Решение по дело №145/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по жалба на М. Ф. М. от с.С., О.Ч., обл.К., подадена чрез пълномощника му – А.В. Я., против определение №191/28.11.2013 година по ЧНД № 1022/2013 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата му /на жалбодателя/ за допускане на реабилитация по чл.87 от НК по НОХД №202/2010 година на Районен съд – К., като неоснователна. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. Първоинстанционният съд приел, че не е налице императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от НК, а именно, че срока се счита за изтекъл след изтичане на 3 год. от датата на изтичане на изпитателният срок. Според текста на чл.87, ал.1 от НК, всеки осъден можел да бъде реабилитиран, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание не е извършил друго престъпление. На осъдения М. М. било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като присъдата влязла в сила на 28.05.2010 год. Жалбодателят счита, че срока започва да тече от тази дата и към момента на подаването на молбата в първоинстанционния съд същия бил изтекъл. Сочи, че не били изправени пред хипотезата на чл.88а, ал.З от НК, по силата на която разпоредба срока се изчислявал, след изтичане на изпитателният срок. Срока се изчислявал по този начин, само и единствено когато се постановявала реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК. В настоящият случай реабилитацията следвало да бъде постановена на основание чл.87, ал.1 от НК.

Моли да се постанови определение, с което да се отмени определението на Районен съд Г.К., постановено по НЧД №1022/2013год., вместо което да се постанови ново такова, с което М. Ф. М. с ЕГН-* да бъде реабилитиран по присъда постановена по НОХД № 202/2010год. по описа на Районен съд Г.К., влязла в сила на 28.05.2010год.

Окръжният съд, при извършената служебна проверка на обжалваното определение и във връзка с доводите изложени от жалбодателя, намира за установено следното:

С определение №191 от 28.11.2013 година, постановено по НЧД № 1022/2013 година, Кърджалийският районен съд е оставил без уважение молбата за допускане на съдебна реабилитация на М. Ф. М. от с.С., О.Ч., обл.К. по отношение на осъждането му по НОХД № 202/2010 година на Районен съд – К.. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за допускане на съдебна реабилитация за въпросното осъждане на молителя, тъй като срокът на наложеното с присъда наказание се считал за изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок. В настоящият казус срокът на наложеното с присъдата наказание бил изтекъл на 28.05.2013г. Това означавало, че законоустановеният в чл.87 ал.1 от НК три годишен срок към датата на подаване на настоящата молба и към датата на постановяване на определението, не е изтекъл. Това щяло да стане към 28.05.2016г. Такава била и практиката на Върховния съд обективирана в Определение № 428 от 01.11.1994г. по н.д.№ 161/ 94г., І н.о. Съдът е посочил също, че в настоящият казус за молителя не били налице и предпоставките на чл.88а от НК за реабилитация, тъй като не е изтекъл предвидения за това срок.

Изложените от първоинстанционния съд доводи се споделят напълно от настоящият съдебен състав, поради което и въззивната жалба се явява неоснователна, а постановеното от районния съд определение - правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е в случая, че се иска съдебна реабилитация, която се допуска при наличието на кумулативно предвидени предпоставки визирани в разпоредбата на чл.87 от НК: 1.В течение на три години от изтичането на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, осъденият да не е извършвал друго престъпление наказуемо с „лишаване от свобода" или с по - тежко наказание; 2.Осъденият да е имал добро поведение и 3. При умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди.

Молителят, настоящ жалбодател е бил реабилитиран по право по отношение на влязла в сила на 20.02.1999г. присъда по НОХД № 306/ 1998г. на КРС. С Присъда № 43 по НОХД № 202/ 2010г. на КРС, влязла в сила на 28.05.2010г., М. Ф. М. е бил осъден за престъпление по чл.343, ал.3 предл.І, б.”а” предл.ІІ, във вр. с ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, извършено на 06.01.2010г., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца. Последното било изтърпяно на 16.12.2011г., което се установява от приложеното свидетелство за съдимост, рег. № 4195/ 17.10.2013г.. Освен посочените две присъди липсват данни жалбодателя М. М. да е извършвал други престъпни деяния.

При тези данни несъмнено не е налице първата от описаните предпоставки по чл.87, ал.1 от НК – да са изтекли три години от изтърпяване на наложеното наказание, през което време осъденият да не е извършвал друго престъпление наказуемо с „лишаване от свобода" или с по-тежко наказание. Спора по делото се свежда до това от кога започва да тече тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК при условно осъдените, от изтичане на срока на наложеното наказание, както се твърди в жалбата или от изтичане на изпитателния срок, както е приел районния съд.

Разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК не прави разграничение между лицата, изтърпели наказанието си ефективно и тези, чието наказание лишаване от свобода е било отложено за изтърпяване. При ефективно осъдените има срок на наложеното наказание, а при условно осъдените - и срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание. За разлика от т. н. "условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание", където законодателно е уреден въпроса, от кой момент започва на тече срока по чл.86 и сл. от НК и това е момента на изтичане на изпитателния срок /чл.70, ал.9 от НК/, за изпитателния срок определен при условията на чл.66, ал.1 от НК такъв не е фиксиран в закона. Срока от три години по чл.87 от НК по отношение на всеки осъден е фиксиран, като начало от "изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание". Въпросът е когато изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок, кога това наказание се изтърпява. Наказанието е "изтърпяно", тогава когато то не може да бъде изпълнено /дали поради давност или на друго основание/, т. е. след изтичане на изпитателния срок определен по чл.66, ал.1 от НК, в който срок е възможно да се "активира"- приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК. Срока за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл, едва след изтичане на определения изпитателен срок. Тогава при извършване на друго престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както и за реабилитация по чл.87 от НК. От изложеното следва извода, че за съдебната реабилитация на условно осъдените е от значение определения изпитателен срок на отложеното наказание, след изтичането на който и след изтичането на още 3 години след това, условно осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано. В случая това е след 28.05.2016 г., тъй като тогава изтича срока по чл.87, ал.1 от НК, за наложеното на М. М. наказание по НОХД № 202/2010 г. на Районен съд-К., в размер на шест месеца „лишаване от свобода”, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Присъдата е в сила от 28.05.2010 г.

След като не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за реабилитация от съда - изтичане на посочения срок, то не е необходимо да се преценява наличието на останалите изискуеми предпоставки.

По изложените съображения Окръжния съд намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен, а доводите на във въззивната жалба за неоснователни.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №191/28.11.2013 г., постановено по ЧНД № 1022/2013 г. по описа Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.