Р Е Ш Е Н И Е
№ 209/15.7.2020
г. 15.07.2020г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ
наказателен състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ
Секретар В.Г.
като разгледа докладваното от
съдия Кирков
АНД № 63/2020г. по описа на
ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Д.Р.М.
*** ЕГН:**********, против наказателно постановление № 473414- F 509571/25.10.2019г..издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП ,с което на осн. чл.185,ал.3
от ЗДДС, за нарушение на чл.118 ,ал.1 от ЗДДС ,вр.
чл.25.,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. му е наложена глоба в размер на
100 лв.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното
постановление като
незаконосъобразно.Твърди се ,че в случая
са били налице предпоставките за
прилагане на чл.28,бук.“а“ от ЗАНН от
страна на АНО.
В съдебно заседание
жалбата се подържа от редовно
упълномощен защитник, който пледираза отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати
нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за
отмяна на НП. Счита ,че деянието не
представлява „маловажен случай“ и пледира НП да бъде потвърдено, като се
присъди и юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.09.2019г. в 23.30 часа.
служители на ТД на НАП-Бургас извършили проверка в търговски обект – магазин видеозона „***находящ се в ***, стопанисван от „Джей
си 99 „ООД..В хода на същата се извършила контролна покупка на един брой солети на стойност 0,30
лв.. заплатени в брой от контролния орган на жалбоподателя. След получаването
на паричните средства продажбата не била регистрирана и отчетена ,чрез
наличното фискално устройство в обекта и не е била издадена касова бележка от кочан с касови бележки.Бил
съставен протокол за извършена проверка от същата дата.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен в който актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.118,ал.1
,вр. чл.25.01ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
В последствие на 25.10.2020г. при
идентично фактическо и юридическо описание
на нарушението е издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена от приложените и
приобщени писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес
от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – неснователна, поради следните съображения:
От процесуална
страна съдът счита, че не
са налице нарушения на процесуалните
правила, които да водят до
опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на административното
наказание на
жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право
на защита на жалбоподателя и да ограничава правото
му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне
на акта да
направи и писмени възражения по него. НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От материална страна, фактическите констатации, отразени
в АУАН и възпроизведени в НП, не се оспорват от жалбоподателя и се
възпроизвеждат от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства.При тези данни съдът намира нарушението,
описано в НП и извършването му от жалбоподатея за доказано по
несъмнен и безспорен начин.
Що се касае до изложеното в жалбата становище и подържано в . з. от процесуалния представител на
жалбоподателя, че в случая приложение следвало да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът го намира за неоснователно.По делото не са налице доказателства,
които да водят на извод ,че нарушението
се отличава от останалите от своя
вид с по- ниска степен на обществена опасност.В случая нарушението
се е изразило в
бездействие и е типично за този вид.Действително то е първо нарушение на жалбопадателя и
стойността на установената
нерегистрирана продажба е ниска , но тези факти сами по себе си не водят до
извод ,че случая е маловажен, защото противното означава ,всяко първо нарушение да се квалифицира като маловажен
случай.Посочените обстоятелства следва да се ценят единствено като смекчаващи такива, което явно е отчетено от АНО, доколкото на жалбоподателя е наложена
глоба в минимален размер.С оглед и на обстоятелството ,че при проверката е установена и положителна касова наличност от ФУ съдът
намира ,че случаят не е маловажен и правилно
наказващия орган е санкционирал жалбоподателя за извършеното нарушение.
Досежно наложената глоба.
При индивидуализацията на размера на
наложеното наказание административно-наказващият орган се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и го е определил в минимален
размер,който е справедлив и съответстващ
на извършеното нарушение .
С оглед на
изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането
на представителя на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв.
се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от
03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая за НАП), се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото
възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 473414- F 509571/25.10.2019г..издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в ЦУ на НАП
, с
което на Д.Р.М. ***
ЕГН:********** за нарушение на чл.118 ,ал.1
от ЗДДС ,вр. чл.25.,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18
/13.12.2006г. му е наложена глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Д.Р.М. *** ЕГН:********** да заплати на НАП-
гр.София сумата от 100/сто
лева/,представляваща юрисконсутско
възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: