№ 27
гр. П., 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
251/11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100404 В.ският районен
съд е осъдил Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на
А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на наказателно
производство - досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ
В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа
на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска - 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния
претендиран от 5000 лв..
Осъдил е Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати
на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36,
на основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 800 лева, представляваща
1
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на наказателно
производство - досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ
В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа
на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния
претендиран от 1350 лв..
Осъдил е Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати
на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36,
на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 304.45 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019 год. до 08.05.2022 г.,
като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 304.45 лв. до пълния
претендиран размер от 1522,34 лева.
Осъдил е Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати
на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160,39 лв., представляваща разноски
в настоящото производството.
Против така постановеното решение в законния срок са постъпили
въззивни жалби и от двете страни в процеса.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част с основен мотив,
че определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди е
силно занижен и не съответства на нормата на чл.52 от ЗЗД. Неправилно
районният съд бил приел, че наказателното производство не се било отразило
на трудовата ангажираност и здравословното състояние на ищеца. Напротив,
по делото било установено, че в резултат на незаконното задържани същият
не е успял да замине на А. и не е получил очакваното повишение в работата, в
резултат на което силно се депресирал, напуснал работа и се върнал в Б.. Не
било взето предвид и това, че гр.С. бил малък град и всички се познавали,
поради което ищецът се чувствал неудобно от това, че незаконно е бил
обвинен в извършването на престъпление. Счита, че обезщетение в размер на
1000 лв. било „подигравателно“ и не отговаряло на претърпяната от него
наказателна репресия.
2
Искането е да бъдат уважени изцяло претенциите на неимуществени и
имуществени вреди. С присъждане на разноските за двете инстанции в пълен
размер.
Прокуратурата на Република Б. обжалва решението в осъдителните му
части с искане да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. По
отношение на неимуществените вреди се твърди, че определеният от съда
размер е силно завишен, тъй като щетите, понесени от ищеца, не били пряка и
непосредствена последица от задържането и воденето на наказателното
производство, дори и да се приемело, че задържането е незаконно. Т. нар.
„задържане“ било всъщност изпълнение на мярката за принудително
довеждане в рамките на ОДИ. От друга страна производството е приключило
в кратки срокове и е прекратено с постановление на прокурора, без
производството да влиза в съдебна фаза. Съдът не бил приложил и нормата на
чл.5 от ЗОДОВ и не бил отчел факта, че наказателното производство било
образувано срещу ищеца изцяло по негова вина.
Неправилно бил определен и размерът на имуществените вреди, тъй
като съдът неправилно приел за причинена имуществена вреда заплащането
на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за фазата на съдебното
производство съгласно ДПЗС № 64/29.10.2018 г. по ДП 307/2018 г. по описа
на РУ-В., тъй като наказателното производство изобщо не е влизало в съдебна
фаза след първоначалното му връщане на прокуратурата от районния съд, а е
било прекратено с прокурорско постановление. Искането е предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло или определените обезщетения да бъдат
намалени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.А. в
качеството му на процесуален пълномощник на ищеца А. И. О. с искане
жалбата на Прокуратурата на РБ да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на Република Б. ищецът А.
3
И. О. е твърдял, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 19.06.2018 година ищецът е конституиран в
процесуалното качеството на обвиняем по досъдебно производство вх. №
660/2018 г. по описа на прокуратурата и № ЗМ 307 / 2018 год. по описа на РУ
- В., за това, че на 02.05.2018 год., около 13:55 часа, на път В. - Горски пункт
„Селище,, - Крушата - „Батак – Доспат“ в землището на общ. С. си служи с
табела (предна и задна) с рег. № С **** МР, поставени на товарен автомобил
„Газ“, издадена за друго моторно превозно средство, а именно за лек
автомобил марка „Сузуки Суифт“, с рама № ******************, двигател
*********** - престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
С Постановление вх. № 660 от 09.07.2018 год. по описа на РП В. е
внесено 1 предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за което е било
образувано АНД № 315/2018 год. по описа на Районен съд В.. Ищецът е
твърдял, че сключил договор за правна защита и съдействие № ******* от
14.09.2018 г. и заплатил на в брой сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред PC В..
