Решение по дело №6333/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 240
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Герцова
Дело: 20225330206333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330206333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0444-000351 от
13.10.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, Пето РУ Пловдив, с което
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. С. Б., ЕГН **********, от **, за
извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят Р. С. Б. обжалва наказателното постановление, като
моли същото да бъде отменено по същество като незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони, по подробно
изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, се
явява и както лично, така и чрез процесуален представител, пледира за
отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, с аргументи за недоказаност на деянието и допуснати
процесуални нарушения при издаването му.
Въззиваемата страна – Пето РУ Пловдив при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител, а в писмено становище оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление с аргументи
1
за неговата правилност и законосъобразност. Възразява в хипотезата на
евентуалност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Р. С. Б. за
това, че на 25.09.2022г. в 01:21 часа в гр.Пловдив на ул.“Съединение“, като
водач на лек автомобил, Алфа Ромео Кросвагон, **, България, при
обстоятелства: В гр.Пловдив на ул.Съединение пред блок 151 управлява лек
автомобил алфа Ромео Кросвагон с рег.№ ** – лична собственост, като
извършва следното нарушение: Управлява горепосоченото МПС след
употреба на алкохол, измерено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARNJ-0027. Апаратът показа 1.17 % (промила) в издишания
от водача въздух. Проба номер 00646, която е извършена в 00:25ч., същата
показа на водача. Издаден талон за медицинско изследване номер 0066007, е
извършил:
1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
25.09.2022г., съставен от Г. Д. М. – полицай към ОДМВР – Пловдив, РУ 05
Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по
идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен
съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка
съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната
правна квалификация, като правилно и законосъобразно същото е било
възведено от наказващия орган по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредбата на водача на пътно превозно средство е забранено да
2
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
какъвто е настоящият казус.
Резонно при описаната противоправна деятелност за наказващият орган
е възникнало задължение за санкционирането й, което законосъобразно е
сторено по реда на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като са били наложени глоба
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Наложените
наказания в санкционната норма са във фиксирани срок и размер и нито
съдът, нито наказващият орган имат възможност да ги изменят.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да
упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него НП, съдържат законово определените реквизити, издадени са от
компетентни лица в законоустановените срокове.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, по следните съображения:
На първо място, както в АУАН, така и в НП фактическата обстановка е
изложена в пълнота, както и ясно е описано деянието, така че не буди никакво
съмнение относно правнорелевантните факти и обстоятелства, при които е
извършено същото. Макар в двата коментирани акта след цифровата стойност
на установената алкохолна концентрация да е посочен неправилно знакът за
процент - %, то непосредствено след него словесно е посочено, че се касае за
мерната единица промили, поради което на жалбоподателя не е останало
колебание какъв е бил резултатът от изследването.
На второ място, не се касае за допуснато съществено процесуално
нарушение досежно отразеното в обстоятелствената част на АУАН и НП
установяване на концентрация на алкохол в издишания въздух и описаното
нарушение – „концентрация на алкохол в кръвта“, тъй като се касае за
установяване на алкохолна концентрация в зависимост от начина на
изследване. Съдебната практика е категорична и последователна, че когато
изследването е с техническо средство Алкотест Дрегер, то се установява
алкохолната концентрация в издишания въздух, а когато се касае за
3
медицинско изследване на биологичен материал /кръв, урина и пр./, то се
установява концентрация на алкохол в кръвта. В случая жалбоподателката не
се е явила за медицинско изследване, още повече, че самата тя
собственоръчно е отразила в издадения й Талон за изследване, че приема
показанията на техническото средство, поради което правилно
актосъставителят и наказващият орган са посочили стойността на измереното
алкохолно съдържание в издишания въздух.
На трето място, несъстоятелно е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение, поради обстоятелството, че в обстоятелствената част
на АУАН и НП е посочен за час на нарушението 01:21ч., а пробата била
извършена в 00.25ч. От една страна, резонно е да има несъответствие в
посочените часове, доколкото, както свидетелства и актосъставителят, самото
тестване изисква продължително технологично време, а от друга страна, тези
обстоятелство ясно са посочени и в двата акта. По-същественото е, че часът
на нарушението е ирелевантен, тъй като не е от задължителните реквизити,
които следва да съдържат АУАН и НП.
На четвърто място, несъстоятелни са и възраженията за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с пороци при
издаването на Талон за изследване № 0066007, тъй като липсата на стикер
върху същия, не го прави негодно доказателство, от една страна, а от друга
страна, без правни последици е обстоятелството, че жалбоподателката се е
подписала в полето за избор за начина на изследване, а именно чрез
доказателствен анализатор, защото в талона ясно е посочено, че ако
проверяваното лице приеме показанията на техническото средство или теста
/какъвто е настоящият случай/, то останалата част от талона за изследване не
се попълва и на лицето не се връчва екземпляр от него.
На пето място, ирелевантно е и обстоятелството, дали след измерването
с техническо средство, жалбоподателката е посетила медицинско заведение за
изследване, след като в случая същата е приела резултата от техническото
средство, в която връзка и отново неоснователно е възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение в тази насока.
На последно място, необосновани са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление на
основание чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая неприложима е разпоредбата за
4
маловажен случай, понеже в ЗДвП законодателят изрично е посочил кой е
маловажен случай на нарушение по ЗДвП, каквото е в случая. Съдът приема
за безспорно установено наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно фактът, че жалбоподателката е родител на малолетно
дете /р.11.08.2013г./, което е със заболяване, водещо до 65%
неработоспособност, но тези обстоятелства не игнорират факта, че деянието
на Б. не покрива признаците за маловажно нарушение съгласно нормата на
§6, т.32 от ДР на ЗДвП, която се явява специална норма по отношение на
общия разпоредба на чл.93, т.9 от НК. В случая, по скоро като отегчаващо
отговорността обстоятелство се явява именно фактът, че жалбоподателката в
установения късен час – малко след полунощ, на инкриминираната дата,
вместо да е при болното си, малолетно дете, което е длъжна да обгрижва, то е
управлявала в гр.Пловдив МПС след употреба на алкохол при алкохолна
концентрация от 1.17 промила, което е почти до горната граница от 1.2
промила, над която се ангажира наказателна, а не
административнонаказателна отговорност, което на свой ред е сериозно
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно
постановление № 22-0444-000351 от 13.10.2022г. на Началник РУ в ОДМВР
Пловдив, Пето РУ Пловдив, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на
Р. С. Б., ЕГН **********, от **, за извършено административно нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0444-000351 от
13.10.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, Пето РУ Пловдив, с което
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Р. С. Б., ЕГН **********, от **, за
извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 1000лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
5
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6