№ 388
гр. Варна, 18.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900132 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба (ИМ) вх. № 5531/02.03.2023 г., с която
са предявени обективно и субективно съединени искове:
А. От Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В. за връщане на сумите: - 261 277,03 евро, като
получена на отпаднало основание, ведно със сумата от 80 079,91 евро, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.; - 81 810 лева, като получена
на отпаднало основание, ведно със сумата от 25 074,36 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.;
Б. От „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД срещу К. В. за връщане на сумата 30 015 лева
като получена на отпаднало основание, ведно със сумата от 9 199,30 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.;
В. От Х. Д. М. Дж. А. срещу „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД за връщане на сумата
1 000 000 евро, представляваща частичен иск от 5 861 371,86 евро, като получена на
отпаднало основание, ведно със сумата от 306 493,83 евро, представляваща обезщетение за
забава за периода 01.03.2020 г. – 28.02.2023 г.
По допустимостта на производството.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
Ответниците са направили следните възражения за нередовност и недопустимост на
образуваното съдебно производство:
- Възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не било уточнено
конкретното основание на всеки един от преводите, което им пречело да организират
защитата си.
Възражението е неоснователно. Ищецът е изложил фактически твърдения относно
основанието за получаване на сумите – договор за поръчка между първия ищец и първия
ответник, сключен през май 2009 г. в гр. Доха, като искането е за връщане на авансово
получени от доверителя суми за изпълнение на поръчката, които са останали неизползвани
след прекратяване на мандата.
- Възражение за недопустимост на исковете поради неподсъдност на българския съд,
тъй като в исковата молба се твърдяло, че голяма част от средствата са за закупуване на
имоти на територията на република Гърция.
Възражението е неоснователно. Ответниците имат постоянен адрес или седалище на
1
територията на Р България, поради което българският съд е компетентен на основание чл. 4,
ал. 1, т. 1 от КМЧП. Спорът няма за предмет вещни права или договор за наем върху
недвижими вещи (чл. 64 КМЧП, чл. 24, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета), поради което е без значение дали в предмета на твърдяния договор
за поръчка са включени правни действия по отношение на такива имоти.
- Възражение за недопустимост на исковете поради висящ процес между същите
страни, базиран върху същите твърдения в Република Кипър.
Възражението е неоснователно. Видно от приложените към отговора на исковата
молба доказателства, ищците и ответникът Кр. В. са страни по заведеното в Кипър дело №
2168/2018 г. по описа на Окръжния съд в гр. Никозия, но предметът на делото не включва
извършени разпоредителни действия от ответника със средства от банковите сметки на
ищците в българска банка.
- Възражение за недопустимост на иска срещу „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД
поради наличие на висящ процес в република Кипър.
Възражението е неоснователно. Видно от приложените към отговора на исковата
молба доказателства, „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД не е страна по заведеното в Кипър
дело № 2168/2018 г. по описа на Окръжния съд в гр. Никозия. Ответникът се позовава на
идентични обстоятелства с тези по иска срещу „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД в
настоящото производство, по който „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД не е страна. Т.е. от
субективна страна съвпадението е само в лицето на ищеца Х. Д. М. Дж. А.. По отношение
на предмета на спора, делото в Кипър се основава на твърдения за причинени вреди от
непозволено увреждане като резултат от извършени измамливи действия от страна на К. В.,
докато в настоящото производство такива факти не се твърдят от ищеца. Съгласно легалната
дефиниция на чл. 30, § 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета, исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду
си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от
противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства. В случая такава
тясна връзка не се установява, тъй като липсва субективен идентитет, което изключва
възможността от постановяване на противоречащи си съдебни решения.
Предявените искове са допустими и са с предмет право породено от търговска сделка,
поради което се разглеждат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.
Извършена е двойна размяна на книжа. С молба от 29.02.2024 г. са уточнени
основанието и петитумът по иска, предявен от Х. Д. М. Дж. А. срещу „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД за връщане на сумата 1 000 000 евро.
По доказателствените искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и допустими.
Искането на ищците за допускане на двама свидетели за установяване сключване на
договор за поръчка между Х. Д. М. Дж. А. и К. В. и неговото съдържание, както и
неизпълнението от страна на К. В., е допустимо, доколкото не се твърди договорът за
поръчка да е бил възмезден (Решение № 59 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013 г.,
IV г. о., ГК).
Искането на ищците за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира
за относимо и допустимо към предмета на делото, поради което следва да бъде уважено с
изключение на въпроса за цените на закупените от К. В. имоти посочени в нотариалните
актове за покупките, доколкото по посоченото в документите не се спори.
Искането за назначаване на съдебно-оценителска експертиза, която да установи каква
е пазарната стойност (и каква е била към м. август 2020 г.) на всички имоти, прехвърлени по
реда на чл.19, ал. 3 от ЗЗД на ответника „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД е неотносимо към
2
предмета на приетите за разглеждане искове, поради което ще се остави без уважение.
Искането на ответниците да бъдат допуснати двама свидетели при режим на водене
за обстоятелствата относно начинът, по който е осъществявана комуникацията между
страните по делото и за това, как е уведомяван ищецът Х. Д. М. Дж. А. за осъществените
трансакции е допустимо и относимо към предмета на спора.
Искането за задължаване на ищците по реда на чл.190, ал.1 ГПК да представят
всички платежни нареждания по системата СУИФТ (SWIFT) за преводите, които твърдят, че
са извършени по посочените в исковата молба банкови сметки с цел доказване основанието
на съответния превод е относимо и допустимо, но не е необходимо, доколкото SWIFT
съобщенията за извършените входящи преводи са приложени са към допълнителната искова
молба като Доказателство 3.
На ответника Юролинк Инвестмънтс следва да се укаже да представи превод на
български език на приложеното към отговора на исковата молба доказателство № 27 –
банково извлечение от сметка на Юролинк Инвестмънтс с транзакции в периода 28.02.2012
г. – 26.03.2026 г. с оглед изискванията на чл. 185 ГПК;
Следва да се открие производство по оспорване истинността на приложените към
отговора на исковата молба доказателства № 41 и 42 – платежно нареждане от 26.05.2012 г.
и платежно нареждане от 27.06.2012 г. за преводи, извършени от К. В. от сметка в Емпорики
Банк към сметка на община Варна за заплащане на данъци като се укаже на ответника К. В.,
че носи тежестта да докаже истинността на оспорените документи.
Следва да бъде задължена на основание чл. 192 от ГПК „Инвестбанк“ ЕАД да
представи извлечение от банкова сметка с IBAN ********************** за период от
01.05.2012 г. до 30.06.2012 г.
Следва да бъде задължена на основание чл. 192 от ГПК „Централна Кооперативна
Банка" АД да представи намиращи се у нея документи.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за недопустимост на исковете поради
неподсъдност на българския съд и поради висящ процес между същите страни, базиран
върху същите твърдения в Република Кипър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните на осн. чл. 121
от ГПК (т. І от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г.,
ОСГТК).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2024 г. от
10:30 часа.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
По делото са приети за разглеждане следните искове:
1. Осъдителни искове, предявени от Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В.:
1.1. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от
261 277,03 евро, получена от К. В. чрез извършени от последния разпоредителни действия от
банковата сметка в евро с титуляр Х. Д. М. Дж. А. с IBAN ********************** в
3
периода от 01.03.2012 г. до 06.11.2013 г., на основание договор за съвместни инвестиции в
недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между
Х. Д. М. Дж. А. и К. В.,
1.2. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от
80 079,91 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 261 277.03 евро за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г.;
1.3. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 81
810 лв., получена от К. В. чрез извършени от последния разпоредителни действия от
банковата сметка в лева с титуляр Х. Д. М. Дж. А. с IBAN ********************** в
периода от 02.04.2012 г. до 01.11.2013 г., на основание договор за съвместни инвестиции в
недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между
Х. Д. М. Дж. А. и К. В.;
1.4. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца Х. Д. М. Дж. А. сумата от 25
074.36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 81 810 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
2. Осъдителни искове, предявени от „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД срещу К.
В.:
2.1. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца „Партнърс енд Партнърс“
ЕООД сумата от 30 015 лв., получена от К. В. чрез извършени от последния разпоредителни
действия от банковата сметка в лева с титуляр „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД с IBAN
********************** в периода от 02.04.2012 г. – 04.06.2012 г., на основание договор за
съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през
месец май 2009 г. между Х. Д. М. Дж. А. и К. В.;
2.2. за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца „Партнърс енд Партнърс“
ЕООД сумата от 9 199,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 30 015 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
3. Осъдителни искове, предявени от Х. Д. М. Дж. А. срещу „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД:
3.1. за осъждане на ответника „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД да заплати на ищеца
Х. Д. М. Дж. А. сумата от 1 000 000 евро, частичен иск от общо дължимата сума от 5
861 371,86 евро (представляваща разликата между общо преведените по сметка с IBAN
**************************** в Хеленик Банк с титуляр „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД
10 147 540 евро и цената на закупените с тези пари имоти - 4 286 168,14 евро), получена от
Юролинк Инвестмънтс ЕООД на основание договор за съвместни инвестиции в недвижими
имоти с елементи на договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. между Х. Д. М.
Дж. А. и К. В..
3.2. за осъждане на ответника „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД да заплати на ищеца
Х. Д. М. Дж. А. на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 306 493.83 евро, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1 000 000 евро, за периода 01.03.2020 г. –
28.02.2023 г.
В исковата и уточняващите молби ищците излагат следните фактически
твърдения:
През м. май 2009 г. в столицата на Катар, гр. Доха между ищеца Х. Д. М. Дж. А. и
ответника К. В. по време на проведена среща между тях устно бил сключен договор за
съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на договор за поръчка. Страните
постигнали устно споразумение за съвместно извършване на предприемаческа и
инвестиционна дейност (покупка на имоти и застрояването на закупените поземлени имоти)
на територията на Република България, а също и на територията на Република Гърция.
4
Страните се уговорили инвестициите да се осъществяват както чрез съвместни търговски
дружества (в които Х. Д. М. Дж. А. и К. В. са съдружници), посредством които да могат да
купуват и оперират на българския и гръцкия пазар на недвижими имоти, така и чрез нови
дружества, собственост на Х. Д. М. Дж. А., които да бъдат регистрирани в България.
Задълженията на ответника К. В. по този неформален устен договор включвали намиране на
недвижими имоти, подходящи за осъществяването на инвестициите, сключване на сделките,
регистриране на търговски дружества – общи и лични на Х. А. Т., управление на
дружествата- собственици на имоти и предприемане на всички други необходими действия
за строителство, отдаване под наем и др. под. Х. Д. М. Дж. А. поел задължението да
осигурява средства за закупуване на имотите – съответно на уговорения процент
инвестиционно участие в съответното дружество, и да издаде на Кp. В. пълномощни, чрез
които той да оперира и да реализира технически инвестициите. Печалбата от съответните
инвестиции е следвало да се разпределя съобразно процентното участие на двамата
съдружници в съответното дружество.
В изпълнение на поетите ангажименти Х. Д. М. Дж. А. в лично качество и като
едноличен собственик на капитала и управител на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД
предоставил в полза на първия ответник К. В. пълномощия с изключително широки права,
вкл. да купува недвижими имоти и да се разпорежда с банковите сметки – лични и на
дружеството му. През 2009 г. било регистрирано дружеството „Партнърс енд Партнърс"
ЕООД с едноличен собственик на капитала - Х. Д. М. Дж. А.. През 2011 г. Х. Д. М. Дж. А.
станал съдружник (50 % от капитала) в дружеството „Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД, в
което ответникът К. В. също притежава 50% от капитала. През 2011 г. било учредено и
гръцкото дружество „Пенрия Холдингс" с дялова собственост 60 % в полза на Х. Д. М. Дж.
А. и 40 % в полза на К. В.. В изпълнение на устния договор за съвместни инвестиции и чрез
дадените му пълномощни Кр. В. регистрирал още и следните съвместни дружества:
Юролинк Иджиън Инвестмънтс с ЕИК ********* и Юролинк Глобал Сорсинг с ЕИК
*********, в които съдружници са отново Х. А. Т. и Кр. В.. Чрез дадените му пълномощни
Кр. В. закупил множество имоти (с получените по сметката на „Юролинкс Инвестмънтс“
ЕООД пари в Хеленик Банк, Кипър) в три от горепосочените дружества.
Ищецът подчертава, че процесният договор, на който се основават исковите
претенции, е само един и той бил неформален договор за съвместни инвестиции и поръчка,
който бил сключен само между двете физически лица Х. Д. М. Дж. А. в качеството му на
възложител (доверител) и К. В. в качеството му на изпълнител (довереник). Еднолично
притежаваните от тях дружества („Партнърс енд Партнърс" ЕООД и „Юролинк
Инвестмънтс" ЕООД) и съвместното дружество („Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД) били
използвани единствено и само с оглед способстване възможността вече договорената
инвестиционна дейност да може реално да бъде осъществена на територията на страната.
Доколкото дружествата били придобили имущество в изпълнение на договора за поръчка с
парите, преведени по сметката на „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД (защото Кр. В. бил
посочил парите да се превеждат там – устно и по имейли и във фактурите, които е издавал),
същите били легитимирани да претендират или да дължат връщане на суми. „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД било ответник, защото следвало да върне неизползваните за
инвестиции пари, които след развалянето на договора вече държало без да има правно
основание за това.
Ищците се позовават на пет броя пълномощни, съгласно които правомощията на К.
В. включвали откриване и закриване на банкови сметки на името на Х. Д. М. Дж. А. и на
„Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, всякакви разпоредителни действия със средствата по
откритите сметки, както и представителство във връзка със закупуване на недвижими имоти
на името на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД. Пълномощните били предоставени на К. В., за
да може да купува недвижими имоти в България и да работи по застрояването им и
свързаните с тези инвестиции разноски.
5
За целта пълномощникът В. открил три банкови сметки в България с титуляр Х. Д.
М. Дж. А. и четири банкови сметки в България с титуляр „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД –
всички при „Емпорики Банк България“ АД (сега „Търговска банка Виктория“ ЕАД).
Ищецът Х. Д. М. Дж. А. превел над 600 000 евро и над 116 000 лева по личните си
сметки в България и сметката на едноличното си „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, с които
сметки ответникът бил упълномощен да се разпорежда. Всички пари ищецът превел чрез/от
сметката на едноличното си катарско дружество Ал Д..
В периода 2012-2016 г. К. В. извършил множество банкови транзакции от посочените
банкови сметки, открити на името на шейх Х. Д. М. Дж. А. и „Партнърс енд Партнърс“
ЕООД – тегления и преводи на значителна стойност.
В периода 08.10.2010 г. - 27.11.2012 г. Х. Д. М. Дж. А. чрез дружеството си Ал Д.
превел суми в общ размер от 10 147 540 евро по сметка на ответника „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД с IBAN **************************** в Хеленик Банк, Кипър.
Сумите били преведени като плащания по фактури, изпратени от ответника К. В., по които
било искано плащане от ищеца. С тези пари на Х. Д. М. Дж. А. ответникът К. В. придобил
множество имоти в общото им дружество Юролинк Файнаншъл Груп с ЕИК *********, в
общото им дружество Пенрия Холдингс и в ищцовото дружество Партнърс енд Партнърс
ЕООД (като негов пълномощник), но придобивната цена на имотите била в пъти по-ниска от
предоставените от ищеца на ответниците суми.
Ответникът и довереник К. В. закупил имоти за ищеца и за общите им дружества на
стойност от 1 697 280.14 евро в България и 2 000 000 евро в Гърция, а останалите 6 450
259.86 евро Юролинк Инвестмънтс ЕООД дължало да върне с оглед разваления мандат.
Поради липсата на строителство в закупените имоти и поради неяснотата за какво са
използвани по-голяма част от средствата, предоставени от Х. Д. М. Дж. А. по посочените
банкови сметки в България и по сметката „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД в Хеленик Банк,
договорът за поръчка бил развален и учредената в полза на К. В. представителна власт била
оттеглена от Х. Д. М. Дж. А. на 01.03.2018 г., посредством Оттегляне на пълномощно от
01.03.2018 г., изходящо от Х. Д. М. Дж. А., Заявление за оттегляне на пълномощни до
Юробанк България АД вх. № 957 от 12.03.2018 г., Заявление за оттегляне на пълномощни до
Търговска банка Виктория ЕАД вх. № 18-ВМД-0215 от 12.03.2108 г. като било налично и
Потвърждение от 12.04.2018 г. на официалното уведомление от 01.03.2018 г., изходящо от
К. В..
По отношение на три от банковите сметки, посочени по-горе (сметка с IBAN
**********************, IBAN ********************** и с IBAN
**********************), за разпоредителните транзакции от тези сметки, извършени от К.
В. в периода от 06.11.2013 г. до закриването на съответната банкова сметка, било налице
влязло в сила Решение № 260074/14.05.2021 г. по в.гр.д. № 552/2020 г. на Апелативен съд-
Варна, с което след отмяна на решението по по гр.д. № 728/2019 г. на Окръжен съд-Варна,
К. В. е осъден да заплати на Х. Д. М. Дж. А. сумите 259 236,45 евро и 25 000 лв.,
представляващи сбор от сумите, изтеглени от банковите сметки на ищеца при „Емпорики
Банк България” ЕАД и „Юробанк България“ АД, във връзка с неформален договор за
поръчка, които не са отчетени на доверителя.
В производството по гр.д. № 728/2019 г. на Окръжен съд-Варна и в.гр.д. № 552/2020
г. на Апелативен съд-Варна във връзка с процесните банкови сметки ответникът признал, че
е налице неформален договор за поръчка между него и Х. Д. М. Дж. А. за предприемане на
всякакви правни и фактически действия за закупуване на имоти в България и
инвестиционното им развиване (проектиране, строителство, ремонти и т.н.). В резултат, по
делото било установено, че К. В. е упълномощен да представлява ищеца Х. Д. М. Дж. А. във
връзка с инвестиционните му намерения за придобиване на недвижими имоти в страната,
6
както и да оперира с банковите му сметки за нуждите на осъществяваната инвестиционна
дейност.
В конкретния случай поради значителния общ размер на сумите, с които К. В. се е
разпоредил от сметките на Х. Д. М. Дж. А. и „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, оттеглянето
на упълномощаването представлявало и едновременно изявление за разваляна на договора
за поръчка. Тъй като договорът бил неформален, не било необходимо изявлението за
разваляне на договора за поръчка да бъде направено в писмена форма. Същевременно,
според ищеца, в Потвърждението от 12.04.2018 г., изходящо от К. В., на официалното
уведомление от 01.03.2018 г. ответникът К. В. фактически признал, че му е известно, че
оттеглянето на пълномощните е поради пълното неизпълнение на задълженията му по
договора за поръчка. Оттеглянето имало характер на разваляне на договора на основание чл.
87, ал. 2 от ЗЗД – без даването на предварително писмено предизвестие, защото
изпълнението било станало безполезно за доверителя поради повишените цени на имотите и
липса дори на започнато строителство, както и поради липсата на отчет от страна на
довереника за причината, поради която е спрял да купува имоти (за Х. Д. и за общите им
дружества) и за причината, поради която нито е започнал строителство, нито е осигурил
одобряване на инвестиционни проекти за никой от закупените имоти.
Евентуално, ако съдът приеме, че оттеглянето на пълномощните от 01.03.2018 г. не
съдържа изявление за разваляне на договора за поръчка, ищецът заявява, че с исковата молба
прави изрично изявление за разваляне на неформалния договор за поръчка и съвместно
инвестиране между Х. Д. М. Дж. А. (респективно дружеството му Партнърс енд Партнърс
ЕООД) и К. В. (респективно дружеството му Юролинк Инвестмънтс ЕООД) на основание
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, поради неизпълнението му от довереника-ответник, изразяващо се в
източването (изпразването от имоти) на общото (на довереника и доверителя) дружество
Юролинк Файнаншъл Груп ЕООД в полза на едноличното на Кр. В. Юролинк Инвестмънтс
ЕООД чрез два симулирани иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, при което изпълнението на договора за
поръчка и съвместно инвестиране ставало невъзможно и безполезно за ищеца. В резултат от
уважаването на исковете всички поземлени имоти от общото дружество били прехвърлени в
едноличното на В. Юролинк Инвестмънтс ЕООД без да е платена на Юролинк Файнаншъл
Груп ЕООД цена за отчуждените имоти, тъй като Кр. В. като управител на „продавача“
Юролинк Файнаншъл Груп ЕООД депозирал в съда отказ от иск за плащането на цената
/обезсилване на конститутивните решения поради неплащане на цената/ с аргумента, че като
управител на общото дружество бил постигнал извънсъдебно споразумение с насрещната
страна – собственото си дружество Юролинк Инвестмънтс ЕООД. С така изложените факти,
ищецът обяснява защо се е стигнало до разваляне на мандатното правоотношение на
01.03.2018 г., евентуално на 01.03.2023 г. – ако съдът приеме, че мандатният договор не е
бил развален на 01.03.2018 г. поради неизпълнението му.
Според ищеца, договорът за поръчка бил развален на 01.03.2018 г. с оттеглянето на
пълномощията от Х. Д. М. Дж. А., алтернативно – с исковата молба и от тази дата
възниквало задължението на ответниците да възстановят всички получени от всеки от тях
неотчетени суми, т.е. всички изтеглени от Кр. В. или наредени от него по сметки на трети
лица суми от банковите сметки на двамата ищци Х. Д. М. Дж. А. и „Партнърс енд
Партнърс“ ЕООД, които не са използвани за инвестиционните намерения на ищеца и всички
суми, получени от Юролинк Инвестмънтс ЕООД, които не са използвани за купуване на
имоти (в общите на страните дружества или в дружеството на шейх Х. Партнърс енд
Партнърс ЕООД) – от последните суми в общ размер на 6 450 259.86 евро, с настоящата
искова молба се претендирала само част – 1 000 000 евро.
Конкретно ищецът Х. Д. М. Дж. А. претендира връщане на сумите, с които
ответникът К. В. се е разпоредил, както следва:
1. Разпореждания със средства от лична сметка на Х. Д. М. Дж. А., открита в
7
„Емпорики Банк България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) с IBAN
********************** в евро. За периода от откриване на банковата сметка (17.02.2012 г)
до 06.11.2013 г. по тази банкова сметка били постъпили средства в общ размер от 397
859.16 евро. За периода от 01.03.2012 г. до 06.11.2013 г. К. В. бил извършил разпореждания
със суми на обща стойност от 261 277.03 евро от посочената банкова сметка, от които
теглене на суми в брой на обща стойност от 237 310.50 евро, извършени банкови преводи
към лична сметка на К. В. на обща стойност от 15 355.33 евро и извършени банкови
преводи на обща стойност от 8 611.20 евро по банкови сметки на трети лица, на които
ищецът Х. Д. не е дължал каквито и да било суми:
2. Разпореждания със средства от лична сметка на Х. Д. М. Дж. А., открита в
„Емпорики Банк България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) с IBAN
********************** в лева. Сумите, които били постъпили по сметката в периода
02.04.2012 г. - 28.01.2013 г. били на обща стойност от 256 837,39 лв. От тази сума на
02.04.2012 г. по сметка на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД била преведена сумата от 175
000 лева за увеличението на капитала на дружеството, което е еднолична собственост на Х.
Д. М. Дж. А.. От останалата сума К. В. извършил разпореждания със суми в общ размер от
81 810 лв. чрез теглене в брой.
Ищецът „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД претендира връщане на сумите, с които
ответникът К. В. се е разпоредил, както следва:
Разпореждания от сметка на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД открита в „Емпорики
Банк България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) с IBAN
********************** в лева. За периода от 02.04.2012 г. до 04.06.2012 г. към посочената
сметка бил извършен един превод на обща стойност 175 000 лева – вноска за увеличение на
капитала на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД. За периода от 02.04.2012 г. – 04.06.2012 г. К.
В. е извършил разпореждания със суми на обща стойност 30 015 лева чрез извършени от
него тегления и преводи от сметката на тази стойност. К. В. не бил представил каквито и да
било договори или други разходооправдателни документи, обосноваващи осъществените
банкови транзакции.
Ищецът Х. Д. М. Дж. А. претендира от „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД връщане на
част от общата сума, която е превел по сметка на „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД открита в
Hellenic Bank с IBAN **************************** в евро.
В периода 01.01.2010 г. - 27.02.2015 г. Х. Д. М. Дж. А. чрез собственото му дружество
Al Jabor бил извършил плащания към посочената банкова сметка в общ размер 10 147 540
евро. В периода 2010-2015 г. ответникът К. В. се разпоредил с всички налични средства по
посочената банкова сметка в размер на 11 673 546.05 евро. От общо преведената сума от 10
147 540 евро били купени имоти за придобивна стойност по нотариални актове от 1 697
280.14 евро в България и 2 000 000 евро в Гърция, а останалите 6 450 259.86 евро се явявали
дължими обратно поради отпадналото основание, на което са предоставени.
Ищецът уточнява, че предявеният иск в размер на 1 000 000 евро срещу „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД е частичен от 5 861 371.86 евро, а последната сума била разликата
между общата сума, получена от „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД по сметка с IBAN
**************************** (10 147 540 евро), и цената на закупените от Кр. В. имоти
(2 286 168.14 евро била общата цена по нотариалните актове за имотите, купени в България,
и 2 000 000 евро била цената на имотите, закупени от Кр. В. в Гърция на името на общото на
довереника и доверителя дружество Пенрия Холдингс). Всички плащания, извършени към
сметката на „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД били извършени от името на за сметка на шейх
Х. А. Т..
Излага се още, че ищецът Х. Д. М. Дж. А. осигурявал средствата за закупуването на
имоти и осъществяване на инвестиционните им намерения чрез превеждане на суми от свои
8
лични банкови сметки или от банкова сметка на притежавани от него дружества Ал Д. в
Катар (което е извършвало паричните преводи от негово име и за негова сметка) към
банкови сметки в България с титуляр - Х. Д. М. Дж. А. и „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД,
както и към сметката на „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД. За осъществяването на
инвестиционните намерения на Х. Д. М. Дж. А. ответникът К. В. бил използвал и банковата
сметка на неговото еднолично дружество „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД, открита в
Хеленик Банк, Кипър. Почти всички средства по посочената сметка в Хеленик Банк обаче
били предоставени от Х. Д. М. Дж. А.. В този смисъл ответникът К. В. се разпоредил с
лични средства на Х. Д. М. Дж. А. чрез извършените тегления и преводи към свои лични
сметки и сметки на трети лица от сметката на Юролинк Инвестмънтс в Хеленик Банк.
Доколкото основанието за развалянето на договора за поръчка чрез оттегляне на всички
пълномощни, предоставени на К. В., било неизпълнението на задължението на последния да
даде отчет за разходваните (изтеглени в брой или преведени по сметки на различни лица)
средства от банковите сметки с титуляр Х. Д. М. Дж. А. и „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД,
то и самото изявление за оттегляне на пълномощните и развалянето на договора било
отправено от Х. Д. М. Дж. А. в лично качество и като съдружник и управител на „Партнърс
енд Партнърс“ ЕООД. Следователно, правният ефект от развалянето на договора за поръчка
се отнасял до всички получени от К. В. средства за изпълнението на договора, а средствата
били превеждани по лични банкови сметки на Х. Д. М. Дж. А. и по банкови сметки на
„Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, съответно – по сметка на „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД,
което дружество се притежавало еднолично от ответника К. В.. Оттам всеки един от ищците
претендира връщане на сумите, с които ответникът К. В. се е разпоредил от банковата
сметка, на която съответния ищец е титуляр, както и от предоставените от ищеца Х. Д. М.
Дж. А. средства по банковата сметка на притежаваното от К. В. еднолично дружество
„Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД.
Излагат се и следните допълнителни аргументи за активната и пасивна процесуална
легитимация съответно на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД и „Юролинк Инвестмънтс"
ЕООД:
Неформалният договор за поръчка, сключен през месец май 2009 г. съдържал и
уговорки в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, като третите лица били
„Партнърс енд Партнърс" ЕООД, „Юролинк Файнаншъл Груп" ООД и „Юролинк
Инвестмънтс" ЕООД. Налице било само едно договорно отношение по силата на договор за
поръчка, сключен между двете физически лица - Х. Д. М. Дж. А. и К. В., а учредените техни
юридически лица „Партнърс енд Партнърс" ЕООД с едноличен собственик на капитала Х.
Д. М.Дш. А. и „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД с едноличен собственик на капитала К. В.
имали качеството на трети лица, в чиято полза били направени уговорки, по смисъла на чл.
22, ал. 1 от ЗЗД. Дружествата не били конкретно индивидуализирани по време на
процесната среща в гр. Доха, но за валидността на договора в полза на трето лице било
достатъчно, ако в него третото е поне определяемо. Към момента на сключване на
неформалния договор за съвместни инвестиции и поръчка третото лице, в чиято полза се
прави уговорката, можело да бъде индивидуализирано посредством собствеността си
(съвместни или еднолични дружества, в които двете договарящи физически лица участват).
Уговорките в полза на тези трети лица се отнасяли до: (а) получаването на парични средства
за закупуване на имоти и покриване други свързани разходи, касаещи инвестициите на Х. Д.
М. Дж. А. в България и (б) придобиване на право на собственост върху недвижими имоти -
земя, сгради, офиси и др. подходящи. Отделно от това „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД било
посочено от Кр. В. като лице, на което да се превеждат парите за инвестициите (във
фактурите, изпращани на Х. А. Т. за плащане).
Безспорно било налице и изискуемото потвърждение от страна на двата бенефициера
по договора („Партнърс енд Партнърс" ЕООД и „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД). От името
на дружеството „Партнърс енд Партнърс" ЕООД били учредени редица пълномощия в полза
9
на К. В. за опериране със средствата по банковите сметки на дружеството, като средствата
били осигурявани от Х. Д. М. Дж. А., а „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД било получило
сумата от 10,147,540 евро чрез банкови преводи, направени от Х. Д. М. Дж. А. по издавани
от последното фактури.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който правят възражения по
допустимостта на предявените искове и оспорват тяхната основателност. Правят искане за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Излагат следните оспорвания по фактите
и възраженията:
Нямало данни за заплащане на суми от ищеца г-н А., а преводи от „Ал Джабор" по
твърдения на ищеца за покупки в полза на трети на процеса лица.
Сметките били използвани като инструмент за разплащане, не бил налице договор за
поръчка между страните, евентуално същият бил прекратен считано от 01.01.2014г.
Не се дължал отчет по твърдяния договор за поръчка, тъй като всеки превод бил в
изпълнение на договореност ад хок с дружествата-купувачи на имотите относно сумата му,
същата не можела да се оспорва от ищците;
Евентуално, отчет бил даден и приет, не било налице неизпълнение
Евентуално, ищците били препятствали изпълнението, сумите отишли за закупуване
на имоти надвишавали постъпленията по сметките посочени в исковата молба,
Евентуално, правото да бъде искан отчет и да бъде развален договора били погасени
по давност.
Евентуално, ако се приемела тезата на ищците, че договорът е един, същият би бил с
продължително действие и развалянето му няма обратна сила.
Задължението за отчитане на суми възниква веднага, а не след евентуално
прекратяване на твърдения от ищците договор и след изтичането на срока за запазването на
документи по чл.38 от ДОПК.
Евентуално, вземанията били погасени по давност.
Направено е евентуално възражение за прихващане по иска на „Партнърс енд
Партнърс"
Всички искове за заплащане на лихви за забава били неоснователни, заради
несъществуването/погасяването на главниците, за които се претендират.
По същество се иска отхвърляне на всички искове като недоказани нито по
основание, нито по размер, иска се и присъждане на разноски.
По-детайлно се излага следното:
Общо за исковете предявени от Х. А. поддържа ,че всеки инвойс, по който бил
извършен превод представлявал отделно предложение, което било прието, превърнало се е в
договор и било заплатено, поради което не можело да бъде оспорвано десет години по-
късно, нито да се претендира връщането на каквито и да било суми. Дори транзакциите до
края на 2013г. да били извършени при условията на един договор за поръчка между
страните, то той бил с продължително изпълнение и евентуалното му разваляне пораждало
действие само занапред (ех nunc) и не можело да обоснове основателност на исковете
основани на чл.55 ал.1 предложение трето от ЗЗД.
Ищците нареждали действията на ответника В., знаели за какво плащат, всички
инвестиции били съгласувани с г-н А. Т., който не желаел да получава документи в Катар.
Ответниците не дължали съхранението на разходооправдателни документи след изтичането
на сроковете по чл.38 от ДОПК. Сумите били превеждани за осъществяване на
инвестиционни намерения на дружества различни от ищеца, поради което последният не
10
бил легитимиран да иска връщането им. Ищецът Ал- Тани не можел да иска връщането на
суми, за които сам твърди, че е превел в полза на трети лица. Не било налице неизпълнение
за даване на отчет, такъв не бил дължим, но бил даван многократно и никога не бил
оспорван.
От представените фактури било видно основанието за всеки превод. Самото
нареждане на сумите въз основа ф-ри с посочени стойности на различните дейности и
покупки представлявало изявление за знание и съгласие със стойността и вида на
заплатеното и начин на заплащането му към дружествата и лица от групата „Юролинк".
Пълномощните не сочели на мандат, а на уговорен начин на разплащане. Самото
постъпване на сумите било разплащане, а основанието не било отпаднало, тъй като имотите,
за които се отнасяли плащанията били придобити от дружества с участието на ищеца г-н А.
Т..
В действителност исковата претенция представлявала искане за отчет, който, дори да
бил дължим, бил погасен по давност. Изтеглянето на суми с пълномощно не представлявало
даване от страна на ищеца, за което да се иска връщане по чл.55 ал.1, предложение 3 от от
ЗЗД.
Исковете за лихва били неоснователни, поради неоснователността на исковете за
главницата, както и поради факта, че лихва се дължи след поканата.
Нямало поет ангажимент от който и да било от ответниците да проектира, застроява и
т.н.
Оттеглянето на поръчката не бил момента, в който се дължи отчет, този момент бил
изискуем веднага след изпълнението й. Нямало признание за пълно неизпълнение от страна
на ответника.
Оттеглянето на евентуална поръчка действало занапред и не давало право на
изискване на суми на посочените от ищците основания. Не било налице никакво
неизпълнение от страна на ответниците.
Евентуално всички вземания били погасени по давност, която е започнала да тече на
датата на всяко постъпление по банковите сметки, евентуално от датата на всяко
теглене/разпореждане, евентуално от отказа от 2013г. /22.9.2013, евентуално с изтичане на
срока на предизвестието 01.01.2014г., евентуално на датите на закупуването на всеки от
имотите, евентуално от 2016г. Погасено по давност било и евентуалното право на разваляне
на договора от ищеца.
Общо по всички искове оспорва твърдението да е бил налице един договор за
поръчка между страните. Оспорва ищецът А. да е превел сумата от 10147540 евро по
сметката на „Юролинк инвестмънтс" ЕООД. Дори и „Ал Д." да е превело суми, което
ответниците оспорват, ищците не били легитимирани да искат връщането им, тъй като не
твърдят, че са осъществили преводите, нито твърдят сумите постъпили по тази сметка да са
предназначени за придобивания отстрана на г-н А. в лично качество. Посоченото в исковата
молба решение на Апелативен съд- Варна имало значение единствено във връзка с
възраженията срещу допустимостта на иска, евентуално неговата основателност, тъй като
ако ищецът разполага с иска по чл.284 ал.2 от ЗЗД, иск за връщане на отпаднало основание
бил недопустим, евентуално неоснователен. Целта била да се заобиколи изтеклата давност
за отчет, който е дължим веднага, а не след прекратяването на договора. Физическото лице
ищец не бил извършил никакви преводи, нито преводи били извършени от негово име и за
негова сметка, че да е легитимиран да иска връщането им, на каквото и да било основание.
Ответниците не оспорват, че били налице упълномощаванията посочени в исковата
молба, нито, че К. В. е открил банковите сметки, но това не сочело на мандатни отношения с
г-н А., а било само уговорен метод за разплащане към дружествата от групата „Юролинк".
11
Легитимиран да иска отчет, евентуално връщане по самите твърдения на ищците би
бил „Юролинк Файнаншъл Груп" и „Пенрия холдингс", тъй като се твърдяло, че парите са
преведени в тяхна полза. Ответниците заявяват, че същите били и отчетени към съответното
дружество, а за разликата в декларираните цени на придобиване и действителните ищецът
А. бил уведомяван многократно и фактически с последващи плащания бил потвърдил
одобрените отчети по всяка от сделките. К. В. не бил закупувал имоти за господин А.. Ако
се приемела тезата, че всички плащания са по един договор, което ответниците оспорват,
тогава се поддържа, че давността е 3 годишна, тъй като договорът би бил за периодични
плащания, и е започнала да тече за всяко от плащанията от момента на извършването му,
евентуално от момента на придобиването на съответния имот, за който се отнася, а не от
момента на прекратяването на договора между страните. Самото право на ищците да
развалят евентуален договор за поръчка било погасено по давност. Не било налице виновно
неизпълнение, което да обоснове развалянето на договора, нито неяснота за какво били
използвани средствата.
Ответниците не оспорват оттеглянето на пълномощните. Ответниците не били
признавали наличие на мандатни отношения с г-н А. Т. в цитираното в исковата молба
съдебно производство, нито правят такова признание в настоящото такова. Оспорват
правото на ищците да развалят договор поради липсата на неизпълнение, евентуално поради
изтекла давност. Изискуемостта за отчет и възстановяване не възниквала с изявлението за
прекратяване, а от момента на възникването на задължението за отчет, което при договори
за поръчка би било изпълнението на всяко от отделните действия, като давността за това, а
дори и за запазването на разходооправдателни документи съобразно действащото
законодателство била отдавна изтекла.
Отношенията между страните били прекратени значително по-рано от посоченото в
исковата молба, а именно на 01.01.2014г. Началото на погасителната давност било
финализирането на всяка от сделките, евентуално от 2014г., евентуално от 04 март 2017г.,
когато бил поискан отчетът.
Оспорват Твърденията за безполезност на изпълнението като неоснователни.
Ответниците не били поемали задължения за проектиране и строителство, а реално
изпълнение биха могли да искат третите лица, а не ищеца А.. Не било налице
„източване/изпразване на „Юролинк Файнаншъл Груп" ЕООД. Спирането на закупуване на
нови имоти било вследствие на липсата на съгласие за това далеч преди датата, на която
ищците твърдят, че са прекратили договорните отношения.
Решенията за инвестиции били взимани ад хок. На срещата в Доха не били
сключвани никакви договори. Дори да се приемело, че е налице договор в полза на трети
лица, тогава те би следвало да бъдат легитимирани да искат връщане на сумите, като
ответниците твърдят, че не дължат заплащането на суми и по отношение на тези трети лица.
Относно сумата постъпила на 1.03.2012г. в размер на 170 413,59 евро се посочва, че
същата била свързана с покупко-продажба на дяловете на г-н Х. А. в „Юролинк Файнаншъл
Груп" ЕООД. Дяловете бил придобити, с което отчет бил даден.
За всяко от останалите постъпления посочено в раздел II т.1 на стр.7 и 8 от исковата
молба заплащанията били по инвойси с получател „Партнерс и партнерс" (изключение бил
преводът от друга лична сметка на г-н А. в размер на 4099,41 евро), а наредител било „Ал
Д.". Поради изложеното, и тъй като не били платени от ищците, последните не били
легитимирани да искат връщане на никаква част от тях. Все пак средствата наистина били
използвани за възстановяване на направени разходи във връзка с издадените инвойси.
Евентуално, вземанията били погасени по давност, която започнала да тече на датата на
всяко постъпление, евентуално всяко теглене/превод, разпореждане, евентуално на датата на
отказа направен от ответника В. през 2013г. (22.9.2013 евентуално с изтичане на срока на
предизвестието 01.01.2014г.), евентуално 201бг.
12
Оспорва претенцията за тегленията в размер на 81 810лв. от банковата сметка в лева
като неоснователна, евентуално, вземанията били погасени по давност с начало както е
посочено по-горе.
Относно разпореждания от сметка на ищеца „Партнъос енд партнърс" ЕООД твърди,
че сумите представлявали възнаграждение, евентуално изтеглени без основание, поради
което ответникът прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност, която е
започнала да тече както е посочено по-горе.
Относно разпорежданията от сметка на „Юролинк инвестмънтс" възразява ,че сумите
по т.4 от исковата молба с наредител Ал Джабор не били внесени по сметка на „Юролинк
инвестмънтс" от г-н А., съответно не се дължало връщането им, нито се дължи отчет за тях.
За всяко от останалите постъпления посочено в раздел II т.4 от исковата молба
заплащанията били по инвойси с получател „Партнерс енд партнерс" (изключение преводът
от 9.01.2012г.), а като наредител фигурирал „Ал Д.". По твърдения на ищците същите не
били постъпили в тяхна полза, а в полза на други юридически лица. Все пак средствата
наистина били използвани за възстановяване на направени разходи във връзка с издадените
инвойси. Евентуално, вземанията били погасени по давност, която е започнала както е
посочено по-горе.
Поради неоснователността на исковете за връщане на суми счита за неоснователни и
исковете за заплащане на лихва, евентуално, не била налице покана за заплащане.
Относно отношенията между страните се сочи, че задълженията на дружествата
представлявани от Крисгофер Вюларис се заключвали в това да предлагат за продажба
подходящи за инвестиции имоти срещу заплащането на определена цена и в случай, че
дружествата представлявани от Х. Д. М. Дж. А. приемели да заплатят предложената
продажна цена срещу издадена фактура, то тогава представляваните от К. В. дружества
извършвали последващи правни и фактически действия по придобиването на имотите,
включително като учредявали дружества в съответната държава, които да ги придобият,
заплащали цената на продавачите (в случаите, в които самите дружества на К. В. не
действали като продавачи), финансирали увеличението на капитала на вече съществуващи
дружества, за да могат последните да се разплатят с продавачите, заплащали необходимите
за извършването на сделките разноски в това число нотариални такси, местни данъци,
комисиони за консултанти и други и въобще извършвали действия по осъществяването на
конкретната инвестиция.
Дружествата представлявани от К. В. не били поемали задължение да предлагат за
продажба имотите предмет на бъдещата инвестиция на цена съответстваща (равна) на
цената, на която действителните собственици на имотите били склонни да продават.
Разликата в цената, на която имотите се предлагали за продажба на пазара от собствениците
им и цената, на която представляваните от К. В. дружества предлагали същите имоти за
продажба на „Ал-Д." и „Партнърс енд Партнърс" ЕООД била приход от дейността на
търговеца. Х. Д. М. Дж. А. е знаел, че цената, на която същият е купувал чрез
представляваните от него дружества, се е различавала от цената, по която дружествата
представлявани от К. В. са придобивали съответния имот и се бил съгласил с цените
посочени му в инвойсите и ги заплащал при пълното съзнание, че са възможни разлики
между декларираните в нотариалните актове и фактурираните на негови дружества цени на
имотите. В този смисъл били уговаряни и неустойки в актовете, които често покривали
разликата между действително декларираната и реалната цена.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че през месец май 2009г. в Доха, Катар се
е състояла първата среща между К. В. и Х. Д. М. Дж. А., на която К. В. представил бизнеса
на своите компании в България. На срещата, която била опознавателна не били сключвани
никакви договори, формални или неформални.
13
Оспорват твърденията в исковата молба и уточняващите молби, че цената включвала
и инвестиционното развиване на придобитите имоти (проектиране, строителство, ремонти и
т.н.). Съгласие за инвестиционното развитие на придобитите имоти никога не било
постигнато.
Х. Д. М. Дж. А. - Т. бил редовно осведомяван за хода на инвестициите, както и за
етапа в който се намира съответната покупко-продажба. Това е ставало в разговори по скайп
и на лични срещи между Х. Д. М. Дж. А. и К. В., като г-н А. многократно заявявал, че това е
предпочитания от него начин на комуникация.
Описват се срещи между Х. Д. М. Дж. А. и К. В. в периода от 05.02.2012г. до
07.02.2012г. на които били дадени отчети и били предадени нотариални актове, от което А.
бил доволен и разширил пълномощията на К. В., подписал договор, с който последният
прехвърлил дяловете си в съвместно притежаваното с К. В. дружество „Юролинк
Файненшъл Груп" ООД на „Сердик Мениджмънт Лимитед", Британски Вирджински
Острови. На личните срещи Х. Д. М. Дж. А. - Т. бил получавал отчет както за извършените
от дружествата на К. В. покупки на имоти, така и за движенията по личните банкови сметки
на Х. Д. М. Дж. А. - Т. и сметките на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД.
Постъпленията по личните сметки на Х. Д. М. Дж. А. – Т. били по издадени инвойси
във връзка с услуги в т.ч. по извършване на ремонти и поддръжка на собствените на
„Партнърс енд Партнърс" ЕООД недвижими имоти, както и такива за имотите придобити от
съвместно притежаваното от ищеца и ответника дружество „Пенрия Холдингс Лимитед",
регистрирано в Република Гърция. Суми свързани с услуги и продажби на „Партнърс енд
Партнърс" ЕООД недвижими имоти били превеждани по личните банкови сметки на Х. Д.
М. Дж. А. - Т. по негово изрично желание.
Сочи се, че ищецът Х. Д. М. Дж. А. не е притежавал каквото и да било лично
имущество на територията на Република България и е посещавал страната два пъти за по 2-3
дни, и двата пъти на разноски на дружествата собственост на К. В., поради което оборотите
по тези лични сметки на ищеца не можели бъдат обяснени по друг начин, освен със
заплащане на услуги и продажби във връзка с дружествата, в които А. е имал участия.
Видно било, че К. В. е започвал да извършва платежни операции веднага след
постъпването на средства по личните сметки до изчерпване на наличността, което
свидетелствало за предварителна съгласуваност в действията на ищеца и ответника по повод
на всеки постъпил превод и, че ищецът Х. Д. М. Дж. А. - Т. е знаел преди да захрани отново
съответната сметка как и за какво са били изразходвани средствата. Прави се извод, че
противно на заявеното с исковата молба К. В. е осведомявал господин А. за разходваните
средства и последният е бил съгласен със сумите.
Комуникацията между К. В. и Х. Д. М. Дж. А. била затруднена, А. в повечето случаи
не отговарял на изпратените му по електронна поща съобщения или отговарял на тях с
голямо закъснение, като отговорите му били уклончиви и неясни, бил инструктирал
господин В. нещата да бъдат съгласувани само в разговори между страните. През процесния
период ответникът като законен представител на дружествата включени в групата
„Юролинк Инвестмънт Груп" изпращал множество оферти за нови бъдещи инвестиции,
както и за последващо развитие (регулация и последващо застрояване на вече придобитите
имоти), повечето от които били отклонявани от ищеца или оставали без отговор.
На 22.09.2013г. настъпил разрив в отношенията между страните. С електронно
съобщение от 22.09.2013г., К. В. заявил изрично, че считано от 01.01.2014г. Юролинк
Инвестмънт Груп вече няма да може да управлява и обслужва активите в България, че
всички упълномощавания и пълномощни, дадени лично от Х. Д. М. Дж. А. на К. В.,
трябвало да бъдат анулирани или преразгледани, че съвместните инвестиции трябва да бъдат
законно и правилно разделени според участието на всеки партньор, в т.ч. съвместно
14
притежаваната офшорна компания Сердик Мениджмънт Лимитед, която притежавала
българското „Юролинк Файненшъл Груп" ЕООД.
Сочи се, че отказът на довереника да продължи съвместна дейност се обосновавал и
на „липсата на ефективна комуникация между нас като партньори". С отговор от същата
дата (22.09.2013г.) Х. Д. М. Дж. А. заявил, че приема прекратяването на договорните
отношения, като изрично признал, че „комуникацията е проблем".
С отказа си от 22.09.2013г. (неоттегляем по своя характер и изрично приет Х. А.- Т.)
К. В. прекратил занапред всички договорни отношения във връзка с инвестиции в
недвижими имоти.
Поддържа се, че прекратяването на договорните отношения между страните
произвело действие с изтичане на срока на предизвестието, а именно считано от 01.01.2014г.
След тази дата покупки на нови имоти не били извършвани и не били постъпвали повече
средства по сметка на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД. Не били правени и предложения за
нови инвестиции, както и за развитие на вече извършени такива. Не били издавани и нови
пълномощни на довереника. В този смисъл ответниците оспорват твърдението на ищците,
че доколкото въобще е имало договор между страните, той бил развален на 01.03.2018г.
След 01.01.2014г. ищецът Х. Д. М. Дж. А. не предприел никакви действия по
фактическата и правна подялба на съвместно притежаваните активи, не били изрично
оттеглени и предоставените на довереника пълномощни.
Доколкото поддръжката на активите изисквало извършването разноски (за заплащане
на данъци и такси за недвижими имоти, за счетоводно обслужване и представителство на
офшорното дружество и на дружеството регистрирано в Гърция и други) и доколкото К. В.
бил съдружник в гореспоменатите дружества, които притежавали съответните недвижими
имоти, поради което имал личен интерес от тяхното съхранение, същият се съгласил в
проведена конферентна връзка по скайп осъществена в началото на юни 2014г. с Х. Д. М.
Дж. А., да извършва разпореждания по банковите сметки на Х. Д. М. Дж. А. ад хок на база
на вече издадените пълномощни, което представлявало нова договорка, която нямала връзка
със заявената претенция.
Твърди се, че комуникацията между страните продължавала да е много трудна.
Ответниците никога не били поемали ангажимент за регулация и строителство.
Трудната комуникация с Х. А., липсата на яснота и заинтересованост за развитие на
собствените и съвместни земи били спирачка за реализацията на каквито и да е проекти в
продължение на 10 години. Х. не проявявал интерес за развитие на земите, винаги отказвал
да се привличат други инвеститори и отказвал земите да се продадат. Това стопирало бизнес
развитието за дълъг период от време и сериозно увредило материалния интерес на ответника
В..
Относно иска срещу „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД се сочи, че дори и да се приеме,
че плащанията по сметка на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД били извършвани по силата на
договор за поръчка сключен между Х. Д. М. Дж. А. като доверител и К. В. като довереник
или в изпълнение „договор за съвместни инвестиции в недвижими имоти с елементи на
договор за поръчка", то искът е неоснователен, защото сумата се претендира на
извъндоговорно основание неоснователно обогатяване, при което обедняване, което да е
генетично свързано с обогатяването щеше да е настъпило в имуществената сфера на
катарското дружество Ал-Д.. което е Фактическият платец на сумите, а не на ищеца.
Вътрешните отношения между ищеца и наредителя не се отразявали на този факт. Нещо
повече, преводите не били в полза на г-н А., а в полза на дружествата - купувачи.
Ответниците смятат, че плащанията извършени на отпаднало основание, не могат да
бъдат дължими на лице, което не ги е извършило, дори същото да твърди, че е било страна
по прекратената договорна връзка.
15
Конкретните отношения възникнали между дружествата, придобили имотите от една
страна и съответното дружество представлявано от К. В. във връзка с всяка отделна сделка с
недвижим имот, били като между купувач и продавач респективно между получател и
доставчик на услуга.
Дружествата представлявани от К. В. предлагали за покупка имоти срещу определена
цена. В случай, че дружеството купувач приемело да заплати предложената продажна цена,
била издавана фактура с посочена сметка за плащане и в случай, че цената била платена
представляваните от К. В. дружества извършвали последващи правни и фактически
действия по придобиването на имотите от посоченото от купувача лице. Именно по
настояване на Х. Д. М. Дж. А., който заявил, че е управител и представляващ на АЛ-Д. и че
въпросното дружество разполагало с необходимия финансов ресурс в банки в Сингапур,
продажбите били извършвани по този начин.
Ответникът моли да бъдат приети за безспорни обстоятелствата, че плащанията от
Ал-Дажбер извършени в периода 26.10.2010г. до 09.01.2012г. в общ размер на 10'147'540
евро по сметка на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД с IВАN ****************************
открита в Хеленик Банк, Кипър, били извършени като плащания по фактури, изпратени от
ответника К. В..
Х. Д. М. Дж. А. знаел, че цената която управляваното от него дружество Ал-Д. е
заплащало за всеки конкретен имот се е различавала от цената посочена в договорите за
продажба, по които като купувачи са дружества с пряко или косвено участие на ищеца г-н
А. и същият не бил възразявал срещу този факт. Фактически самото нареждане на сумите
по посочените в исковата молба сметки въз основа ф-ри с посочени стойности на
различните дейности и покупки представлявало изявление за знание и съгласие със
стойността, вида и дължимостта на заплатеното и начин на заплащането му към дружествата
и лица от групата „Юролинк".
Излага обстоятелствата по придобиването на поземлен имот с идентификатор №
53120.29.124 от дружеството „Юролинк Файненшъл Груп" ООД с Договор № 581 от
04.02.2011г. общо за сумата от 618'332,42 лв. (316'148 евро ) като посочва, че на 09.02.2011Г.
К. В. изпратил електронно съобщение до Х. Д. М. Дж. А., към което приложил сканирано
копие от договора, от който била видна придобивната цена на имота.
Посочва, че постъпилата на 26.10.2010г. сума в размер на 233'974 евро по сметка на
„Юролинк Инвестмънтс" ЕООД, наредена от АЛ-Д. била по Фактура № 69/15.10.2010г. за
плащане на цената „имот № 089010 - 6000 кв.м.; имот № 089011 - 2999 кв.м." в размер на
233'974 евро, която следвало да бъде заплатена изцяло от „Партнърс енд Партнърс" ООД.
Имотите били продадени от „Юролинк Файнанс" ЕООД на „Партнърс енд Партнърс" ООД с
два договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.10.2010г. срещу продажни
цени 1000 лв. за имот № 089011 и 1500 лв. за имот № 089010.
Третата постъпила сума на 17.03.2011г. по сметка на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД,
наредени от АЛ-Д. в размер на 815'980 евро била по Фактура № 67/16.03.2011г. , авансово
плащане за имоти представляващи полуостров известен като „Милина Бийч Естейт",
обхващащ площ от повече от около 50 хектара (502'870 кв.м.), разположен до планината
Пелион в централна Гърция, близо до град Волос, на обща цена в размер на 6'100'000 евро.
Предложението на В. било инвестицията да бъде извършена в специално регистрирана за
целта компания в Република Кипър, в която Х. Д. М. Дж. А. да притежава дял възлизащ на
60% от капитала, а К. В. 40%. По този начин била разделена и инвестицията в покупката на
имота. Била посочена и сметката на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД, по която да бъде
извършено плащането.
Четвъртата постъпила сума на 28.03.2011г. по сметка на „Юролинк Инвестмънтс"
ЕООД, наредени от Ал-Д. в размер на 3'475'180 евро била по Фактура № 70/25.03.2011г. за
16
окончателното плащане по сделката за покупката на „Милина Бийч Естейт". С електронно
съобщение от 25.03.2011г. К. В. уведомил, че е финализирал сделката, като официалното
прехвърляне на собствеността следвало да се извърши на 30.03.2011г. За целта, било
регистрирано дружеството „Пенрия Холдингс Лимитед", Кипър, в което Х. Д. М. Дж. А.
притежавал 600 броя акции от общо 1000, а К. В. - останалите 400 броя акции. Сделките по
покупката на „Милина Бийч Естейт" били извършени с четири отделни нотариални акта -
три от тях сключени на 14.04.2011г. и един на 28.05.2012г. Купувач по всички сделки било
„Пенрия Холдингс Лимитед". Били закупени четири имота на обща декларирана цена ведно
с част от разноските по сделките в размер на 2'227'809 евро. Посочва се, че общата
продажна цена ведно с разноските по придобиването за „МИЛИНА БИЙЧ ЕСТЕЙТ" не била
упоменатата в нотариалните актове стойност от 2*227*809 евро, а посочената във фактура
70. Общата стойност по Фактури №№ 67/16.03.2011г. и 70/25.03.2011г. била в размер на
7'089'000 евро. В електронно съобщение от 02.05.2017г. до Х. Д. М. Дж. А. К. В. дал отчет,
че „реалната цена" в повечето случаи се различава от цената, посочена в нотариалния акт с
над 300%", че „покупната цена" е това, което плащаме на собствениците и в нея не са
включени „плащания под масата", че „цените винаги са били обсъждани и потвърждавани с
Вас по телефон или Скайп, като това са били и цените, които реално съм заплащал" и то на
солидни суми, за които очевидно не могат да бъдат представени разписки или други
документи, доказващи плащане.
Петата постъпила на 27.04.2011г. сума в размер на 1'966'186 евро по сметка на
„Юролинк Инвестмънтс" ЕООД, наредена от АЛ-Д. била плащане по фактура от 2011г.
(неприложена към исковата молба). Фактурата адресирана до „Партнърс енд Партнърс"
ЕООД била за плащане на цената на четири самостоятелни обекти на шестия етаж с обща
площ от 372,59 кв.м. в луксозна офис сграда „Сентръл пойнт", находяща се в идеалния
център на град Варна.
По повод на тази инвестиция, К. В. поискал изрично писмено потвърждение от А. с
електронно съобщение от 22.05.2011г. и получил такова със съобщение от 26.05.2011г.
Съгласно нотариалните актове, имотите били закупени срещу цена в общ размер 961 874,64
евро с ДДС, заплатена изцяло от собственото на К. В. дружество „Манпауър - България"
ЕООД с ЕИК103112258.
Шестата постъпила сума на 09.01.2012г. по сметка на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД
наредени от АЛ-Д. в размер на 3'239'970 евро била по Фактура №241/23.12.2011г. за
„Покупка на земя с площ 100 000 кв.м, в землището на село Константиново, Област
Варненска, една част от които вече били изкупени от „Юролинк Файненшъл Груп" ООД, а
друга част предстояло да бъдат изкупени. За да се финансира придобиването на имотите
било взето решение за увеличение на капитала на „Юролинк Файненшъл Груп" ООД, което
от 07.03.2011г. било собственост на Х. Д. М. Дж. А. и К. В. с по 50% участие в капитала.
При посещението на Х. Д. М. Дж. А. в София от 05.02.2012г. до 07.02.2012г., съдружниците
взели решение да прехвърлят дружествените си дялове в „Юролинк Файненшъл Груп" ООД
на „Сердик Мениджмънт Лимитед", действителните собственици и акционери на което с
равни дялове били Х. Д. М. Дж. А. и К. В.. Прехвърлянето на дяловете било извършено на
06.02.2012г. На 18.02.2012г. новият едноличен собственик на „Юролинк Файненшъл Груп"
ООД взел решение за увеличение на капитала на дружеството с 2'833'400 лв., а именно от
666'600 лв. на 3'500'000 лв. За да финансира увеличението на капитала на „Юролинк
Файненшъл Груп" ООД, както и изкупуването на дружествените дялове на съдружниците на
22.02.2012г. „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД превело на „Сердик Мениджмънт Лимитед" по
договор за заем от същата дата сумата от 1 800'000 евро. От тази сума на 28.02.2012г. били
наредени сума в размер на 170413,59 евро (333'300 лв.) по сметка на К. В. за покупка на
дружествените му дялове в „Юролинк Файненшъл Груп" ООД, сума в размер на 170'413,59
евро (333'300 лв.) по сметка на Х. Д. М. Дж. А. за покупка на дружествените му дялове в
„Юролинк Файненшъл Груп" ООД и сума в размер на 1'448'694,42 евро (2/833'400 лв.) по
17
сметка на „Юролинк Файненшъл Груп" ООД за увеличение на капитала на дружеството. На
09.03.2012г. „Юролинк Файненшъл Груп" ООД придобило правото на собственост върху
поземлен имот № 000827 в землището на село Константиново, на цена от 418 517 евро
плюс общо разноски по придобиването в размер на 26 577,59 лв. (13 588,87 евро). На същата
дата 09.03.2012г. придобило правото на собственост върху още два поземлени имота в
землището на село Константиново, срещу цена в размер на 44 190 евро за първия и 235 650
евро за втория имот и разноски по придобиването в общ размер на 18 604,03 лв. (9 512,09
евро). На 23.04.2012г. „Юролинк Файненшъл Груп" ООД придобило поземлен имот №
000363 в землището на село Константиново, срещу продажна цена в размер на 166 666,67
евро и разноски по придобиването в общ размер на 10 258,56 лв. (5 245,12 евро). На
27.11.2012г. дружеството придобило поземлен имот № 000364 в землището на село
Константиново, срещу продажна цена в размер на 166 666,67 евро и разноски по
придобиването в общ размер на 10 277,76 лв. (5 254,93 евро). С част от сумата от 170 413,59
евро (333 300 лв.), която Х. Д. М. Дж. А. получил за покупка на дружествените му дялове в
„Юролинк Файненшъл Груп" ООД, К. В. открил срочен депозит на доверителя си в размер
на 110 000 евро. Част от сумата възлизаща на 90 750 евро или 177 370,88 лв. впоследствие
били преведени по левовата сметка на А.. От тях 175 000 лв. били преведени по сметка на
„Партнърс енд Партнърс" ЕООД и били използвани за увеличение на капитала на
дружеството.
След вписване на увеличението на капитала на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД
извършено на 04.04.2012г., на 17.04.2012г. дружеството, действащо чрез пълномощника си
К. В., закупило още два поземлени имоти в землището на село Константиново, на цена
съответно 58 620 евро и 41 380 евро и общо разноски по придобиването в размер на 7 060,29
лв. (3 609,87 евро).
Така „Партнърс енд Партнърс" ЕООД, „Юролинк Файненшъл Груп" ЕООД и Пенрия
Холдингс Лимитед станали собственици на имоти, чиято придобивна стойност (стойност по
нотариални актове, ведно с част от разноските по придобиването – местни и държавни
данъци, нотариални и други такси) възлизала на 2 446 921,56 евро за имотите придобити от
„Партнърс енд Партнърс" ЕООД и „Юролинк Файненшъл Груп" ЕООД в Република
България и 2 227 809 евро за имотите, които кипърското дружество Пенрия Холдингс
Лимитед придобило в Република Гърция или общо 4 674 730,56 евро. Когато към официално
оповестената цена за придобиването на имотите в Гърция, бъдат прибавени и сумите, които
трябвало да се доплатят в брой на купувачите без разписка (4 500 000 евро) сума, която
съвпада с фактурираната и съобщена на ищеца, както и допълнителните разноски, за които
става дума в инвойс 70 и към нея бъде добавена и сумата от 950 000 евро по превода
направен по сметка на „Дара инвестмънт" в Кипър, общата сума на разходваните и
одобрени средства надхвърляли преведените по сметки на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД.
За горните имоти Ал-Д. извършил плащания по фактури в периода 26.10.2010г. до
09.01.2012г. по сметка на „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД с IВАN
**************************** в общ размер на 10 147 540 евро, която била цената която
купувачът се съгласил да заплати и заплатил на дружествата собственост на К. В..
Последните дружества, не били поемали задължение нито към АЛ-Д., нито към неговия
управител Х. Д. М. Дж. А. - Т., да предлагат имотите за продажба по тяхната придобивна
стойност, а ищците знаели за различията между декларираните и действителните цени на
имотите и били съгласни с този факт.
Евентуално, прави възражение, че искът за връщане на даденото на отпаднало
основание (чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) е погасен по давност, тъй като мандатното
правоотношение било прекратено на 01.01.2014г. Отчет се дължал на датата на всяко от
придобиванията, осъществени при пряко представителство, като пълномощникът бил
осигурил и доказателства за извършената симулация относно цената. Ответникът се
18
позовава на цитираното по-горе електронно съобщение от 22.09.2013г., с което считано от
01.01.2014г. К. В. направил отказ и с отговор от същата дата (22.09.2013г.) Х. Д. М. Дж. А.
приел прекратяването на отношенията, като изрично признал, че „комуникацията е
проблем".
Поддържа се, че не може да зависи от ищеца началото на давностния срок. Правото
да иска отчет, правото да развали и правото да иска връщане на суми, дори да са
съществували (обстоятелство, което се оспорва от ответниците) били погасени
едновременно, далеч преди завеждането на исковете, като давността е започнала да тече на
дата на всеки превод, евентуално на датата на осъщественото придобиване, евентуално най-
късно на 01.01.2014г. и е изтекла далеч преди завеждането на исковете.
Искът срещу „Юролинк Инвестмънтс" ЕООД бил погасен по давност дори и да се
приемело за достоверно твърдението на ищеца, че договорът за поръчка бил развален от
него считано от 01.01.2018г. , което се оспорва от ответника. Сочи се, че задължението на
довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на
поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно. В случая, евентуално задължение на
ответника да отчете резултат на покупко-продажбите на недвижими имот средства (каквито
са твърденията на ищеца, изрично оспорени от ответника) би станало изискуемо незабавно
и без покана след извършване на всяка отделна покупко-продажба, последната от които
осъществена на 27.11.2012г. Така последното задължение за отчет се било погасило по
давност на 27.11.2017г. Релевира се и възражение за погасяване по давност на правото на
разваляне на договора за поръчка поради неизпълнение на задължението на довереника да
отчете средства (получени в периода от 26.10.2010г. до 09.01.2012г.) по извършени покупко-
продажби на недвижими имоти (осъществени в периода от 08.10.2010г. до 27.11.2012г.),
което се е погасило най-късно на 27.11.2017Г. едновременно с погасяване на последното
задължение за отчет на довереника.
Ако се приеме, че независимо от посочената от ищеца квалификация е заведен иск за
реално изпълнение за предоставяне на отчет по договор за поръчка (поради изтеклия към
01.03.2018г. срок за разваляне на договора), ответникът прави изрично възражение при
условията на евентуалност за изтекла погасителна давност и на това основание.
Позовава се на представено от ищците Х. Д. М. Дж. А. - Т. и „Партнърс енд
Партнърс" ЕООД по образувания пред Окръжния съд в град Никозия, Република Кипър
Съдебен иск (дело) № 2168 по описа на ОС - Никозия, Кипър за 2018г. становище на
процесуалния им представител по настоящото дело (адв. А. Т.) от 17.06.2018г. , в което се
съдържало признание на неизгодни за ищеца факти – погасяване на претенциите по давност.
По иска на Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В. се изразява становище за
неоснователност на същия.
Всички постъпления по личните сметки на Х. Д. М. Дж. А. били плащани по фактури
за извършване на ремонти и поддръжка на собствените на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД
недвижими имоти, за плащане на дължими данъци и такси за тези имоти, както и за плащане
на дължими данъци и такси на имотите придобити от съвместно притежаваното от ищеца и
ответника дружество „Пенрия Холдингс Лимитед", регистрирано в Република Гърция. За
целия период от откриването на личните банкови сметки на Х. Д. М. Дж. А. до тяхното
закриване, същият не притежавал каквото и да било лично имущество на територията на
Република България и е посещавал страната два пъти за по 2-3 дни на разноски на
дружествата собственост на К. В., поради което оборотите по тези лични сметки на ищеца
не можели бъда обяснени по друг начин, освен със заплащане на разноски за дружествата, в
които А. е имал участия. Причината за това разноски свързани със собствените на „Партнърс
енд Партнърс" ЕООД недвижими имоти да бъдат превеждани по личните банкови сметки на
Х. Д. М. Дж. А. е била, че това бил уговорен начин на разплащане между страните.
19
Въпросът за отчет не стоял изобщо, евентуално такъв бил даден своевременно,
евентуално задължението за такъв било погасено по давност и бил изтекъл дори срокът, в
който следва да се съхраняват същите съгласно чл.38 от ДОПК, погасено било и правото да
се развали евентуален договор между страните.
За част от постъпленията и разпорежданията със суми от личните сметки на Х. Д. М.
Дж. А., ответникът изразява становище:
Постъпилата на 03.07.2012г. сума по личната сметка на ищеца в размер на 48 566,65
евро била за плащане по Фактура № 306/13.06.2012г. за вече извършен ремонт със средства
осигурени от дружество на К. В. на офиси №№ 31, 32, 34 и 35 в Офис сграда „Сентръл
пойнт" собственост на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД, което било потвърдено в
кореспонденция по електронна поща от 20.06.2012г.
Четвъртата постъпила на 31.05.2013г. сума по личната сметка на ищеца в размер на
10 383 евро била за плащане по Фактура № 335/02.04.2013г., която била за „възнаграждение
за представителство на фирмите „Партнърс енд Партнърс" ЕООД Пенрия Холдинс Лимитед
и Юролинк Файненшъл Груп, както и за представителните такси и корпоративен данък на
Сердик Мениджмънт Лимитед за 2 години". Фактурата била изпратена с електронно
съобщение от 3 Април 2013г. лично на Х. Д. М. Дж. А..
Извършените четири банкови превода в общ размер на 8 611,20 евро, били за
плащане на възнагражденията за представителство на фирмите, за които ищецът Х. Д. М.
Дж. А. - Т. превел пари по Фактура № 335/02.04.2013г. Плащанията от 3 500 евро и 700
евро от 31.05.2013г. били извършени незабавно след тяхното получаване по личната сметка
на ищеца. Другите две плащания извършени на 14.06.2013г. за сумите от 2 984,20 евро и
1 357 евро били доплащане на задълженията за възнагражденията за представителство, за
които ищецът бил превел пари на 31.05.2013г. по Фактура № 335/02.04.2013г. Отчети били
предоставяни редовно по скайп, телефонни разговори и лични срещи.
По иска на „Партнърс енд Партнърс срещу К. В. се поддържа, че изтеглените суми
представляват възнаграждение, евентуално сумите са отчетени, евентуално изтекла е и
давността за отчет, поради което ответникът прави евентуално възражение за изтекла
погасителна давност, която е започнала да тече на датата на всяко от посочените от ищците
тегления между 9.04.2012г. и 19.04.2012г. , евентуално на датата на отказа през 2013г.
/22.9.2013 евентуално с изтичане на срока на предизвестието 01.01.2014г., изтекла била и
давността за разваляне на евентуален договор между ищеца и ответника, най-късно на
19.04.2017г.
Евентуално, без да признава основателност на претенцията в никакъв размер, ако не
бъдат уважени другите оспорвания и възражения срещу иска, се прави следното възражение
за прихващане.
Съгласно приложено платежно нареждане от 26.05.2012г., на същата дата К. В.
превел от личната си сметка открита в „Емпорики Банк - България" ЕАД по сметка на
Община Варна в полза на задълженото лице „Партнърс енд Партнърс" ЕООД сумата от
12 967,38 лв. Тази сума никога не била възстановена на ответника.
Съгласно приложено платежно нареждане от 28.06.2012г., на същата дата К. В.
превел от личната си сметка открита в „Емпорики Банк - България" ЕАД по сметка на
Община Варна в полза на задълженото лице „Партнърс енд Партнърс" ЕООД сумата от
27 776,92 лв. Тази сума също никога не била възстановена на ответника.
Така възникналите непогасени задължения на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД към
К. В. били в размер на 40 744,30 лв.
С оглед на горното, в случай че съдът приеме, че в полза на ищеца „Партнърс енд
Партнърс" ЕООД са налице вземания срещу ответника за извършени от последния
20
разпореждания със средства по разплащателната сметка на „Партнърс енд Партнърс" ЕООД
в периода от 09.04.2012г. до 19.04.2012г. в общ размер на 30 015 лв., то тогава ответникът К.
В. противопоставя свои насрещни вземания към ищеца в общ размер на 40 744,30 лв.
възникнали в резултат на заплатени от ответника съответно на 26.05.2012г. и 28.06.2012г. в
полза на ищеца задължения на последния към Община Варна.
Възразява че правото на ищеца Х. Д. М. Дж. А. да развали договор за поръчка се е
погасило най-късно на 27.11.2017г., когато е изтекъл срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД от
последната извършена сделка с недвижим имот.
Правото на ищеца „Партнърс енд Партнърс" ЕООД да развали договор с К. В. по
отношение извършените на от К. В. тегления на пари в наличност се е погасило най-късно
на 19.04.2017г., когато е изтекъл срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД от последното теглене от сметка.
Поддържа, че правото на доверителя по договора за поръчка да иска отчет от
довереника си за евентуално неотчетени средства по извършени от довереника покупко-
продажби на недвижими имоти и за изтеглени от довереника средства от банковата сметка
на доверителя се е погасило едновременно с правото на доверителя да развали договора за
поръчка.
