Р Е Ш Е Н И Е

                                                    гр.Видин, 07.08.2020г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              Председател: М. Стоянова

 

при секретаря М. Е.  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 741 по описа  за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Д.Д. – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М.   против  Й.М.Д. ***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата, на които ищецът е предоставил паричен кредит на ответника за покупка на стоки или услуги с номер CREX-13778843, като същият се е съгласил , освен усвоения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 16.01.2017г. ответникът е активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-14263917 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2017г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 882.66лева. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Ищцовото дружество твърди, че въпреки многократните опити за контакт с ответника и отправените покани да погаси натрупаните задължения доброволно, той не е изпълнил задължението си.

Посочва се също, че след обявяване на предсрочната изискуемост е постъпило плащане от страна на длъжника на 27.03.2018г. в размер на 50.00 лева, което е погасило част от дълга по реда на чл. 76 от ЗЗД. Към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 882.66 лева, представляващо използваната главница в размер на 712.35 лева, както и договорна лихва в размер на 124.08 лева за периода от 01.09.2017г. (първа пропусната вноска) до 08.03.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение), както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 33.38 лева за периода от08.03.2018г. до 11.09.2018г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице вземане  от страна на ищеца по отношение на ответника в размер на 712.35 лева – главница по кредита; сумата от 124.08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 08.03.2018г., сумата от 33.38 лева, представляваща обезщетение за забава  за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане.

Иска се също присъждане на разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Претендират се и разноските по настоящото дело.

Ответникът, чрез назначения особен представител в срока за  отговор на исковата молба е оспорил исковите претенции по основание и размер. Посочил е, че исковата молба е неясна с противоречиви твърдения. Не става ясно дали се иска връщане на изискуем кредит или предсрочно изискуем кредит. Оспорено е обстоятелството, че ответникът е получил приложената последна покана, както и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта с дата 12.11.2015г. Същото не съдържа подпис на ответника. Направено е възражение за наличие на неравноправност и нищожност на клаузите  по договора и тези по общите условия съгласно разпоредбите на чл. 9, чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Направено възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2506/2018г. по описа на ВРС, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза и допълнителна такава.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CREX-13778843,  е видно, че на 26.08.2016год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника Й.М.Д.  като кредитополучател за закупуване на стока – преносим компютър в размер на 479.00 лева  с включена застраховка «сигурност на плащанията» в размер на 80.47 лева или общо 559.47 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.08.2018г. да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 28.90 лева.

В  чл. 12 от договора е посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта  с кредитен лимит до 10000 лева. Кредиторът ще издаде и достави кредитна карта на кредитополучателя  след прочуване на изпълнението и задълженията по договора за кредит. Във всеки случай, издаването на кредитна карта ще бъде не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Посочено е също, че всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на кредитната карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.  В чл. 13 е посочено, че кредитният лимит по кредитната карта се определя едностранно от кредитора. Кредитният лимит представлява револвиращ потребителски кредит, предоставен посредством ползване на кредитна карта. Посочено е също в чл. 15, че договорът е безсрочен. Срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ кредит. За ползването на кредитния лимит, кредитополучателя ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването на кредитния лимит. Кредитополучателят ще заплаща и такси за ползването му. 

В Приложението, неразделна част от договора е посочено, че на ответника е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1000.00 лева. Посочен е лихвен процент 35% и ГПР – 44.90%. Дължимата месечна такса е 4.00 лева, а при теглене на пари в брой от банкомат таксата е 2.00 лева +2% върху изтеглената сума.  Обезщетението за забава е 10%+ОЛП на БНБ.

От представеното месечно извлечение по кредитната карта е видно, че към 15.02.2018г. използвания кредитен лимит е в размер на 882.66 лева със срок на плащане – 01.03.2018г.

От представеното известие за доставяне – л. 40 от делото е видно, че ответникът на 27.12.2016г.  е получил кредитна карта от ищеца.

С покана от 14.03.2018г., получена от ответника на 21.03.2018г., същият е уведомен  за задълженията му по кредитна карта CARD – 14263917, като е поканен да ги заплати в седем дневен срок от получаване на поканата.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че  при сключване на договора за покупка на стоки и услуги номер CREX-13778843 от 26.08.2016г., ответникът е дал съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Местеркард с номер CARD – 14263917 с максимален кредитен лимит 1000.00 лева.  Вещото лице е посочило, че кредитната карта е активирана на 16.01.2017г. с първа трансакция,  посредством която е изтеглена сума от 200.00 лева.  От тогава за ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска. Вещото лице е посочило, че от датата на активиране на кредитната карта – 16.10.2017г. до датата на блокирането й - 09.03.2018г. са изтеглени суми от АТМ в общ размер от 870.00 лева плюс 31.40 лева – такса теглене или общо  сумата е 901.40 лева.

Вещото лице е посочило също, че са правени  погашения по този кредит в общ размер на 380.00 лева като последното е на 30.01.2018г. От момента на блокиране на кредитната карта до подаване на заявлението в съда – 01.10.2018г. е направена една погасителна вноска в размер на 50.00 лева на 27.03.2018г.  След подаване на исковата молба в съда е направено още едно плащане в размер на 30.00 лева на 05.09.2019г. 

До подаване на заявлението в съда размерът на задължението на ответника е, както следва: главница в размер на 712.35 лева, договорна лихва в размер на 124.08 лева за периода от 01.09.2017г. до 08.03.2018г., законна лихва в размер на 33.38 лева за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г.

В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в главницата от 712.35 лева е включена и застрахователна премия в размер на 12.99 лева, която е 0.602% от използвания кредитен лимит. Без застрахователната премия главницата по кредитната карта е в размер на 699.36 лева.  Възнаградителната лихва е в размер на 35% годишно или 2.91% месечно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е  иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че при сключване на договора за покупка на стоки и услуги номер CREX-13778843 от 26.08.2016г., ответникът е дал съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Местеркард с номер CARD – 14263917 с максимален кредитен лимит 1000.00 лева. Съгласно договореното,  всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, възникнат само след активирането от кредитополучателя на кредитната карта по съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.   От заключението на вещото лице се установява, че кредитната карта е  активирана на 16.01.2017г. с първа трансакция,  посредством която е изтеглена сума от 200.00 лева.   От тогава за ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска. Вещото лице е посочило, че от датата на активиране на кредитната карта – 16.10.2017г. до датата на блокирането й - 09.03.2018г. са изтеглени суми от АТМ в общ размер от 870.00 лева плюс 31.40 лева – такса теглене или общо  сумата е 901.40 лева.

От заключението на вещото лице се установява също, че са направени шест вноски, от които пет чрез Кештерминал и една по банков път в общ размер от 380.00 лева, като последното плащане е било на 30.01.2018г.  От блокиране на картата до подаване на заявлението в съда -  01.01.2018г. , ответникът е направил една вноска в размер на 50.00 лева на 27.03.2018г. , а след подаване на исковата молба в съда, ответникът е направил едно плащане на 05.09.2019г. в размер на 30.00 лева.

С оглед извършените погашения, съдът намира че ответникът признава сключването на договора за кредитна карта, а именно че е получил кредитната карта и че е активирал същата чрез първата извършена трансакция. Поради нередовното погасяване на задълженията по кредитната карта, кредиторът е блокирал същата на 09.03.2018г., като към този момент  дължимата главница е била 712.35 лева. Установи се, че в тази главница е включена и застрахователна премия от 12.99 лева. Настоящият съдебен състав приема, че  застрахователната премия ще следва да бъде приспадната от главницата поради това, че от една страна, в исковата молба ищецът никъде не твърди, че има вземане срещу ответника за застрахователна премия по договора за кредитна карта, нито е посочил, че тази сума е включена в претендираната главница. От друга страна, липсват доказателства ответникът да е уведомен за включване на застрахователна премия към задължението по кредитната карта, както и за нейния размер.  Кредиторът е включил застрахователна премия от 80.47 лева и ответникът се е съгласил за това, но в договора за кредит за покупка на стоки и услуги номер CREX-13778843, съгласно посочен погасителен план. Поради това от претендираната главница от 712.35 лева ще следва да се приспадне сумата от 12.99 лева и така дължимата главница възлиза на сумата от 699.36 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи.

Между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Според заключението на вещото лице дължимата възнаградителна лихва е в размер на 124.08 лева за периода от 01.09.2017г. до 08.03.2018г. При направени от съда изчисления, чрез програмен продукт „Апис“, договорната лихва върху главница от 699.36 лева  възлиза на сумата от 128.51 лева и поради това, искът ще следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията по договора за кредитна карта и именно поради просрочие, кредиторът е блокирал картата едностранно.  Според заключението на вещото лице,  лихвата за забава е в размер на 33.38 лева за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г. При направени от съда изчисления, чрез програмен продукт „Апис“, законната лихва върху главница от  699.36 лева  възлиза на сумата от  36.52 лева и поради това, искът ще следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер.

С оглед на това, че след подаване на исковата молба в съда, ответникът е направил едно плащане на 05.09.2019г. в размер на 30.00 лева, както и че  по делото не се ангажираха доказателства ответникът да  е заявявал кое задължение погасява с направеното плащане,  съобразно разпоредбата на  чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, съдът приема, че ответникът е погасил част от законната лихва, която е в размер на  33.38 лева. При това положение, дължимият остатък  е 3.38 лева, до който размер искът за законна лихва ще следва да се уважи.

От приложеното ч.гр.д. № 2506/2018г. по описа на ВРС, се установява, че ищецът е направил разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, както и му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Разноските на ищеца в настоящото дело са: 125.00 лева за платена държавна такса, разноски за особен представител в размер на 300.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски  в  заповедното производство в общ размер от 75.00 лева и разноски в настоящото производство съобразно уважената част от исковете в общ размер от 499.05 лева.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи и възнаграждение в размер на  100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ще следва да заплати по сметка на съда и разноски за вещо лице в размер на 76.05 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: 

IBAN ***, БНП Париба С.А. – клон София. 

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Д.Д. – заместник управител  притежава право на вземане  към Й.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** в размер на сумата от 699.36 лева – главница, сумата от 124.08 лева, представляваща договорна лихва за периода от  01.09.2017г. до 08.03.2018г., сумата от 3.38 лева, представляваща законна лихва за забава  за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г.  по Револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Местеркард с номер CARD – 14263917, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2018г. до окончателното изплащане по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2506/2018г. по описа на ВРС, като исковите претенции над присъдените  суми до претендираните такива – ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.

ОСЪЖДА Й.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на  «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Д.Д. – заместник управител  сумата от 75.00 лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Й.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на  БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Д.Д. – заместник управител  разноски по настоящото производство в общ размер от 599.05 лева.

ОСЪЖДА Й.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати  по сметка на РС – Видин разноски за вещо лице в размер на 76.05 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN ***, БНП Париба С.А. – клон София. 

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: