.
и М.И. П..Показанията на тези свидетели обективно, непосредствено,
подробно и безпротиворечиво помежду си кореспондират с останалия по
делото доказателствен материал.Изводът на съда за достоверността на
показанията им не се разколебава, тъй като същите не бяха опровергани с
каквито и да било други доказателства.Всичките тези лица от една страна не
са преки участници в събитието на самото престъпление, а от друга всеки
един от тях възпроизвежда обстоятелствата кога, по какъв начин и от кого са
закупили процесния мобилен телефон, както и обстоятелството с какъв номер
СИМ карта са ползвали същия.Показанията им се потвърждават и от
приложената по досъдебното производство справка от мобилен оператор „
Теленор България „ ЕАД, в която се възпроизвеждат мобилните номера и
собствениците на СИМ картите, с които се е ползвал откраднатия от
пострадалото лице мобилен телефон в дните след кражбата до момента на
доброволното му предаване от св.М.П. по начин съобщен от тези
свидетели.От всичко изложено съдът стигна до извода, че е безспорно
установено, че продадения от подсъдимия на св.Р. мобилен телефон е именно
този, отнет от пострадалото лице.
С оглед гореизложеното, от показанията на разпитаните по делото
свидетели и от съдържанието на изготвените протоколи за доброволно
предаване, за оглед на веществени доказателства и за предявяване на
веществени доказателства, се потвърждава както факта, че подсъдимият М. е
автор на престъплението и, че във фактическата му власт непосредствено
след извършване на деянието се е намирал инкриминирания телефон, така и
последващото му отчеждаване чрез продажбата му на св.Р..
Съдът кредитира и самопризнанията на подсъдимия М., направени и в
8

двете фази на процеса в присъствието на назначения му служебен
защитник.Истинността им се потвърждава както от разпитите на свидетелите
по делото, така и от приложените по делото писмени доказателства подробно
обсъдени по – горе в мотивите.
Като допринасящи за изясняване авторството на процесните деяния,
районния съд намира и удостовереното посредством протоколите за
доброволно предаване, за оглед на веществени доказателства, за предявяване
на веществени доказателства и разписката.Същите са изготвени по
предвидения в НПК ред, поради, което съдът им дава вяра и ги кредитира.
Съдът кредитира и изготвената съдебно – оценителна експертиза, като
счита, че същата е безпристрастна, обективна и кореспондира с останалите
събрани по делото доказателства, и установява стойността на
инкриминираните вещи.
Писмените доказателства по делото, посочени по – горе, доколкото
същите са във връзка с предмета на доказване са безпротиворечиви по
отношение на фактите, подлежащи на доказване и се кредитират от съда
изцяло, именно като такива.
Констатацията за обремененото съдебно минало на подсъдимия М.
съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства – справка за съдимост и характеристични данни.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа установка съдът намира, че
подсъдимия М.М. е извършил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е обвинен, а именно по чл.194, ал.1 от
НК.Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост,
включително владение или държане върху движими вещи.Предмет на
престъплението може да бъде само чужда движима вещ с определена
стойност, а изпълнителното деяние се състои в самото отнемане на вещта от
владението на другиго.Престъпното деяние се осъществява с действие и се
изразява в това, че деецът прекъсва фактическата власт върху вещта, която до
момента се е осъществявала от друго лице и установява своя фактическа
власт върху нея, като престъпният резултат е промяна на фактическата власт
върху предмета на посегателство.Извършител на престъплението е само лице,
което не е имало фактическа власт върху предмета на престъпление и не е
собственик на вещта.От субективна страна кражбата може да бъде извършена
само с пряк умисъл, като деецът следва да действа с намерение
противозаконно да я присвои, като след деянието се разпореди със същата в
свой или чужд интерес.
В настоящия случай е налице прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец – пострадалия С. и установяване от подсъдимия М. на
собствена фактическа власт върху вещите, предмет на
9

престъплението.Подсъдимия е успял да отнеме инкриминираните вещи
противозаконно, тъй като не е имал правно основание за това, да се отдалечи
с тях от местопроизшествието, да установи трайно своя фактическа власт
върху тях, а в последствие и да се разпореди с част от тях, като е продал
мобилния телефон на трето лица, с което е настъпил общественоопасния
резултат.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл и
присвоително намерение – подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, което извършва.Съзнавал е и обществено опасните
последици, а именно че засяга правото на собственост на пострадалия върху
вещите му и против волята му е отнел вещи, които той фактически е
държал.Последователността на действията му – начина на проникване в
помещения в дома на пострадалия, вземането на вещите му и последвалото
им отчуждаване, сочат именно на целенасоченото му намерение да присвои
тези вещи.
С оглед гореизложеното съдът достигна до извода, че подсъдимият е
съзнавал всички обективни и субективни елементи на осъществения от него
престъпен състав.
По изложените съображения настоящият състав прие подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – чл.194, ал.1 от НК.
В случая съдът намира, че не са налице основанията за
преквалификация на деянието в по – леко наказуемо престъпление по чл.194,
ал.3 от НК, доколкото случаят според настоящия съдебен състав не е
маловажен.Съгласно легалната дефиниция дадена в чл.93, т.9 от НК - "
маловажен случай " е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид “.Преценката по този въпрос се извършва на основата на фактическите
данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.В настоящия
случай нито начина на извършване на деянието, нито деецът разкриват по –
ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на кражба по
основния състав.Деянието е извършено след проникване от страна на
подсъдимия макар и през незаключени врати в дома на пострадалия, откъдето
възползвайки се от отсъствието на последния и възможността да огледа по
стаите в дома му за вещи, които може да отнеме, е отнел процесните мобилен
телефон и СИМ карта.Съдът също така намира, че подсъдимият е личност с
висока степен на обществена опасност предвид съдебното му минало, а
наложеното му с влязла в сила на 18.01.2019г. присъда наказание лишаване от
10

свобода при условията на чл.66, ал.1 от НК, не го е възпряло да извърши
процесното престъпление.
Следва да се отбележи, че дори и да бяха налице условията за
преквалификация на деянието по чл.194, ал.3 от НК, то не е налице
основанието за прилагане на разпоредбата на чл.197 от НК и чл.218б от НК
по отношение на подсъдимия.Предвидената в коментираната разпоредба –
чл.197 от НК намалена наказателна отговорност при кражбата намира
приложение само когато отнетата вещ бъде върната или заместена от дееца
или с негово активно съдействие, а не когато това е станало от други лица.В
конкретният случай отнетата вещ със значително по – високата стойност –
процесният мобилен телефон, независимо от приобщаването й като
веществено доказателство с протокол за доброволно предаване била
намерена, иззета и върната на пострадалия от органите на полицията, поради
което не може да бъде възприет довода, че е налице възстановяване на
отнетото имущество изцяло от подсъдимия и е осъществен състава на
престъплението по чл.197 от НК, респективно на чл.218б от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
причините за извършване на деянието, степента на обществена опасност
както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние, участието
на подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
данните за личността му и императивната разпоредба на чл.373, ал.2
НПК.Съгласно последната при проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2, вр.чл.372, ал.4 НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при
условията на чл.58а от НК.
С оглед определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете, че
престъплението „ кражба „ е считано като такова със завишена степен на
обществена опасност, с оглед обекта на защита.Наказателноправните норми,
уреждащи това престъпление защитават обществените отношения свързани с
правото на собственост на гражданите.На следващо място съдът прецени
степента на обществена опасност на настоящето престъпление, като отчете,
че същата не е по – висока от характерната за този вид престъпления.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия М.М. съдът
прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.“ Б „ от НК.
За деянието по чл.194, ал.1 от НК, извършено от М. наказание,
предвидено в посочения текст е лишаване от свобода до 8 / осем /
години.Съдът определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“ Б „
от НК, а именно „ Пробация „, като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК
определи следните пробационни мерки:
- по т. 1- „ Задължителна регистрация по настоящ адрес ” за срок от 1
/ една / година;
11

- по т. 2 – „ Задължителни периодични срещи с пробационен
служител ” за срок от 1 / една / година;
На основание чл. 42б, ал.1 от НК, пробационната мярка „
Задължителна регистрация по настоящ адрес ”, съдът постанови да се
изпълнява с явяване и подписване на осъденото лице пред пробационния
служител или пред определеното от него длъжностно лице, два пъти
седмично.
Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия М.
се взеха предвид осъжданията му за тежки умишлени престъпления, които не
се отразяват на правната квалификация по настоящето дело – видно е че
същият е осъждан за извършени престъпления представляващи посегателство
против собствеността по чл.195 от НК, против отделните стопански отрасли –
по чл.235, ал.6 от НК и против личността – по чл.144, ал.3 от НК, което
очертава една трайна престъпна нагласа и интензивна престъпна активност.За
извършените престъпления на подсъдимия са налагани наказания „ Глоба „ и
„ Лишаване от свобода „.Като отегчаващи вината обстоятелства за
подсъдимия М. се отчетоха негативните му характеристични данни и
престъпния начин на живот, който води.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
оказаното съдействие от подсъдимия на органите на досъдебното
производство, тежкото му материално положение и имотно състояние,
изразеното от него съжаление и невисоката стойност на предмета на
престъплението, сравнена с размера на минималната работна заплата към
датата на деянието.Съдът определи наказанието при условията на чл.55 от НК
при наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, а
именно ниския размер на предмета на престъплението - 81.95 лева, от които
доброволно възстановени от страна на подсъдимия е сума в размер на 10.00
лева, като намери, че и най – лекото предвидено в закона наказание ще се
окаже несъразмерно тежко.
По гореизложените съображения и изхождайки от провъзгласените в
разпоредбата на чл.36 от НК цели, съдът определи наказанието, като намира,
че този вид и размер на наказанието е достатъчен за постигане целите на
наказателната репресия по чл.36 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданската претенция на пострадалия В.С., от чието владение били
отнети процесните вещи е в размера на посочената в обвинителния акт обща
стойност на инкриминираните вещи, а именно в размер на 81.95 лева.В
съдебно заседание пострадалото лице претендира и стойността на отнетия и в
последствие върнатия му мобилен телефон, като обосновава претенцията си с
обстоятелството, че върнатият му от органите на досъдебното производство
мобилен телефон не работел.Съдът намери за недоказано това негово
твърдение с оглед събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.От една страна такова твърдение се прави за първи път едва в
12

съдебната фаза на процеса, месеци след като мобилния телефон му е бил
върнат, а от друга, видно от съдържанието на разписката, съставена за да
удостовери връщането на мобилния телефон на пострадалото лице на дата
25.03.2021г., в същата изрично е посочено, че пострадалият е получил
инкриминирания мобилен телефон и няма претенции относно състоянието му
към органите на МВР.Поради гореизложеното с оглед събраните в хода на
досъдебното производство доказателства съдът намира, че процесния
мобилен телефон е бил върнат на пострадалия, а отнетата СИМ карта
заменена с паричната сума в размер на 10.00 лева, поради което отхвърли
приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански
иск за сума в размер на 81.95 лева / осемдесет и един лева и деветдесет и пет
стотинки /, представляваща обезщетение за причинените от престъплението
по чл.194, ал.1 от НК имуществени вреди като недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 от НПК и предвид постановената присъда, съдът
осъди подсъдимият М. М. М. да заплати на държавата по сметка на ОД на
МВР – гр.Враца, направените по делото в досъдебната фаза на процеса
разноски в размер на 113.00 лева / сто и тринадесет лева и нула стотинки /,
както и 05.00 лева, в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13

Съобщи за изтекли лични данни