Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 03.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1194
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 610/16.01.2019г.,
подадена от Л.И.К. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен
изпълнител по изп.д. № 20117180401637 по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС по определяне на разноски,
обективирано в Постановление от 21.09.2018г., както и
отказ за прекратяване на изпълнителното дело от 19.12.2018г.
В жалбата са
наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваните постановления на ЧСИ, с доводи за неяснота
и немотивираност на постановлението за разноски, липса на конкретика
и произход на сумите, вписани като разноски в акта. Това лишава страната от
възможността да провери верността, обосноваността и правилността на обжалвания
акт. Няма посочено основание за определяне на разноските по т.т. 4, 5, 6 и 9. Нито една от посочените такси в
постановлението не са внесени от взискателя авансово,
както няма доказателство, че простите такси са авансово внесени от взискателя, поради което са недължими. Евентуално ги
оспорва по основание и размер, както и начисляване на разноски, които реално не
са направени и за действия, които каквито не са извършвани /по т.т.4, 5, 10 и 31/. От друга страна по ИД са налице
доказателства за пълно погасяване на дълга преди 25.08.2017г. и надвнасяне на
таксите. По изпълнителното дело липсват извършени конкретни изпълнителни
действия. Налице е перемпция и основание за
прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, настъпило по
силата на закона. Моли в тази връзка обжалваните актове на ЧСИ да се отменят.
В срока и по
реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят К.С.С. в писмено възражение оспорва жалбата и доводите в нея,
основан на съображения за правилност и законосъобразност на постановлението.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия, съобразно
което разноските по изпълнението са определени правилно, а жалбата е
неоснователна.
Жалбата срещу
отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение е допустима, като подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК /съобщението за постановлението е връчено лично на длъжника на 07.01.2019г.
/л. 551/, а жалбата е депозирана по куриер на 14.01.2019г./, от процесуално легитимирана страна - длъжник в
изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.
6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по въз основа на молба на К.С.С.
от 27.07.2011г. и издаден изпълнителен лист от 24.06.2011г. по ч.гр.д. №
9563/2011г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото му на принудително
изпълнение в полза срещу Л.И.К. за заплащане на сумата от 44 479 лв. – дължима
сума по договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите от
01.10.2010г., ведно със законна лихва върху нея от 23.06.2011г. до
окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 889.58 лв. и
1 500 лв. В молбата взискателят възложил на ЧСИ
предприемане на необходимите действия за събиране на вземането по реда на чл.
18 от ЗЧСИ.
С
Разпореждания на ЧСИ от 18.08.2011г. изпълнението е насочено върху собствени на
длъжника недвижими имоти, чрез налагане на възбрана; върху дружествени дялове и
вземания на длъжника, чрез налагане на запор /л. 26, л. 63-64; л. 68/.
С молба от
14.10.2011г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за
предприемане на действия по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК.
По молби на взискателя от 08.05.2012г. и от 14.06.2012г., ЧСИ насрочил
и извършил опис на недвижими имоти на длъжника, а с Протоколи от 29.11.2012г.
насрочил публична продан на ¼ ид.ч. от ПИ с ид. 58445.501.476, както и на 1/ ид.ч.
от самостоятелен обект в сграда – Апартамент № 5.
На
04.12.2012г. е влязло в сила решение по гр.д. № 2499/2011г. по описа на ВОС, с
което е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в отношенията
между страните, че дължима на основание договор за паричен заем от 01.10.2010г.
е сумата от 11 687 лв., ведно със законната лихва върху нея от
23.06.2011г., като за разликата до сумата от 44 479 лв. по изпълнителния
лист – искът е отхвърлен като неоснователен.
С молба от
21.12.2012г. длъжникът представил доказателство, че е превел по сметка на ЧСИ
сумата от 16 710 лв., с което заявил, че погасява изцяло дълга. Отправил в
тази връзка искане за прекратяване на делото.
След
приспадане на извършени плащания от длъжника в хода на изпълнението, с
удостоверение от 04.09.2013г. ЧСИ удостоверил, че размерът на задължението към
този момент възлиза общо на 5 698.07 лв.
С молба от 19.09.2013г. взискателят
сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху вземане на длъжника /л. 397/.
В писмо до
ВОС, ЧСИ удостоверил, че общият размер на задължението към 20.08.2012г. към взискателя е 5 015.55 лв.; такси и разноски – 939.73
лв. и към НАП – 1 208.97 лв. Част от начислените разноски са били предмет
на произнасяне по в.гр.д. № 1932/2018г. по описа на ВОС по жалба на длъжника и
са отменени.
По делото е
представен Протокол от 23.01.2014г. по изп.д. №
20138080400764 по описа на ЧСИ Захари Димитров, с който на страните е предявен
протокол от 20.12.2013г. за прихващане вземането на Л.И.К. по това изп.д. в общ размер на 2 630.65 лв. от задължението му
към К.С.С. по изп.д. ЧСИ
Станимира Данова в размер на 5 458.40 лв. до размера на по-малкото.
С молба от
28.03.2016г. въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК по делото е
присъединен взискателя „Еффект“
ЕООД.
Взискателят К.С. с молба от 29.03.2017г. сезирал ЧСИ с искане за
присъединяване на изп.д. към изп.д.
№ 20167180400310 по описа на същия ЧСИ, образувано срещу същия длъжник.
На
24.04.2017г. длъжникът депозирал молба с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Искането е
оставено без уважение, с аргумент, че изпълнителното дело е присъединено и се
ползва от изп. действия по изп.д.
107/16, 310/16 и 102/17.
Същото искане
е оставено без уважение поради наличие на непогасен дълг и със съобщението
връчено на длъжника на 07.01.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№ 2/2013г., ВКС, ОСГТК не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т.нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. В хипотеза на прекратяване по силата на закона, актът
за прекратяване има декларативен характер, а при прекратяване по изявление на
органа, който ръководи производството, актът за прекратяване има конститутивен характер. Последиците на акта в двата случая
са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният
ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти
/обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта/, а когато
прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт /обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта/. Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
С оглед тези
разяснения, съдебният състав приема, че в конкретния случай с обжалваното
постановление съдебният изпълнител е установил неправилно осъществяването на
правно релевантните факти, обусловили прекратяване на производството. От
данните по изпълнителното дело е видно, че предмет на принудителното изпълнение
е парично вземане, а от последното поискано от взискателя
изпълнително действие с молба от 19.09.2013г. до 19.09.2015г. са изминали повече от 2 години, през които взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия. Към 19.09.2015г.
изпълнителното производството е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, който факт като настъпил по силата на закона, ЧСИ е следвало само да
декларира. Последващото присъединяване на взискател през 2016г., както и присъединяване на
изпълнителни дела през 2017г. са извършени по вече прекратено изпълнително
производство. Прекратяването на
изпълнителното производство в случая поради бездействието на взискателя в продължение на две години е настъпило по
силата на закона. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
След
прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят
и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по
вече прекратеното производство. Ето защо основателни са доводите в жалбата, че последващите прекратяването на изпълнителното дело действия
на ЧСИ /извършени след 19.09.2015г./ са обезсилени по право.
Новоконституираният взискател може изтегли
изпълнителния лист и да иска образуване на ново изпълнително производство. Тази
възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително
изпълнение не е погасено по давност.
По тези
съображения съдът приема, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да
постанови декларативен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. При
формиран извод за прекратяване поради перемпция,
безпредметно е произнасянето по жалбата срещу постановлението за разноски,
постановено по вече прекратеното изпълнително дело.
Разноските на взискателя са в размер на 363.43 лв. – такси и адвокатско възнаграждение, които с оглед направеното
искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 437 вр.
чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК по жалба с вх. № 610/16.01.2019г., подадена от Л.И.К.
с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20117180401637 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и
с район на действие, този на ВОС обективирано в отказ
за прекратяване на изпълнителното дело от 19.12.2018г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание да съобрази вече настъпилото
прекратяване на изпълнителното дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.С.С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.И.К. с ЕГН ********** сумата от 363.43 /триста шестдесет и три лв. и четиридесет и три ст./ лева, представляваща
реализирани от страната съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.