Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 312 / 26.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №2226 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят С.И.Д. с ЕГН ********** ***
е оспорил акт по чл.107, ал.3 от ДОПК за установяване на задължения № СВ 80860-1/10.06.2020г.
на гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-19064/3/17.08.2020г.
на директора на същата дирекция.
Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен. Поддържа, че в акта за установяване на
задълженията липсват фактически и правни основания за издаването му. Иска
отмяната на АУЗД и претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
адвокат Ч. поддържа жалбата. Пледира за отмяна на административния акт.
Претендира разноски, за които представя списък.
Ответникът – директор на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, чрез юрисконсулт
М., оспорва жалбата. Представя административната преписка. Пледира за
отхвърляне на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
ФАКТИТЕ:
С
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 31086/19.08.1998 г. (л.30-35 от адм.дело № 2337/2020г.), подадена от наследниците на С. П.
– Е.Д.К.и Х.Д.Д., по приложение № 3 е декларирано
право на собственост – по наследство, на следните недвижими имоти с адрес гр.
Бургас, ул. „Антим І“ № 34: земя с площ от 372 кв.м и застроена площ от 120
кв.м (л.49 от адм.дело № 2337/2020г.) и жилище -
тавански етаж, построен 1942г., представляващ ІІІ-ти етаж от четириетажна
сграда, с РЗП – таван от 120 кв.м и прилежащо мазе с РЗП-10 кв.м.
С
молба с рег. № 94-00-1906 от 02.11.1998г. Е.Д.К.и Х.Д.Д.
са представили препис от удостоверение № ИД 05-00-165/04.05.1998г. за вписване
в регистъра на паметниците на културата на сграда намираща се на адрес: гр.
Бургас, ул. „Антим І“ № 32 и 34 (л.52 от адм.дело №
2337/2020г.). По подадената декларация е образувана партида № 2606156716003.
С
последваща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
35011/16.07.2001 г. (л.62 от адм.дело № 2337/2020г.) жалбоподателката е посочена като съсобственик на ½ ид.ч. от имот, находящ се в гр.
Бургас, ул. „Антим Първи“ № 34 – земя с площ от 221 кв.м и жилище,
представляващо втори етаж от четириетажна сграда в имота, с РЗП от 120 кв.м и
мазе 13 кв.м. Декларацията е подадена във връзка с решение № 165/2001г.,
постановено по дело № 746/2000г. по описа на ВКС и промяна в застроителния план на града. Със съдебното решение е обявен
за нищожен договор за продажба на недвижим имот, находящ
се в гр.Бургас, ул. „Антим Първи“ № 34, представляващ апартамент на втори
жилищен етаж с площ 119.10 кв.м, ведно с избено помещение от 13.32 кв.м, като
собствеността върху обекта е възстановена на Е.К.и Х.Д.. Към декларациията е приложена молба от 19.07.2001г. (л.61 от адм.дело № 2337/2020г.), в която е посочено, че поради
промяна в квартално застроителния план на града площта
на поземлен имот с административен адрес гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 34 е
намалена от 370 кв.м. на 221 кв.м.
На
19.07.2001г. е подадена нова декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.
35033/19.07.2001г. (л.53 от адм.дело № 2337/2020г.),
с която жалбоподателката е посочена като съсобственик
на ½ ид.ч. от имот, находящ
се на ул. „Антим Първи“ № 34 – земя с площ от 221 кв.м и застроена площ от 120
кв.м; жилище - апартамент, представляващо втори етаж от четириетажна сграда в
имота, с РЗП от 120 кв.м и мазе 13 кв.м и тавански жилищен етаж, с година на
построяване 1945 г., с РЗП 120 кв.м и мазе с РЗП 10 кв.м.
С
декларация с вх. № **********/07.11.2019 г. (л.92 от адм.дело
№ 2337/2020г.), подадена от С.Д., е декларирано, че същата заедно с М.К.,
притежават ½ ид.ч. от следните имоти, находящи се на в гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 34: поземлен
имот с площ от 223 кв.м и застроена площ (ЗП) 116 кв.м; жилище, представляващо
втори етаж от четириетажна сграда в имота, с РЗП от 116 кв.м и мазе 13.32 кв.м
и тавански жилищен етаж, с година на построяване 1942 г., с РЗП 116 кв.м и мазе
с РЗП 10 кв.м. Отбелязано е в декларацията, че сградата представлява паметник
на културата въз основа на писмо № 2187/08.05.1989г. и писмо № 2412/02.07.2009г.
По
делото са представени: препис от нотариален акт № 33, том ІV, рег. № 2155, дело
№ 562 от 2001г., съгласно който Е.Д.К.и Х.Д.Д. са
собственици на ½ ид.ч. от следния имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 34: апартамент на
втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 119.70 кв.м, ведно с
тавански жилищен етаж с площ от 119.70 кв.м и две избени помещения с РЗП 13.32
кв.м и 10 кв.м (л.105 от адм.дело № 2337/2020г.); препис
от удостоверение за наследници от 11.07.2019г., видно от който С.И.Д. е
единствен наследник на Х.Д.Д. (л.103 от адм.дело № 2337/2020г.) и справки от Община Бургас за
данъчната оценка на процесните имоти за 2018г. и 2019 г. (л.16 и л.17 от адм.д. № 2337/2020г.).
На
10.06.2020г. на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и съгласно подадените декларации
е издаден процесния АУЗД № СВ 80860-1/10.06.2020г.
(л.27 от адм.дело № 2337/2020г.), с който орган по
приходите – гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас е установил
задължения на жалбоподателката Д., както следва:
-
за 2018г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 11,31 лв., от
които главница 9,95 лв. и лихва 1,72 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) в общ
размер на 116,33 лв., от които 98,57 лв. главница и лихва 17,76 лв.
-
за 2019г. за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 10,35 лв., от които
главница 9,95 лв. и лихва 0,76 лв. и за такса битови отпадъци в общ размер на
106,34 лв., от които 98,57 лв. главница и лихва 7,77 лв.
Актът
е обжалван по административен ред (л.23 от адм.дело №
2337/2020г.) и с решение № 94-01-19064/3/17.08.2020г. (л.8 от адм.дело № 2337/2020г.) на директора на Дирекция „МПДТР”
към Община Бургас е потвърден.
Според
мотивите му задълженията са определени въз основа на данните от декларация с
вх. № **********/07.11.2019г. Посочено е, че при определяне на ДНИ за 2018г. и
2019г. е ползвана данъчната ставка 1,75 промила, а като основа – данъчната
оценка на имотите. Същата за 2018г. и 2019г. е посочена в справки, издадени от
Община Бургас и представени по адм.дело № 2337/2020г.
(л.16 и л.17), а именно: земя – 10 964,70 лв., жилище – 92 715,80 лв.
и жилище – 93 468,40 лв. В решението е посочено, че ДНИ за 2018г. и 2019г.
е определен единствено за земята, тъй като двата жилищни имота са паметници на
културата, съгласно удостоверение № ИД 05-00-165/04.05.1998г. (л.52 от адм.дело № 2337/2020г.). По отношение на ТБО в мотивите на
решението е посочено, че общата ставка за трите услуги за жилищни имоти е 1
промил за 2018г. и 2019г. върху данъчната оценка на облагаемите имоти.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в на Дирекция „МПДТР” при Община Бургас,
съобразно правомощията предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на
Община Бургас (л.108 от адм.дело № 2337/2020г.).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като мотивите му се съдържат и в решение №
94-01-19064/3/17.08.2020г. (л.8 от адм.дело №
2337/2020г.) на директора на Дирекция „МПДТР” към Община Бургас. В преписката
има доказателства, от които се установява размера на основата, върху който се
начислява ставката за дължимата ТБО – това е размера на данъчната оценка на
всеки от имотите, а в решението на решаващият орган е описан механизма и
размера на ставките на всяка от компонентите на ТБО. Същото се отнася и до
определения като дължим ДНИ.
АУЗД
е издаден въз основа на декларация с вх. № 31086 от 19.08.1998г., на основание
чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо за
недвижим имот партиден № 2606156716003 без да е посочено разпределението му по
трите вида услуги, които се включват в таксата.
Това
процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който
е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка, където е
посочена основата, послужила за определяне на ТБО, размерът на всяка от
ставките съобразно трите вида услуги. След като механизмът на образуване на
определената с АУЗД ТБО се съдържа в административната преписка,
обстоятелството, че той не е изложен надлежно и в самия акт, не обосновава
неговата порочност поради допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй
като не е нарушено правото на защита на лицето, на което се вменява
задължението да плати съответното ТБО. В този смисъл Тълкувателно решение № 16
от 31.III.1975 г., ОСГК.
Съдът
намира, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
АУЗД
е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите
служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт,
доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил задължението
за такса битови отпадъци за 2018г. и 2019г. и ДНИ за същите периоди, за
притежаваната от нея идеална част от правото на собственост върху недвижим имот
на територията на Община Бургас.
В
процесния случай между страните няма спор относно
това дали услугата по сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане на чистотата на обществените територии и третирането на отпадъците в
депа е предоставена. Страните са съгласни, че такава услуга е предоставена.
Затова доказателства в тази насока не са събирани. Няма спор и относно
обстоятелството, че жалбоподателят има задължение да плаща ДНИ и ТБО за имота с
партиден № 2606156716003, съобразно съсобствената си
квота. Спорът касае начина, по който е мотивиран акта, предмет на това дело. В
с.з. на 26.01.2021г. пълномощникът на жалбоподателя изрично заяви, че
оспорването касае отсъствието на мотиви в акта, което не позволява да се
проверят изчисленията направени от административния орган при определяне на
дължимото задължение.
Обжалваният
АУЗД е определил такса битови отпадъци за имот с посочен в акта партиден номер в размер общо на 98,57 лв. за 2018г. и същата
сума за 2019г., дължими от един от съсобствениците на имота – настоящ
жалбоподател. Размерът на дължимата такса е определен въз основа на данъчната
оценка на имота, която е в размер на : 1) земя – 10 964,70 лв., 2) жилище
– 92 715,80 лв. и 3) жилище – 93 468,40 лв. за целия имот и съответно
земя – 5482,35 лв., жилище – 46 357,90 лв. и жилище – 46 734,20 лв. за
1/2 ид.част, каквато е собствеността притежавана от
жалбоподателя. Според т.7.1.1 от приложение №1 към Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Бургас (https://burgascouncil.org/node/1617) за жилищни и вилни имоти на граждани, както и
за жилищни имоти на предприятия, намиращи се в строителните граници и застроени
територии на гр. Бургас и кварталите му размерът на годишната такса за битови
отпадъци е 1 промил върху данъчната оценка на имота. При прилагането й спрямо
данъчните оценки на процесните имоти след съобразяване на притежаваната от
жалбоподателя част от имота се получава точно сумата от 98,57 лв. на година,
колкото е определил и административният орган в обжалвания акт.
Същото се отнася и до определения ДНИ
за периоди 2018г. и 2019г. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми
с данък недвижими имоти – чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Според чл.12, ал.1 от същия
закон, когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат
данък съответно на частите си. Данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти – чл.19, ал.1 от ЗМДТ. В чл.22 от ЗМДТ е регламентирано, че
Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1,
ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот. Според чл.18 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Бургас
(https://burgascouncil.org/node/1616) данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,75 на хиляда.
Размерите на данъчните оценки са
същите, посочени по-горе при излагане на механизма, по който са определени
задълженията за ТБО. В случая данък е начислен само за земята, защото на
основание чл.24, ал.1, т.11а от ЗМДТ сградите – паметници на културата са освободени,
т.е. собствениците на такива сгради не дължат ДНИ. Данъчната оценка на земята
съобразно притежаваната от жалбоподателя квота от собствеността е 5482,35 лв.,
което води до извода, че дължимия данък за всеки от процесните периоди е в
размер на 9,59 лв., колкото е определил и органът в обжалвания акт.
Горният анализ на механизма, по който е
определено всяко от задълженията в процесния АУЗД се
съдържа и в мотивите на решаващият орган, а данните за приложимите ставки и
данъчни оценки са представени като документи, съдържащи се в административната
преписка. За това съдът счита, че възраженията на жалбоподателя изложени в
жалбата и в изявление на процесуалния представител, направено в съдебно
заседание са неоснователни.
Изходът от оспорването обуславя възлагането
на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно претендирани в хода на устните състезания от ответника.
Жалбоподателят дължи на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., определен по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр.
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на С.И.Д. с ЕГН ********** *** против акт по чл.107, ал.3 от ДОПК за
установяване на задължения № СВ 80860-1/10.06.2020г. на гл.експерт в Дирекция
„МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-19064/3/17.08.2020г. на
директора на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас.
ОСЪЖДА
С.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: