МОТИВИ на Присъда № 14 от 26.01.2012
година,
постановена по НОХД № 1670/2011 г. по
описа на ЯРС
Съдебно производство е образувано по ОА, с който ЯРП е
предявила обвинение, против подсъдимият
Ф.Х.С. *** за престъпление по чл. 195 ал. 1, т.4, вр. чл. 194 ал. 1, вр.чл.20,
ал.2 от НК и против подсъдимият Д.Н.к. ***. за престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 и 7, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28, ал.1 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск против подсъдимите от „Палфингер
Продукционс техник България” ЕООД за причинени
имуществени вреди в размер на 424.80 лв., в едно със законната лихва от датата
на извършване на деянието-27.01.2011 г., до окончателното изплащане на сумата и
конституира дружеството в качеството на граждански ищец в процеса.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна. Държавният обвинител пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни,
като им бъде наложено наказание ЛОС от по 6 месеца за всеки от тях, които да
бъдат отложени от изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК.По отношение на
предявения граждански иск, прокурорът пледира същият да бъде уважен по
справедливост.
Гражданския ищец, ледовно
призован за съдебното заседание, не изпраща представител и не взема становище
по иска.
Подсъдимите участват в с.з., признават се за виновни и
изразяват съжаление за извършеното. Лично и чрез своите защитници молят за
наказание в минимален размер, което да бъде намалено с 1/3 при условията на чл.
58а от НК. По отношение на предявеният граждански иск, същите намират за
основателен и пледират за неговото уважаване в пълен размер.
Съдът намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На основание чл. 373, ал. 3 вр. с чл. 372, ал. 4, вр.
с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства изложени
от прокурора в обвинителния акт:
На 27.01.2011 г., на неустановен точен час, в светлата
част на денонощието, подсъдимите Ф.Х.С. и Д.Н.К.,*** решили да извършат кражба
на вещи, които в последствие да продадат и по този начин да си набавят парични
средства. В изпълнение на мисленото подсъдимите С. и К. ***, до канал, свързващ
пречиствателна станция на „Палфингер Продукционс техник България" ЕООД и с помощта на лост,
който носели със себе надигнали трегер - метална конструкция, поддържаща
бетонни панели, изработен от винкел, тежащ 236 кг. на обща стойност
424,80 лв., собственост на „Палфингер Продукционс техник България" ЕООД, представлявано от прокуриста Радостина Павлова Начева и го качили в каруцата,
с която били. Закарали го в канавката, в близост до свинекомплекса
до с. Маломир, обл. Ямбол. На следващия откраднатия
трегер предали в пункт за изкупуване на Вторични суровини в с. Маломир, обл. Ямбол. Парите си поделили и похарчили за храна.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство
стоково-оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза на 424,80 лв.
Подсъдимият Ф.Х.С.
е роден на
*** ***, българин, български гражданин, неженен, живущ ***, осъждан,
неграмотен, безработен, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Н.К. е родена на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, разведен, осъждан, средно образование,
безработен, ЕГН **********. Видно от приложената справка за съдимост, същият е
осъждан със Споразумение по НОХД № 1400/2004г., влязло в сила на 17.03.2005г.
на „ГЛОБА" в размер на 900 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава
27 от НПК. След съвкупен анализ на
всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намери, че направените самопризнания и изявления на
подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства - обясненията на подсъдимите,
показанията на свидетелите Павлова и Начева,
заключението на вещото лице Димитров, както и от всички приобщени по
делото писмени доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението и напълно
подкрепят направените самопризнания.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимите, с деянието
си от обективна и субективна страна, са осъществили престъпните състави на
квалифицирана кражба, затова, че на 27.01.2011 г. на неустановен точен час, в светлата част на
денонощието, в землището на с.Тенево, обл.Ямбол, от канал, свързващ пречиствателна станция на „Палфингер Продукционс техник
България" ЕООД към р. Тунджа, в съучастие като съизвършители,
чрез използване на техническо средство са отнели чужда движима вещ на обща
стойност 424,80 лв., от владението на собственика им „Палфингер
Продукционс техник България" ЕООД,
представлявано от прокуриста Радостина Павлова Начева
от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като подс. К. е действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай.
- престъпление по чл. 195 ал.1
т.4, т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК - за подс. Д.Н.К.
- и престъпление по чл. 195 ал.1
т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК -за подс. Ф.Х.С..
От
обективна страна
Предмет на престъпното посегателство
при кражбата е чужда движима вещ. В конкретния случай подсъдимите са осъществили
признаците от състава на престъплението кражба, визиран в основния състав по
чл. 194, ал. 1 от НК, като са извършили действия по прекратяване владението на
собственика върху процесната вещ и установяване на
свое такова с отнасянето й от мястото, където се е намирала. Безспорно е налице
прекратяване на фактическата власт на собственика върху вещта, което е
настъпило вследствие на деянието на подсъдимите, при липсата на съгласие за
това от страна собственика или на упълномощено от него лице. Подсъдимите са
взели участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението, като
извършители отнели вещите, а с напускане мястото на престъплението са установили
трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимите не са придобили владението
на правно основание, което ги прави или е годно да ги направи собственици на вещите
и са установили своята фактическа власт върху вещите непосредствено и директно,
а не чрез друго лице.
Подсъдимите С. и К. са осъществили
и квалифицираният състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК, като са използвали
техническо средство-метален лост. По този начин подсъдимите са осъществили посоченият състав, като в случая без
използването му, престъплението не би могло да бъде довършено или довършването
му би било затруднено.
Безспорно се установи, че при
отнемането на инкриминираната вещ,
е налице задружно участие от страна на двамата подсъдими, които са участвали в
двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещта,
а така също и в установяване на фактическата власт, като са действали в
съучастие по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, под формата на съизвършителство.
Процесното
деяние, извършено от подс. К. не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от този вид, имайки предвид начина, времето, мястото на извършване на
престъплението. Високата степен на обществена опасност на деянието се обуславя
от обстоятелствата, които го характеризират като осъществяващи признаците на
посочените по-горе квалифициращи състави.
Подс. К. е действал при условията на „повторност”, тъй като преди осъществяване на процесното
деяние е бил осъден със Споразумение по НОХД №
1400/2004г., влязло в сила на 17.03.2005г. на
„ГЛОБА" в размер на 900 лв., която не е изплатена.
От
субективна страна
Подсъдимите
са действали с пряк умисъл. Същите са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си. Съзнавали са всички елементи
от състава на престъплението: това, че
извършват противоправно и общественоопасно
деяние, целял е настъпването на престъпните последици - лишаването на собственика
от владението на вещта. Подсъдимите са осъществили кражбата с намерение
противозаконно да присвоят процесната вещ, т.к.
фактически са се разпоредили с нея. Съзнавали са, че лишават от фактическа
власт върху вещта техния собственик, предвиждали са преминаването й в своя
фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене,
тъй като след установяване на фактическата си власт върху вещта са се
разпоредили с нея като със своя,
продавайки я на пункт за вторични суровини. Разбирали са противоправния
характер на извършеното, но са целели незаконното си облагодетелстване.
Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в
закона като квалифициращи. Подс. К. е съзнавал и
това, че върши деянието в условията на повторност, след като е бил осъден
за кражба с влязъл в сила съдебен акт.
Причини за извършване на
престъплението са желанието на подсъдимият да се облагодетелства по престъпен
начин и недоброто материално положение в което
са се намирали.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимите престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. На
основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи вида и размера на наказанията
при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, под най-ниския предел предвиден в чл.
195, ал. 1 от НК за двамата подсъдими, като прие, че разпоредбата на чл. 55 от НК се явява по-благоприятна тях. По този начин
съдът наложи на двамата подсъдими
наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер
на по 6 месеца.
При определяне и индивидуализиране
на наказанията съдът, прецени съдействието оказано от подсъдимите на органите
на досъдебното производство, самопризнанията им, доброто
им процесуално поведение от една страна, а от друга страна взе предвид
предишните им осъждания за престъпления от общ характер. по този начин съдът
определи размера на наказанията при превес на смегчаващите
вината обстоятелства и счете, че за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за
поправяне и превъзпитание на подсъдимите не е наложително да им бъдат наложени
по-тежки по размер наказания.
Относно приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.
Независимо, че и двамата подсъдими
имат предишни осъждания, то те не са такива на лишаване от свобода, поради
което спрямо тях не е налице законова пречка за прилагане института на
условното осъждане. Съдът приложи
разпоредбата на чл.66 от НК спрямо двамата подсъдими и наказанията от по 6
месеца лишаване от свобода постанови да бъдат отложени за изпитателен срок от
три години, като счете, че по този начин биха се постигнали целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК и преди всичко, това би допринесло за
поправянето им.
По гражданският иск:
При
този изход на делото, след като се установи, че престъплението е извършено от
подсъдимите и стойността на предмета на престъпното посегателство е 484.80 лв.,
съдът на осн.чл.45 от ЗЗД осъди подсъдимите да
заплатят солидарно на гражданския ищец „Палфингер Продукционс техникс България”
ЕООД, представлявано от прокуриста Радостина Павлова
Начева от гр. Ямбол обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 484.80
лв., ведно със законната лихва от деня на извършване на деянието – 27.01.2011
г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът уважи гражданския иск в пълен
размер, след като установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от приетата съдебно-стокова експертиза, че настъпилите
имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото
престъпно деяние от двамата подсъдими, без да са налице опосредяващи
фактори, водещи до престъпния резултат-съпричиняване
на вредите, действия на други лица или природни сили.
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС осъди всеки от подсъдимите да заплати
направените по делото разноски по 30 лв. в приход на ДБ по сметката на ОД МВР-Ямбол, както и сумата от по
25 лв. ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Воден от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: