№ 336
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110202090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Г. К. Г. против НП № 23-0001944 от 22.12.2021 г. на Директора на
Дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което за нарушение на
чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“в“ от Наредба 11/03.07.2001 г. на
МРРБ, на осн. чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗАвПр на Г.Г. е наложено наказание
глоба в размер на 550 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли
отмяна на НП. При съставянето на АУАН не била посочена коя законова
разпоредба е нарушена и било нарушено правото на защита.Подзаконов
нормативен акт с наименование НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ не
съществувал. Оспорва компетентността на административно-наказващия
орган да издава наказателни постановление и налага наказания по ЗДвП.
Посочвайки в наказателното постановление на различни правни норми във
връзка с нарушението, от визираните в акта, наказващият орган на предявил
на жалбоподателя ново обвинение. По този начин била ограничена
възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение
е наказан, за да организира адекватно защитата си. Неправилно бил определен
размерът на административното наказание, доколкото по преписката
липсвали доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства.
Следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като деянието било очевидно е
маловажен случай. Оспорва техническата годност на везната, с която е била
измерена общата маса на товарния автомобил. Видно от приложената
1
кантарна бележка при напускане на асфалтовата база брутното тегло на
процесния т.а. е било 31 840 кг., а не както е посочено в акта и НП 36 230 кг.
Това обстоятелство било оспорено още на място, а при направен визуален
преглед на везната на ДАИ, същата била с изтекла метрологична годност
през м.10 на 2020г., съгласно залепения й стикер от ДАМТН.В условията на
евентуалност моли намаляване размера на наказанието.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично изразява становище
за отмяна на НП.Според неговата кантарна бележка, автомобилът не бил
претоварен. Везната на контролния орган била преминала метрологичен
контрол през 2020 г. и не била редовна.
Въззиваемата страна Изпълнителна Агенция Автомобилна
Администрация-Варна, редовно призована, се представлява от ю.к.С., която
изразява становище в писмена защита.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.12.21г. около 10.05ч била извършена проверка на т.а. МАН
ТГС , кат. N3G с рег. № В СВ 8186 ММ, собственост на „БГ ЛЕНД КО“АД, с
водач Г. Г., извършващ превоз на асфалт по маршрут Провадия – Кайсиева
градина, с пътен лист 4267 от същата дата.
При проверка с ел. везна „Dini Argeo“ сер.№ 0140222111430084 със
стикер за валидност до м.октомври 2022г. се установило, че превозното
средство e с максимална маса 36 320 кг – с 4 320 кг. повече от допустимата за
пътищата отворени за обществено ползване. Към момента на проверката не
била представена квитанция от АПИ за претоварване. Водачът представил
пътен лист, товарителница и експедиционна бележка от 09.46 ч. , според
която масата на превозното средство с товара е 31 840 кг.
Посоченото в експедиционната бележка не било кредитирано и
срещу водача бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис.
В тридневен срок постъпило възражение за метрологичната годност
на използваната от РД АА везна.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства:
Като събрани по съответния процесуален ред съдът кредитира
писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, пътен лист,
товарителница, експедиционна бележка, справка за нарушител, заповед за
компетентност и др., както и приобщените в съдебно заседание заявление,
приложение 1 и протоколи от проверка.
Видно от приобщеното заявление, използваната везна от ОА АА е
преминала начален и периодичен метрологичен контрол, поради което не са
налице основания да не се кредитират показанията й. Освен това измерването
с тази везна е направено към момента на проверката и следва да се счита за
достоверно, че в този момент масата на ППС е била именно такава, каквато е
2
отчетена от тази везна. С оглед изложеното, съдът кредитира
експедиционната бележка в останалата й част, но не и в частта, сочеща
точните килограми на ППС.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
изводи:
В производството по издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34
ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не
по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от
закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената
по делото заповед. Нарушението обаче не описано пълно и точно от правна
страна и от фактическа страна. Не са посочени всички съставомерни
признаци, нито всички, относими към тях факти. Видно е от нормата на чл. 6
ал.1 т.6 от Наредбата, че същата съдържа четири хипотези в зависимост от
това с колко оси е превозното средство. С оглед на това броят на осите се
явява и съставомерен признак на нарушението и обстоятелство, относимо
към съставомерните признаци. Това обстоятелство обаче не е описано нито в
АУАН нито в НП. В тях единствено е посочено, че превозното средство е кат.
N3. Според чл.149 ал.1 т.3 б.“в“ кат. N3 са ППС конструирани основно за
превоз на товари, които са с технически допустима максимална маса над 12 т.
С оглед на това описанието „кат.N3“ не дава информация за броя на осите.
Липсата на съставомерни признаци и най- вече на относимите към тях факти
е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на
защита. Като не е посочено с колко оси е ППС, не може да се направи извод
към коя хипотеза на чл.6 ал.1 т.6 следва да се отнесе случая и не може да се
направи извод дали е извършено нарушението. Това е основание за отмяна на
обжалваното НП.
Действително в АУАН не е посочена и пълната правна
квалификация на нарушението, като цифром не е посочена нормата на чл.139
ал.1 т.2 от ЗДвП, а само „чл.6 т.6 б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ“ Това нарушение само по себе си не е съществено. До отмяна на НП
водят само съществените процесуални нарушения. А съществени са онези,
които ограничават правото на защита. Защитата се гради срещу фактите, а не
срещу правната квалификация. В случая, както е посочено по- горе, не са
описани всички правно значими факти, а липсата на пълна правна
квалификация на извършеното, в частност непосочването на приложимата
алинея от чл.6 само още повече допринася за това да не става ясно за какво е
обвинено лицето със съставянето на АУАН.
Неправилно е приложен и материалният закон.
3
Според чл. 139. ал.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Който управлява МПС с маса, която надвишава нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без
да спазва установения за това ред, подлежи на санкция по чл.177 ал.3 т.1 пр.2
от ЗДвП. Според чл. 6 ал.1 т.6 б."в" от Наредба № 33 от 3 юли 2001 г. За
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
максималната допустима маса на ППС не следва да надвишава 40т. За
претоварените МПС се изисква съответно разрешение. Чл. 177 ал.3 т.1 от
ЗДвП предвижда, че се наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно е от тази
формулировка на нормата, че субект на нарушението е водачът, а не
превозвачът.
Предвид горното, съдът намира че е осъществен съставът на
нарушението от обективна страна, както и че именно въззивникът Г. е субект
на това нарушение. Също така обаче съдът намира, че нарушението не е
осъществено от субективна страна, или поне за това не са налице
доказателства. С оглед презумпцията за невиновност, в тежест на АНО е да
ангажира доказателства, че Г.Г. е знаел, или че поне е могъл да знае, че МПС
е претоварено. Още по време на проверката на пътя, водачът е представил
експедиционна бележка, в която е посочено тегло под 32т. Действително по
гореизложените аргументи съдът приема, че теглото е било над 32 т., но не са
налице доказателства, въз основа на които да се направи извод, че водачът е
имал причина да се усъмни в достоверността на отразеното в неговия
документ. Предвид наличието на експедиционна бележка, за съда съществува
единствената възможност да приеме от фактическа страна, че водачът не е
знаел, нито предполагал, че масата на МПС с товара е превишавала 32т.
АНО не е изпълнил задължението си да събере доказателства относно
виновното поведение на въззивника и не ангажира такива и в съдебното
производство.
За да е налице административно нарушение, то следва да е виновно
извършено. Налагането на наказание при липса на доказателства за виновно
поведение на водача, е неправилно приложение на материалния закон и
налага НП да бъде отменено.
С оглед уважената претенция на въззивника, не следва да се
присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, а
въззивната страна не е направила искане за разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0001944 от
22.12.2021 г. на Директора на Дирекция Автомобилна администрация –
гр.Варна, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“в“ от
Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на осн. чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗАвПр на
Г.Г. е наложено наказание глоба в размер на 550 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5