Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 09.08.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА Й.
при участието на секретаря Л. Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 269 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Й.Й.А. ЕГН **********
*** е предявила против „Д. З.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.
С.,*** иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на
18.07.2020 г. около 16,00 часа в района на 19+200 км на АМ „Тракия“ посока П. е
настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което получила тежки
травматични увреждания – мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, които увреждания
причинили сериозни болки и страдания. Виновен за произшествието е бил Д. Н. К., който е управлявал лек автомобил „С.
И.“, за който е имало сключена застраховка гражданска отговорност със
застрахователна полица № BG , валидна от 16.10.2019 г. до 15.10.2020 г..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди се, че не
са ангажирани доказателства за извършено противоправно деяние от страна на
застрахования водач. Навеждат се доводи за това, че при съставянето на
протокола за ПТП не са установени пострадали лица, което означава, че няма
доказателства ищецът да е участвал в ПТП като пътник в лек автомобил. Оспорва
се механизма на ПТП. Искът се оспорва и по размер, доколкото претендираната
сума е силно завишена. Прави се възражение за съпричиняване на вредите
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното
от фактическа страна:
От
приложения по делото протокол за ПТП № … от . г. се установява, че на 18.07.2020 г. в района на
км 19+200 на Автомагистрала „Тракия“ посока гр. П. е възникнало
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „С. И.“, рег. № . управляван от Н. К. от гр. К.
и лек автомобил „Х. Д.“, рег. № ., управляван от С.Г. от гр. Б.. В протокола за
ПТП е прието, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на лекия
автомобил „С. И.“, който поради движение с несъобразена скорост е загубил
управление на автомобила си и е ударил странично лекия автомобил „Х. Д.“.
Констатирано е, че и двата леки автомобила имат цялостна деформация на купето.
Ответникът
не оспорва, че за лекия автомобил „С. И.“,
рег. № ., при управлението на което е настъпило ПТП, е имало валидно действаща
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „Д. З.“ АД с период на
покритие 16.10.2019 г. до 15.10.2020 г.
От
представения по делото лист за преглед на пациент № .. от …. г., издаден от
УМБАЛ „Пирогов“, кабинет по неврохирургия,
се установява, че Й.А. е потърсила медицинска помощ непосредствено след
настъпването на ПТП.
От
заключението на допуснатата съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че Й.А. в резултат на пътното
произшествие е получила мозъчно сътресение и навяхване на шията, като ѝ е
било препоръчано носенето на шийна яка. Според вещото лице констатираните
травматични увреждания са с мекотъкънен характер и отзвучават за период от
20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на
пострадалата. В заключението е отразено, че констатираните увреждания се държат
на удар с или върху твърд тъп предмет в областта на главата – за мозъчното
сътресение, а навяхването на шията е в резултат на инерционно въздействие,
упражнено върху нея, като и двете увреждания могат да се получат независимо
дали пострадалата е била или не е била с поставен обезопасителен колан, тъй
като той придържа тялото на пасажера към седалката, а главата е свободноподвижна
спрямо тялото и шията и коланът не играе защитната си роля.
С
претенция от ……… г. Й.А. е предявила имуществена претенция пред „Д. .“ АД, като
видно от приложения по делото отговор пострадалата е уведомена, че
застрахователя не разполага с категорични доказателства за връзката между
произшествието и претърпените травми, поради което не може да изплати
обезщетение на увреденото лице.
От
показанията на св. С.Г. се установява, че на . г. е пътувал по автомагистрала
„Тракия“ в посока гр. П. заедно с Й.А., като и двамата били с поставени
обезопасителни колани. Управлявал лек автомобил „С. И.“ с около 110 км/ч, тъй
като валял силен дъжд. Малко преди бензиностанцията на разклона за с. В.друг
лек автомобил започнал да го изпреварва, като при изпреварването поднесъл и
ударил автомобилът, управляван от Г. в
задната лява врата. След удара и двата автомобила се завъртели и напуснали
пътното платно вдясно, като при преминаването през канавката се преобърнали по
таван, след което отново се обърнали на гумите. Г. си ударил главата, а Й. също
била пострадала. Полиция и линейка дошла за около половин час и била оказана
помощ както на Г., така и на А., като раните им били промити и превързани.
В показанията
си съпругът на ищцата – св. Д. А. твърди, че Й. му се обадила по телефона
непосредствено след настъпване на произшествието, като е била в шок. Той
незабавно тръгнал към мястото на инцидента и когато пристигнал там след около
35-40 минути вече е имало полиция и екип на спешна медицинска помощ. Съпругата
му си е била ударила главата, както и следи от кръв. А. завел съпругата си в „Пирогов“,
където били извършени медицински изследвания и било дадено предписание да носи
яка поне две седмици. Ищцата имала сериозни болки при завъртане на главата, а и
прорезни рани и синини. Свидетелят твърди, че след инцидента съпругата му
изпитва панически страх от пътуване с автомобил.
От заключението на допуснатата автотехническа
експертиза е установено, че произшествието е настъпило в средната лента за
движение на АМ „Тракия“, като от техническа гледна точка ударът между лекия
автомобил „С. И.“ и лекия автомобил „Х.Д.“ е бил предотвратим при условията на
правилни действия с органите на управление на автомобила – кормилна и спирачна
системи, от страна на водача на лекия автомобил „С. И.“, като причини за
настъпването на ПТП от техническо естество не са установени.
От правна страна
Предявен е иск по чл.432, ал.1
КЗ, който регламентира
правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и
да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа
експертиза, че причината за настъпването
ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил "С. И.“,
който поради несъобразена скорост с пътните условия е загубил управлението над автомобила
и е ударил странично лекия автомобил „Х. Д.“, в който е пътувала пострадалата. При преценката на заключението по
допусната съдебно - автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на
вещото лице, кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност и водят до извода, че единствено противоправните действия на
водача на лекия автомобил „С. И.“ са довели до пътно-транспортното
произшествие, при което на ищцата са били причинени описаните в заключението на
СМЕ увреждания.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че не е доказано, че претърпените от страна на ищцата вреди
са именно в резултат на настъпилото произшествие, тъй като в съставения
протокол за ПТП не е отразено, че има пострадали лица. В принципен план протоколът
за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на ПТП, настъпилите
вреди и причинно-следствената връзка между произшествието и вредите, доколкото
в тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което
го съставя, относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви
изявления за механизма на ПТП са направили пред него участниците в пътния
инцидент. Затова евентуално причинени вреди на участници в инцидента /които
впрочем могат да се проявят и впоследствие/ могат да бъдат установени с други
доказателствени средства. В случая са събрани доказателства /показанията на св.
Г. и св. А./ за това, че Й.А. е пътувала в лекия автомобил „Х. Д.“ и
непосредствено след произшествието е потърсила медицинска помощ в УМБАЛ
„Пирогов“
В този смисъл настоящият състав приема, че е налице
установена по несъмнен начин причинна връзка между противоправните действия на
застрахования и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/. По делото не
се доказа съпричиняване
на резултата. При наличие на подобно възражение е необходимо при условията на
пълно, главно доказване да се установи конкретно поведение на пострадалия,
което пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния
случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка между действия
на пострадалата и настъпилите увреждания. В случая от показанията на св. С.Г.
се установява, че както той, така и спътничката му са били с поставени
обезопасителни колани. Нещо повече – от
заключението на СМЕ се установява, че настъпилите увреждания биха били
причинени независимо от обстоятелството дали ищцата е била с поставен
обезопасителен колан или не.
В резултат на ПТП на ищцата, видно от заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите
увреждания, констатирани от експертизата: мозъчно сътресение и навяхване на
шията. Установено
бе, че тези увреждания са пряк резултат от участието на ищцата в ПТП, причинено
от водача на лек автомобил "С.И.“.
По делото бе установен и последният елемент от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по
предявения пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ - наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по и
собственика на МПС - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". В случая от страна на ответника въпреки дадените
указания не е предоставена застрахователна полица № ….., но в съответствие с
чл. 161 ГПК, след като страна е създала пречки за събиране на допуснато
доказателство, съдът приема за доказан факта за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между „Дженерали застраховане“ АД и виновния
водач.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1
КЗ - за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като следва да се
вземат предвид характера и вида на увреждането, настъпилите последици,
продължителността и интензивността на претърпените болки, продължителността на
възстановителния период и др., съгласно задължителните разрешения, дадени в ППВС
№ 4 от 1968 г. В разглеждания случай неимуществените вреди са във формата на
болки, страдания и неудобства, понесени като последица от получените при ПТП
травматични увреждания на главата и шията на ищцата. Пострадалата е преживяла
значителен стрес, а и от показанията на съпруга ѝ се установява, че и към
настоящия момент изпитва безпокойство при пътуване с автомобил, което несъмнено
се е отразило на начина ѝ на живот. Не се установяват обаче трайни
последици за здравето на пострадалата, като не се доказаха твърденията, че ищцата
продължава да изпитва болки и към настоящия момент. Освен това не се събраха
доказателства за наличие на временна неработоспособност на ищцата. При тези данни
и като се има предвид икономическите условия в страната към датата на събитието,
съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е 5000 лева. Определянето на
по-голямо обезщетение би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване, поради което за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен. Върху определеното застрахователно обезщетение на основание чл. 497, ал.
1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от 18.07.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.
По
разноските
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право разноски
съразмерно на уважената част от иска. Разноските включват държавна такса /400
лева/ и депозити за изготвяне на
съдебно медицинска /150 лева/ и автотехническа експертиза /150 лева/, т.е.
ответникът държи на ищцата пропорционално разноски в размер на 350 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение съдът отчете, че ищцата е защитавана безплатно от адв. С. Н. - К..
В този случай на процесуалният представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, определено според размера на уважената част от иска
Съобразявайки чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът приема, че в полза на адв. С.
Н. -К. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 580,00 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК се дължат направените
от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 150 лева за
депозити по изслушаните експертни заключения, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1
КЗ „Д. З.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Й.А. ЕГН ********** *** сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/,
съставляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2020
г. до окончателното заплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до пълния му предявен размер от 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Д. З.“ АД ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр. С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Й.А. ЕГН ********** *** сумата от 350,00
лв. /триста и петдесет лева/ разноски в производството.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД ЕИК ……., със
седалище и адрес на управление гр. С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С.К. Н. – САК сумата от 580,00 лв. /петстотин и осемдесет лева/,
представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Й.А.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. З.“ АД ЕИК ……., със седалище и адрес на
управление гр. С.,*** сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Й.)