Релевират общо възражение за изтекла погасителна давност на исковете на Х. Д. М.
Дж. А. - Т. и „Партнърс енд Партнърс" ЕООД срещу К. В. за връщане на даденото на
отпаднало основание. Договорните отношения между страните по делото били прекратени
на основание отказ с електронно съобщение от 22.09.2013 г. изпратено от К. В. до Х. Д. М.
Дж. А. - Т. , който към този момент се легитимирал и като управител на „Партнърс енд
Партнърс" ЕООД. Със съобщението си от 22.09.2013г., К. В. заявил изрично, че считано от
01.01.2014г. всички издадени в негова полза пълномощни „трябвало да бъдат анулирани или
преразгледани".
Прави се възражение за погасяване по давност и на иск за реално изпълнение за
предоставяне на отчет по договор за поръчка.
В подадена в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба ищците
оспорват тезата на ответниците, че всеки отделен входящ превод (по инвойс) представлява
отделен договор, по който ищецът А. Т. е заплащал суми и поддържат, че отношенията
между страните се уреждат от неформален договор за поръчка, което било установено в
резултат на твърденията и признанията на ответника К. В. в предходното производство.
Счита за неоснователни доводите, че договорът за поръчка, който бил сключен между
страните през 2009 г. в Доха, имал продължително изпълнение и поради това при
развалянето му не се дължало връщане. Подчертава, че претенцията в настоящото
производство е за връщане единствено на сумите, които са изтеглени от К. В. и които не са
инвестирани в строителство и закупуване на недвижими имоти и за които няма отчет за
какво са изразходвани. Затова счита, че независимо от това дали процесният договор за
поръчка има продължително изпълнение и дали развалянето му има обратно действие –
ответниците са длъжни да върнат на ищците сумите, които са им предоставени за
извършване на инвестиции и закупуване на имоти, но не са изразходвани в съответствие с
условията на договора за поръчка.
Пояснява, че преводите от ищеца А. Т. били извършвани въз основа на съставяни от
самия ответник документи – „фактури/инвойси“. Начинът по който ще се структурира
придобиването и управлението на инвестициите било задължение на К. В., а ищецът не бил
давал конкретни нареждания как да се осъществяват инвестициите (на чие име да се
откриват банковите сметки, чрез кои дружества да се придобиват имотите и как да се
управляват). Очакванията на ищеца били единствено за възвръщаемост на инвестицията –
по какъв точно начин това ще се осъществи било възложено на ответника К. В..
Във връзка с възражението на ответника, че не бил длъжен да съхранява разходни
21
документи след изтичането на сроковете по чл. 38 от ДОПК посочва, че сроковете за
съхранение на част от документите, посочени в чл. 38 ДОПК, е 10 години и към момента на
оттеглянето на пълномощните на 01.03.2018 г. този срок не е бил изтекъл, но ответникът не
предоставил документи и не е дал отчет.
Оспорва твърдението, че претенцията за връщане на даденото на отпаднало
основание представлявала искане за отчет, за която претенция давността е изтекла.
Поддържа, че договорът за поръчка бил развален на основание съществено неизпълнение на
задълженията на ответника К. В., изразяващо се в многократни тегления на суми от
процесните банкови сметки, с който не се покриват разходи за ищеца ни Х. Д. М. Дж. А., в
липсата на инвестиране на огромна част от изпратените пари (или най-малко на процесните
суми), в липсата на ПУП и на строителство във всички закупени поземлени имоти.
Давността за вземането за възстановяване на сумите започвала да тече от деня на
развалянето на договора – в случая от 01.03.2018 г.
Реферирането към Становище от адв. А. Т., представено като доказателство по дело
№ 2168/2018 г. на ОС – Никозия, относно приложимите срокове за давността, било
неотносимо, доколкото становището представлявало субективен правен анализ и не
съдържало признание от страна на ищеца Х. Д. М. Дж. А. на факти и обстоятелства,
относими към настоящото производство.
Липсата на представени доказателства за извършени разходи за сметка на доверителя
ни Х. Д. М. Дж. А. за процесните разпореждания в периода 2010 г. – 2012 г. в общ размер на
261 277.03 евро и 81 810 лв. от личните сметки на Х. Д. М. Дж. А. и 30 015 лв. от сметка на
„Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, показвало, че е налице съществено неизпълнение на
договора за поръчка, съответно – развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД с
оттеглянето на пълномощните на 01.03.2018 г. е обосновано и ответникът дължи връщане
на претендираните в настоящото производство суми, като искът е предявен в 5-годишния
давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД.
По отношение на твърденията, че давността започва да тече от датата на всяко едно
от разпорежданията поддържа, че с предявените искове не се претендира реално изпълнение
и отчет по сделките (по всяко теглене), а връщане на получените суми на отпаднало
основание – поради което искът бил предявен в давностния срок.
Оспорва твърдението, че давността започва да тече от 01.01.2014 г., когато изтичало
предизвестие, дадено от ответника К. В. за отказ от поръчката, тъй като в действителност
такъв отказ от поръчка не бил налице, нито се било стигнало до прекратяване на договора
по взаимно съгласие. Позовава се на постъпването на средства по две от сметките и
разходването им от К. В. след 01.01.2014 г., от което прави извод, че страните са били в
договорни отношения до оттеглянето на пълномощните от страна на Х. Д. М. Дж. А.,
потвърдено от ответника К. В. на 12.04.2018 г.
Поддържа, че ищецът Х. Д. М. Дж. А. е легитимиран да търси връщане на сумите,
които са постъпили по сметка на Юролинк Инвестмънтс в Хеленик Банк, Кипър, тъй като Х.
Д. М. Дж. А. бил едноличен собственик на капитала на дружеството Ал Д., което е
фактическият наредител на средствата; било налице е изрично изявление, че средствата,
наредени от Ал Джабор, са на Х. Д. М. Дж. А. и по негово нареждане и от негово име
(вместо него) са извършвани преводите. Освен това паричните задължения можели да се
изпълняват и от трето лице. Посочва, че за целия процесен период всички входящи преводи
по сметката на Юролинк Инвестмънтс в Хеленик Банк са осъществени от сметки на
дружеството Ал Джабор по идентичен начин. Ответникът К. В. бил извършвал
разпореждания с така постъпилите средства като не бил оспорил произхода на средствата
като такива, наредени от Х. Д. М. Дж. А., нито имало данни той да е имал договор с
дружеството Ал Д.. Поради това, Х. Д. М. Дж. А. като действителният и фактически
наредител на средствата по сметката на Юролинк Инвестмънтс бил легитимиран да
22
претендира връщането на сумите, защото те били платени от негово име и в изпълнение на
сключения между него и Кр. В. договор.
Аналогично относно легитимацията на ищците да претендират връщане на сумите,
разходвани от личните банкови сметки на Х. Д. М. Дж. А. и сметката на „Партнърс енд
Партнърс“ ЕООД, както и това, че като титуляри на сметките тези лица били собственици
на постъпилите средства и на това самостоятелно основание били легитимирани да
претендират връщането им от ответника, независимо на какво правно основание са
постъпили средствата по процесните банкови сметки и от кого.
Оспорват като неоснователни твърденията, че средствата, изтеглени от банковата
сметка на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, представлявали възнаграждения.
Оспорват твърдението, че ищецът Х. Д. М. Дж. А. е знаел и се е съгласявал, че цените
на имотите по документ за собственост ще са различни от посочените в
инвойсите/фактурите. Напротив, цялата кореспонденция и съдържанието на самите фактури
показвали, че ответникът К. В. е представял сумите като действителната цена или
действително необходимите разходи за покупката на имотите. Поради това било
неоснователно твърдението, че претендираните суми са разходвани в полза на Х. Д. М. Дж.
А..
По възражението, че искът за разваляне на договора се погасява с 5-годишна давност,
считат, че към 01.03.2018 г., което е по-ранната дата на разваляне на договора, 5-годишната
давност не била изтекла. Били налице постъпващи суми по сметките и съответното им
разходване от К. В. до 2015 г. включително. С част от тези разпореждания действително
били покривани разходи във връзка с придобиването на имотите, което означавало, че към
2015 г. не било ясно каква част от разпорежданията действително не са използвани за
разходи във връзка с инвестициите. Същественото неизпълнение, което било основанието за
развалянето на договора, било съвкупността от всички извършени до 2015 г. включително
разпореждания, за които впоследствие било установено, че няма разходооправдателни
документи от страна на ответника К. В., няма ПУП за купените поземлени имоти, няма и
нищо проектирано или построено. В този смисъл, давността за разваляне на договора
започвала да тече най-рано от последното разпореждане, след което от банковите сметки
били начислявани само служебните такси за поддръжка на сметката, или дори по-късно,
когато ищецът разбрал, че е бил измамен, че с парите му за закупени имоти на незначителна
стойност и че нищо не се проектира и строи. Следователно, 5-годишната давност за
разваляне на договора била спазена.
Във връзка със становището за неоснователност на иска срещу „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД не оспорва съдържанието на фактурите, въз основа на които са
извършвани плащанията, но оспорва посочените във фактурите суми за придобиване на
имоти и покриване на разходи във връзка с придобиването или собствеността на имотите,
поради обстоятелството, че цените, на които са придобивани имотите, са значително по-
ниски от посочените във фактурите, а за останалите твърдяни разходи не били представени
разходооправдателни документи. Относно обстоятелствата във връзка с придобиването на
имот с идентификатор 53120.29.124 (автодрум в гр. Добрич), сумата за придобиването на
този имот се претендирала от ищеца Х. Д. М. Дж. А., тъй като след като имотът бил
придобит от Юролинк Файнанъшъл Груп, същият имот бил придобит от другия ответник в
настоящото дело – Юролинк Инвестмънтс, в резултат на симулиран процес с иск по чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД между тези страни, а в момента имотът бил изцяло извън патримониума както
на съвместни дружества, така и на еднолично притежавани от ответника К. В..
Оспорва твърдението на ответниците, че останалата част от преведените суми – в
размер на 4 500 000 евро представлявали допълнително заплатени суми на продавачите на
имотите, за покриване на цената, която била различна (значително по-висока) от посочената
в нотариалните актове и документите за собственост.
23
Оспорва като неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. последно от ЗЗД срещу Юролинк Инвестмънтс, като
поддържа изцяло аргументите, изложени по-горе.
Ищецът Партнърс енд Партнърс оспорва твърденията, че изтеглените или преведени
по сметки на ответника К. В. суми представлявали възнаграждения, както и твърденията за
предоставен отчет за разходваните средства. Оспорва като неоснователно възражението за
изтекла погасителна давност като поддържа изцяло изложеното по-горе.
Оспорва като неоснователно възражението за прихващане. Оспорва представените
две платежни нареждания съответно от 26.05.2012 г. и от 28.06.2012 г. за заплащане на
данъци от лични сметки на ответника К. В. по сметка на община Варна. Твърди, че
документите са неистински и неавтентични и посочените преводи не са осъществявани.
Поради това възражението за прихващане е неоснователно.
Поддържат, че договорът бил развален в рамките на 5-годишната давност от
настъпването на обстоятелството, което дава право на ищеца да развали договора –
съществено нарушение на договора за поръчка – на 01.03.2018 г. с оттегляне на
пълномощните от страна на А. и признанието на оттеглянето от страна на К. В..
Ответниците са подали отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.
373 от ГПК, в който поддържат всички направени възражения и оспорвания по
допустимостта и основателността на исковете. Считат Всички искове за неоснователни, тъй
като нямало данни за заплащане на суми от ищеца Х. А., а преводи от катарското дружество
„Ал- Джабор" по твърдения на ищеца за покупки в полза на трети на процеса лица, сметките
били използвани като инструмент за разплащане, не бил налице договор за поръчка между
страните, евентуално същият е бил прекратен считано от 01.01.2014г., евентуално не е бил
дължим отчет по същия като всеки превод бил в изпълнение на договореност ad hoc относно
сумата му, същата била с дружествата – купувачи на имотите и не можела да се оспорва от
ищците, евентуално отчет бил даден и приет, не било налице неизпълнение, евентуално
ищците били препятствали изпълнението, сумите отишли за закупуване на имоти
надвишавали постъпленията по сметките посочени в исковата молба, евентуално правото да
бъде искан отчет и да бъде развален договора били погасени по давност, евентуално,
развалянето нямало обратна сила, евентуално задължението за отчитане на суми възниквало
веднага, а не след евентуално прекратяване на твърдения от ищците договор и след
изтичането на срока за запазването на документи по чл.38 от ДОПК, евентуално вземанията
били погасени по давност. Всички искове за заплащане на лихви за забава били
неоснователни, заради несъществуването/погасяването на главниците, за които се
претендират.
Поддържа се, че сумите не са превеждани по договор за поръчка, дори такъв да
съществуваше, а за конкретни операции (придобиване на недвижими имоти по твърдения на
ищците) и от които започва да тече и давността за тях. Акцентират върху липсата на
посочено основание за всеки от преводите с довода, че ако една сума е преведена във връзка
с придобиване на конкретен имот и същият е придобит, искът на отпаднало основание би
бил неоснователен. Ако ищците твърдели, че са превеждали на друго проектирано, но
неосъществено основание следвало да го посочат изрично - но тогава искът нямало да е на
отпаднало основание.
Оспорват твърдението, че К. В. бил съдружник с Могенс Хвит.
Не бил относим въпрос „основателно ли е развален" евентуален договор за поръчка,
тъй като поръчката можело да бъде оттеглена по всяко време. Оспорват, че „начинът по
който ще се структурира придобиването и управлението на инвестициите е задължение на К.
В.“. Очакванията за „възвращаемост на инвестицията“ нямали нищо общо с посоченото
основание на исковете и за това обстоятелство никой от ответниците не отговарял, нито бил
24
поемал ангажимент по този въпрос.
Поддържат, че отказът от поръчка е едностранно действие и не подлежи на приемане
(чл. 287, предп. 3 ЗЗД). Независимо от горното отказът бил приет.
Ответниците нямали задължение да твърдят каквото и да било относно
„действителен" наредител на средствата, който бил виден от самите извлечения и бил лице,
различно от ищеца. Дори и да се приемела тезата на ищците, че третото лице (дружеството
Ал-Джабор) е изпълнявало задължения на длъжника (Х. А.) по някакъв предполагаем
договор за поръчка, изпълнението на третото лице би имало еднакъв погасителен ефект с
този на изпълнението на длъжника и не можело да се дерогира по волята на длъжника и
кредитора. Ако договорът бил развален с обратно действие, то тогава плащанията на
третото лице Ал-Д. са били извършени на отпаднало основание и именно това дружество би
било титуляр на вземането за връщане на даденото.
Като цяло се оспорва изложеното от ищците в допълнителната искова молба и се
поддържа изложеното в отговора на първоначалната искова молба.
Правна квалификация на предявените искове: чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: Всяка страна следва да установи фактите, на
които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК.
По осъдителните искове, предявени от Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В.:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже: • валидно възникнало мандатно
правоотношение между ищеца и ответника включващо правото на ответника да се
разпорежда със средства от банковата сметка на ищеца; • извършени от ответника
разпоредителни действия от съответната банковата сметка с твърдяните суми в посочения в
исковата молба период; • прекратяване на мандатното правоотношение на твърдяната дата; •
евентуално, спиране или прекъсване на погасителната давност.
ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже, че е отчел или че е изразходвал съгласно
уговореното или в полза на ищеца конкретно всяка една от сумите, изтеглени в брой или
наредени от банковата сметка на ищеца през процесния период.
По осъдителните искове, предявени от „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД срещу
К. В.:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже: • валидно възникнало мандатно
правоотношение между ищеца и ответника включващо правото на ответника да се
разпорежда със средства от банковата сметка на ищеца; • извършени от ответника
разпоредителни действия от съответната банковата сметка с твърдяните суми в посочения в
исковата молба период; • прекратяване на мандатното правоотношение на твърдяната дата; •
евентуално, спиране или прекъсване на погасителната давност.
ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже, че е отчел или че е изразходвал съгласно
уговореното или в полза на ищеца конкретно всяка една от сумите, изтеглени в брой или
наредени от банковата сметка на дружеството през процесния период.
По осъдителните искове, предявени от Х. Д. М. Дж. А. срещу „Юролинк
Инвестмънтс“ ЕООД:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че носи тежестта да докаже: • предоставяне от ищеца на
ответника „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД на суми в общ размер от 10 147 540 евро по
банковата му сметка в Хеленик Банк, Кипър; • валидно възникнало мандатно
правоотношение между ищеца и ответника, по силата на което последният е следвало да
извърши плащанията във връзка със закупуването на описаните в исковата молба сделки с
25
недвижими имоти; • прекратяване на мандатното правоотношение на твърдяната дата; •
евентуално, спиране или прекъсване на погасителната давност.
ОТВЕТНИКЪТ носи тежестта да докаже, че е отчел или че е изразходвал съгласно
уговореното или в полза на ищеца конкретно всяка една от сумите, получени по банковата
сметка на дружеството в Хеленик Банк, Кипър.
СЪДЪТ намира, че не са налице безспорни факти и обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от ищеца
писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника „Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД да представи превод на
български език на приложеното към отговора на исковата молба доказателство № 27 –
банково извлечение от сметка на Юролинк Инвестмънтс с транзакции в периода 28.02.2012
г. – 26.03.2026 г. с оглед изискванията на чл. 185 ГПК. При неизпълнение посоченото
доказателство ще се счита непредставено на осн. чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ОТКРИВА на осн. чл. 193 от ГПК производство по оспорване истинността на
приложените към отговора на исковата молба доказателства № 41 и 42 – платежно
нареждане от 26.05.2012 г. и платежно нареждане от 27.06.2012 г. за преводи, извършени от
К. В. от сметка в Емпорики Банк към сметка на Община Варна за заплащане на данъци.
УКАЗВА на ответника К. В., че носи тежестта да докаже истинността на оспорените
документи.
РАЗКРИВА, на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 от Закона за кредитните институции,
банкова тайна по отношение на банкова сметка с IBAN ********************** с титуляр
К. В., открита в Емпорики банк-България ЕАД по отношение на авоарите и операциите по
посочената банкова сметка за периода от 01.05.2012 г. до 30.06.2012 г. и ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл. 192 от ГПК „Инвестбанк“ ЕАД в качеството му на правоприемник на
Търговска банка Виктория, правоприемник на Емпорики банк-България ЕАД, да представи
извлечение от банкова сметка с IBAN ********************** с титуляр К. В. за период от
01.05.2012 г. до 30.06.2012 г.
РАЗКРИВА, на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 от Закона за кредитните институции,
банкова тайна по отношение на банкова сметка с IBAN **********************, открита в
„Централна Кооперативна Банка" АД по отношение на авоарите и операциите по посочената
банкова сметка за 26 и 27 май 2011г. и за 28.06.2011г. и ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192
от ГПК „Централна Кооперативна Банка" АД да представи извлечения по сметка с IBAN
********************** за 26 и 27 май 2011г. и отделно за 28.06.2011г. Препис от молбата
по чл. 192 от ГПК, приложена към допълнителния отговор на исковата молба, да се изпрати
на банката ведно със съобщението за настоящото определение.
ДОПУСКА по искане на ищците двама свидетели при режим на водене за
установяване сключване на договор за поръчка между Х. Д. М. Дж. А. и К. В. и неговото
съдържание и отношенията между страните във връзка с изпълнението (неизпълнението) на
договора от страна на К. В..
ДОПУСКА по искане на ответниците двама свидетели при режим на водене за
установяване на обстоятелствата относно начина, по който е осъществявана комуникацията
между страните по делото, и как е уведомяван ищецът Х. Д. М. Дж. А. за осъществените
трансакции.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с
материалите по делото и извършване на проверка в счетоводството на ищцовото и на
ответното дружество да отговори на въпросите:
Какъв е общият размер на получените суми по сметка в евро с IBAN
********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита в „Емпорики Банк България“ АД
26
(сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) за периода от откриване на банковата сметка
17.02.2012 г. до 06.11.2013 г. и от кого са постъпили плащания по посочената банкова
сметка?
Какъв е общият размер на сумите, които са усвоени от банкова сметка в евро с IBAN
********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита в „Емпорики Банк България“ АД
(сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) за периода от откриване на банковата сметка
17.02.2012 г. до 06.11.2013 г.? При отговора на този въпрос вещото лице да
конкретизира:
Какъв е общият размер на изтеглените в брой суми от К. В. от сметка в евро с
IBAN ********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита в „Емпорики Банк
България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) за периода от откриване
на банковата сметка 17.02.2012 г. до 06.11.2013 г.?
Какъв е общият размер на сумите, които са наредени чрез банкови преводи от К.
В. от сметка в евро с IBAN ********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита
в „Емпорики Банк България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) за
периода от откриване на банковата сметка 17.02.2012 г. до 06.11.2013 г.?
Какъв е общият размер на сумите, които са наредени чрез банкови преводи от К.
В. от сметка в евро с IBAN ********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита
в „Емпорики Банк България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) към
сметки на трети лица за периода от откриване на банковата сметка 17.02.2012 г.
до 06.11.2013 г. ?
Какъв е общият размер на получените суми по сметка в лева с IBAN
********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита в „Емпорики Банк България“ АД
(сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) от сметка в евро с IBAN
********************** (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) на Х. Д. М. Дж. А.,
открита в „Емпорики Банк България“ АД за периода от 02.04.2012 г. до 28.01.2013 г. ?
Какъв е общият размер на сумите, които са наредени от сметка в лева с IBAN
********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита в „Емпорики Банк България“ АД
(сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) за периода от 02.04.2012 г. до 28.01.2013 г.?
При отговора на този въпрос вещото лице да конкретизира:
Какъв е общият размер на сумите, които са наредени чрез банкови преводи от К.
В. от сметка в лева с IBAN ********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита
в „Емпорики Банк България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) към
сметка в лева с IBAN ********************** на „Партнърс енд Партнърс“
ЕООД, открита в „Емпорики Банк България“ АД (сега Търговска банка
„Виктория“ ЕАД) на 02.04.2012 г.?
Какъв е общият размер на изтеглените в брой суми от К. В. от сметка в лева с
IBAN ********************** на Х. Д. М. Дж. А., открита в „Емпорики Банк
България“ АД (сега Търговска банка „Виктория“ ЕАД) за периода от 02.04.2012
г. до 28.01.2013 г.?
Какъв е общият размер на получените суми по сметка в лева с IBAN
********************** на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД, открита в „Емпорики
Банк България“ АД за периода от 02.04.2012 г. до 04.06.2012 г. и от кого са постъпили
плащания по посочената банкова сметка?
Какъв е общият размер на изтеглените в брой суми от К. В. от сметка в лева с IBAN
********************** на „Партнърс енд Партнърс“ ЕООД за периода от 02.04.2012
г. до 04.06.2012 г.?
Какъв е общият размер на получените от Юролинк Инвестмънтс ЕООД суми в
Хеленик Банк, Кипър, сметка с IBAN ****************************, от дружеството
на ищеца „Ал Д.“?
Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 261 277.03 евро за периода от
27
01.03.2020 г. до 01.03.2023 г. ?
Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 81 810 лв. за периода от
01.03.2020 г. до 01.03.2023 г. ?
Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 30 015 лв. за периода от
01.03.2020 г. до 01.03.2023 г.?
Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1 000 000 евро за периода от
01.03.2020 г. до 01.03.2023 г.?
Какъв е размерът на законната лихва върху сумата от 1 000 000 евро за периода от
21.08.2020 г. до 15.03.2023 г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата, в размер на 600 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Боян Славчев Банков, който да се призове след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението заедно със справка-декларация следва да
бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание с копия за
всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
– най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание заедно със справка-декларация
за определяне на дължимото на вещото лице възнаграждение.
СЛЕД внасяне на депозита ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице съдебно удостоверение
за снабдяване с необходимата му информация от съответните банки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за назначаване на съдебно-
оценителска експертиза, която да установи каква е пазарната стойност (и каква е била към м.
август 2020 г.) на всички имоти, прехвърлени по реда на чл.19, ал. 3 от ЗЗД на ответника
„Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД като неотносимо към предмета на приетите за разглеждане
искове.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд - Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд -
Варна, адрес гр. Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
mediation@vos.bg.
28
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (с изключение на частта от него, за
която е изрично посочено друго).
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
29