№ 11676
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110171726 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
По искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от ГПК да
представи всички описани в исковата молба документи, съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание.
По искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел по делото при режим
на довеждане за установяване на факта, че длъжностната характеристика е връчена на
ищеца на дата, различна от посочената, с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът
ще се произнесе в съдебно заседание, след изслушване на становището на страните.
Искането на ответника за допускане до разпит на трима свидетели по делото при
режим на довеждане е основателно, тъй като доказателството е допустимо, относимо и
необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника в срок до първото съдебно заседание да представи описаното
в т. 19 писмено доказателство – Писмо община Раднево от 15.11.2021 г., което не е
приложено към отговора на исковата молба.
1
ПО ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА за задължаване на ответника по реда на чл. 190 от
ГПК да представи всички описани в исковата молба документи, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
ПО ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА за допускане до разпит на един свидетел по делото
при режим на довеждане за установяване на факта, че длъжностната характеристика е
връчена на ищеца на дата, различна от посочената в документа, с оглед нормата на чл. 164,
ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след изслушване на
становището на страните.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане от ответника за установяване на описаните в отговора
на исковата молба факти.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.06.2022 г. от
15,00 часа, за която дата да се призоват страните чрез упълномощените им адвокати.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата – препис
от отговора на ответника с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, наложено на ищеца АЛ. Г. Т. със Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г. на
Изпълнителния директор на „фирма“ АД, ЕИК *******.
Ищецът чрез процесуалния си представител адв. Н. (лист 5) твърди, че наказанието,
наложено с връчената на 11.11.2021 г. Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г., е незаконосъобразно,
тъй като ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение – нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо от КТ – неизпълнение
на възложената работа, на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законно нареждане на
работодателя, на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на предприятието, чл.
187, ал. 1, т. 10 от КТ – неизпълнение на други трудови задължения.
Твърди, че при назначаването му на длъжността, която е заемал към момента на
налагане на дисциплинарното наказание „Мениджър отдел разделно събиране“, не е бил
запознат с длъжностната характеристика и задължението му да посещава редовно общините
и прилежащите им търговски обекти. Твърди, че не е бил командирован за извършване на
посещения на общините Плевен, Хасково, Свиленград, Видин, Монтана, Банско, Кюстендил
и Дулово, които са извън Столична община, където е работното му място. Прави оплакване,
че заповедта за налагане на наказанието е немотивирана, както и че нарушенията, за които е
2
наложено наказанието не са индивидуализирани в достатъчна степен, поради което
заповедта е неясна. Възразява, че нарушението не е конкретизирано с ден, а е посочен
период „от 15.11.2020 г. до настоящия момент“, поради което правото на работодателя да
наложи дисциплинарно наказание е погасено по давност. Твърди, че работодателят не е взел
предвид обясненията на работника. Сочи, че наложеното наказание не е съобразно с
тежестта на нарушението, като не е съобразил, че изпълнението на вмененото му
задължение физически да посещава множество обекти следва да се изпълнява в извънредна
епидемична обстановка. Освен това сочи, че от евентуалното нарушение, за работодателя не
са настъпили вредни последици, като излага, че Община Плевен е прекратила договора си с
ответното дружество поради това, че води преговори с друга организация. Прави искане
заповедта да бъде отменена и съдът да разпореди заличаване на наложеното наказание
от трудовата книжка на ищеца.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв е постъпил от
ответника „фирма“ АД, ЕИК *******, чрез адв. П.Д (с пълномощно към отговора на
исковата молба), в който последният оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва, че ищецът работи по трудово правоотношение при ответника на
длъжност „Мениджър отдел разделно събиране“. Твърди, че дисциплинарното наказание е
наложено в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ – след като нарушението е установено на 15.09.2021
г. от субекта на дисциплинарната власт, а периодът на нарушението е индивидуализиран в
достатъчна степен, тъй като се касае до нарушение – бездействие. Сочи, че длъжностна
характеристика е връчена на работника на 01.09.2020 г., поради което оспорва твърдението,
че той не е бил запознат със задълженията си. Оспорва твърдението на ищеца, че за
работодателя не са настъпили вреди от нарушението. Сочи, че ищецът не само не е
посещавал посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание общини
физически, но не е осъществил и контакт с тях по никакъв начин, независимо от наличието
на възможност за това в извънредната епидемична обстановка, освен това не е контролирал
и пряко подчиненото си лице. Възразява срещу довода, че ищецът не е бил надлежно
командирова, като твърди, че това не е било нужно с оглед длъжностната характеристика за
„Мениджър отдел разделно събиране“, който отговаря за територията на Република
България, както и на вътрешните правила за работа в дружеството предвиждат ищецът да
уведоми оперативния директор за нуждата от командироване и издаване на съответната
заповед за това. Излага доводи, че дадената в заповедта правна квалификация на
нарушенията не се отразява върху законността на наложеното дисциплинарно наказание,
след като нарушенията са описани ясно. По отношение на тежестта на наказанието, сочи че
то съответства на нарушението, тъй като общините, в които се твърди ищецът да не е
изпълнявал задълженията си, са няколко на брой и ключови за дейността на дружеството,
освен това при определяна на наказанието е отчетено, че се касае до системни нарушения на
трудовата дисциплина. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
3
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между
страните и налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва, като тези обстоятелства
не са спорни по делото.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на
наказанието с мотивирана писмена заповед, в която нарушението е описано с неговите
обективни и субективни признаци, че описаните нарушения са извършени от ищеца, както и
че при определяне на наложеното наказание е съобразена тежестта на извършеното
нарушение.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заема описаната длъжност при ответника;
2/ на ищецът е връчена Заповед № ЧР-274/11.11.2021 г. на Изпълнителния директор
на „фирма“ АД, ЕИК *******, за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ на посочената дата, като преди това са му поискани обяснения.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4