Присъда по дело №1022/2021 на Районен съд - Видин
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 1 февруари 2023 г. |
| Съдия: | Пламен Тошев Петков |
| Дело: | 20211320201022 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по описа за 2021 година на Районен съд – град В.
=======================================================
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр.В.,
с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия Р. В. Н. от гр.В.,
обл.В., ул.»И.», № 74 с ЕГН ********** по чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на районната прокуратура в съдебно заседание
поддържа обвинението, така както е внесено в съда с обвинителния акт и
моли подсъдимия Н. да бъде признат за виновен и да бъде постановена
осъдителна присъда.
Подс.Н. не се явява в съдебно заседание, делото е разгледано при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б.»А» от НПК. Неговият защитник в съдебното
заседание заявява, че не признава фактите в обвинителния акт, отрича
авторството на престъпното деяние, моли се за присъда, с който да бъде
признат подсъдимия за невинен и да не му бъде наложено наказание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.09.2020г. в гр.В., ул.»И.», № 57 в дома на свидетеля АС. СТР. СЛ.
и съпругата му свидетелката Б., бил подс.Н., баща на свидетелката. На масата
в двора свид.С. оставил двата си мобилни телефона «Самсунг Ноте 10+» с
немска СИМ карта и «Самсунг А7», и двата нови закупени в Германия през
2019г. като нови. Около 20,00ч. свидетелите Асен Стр.С. и Б. излезли да
пазаруват, а в дома им останал сам Н.. Ас.Страхилов С. забравил двата си
телефона на масата. Когато двамата съпрузи се върнали телефоните не били
на масата, където били оставени. Не бил там и подсъдимият. След известно
време Н. също се върнал, свидетелят го попитал дали е прибирал двата му
телефона и той му отговорил, че не ги е взимал. Когато по-рано подсъдимият
бил останал сам в дома на роднините си, той взел мобилните телефони и
отишъл в дома на свидетеля Ас.Г.С. в гр.Д. и му предложил да закупи единия
от тях «Самсунг Ноте 10+» за сумата 300лв., а свид.Ас.Г.С. се съгласил, но
след това предал доброволно телефона на органите на полицията и е върнат
на собственика му. Другия телефон «Самсунг А7» подсъдимия хвърлил в река
Дунав. Според заключението на назначената и изготвена оценителна
експертиза, вещите предмет на престъплението са на обща стойност от 910лв.
«Самсунг Ноте 10+» на стойност 600лв., а «Самсунг А7» 310лв.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ас.Стр.С., А., Б., И., Ас.Г.С., Л. и Алексендров. Също така и от
писмените доказателстнва: съдебно-оценъчна експертиза, еспертна справка,
три броя разпореждания на ВРС по чл.159а от НПК, писмо от «В.» ЕАД,
писмо от ЗК»Д.», справка от «Т.» ЕАД, писмо от «А1» ЕАД, справка от «В.»
1
ЕАД, писмо от «Т.» ЕАД, справка от «А1» ЕАД, заложен билет, разписка за
връщане на ВД, справка за съдимост и карта за обвиняемо лице. Между тези
доказателства относно това, което е прието от съда за безспорно доказано и за
категорично установено не са на лице противоречия, те се допълват взаимно,
както и кореспондират по между си. Ето защо съдът ги възприема и ги
кредитира, како годни и съотносими доказателства по делото.
От изложеното от фактическа страна съдът прави извода, че
подсъдимия Н. е осъществил престъпното деяние по състава на чл.194, ал.1 от
НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той
на 12.09.2020г. в гр.В., от имот, находящ се на ул.»И.», № 57 е отнел чужди
движими вещи, а именно: един брой мобилен телефон «Самсунг Ноте 10+» на
стойност 600лв. и един брой мобилен телефон «Самсунг А7» на стойност
310лв., всичко на стойност 910лв. от владението и собствеността на АС. СТР.
СЛ. от гр.В., без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои.
От субективна страна той е сторил това при форма на вината пряк
умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите
обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на
вината се прави извод от конкретното поведение на извършителя. Той е знаел,
че вещта не е негова, че е собственост и владение на друго лице, и че я отнема
без неговото съгласие.
За описаното престъпление предвидена наказателна отговорност
лишаване от свобода до осем години. Съдът приема, че за постигане на
целите по чл.36 от НК, при индивидуализацията на наказанието съобразно
чл.54 от НК спрямо подсъдимия може да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер над минималния, изтърпяването на което да
бъде отложено с изпитателен срок в минималния размер. При определянето
на наказанието съдът има предвид превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, деянието не разкрива висока степен на обществена
опасност, че имуществените щети са частично възстановени, от деянието не
са настъпили тежки последствия и увреждания за обществените отношения и
за отделни лица. От друга страна подсъдимият не се е признал за виновен, не
е съдействал за разкриване на обективната истина, отрекъл авторството и не е
съжалил за стореното от него. Същият не е осъждан и така се налага и извода,
че последия не следва да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване
от свобода.
Подсъдимия Н. следва да заплати направените разноски по делото, а
именно в размер на 73,20лв. за изготвяне на експертиза.
Водим от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2