Производството било разгледано в съдебно заседание на 26.09.2018 год., при
което първоинстанционният съд с определение върнал делото на
Прокуратурата за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните
правила. На 15.10.2018 год. с Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение отново бил привлечен като обвиняем и бил
разпитан, като за целта отново упълномощил адвокат по силата на договор за
правна защита и съдействие № 000056 от 15.10.2018 г. и му заплатил изцяло,
в брой сумата от 150 лева, за продължаваните процесуално-следствени
действия и допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,
отново изцяло и в брой, но по договор за правна защита и съдействие №
000064 от 29.10.2018 г.. На 01.11.2018 год. наблюдаващият прокурор с
Постановление вх. № 660/2018 г. от 02.11.2018 год. прекратил воденото
срещу него наказателно производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно затова, че липсва
съставомерно деяние по смисъла на чл. 345, ал. 1 от НК, досежно субективния
елемент.
Ищецът е твърдял, че въпреки че е знаел, че е невинен, през целият период,
4
през който продължило наказателното преследване, бил напрегнат и
изключително притеснен, защото никога до процесната дата не бил подлаган
на такива изпитания и не бил задържан в полицейски участък. Твърдял е, че е
работил около 9 месеца в А., като си идвал периодично в Р.Б.. На 14.06.2018
год. се прибирал и на 18.06.2018 год. тръгнал обратно за А., но на летището
бил задържан и конвоиран от полицейски служители до 08 РУ С.. На
следващия ден бил конвоиран с влак до РДВР П., след което с микробус от П.
до РУ В., без да имал и най-малка представа, че е обявен за издирване и за
воденото досъдебно производство срещу него. Така на 19.06.2018 год. бил
привлечен като обвиняем и му е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“, като поради тази причина не могъл своевременно да се върне в
А. и да продължи поетите задължения към работодателите си. Заявил е, че
изключително негативно му се било отразило цялото това отношение спрямо
него, транспортирането му от полицейските органи по указания на
Прокуратурата като престъпник с изключително висока обществена опасност.
Основният му стрес и притеснение произтичали от обстоятелството, че
съпругата му била бременна около средата на бременността, а той я уведомил
за задържането си и невъзможността да замине за А.. Твърдял е, че след този
инцидент животът му се обръща на 360 градуса, бил напрегнат и стресиран,
живеел в тревоги, съмнения и отчаяние да не бъде осъден, като се почувствал
унизен след като бил задържан от полицейските органи, бил е регистриран в
полицейското управление и по указания на РП В. било образувано и водено
срещу него наказателното производство. В началото на наказателния процес
било разколебано доверието му в правосъдието и у него съществувало
убеждението, че процесът срещу се води несправедливо. Твърдял е, че към
този момент бил с чисто съдебно минало и затова самото повдигане и
поддържане на обвинение срещу него за умишлено престъпление и внасянето
на делото в съда за разглеждането му се отразило неблагоприятно върху
психиката, като неосъждан и много чувствителен човек. Поддържал е, че
проведеното незаконно наказателно преследване му причинило значителни
негативни емоции, с преживяване на притеснения, изпадане в депресивно
състояние и ограничаване на контактите със 2 свои близки и познати. Твърдял
е, че гр. С. е малко населено място, където почти всички жители се познават,
поради което веднага се разбрало за неговото задържане и като посещавал
обществени места бил сочен и обсъждан публично от по-възрастните хора,
5
което допълнително го стресирало и той се затворил в себе си, ограничавайки
за дълъг период от време обществените контакти с близки, приятели, съседи и
т.н. Искането е да бъде осъдена Прокуратурата на Република Б. да му заплати
сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в следствие на наказателно производство-досъдебно
производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по
описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу
него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 1522,34 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019 год. до
08.05.2022 г., както и сумата от 1350 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в следствие на наказателно производство-
досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. №
660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на P C В.,
образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва иска по
основание и размер. Прокуратурата е твърдяла, че при първоначалния разпит
ищецът се е признал за виновен, поради което е внесено предложение за
освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, а
впоследствие при повторно повдигане на обвинение срещу него е променил
показанията си, като е заявил, че е закупил автомобила от непознати за него
лица с поставена регистрационна табела, поради което поради липса на
умисъл наказателното производството било прекратено с Постановление от
01.11.2018 г., като нямало данни последното да е влязло в сила.
Прокуратурата е признала за водено процесното наказателно производство,
прекратено на посоченото в исковата молба основание, но е поддържала, че
до това се е стигнало и поради процесуалното поведение на ищеца, поради
което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 1 алтернативно
на ал. 2 ЗОДОВ. Оспорила е да са настъпили твърдените от ищеца вреди,
както и наличието на непосредствена връзка между тях и повдигнатото
обвинение. Твърдяла е, че наказателното производство е продължило в един
6
съвсем кратък срок, била е взета най - леката мярка за неотклонение
„подписка“, като не били налагани други мерки за процесуална принуда,
поради което претендирания размер бил силно завишен. Релевира се
възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар.
С доклада по делото районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищеца е било
образувано наказателно производство - досъдебно производство № ЗМ
307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и
АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., което било прекратено поради това,
че деянието не е престъпление с Постановление от 01.11.2018 г.. При тези
факти, съдът намира, че доколкото образуваното наказателно производство е
било прекратено поради това, че извършеното от ищеца деяние не е
престъпление, искът е доказан по основание.
Спорен както пред районния съд, така и пред настоящата инстанция е
бил въпросът за размерите на претенцираните обезщетения.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Х.М.Б. се установява, че ищецът преживял силен стрес във връзка с
принудително му задържане на Автогара С., когато трябвало да отлети към
А.. След случката се затворил в себе си, не излизал от дома си и не говорел с
хората. Свидетелят Б. твърди, че причината за това социално изолиране било
обстоятелството, че ищецът бил задържан, хората в града го видели как
полицаите го водят с белезници и след това го сочели с пръст, от което той
изпитвал срам. От показанията му става ясно още, че във връзка с
преживения стрес пиел антидепресанти.
От разпита на свидетеля Х.С.Р. се установява, че преди задържането си
на летище С. ищецът работел в А. накъдето и бил тръгнал, когато това се
случило. Поради задържането не могъл да се качи на самолета и за малко не
изгубил работата си. След инцидента се затворил в себе си, работил за малко
в А., но после се прибрал обратно в Б.. От показанията му става ясно, че след
задържането му ищецът не искал да излиза навън и да се среща с приятели,
защото се срамувал, че са го задържали на летището, което се знаело от
хората в С. и това увредило авторитета му пред тях.
Липсват каквито и да е писмени доказателства /медицинска
документация/ за влошено здравословно състояние на ищеца, както и за
7
прием на медикаменти от вида на посочените от свидетелите, поради което
съдът не кредитира показанията им в тази част с оглед на всички други данни
по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
По жалбата на ищеца
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявени е иск, намиращ правното си основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ - за обезщетяване на причинените неимуществени вреди от незаконно
обвинение, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на
нарушението до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ обезщетението се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностни лица. Отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи е обективна и не зависи от наличието
или липсата на вина у определено длъжностно лице, причинител на вредата.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния
орган.
В ТР № 5/2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на Република Б.
8
не биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове и по специално,
че държавата не отговаря чрез съда, а чрез прокуратурата по искове за
обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е
било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано.
При така очертаната законова рамка правилно районният съд е приел, че
следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република Б.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В своята практика ВКС трайно
приема, че действия или бездействия, дали основание за предявяване на
обвинението, могат да са недобросъвестни в гражданскоправен смисъл, да са
административно нарушение или деликт, но това не винаги означава, че с
осъществяването им гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е
извършил престъпление. При повдигане на обвинение Прокуратурата на
Република Б. носи пълна отговорност престъпленията да бъдат различавани
от други укорими действия /В този смисъл - Решение № 244 от 25.07.2013 г.
по гр.д. № 1205/2012 г., IV г.о.,/.
Именно такова разграничение не е направила Прокуратурата в
настоящия казус, поради което отговорността й за причинени имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде ангажирана.
Трайна е практиката на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани
доказателства за тях. При наличие на акт, с който наказателното производство
по отношение на ищец е прекратено поради несъставомерност, без съмнение
за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи от съда по справедливост. В своята практика ВКС приема, че
„справедливостта“ представлява критерий за определяне на такъв размер на
обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този
критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В случаите, когато се определя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат
предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година,
постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и
9
установените в практиката факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице,
данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както
и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а
също така и причиняването на здравословни вреди.
Вземайки предвид всички тези критерии въззивният съд приема, че за
причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигане и
поддържане на незаконно обвинение от страна на Прокуратурата на
Република Б. в полза на А. О. следва да бъдат присъдени общо 1000 лв. При
определяне на този размер съдът взе предвид факта, че ищецът е млад човек, с
чисто съдебно минало, както и че наказателното производство срещу него е
продължило 6 месеца, а взетата по отношение на него мярка за неотклонение
е най-леката – „подписка“. Въззивният съд приема, че обезщетение в размер
на 1000 лв. е достатъчно, за да обезщети претърпените от ищеца
неимуществени вреди – резултат от незаконно повдигнатото му от
Прокуратурата обвинение за престъпление от общ характер, като това
обезщетение няма да допринесе за неоснователното му обогатяване.
Липсват данни О. да е останал без работа в резултат на незаконното
повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, а
напротив, от свидетелските показания се установява, че сам е напуснал
работата си в А. и се е прибрал в Б..
От свидетелските показания не се установява мнението на хората в гр.С.
относно човешките качества на А. О. да се е променило към лошо. Напротив,
според показанията на свидетеля Б. хората в С. говорели, че били задължали
най-големия добряк и работохолик. Свидетелят заявява, че хората в С.
считали А. О. за добър човек, който ще помогне на всеки. При тези данни
следва да се приеме, че репутацията на ищеца в обществото като добър и
достоен човек не е пострадала.
От друга страна страданията, изразяващи се в затваряне в себе си и
липса на желание за общуване не са по-големи и по-различни от обичайните в
такива случаи, а доказателства за влошено здравословно състояние,
10
включително и за влошено психическо здраве не са представени.
Във въззивната жалба не са изложени никакви аргументи относно
твърденията за незаконосъобразност на решението касателно претенцията за
имуществени вреди, поради което въззивният съд не може да направи извод
за незаконосъобразност на решението в частта, с която е отхвърлил тази
претенция за разликата до пълния претендиран размер.
По жалбата на Прокуратурата на Република Б.
Жалбата е частично основателна. Установи се от доказателствата по
делото, че след връщане на наказателното дело на Прокуратурата то не е
внасяно повторно в съдебна фаза и е прекратено с Постановление от
01.11.2018 г. Установява се от доказателствата по делото, че О. е сключил
общо три договора за правна защита и съдействие - № ******* от 14.09.20018
г. по воденото АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., по което ищецът е
заплатил възнаграждение в размер на 400 лв. на упълномощения му адвокат,
№ 000056 от 15.10.2018 г., по което ищецът е заплатил изцяло, в брой сумата
от 150 лева за продължаваните процесуално-следствени действия и
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за съдебна
фаза, отново изцяло и в брой, по договор за правна защита и съдействие №
000064 от 29.10.2018 г.
Установено от доказателствата по делото, че след връщането му на
прокуратурата с определение на съда по АНД № 315/2018 год., то не е
внасяно отново в съдебна фаза, а е прекратено с прокурорско постановление
на 01.11.2018 г., поради което заплатеното на 29.10.2018 г. адвокатско
възнаграждение е без предмет, защото процесуална защита в съдебна фаза по
това дело не е осъществена.
В тази връзка са напълно несъстоятелни възраженията на адв.А.,
изразени в съдебно заседание, че не бил знаел как ще се развие
производството и затова страните сключили договор за защита и съдействие и
за съдебната фаза на процеса. Обективно за страните по този договор е
съществувала възможност да го сключат след постановяване на акта на
прокуратурата, с който делото се внася в съд, защото за този акт те ще бъдат
11
задължително известени. Преждевременното сключване на този договор не
може да ангажира отговорността на Прокуратурата на Република Б., тъй като
това възнаграждение в най-добрия случай е платено на отпаднало основание и
престацията на процесуална защита в съдебна фаза на производството не е
осъществена.
При тези данни въззивният съд приема, че обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта относно определения размер на имуществени вреди
за разликата над 550 лв. до присъдените с решението на районния съд 800 лв.,
вместо което следва да бъде постановено ново, с което в тази част исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалите
обжалвани части решението следва да бъде потвърдено. Тъй като нито една
от исковите претенции не надвишава 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1
от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 251/11.10.2022 г., постановено по гр.д. №
20225210100404 в частта, с която В.ският районен съд е осъдил
Прокуратурата на Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2 да заплати на А. И. О., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“ № 36, 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие
на наказателно производство - досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год.
по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018
год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата
над 550 лв. до присъдените 800 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А. И. О., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“ № 36, против Прокуратурата на
Република Б., гр. С., бул. „В.“ 2, за осъждането й да му заплати сума в размер
на 250 лв., представляващи разликата над 550 лв. до присъдените с
решение № 251/11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100404 по
12
описа на РС-В. 800 лева - представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в следствие на наказателно производство - досъдебно
производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по
описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу
него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 251/11.10.2022 г., постановено по гр.д. №
20225210100404 по описа на В.ския районен съд в останалата му обжалвана
част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13