№ 53
гр. Л. , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на осми
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ С. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20204310101403 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод подадени молби от Ц.
Г. Г., Ц.Д. Ц., Ф. Т. Ф. и П. И. А. против М. Н. М. за заплащане на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
По подадените искове молби са образувани отделни производство,
които са съединени за разглеждане и постановяване на общо решение.
Твърди се, че ищците работят в системата на МВР като полицейски
служители в сектор „Охранителна полиция“, група „Охрана на обществения
ред“ в РУ Л..
За периода от 20,00 часа на 24.01.2020 г. до 8,00 часа на 25.01.2020 г. Ц.
Г. Г. бил на смяна с Ц.Д. Ц., а Ф. Т. Ф. с П. И. А.. Около 23,30 ч. получили
сигнал за проблем в питейно заведение в ***, като на сигнали били изпратени
ищците. При пристигането им на място ищците се срещнали със собственика
на заведението – А. И. И.. Докато разговаряли от заведението излязъл
ответника, който започнал да вика към ищците: „Ще ви еба майката и
полиция“, насочил се към тях, като вдигнал ръка да ги удари. Предприети
били действия по задържане на ответника, като преди да му поставят
белезниците, той ударил ищецът Ф. в дясната ръка. През цялото време докато
траяло задържането му ответникът се държал арогантно, викал, псувал и
1
обиждал служителите на МВР с думите: „Полиция ли, сега ще ви еба путката
майчина“, „Вие не сте никакви, ще ви видя без униформи и ще видите“.
Твърди се, че с действията си ответникът е демонстрирал, че не зачита
авторитета на ищците, като полицейски служители, като това сторил на
публично място, в присъствието на много хора.
Твърди се, че след задържането на ответника срещу него е образувано
досъдебно производството, по което е изготвен обвинителен акт, въз основа
на който е образувано НОХД № 534/2020 г. по описа на РС Л.. В рамките на
производството ответникът се е признал за виновен. Съдът е одобрил
споразумение, с което ответникът е признат за виновен за това, че на
24.01.2020 г., около 23.45 часа, в ***, пред и във фоайето, на кафе аперитив
„***", извършил непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни
думи, заплахи, нецензурни изрази: "Полиция ли, сега ще им еба путката
майна", „Вие не сте никакви, ще ви видя без униформи и ще видите", „Ще ви
еба майката и полиция", буйстване и викане - грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицаите Ф.
Т. Ф., Ц. Д. Ц., Ц. Г. Г. и П. И. А. - служители на РУ МВР - Л., изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост, като му е наложено наказание
пробация.
Твърди се, че във връзка с действията на ответника ищците се
почувствали унижени, изпитали силно неудобство, той като непристойната
проява е извършена публично, почувствали срам, накърнено било
самочувствието им. Тъй като проявата била извършена по време на работа,
при осъществяване на дейността им по опазване на обществения ред,
ответниците твърдят, че с поведението си ответникът демонстрирал явно
незачитане на труда им, с оглед на което се чувствали обидени, с потиснато
самочувствие. Случилото се станало достояние на колегите им, които се
шегували с тях.
Ищецът Ф. твърди, че във връзка с нанесения му от ответника удар по
време на задържането му, изпитал силна болка в кутрето на дясната си ръка,
което било в неестествено положение, като предположил, че е счупен. След
2
приключване на смяната му посетил съдебна медицина. В хода на
образуваното досъдебно производството по случая било установено, че
кутрето на дясната му ръка е изкълчено. Установено било, че нараняването е
получено непреднамерено, поради което по отношение на него
производството по делото е прекратено. Във връзка с травмата ищецът Ф.
твърди, че дясната му ръка е била имобилизирана за срок от 21 дни, като за
това време ползвал болничен лист. В рамките на период от два месеца твърди,
че във връзка с причинената му травма, търпял болки и страдания,
неудобство, физически, психически/емоционален дискомфорт, като не можел
да извършва работа си, поради имобилизацията на дясната му ръката, водеща
за него, не можел да се храни спокойно, не можел да пише, налагало се да пие
обезболяващи, нарушил се съня му.
При изложените твърдения ищците Ц. Г. Г., Ц.Д. Ц. и П. И. А. отправят
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им
заплати обезщетение в размер на по 1 500,00 лв. за претърпени от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството на всеки от тях, уронване престижа им като полицейски
служители пред обществото, в следствие на арогантното поведение на
ответник, отправените обиди и псувни на 24.01.2020 г. в *** пред и във
фоайето на кафе аперитив „***“, ведно със законната лихва от начиная от
датата на непозволеното увреждане /24.01.2020 г./ до заплащането й, като
възложи на ответника заплащането на сторените по делото разноски.
От твърденията в исковата молба ищецът Ф. Т. Ф. е извел искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
обезщетение в размер на по 1 500,00 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството му, уронване престижа му като полицейски служители пред
обществото, в следствие на арогантното поведение на ответник, отправените
обиди и псувни на 24.01.2020 г. в *** пред и във фоайето на кафе аперитив
„***“, ведно със законната лихва от начиная от датата на непозволеното
увреждане /24.01.2020 г./ до заплащането й, и обезщетение в размер на
3 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, във
връзка с нанесена му лека телесна повреда /травматично дистрозио –
изкълчване на малкия пръст на дясната ръка/ по време на изпълнение на
3
служебните му задължения – полицейска проверка във връзка с данни за
извършено престъпление от общ характер на 24.01.2020 г. в *** пред и във
фоайето на кафе – аперитив „***“, ведно със законната лихва от 24.01.2020 г.
до изплащането на обезщетението. Заявено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирани по делото отговори /отговори са ангажирани по молбите
на Ц. Г. Г., Ц.Д. Ц. и П. И. А./ ответникът бланкетното заявява, че оспорва
заявените искове, без да наведа конкретни възражения по фактическите
твърдения, изложени в исковата молба/.
В хода на производството ищците участват лична и с адв. К., която по
същество излага становище за основателност на заявените искове, като
съображения излага в писмени бележки.
Ответникът участва лично и с адв. Г., която по същество излага
становище за неоснователност на заявените искове, а съображения за това
развива в писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и техните представители и изтъкнатите от тях доводи, приема за
установено следното от фактическа страна:
През месец януари 2020 г., вечерта /по тъмно/, ответникът посетил
заведението на свидетеля И. в с. А., със свой приятел на име И., с още двама-
трима мъже, жена си и двете си деца. В заведението имало още седем-осем
души - клиенти. Ответникът си поръчал алкохол и седнал на маса в
заведението. И. се спречкал с И. и подал сигнал на телефон 112 /казаното от
свидетеля, че е подал сигнал се потвърждава от писмо от спешен телефон 112
– л. 55 от БП 67/2020 г. на РУ Л. с данни, че от И. са постъпили две
обаждания в 23,24 ч. и 23,47 часа и разпечатки за получени сигнали от
телефон 112, с оплакване, че група мъже употребяват алкохол, чупят и не му
позволяват да затвори заведението - л. 62 от БП 67/2020 г. на РУ Л./. На
подадения от него сигнал се отзовали ищците. Ответникът излязъл и се
скарал с тях, след което бил задържан и отведен в Л.. И. отрича във
въпросната вечер да е видял ответника да напада и удря някого.
4
С определение, обективирано в протокол от проведено на 26.06.2020 г.
открито съдебно заседание по НОХД № 534/2020 г. на РС Л., е одобрено
постигнатото споразумение между прокурора А.П., защитника адв. А.М. и
подсъдимият М. Н. М., като последният е признат за виновен, а това, че на
24.01.2020 г. около 23.45 часа, в с. А., обл. Л., ***, пред и във фоайето на кафе
аперитив „***", извършил непристойни действия, изразяващи се в отправяне
на обидни думи, заплахи, нецензурни изрази: "Полиция ли, сега ще им еба
путката майна", „вие не сте никакви, ще ви видя без униформи и ще видите",
„ще ви еба майката и полиция", буйстване и викане - грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицаите Ф.
Т. Ф., Ц. Д. Ц., Ц. Г. Г. и П. И. А. - служители на РУ МВР - Л., изпълняващи
задължение по опазване на обществения ред и по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост, като на основание чл. 325, ал. 2,
във вр. ал.1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, пр. 1-во НК, му е наложил наказание
„Пробация“ с посочени пробационни мерки.
Според данните, отразени в ежедневна ведомост, утвърдена от
началника на РУ на Л., за разстановка на силите и средствата за 24.01.2020 г.,
на наряд са полагали ищците Ц.Ц. /№ 8 от списъка/, Ф.Ф. /номер 9 от
списъка/, П.П. /№ 10 от списъка/ и Ц.Г. /номер 13 от списъка/ - л. 8 и 9 от БП
№ 67/2020 г. по описа на РУ Л..
На 25.01.2020 г. Ф.Ф. е прегледан от д-р М.Ж., във връзка с поставени
му диагноза – изкълчване пръст на ръка. При прегледа е снета анамнеза, че по
време на работа, при инцидент, Ф. е получил силна болка на петия пръст на
дясната ръка и ограничения на движенията. След образно изследване е
извършена имобилизация, с оказан контролен преглед в ортопедичен кабинет
на 27.01.2020 г. /л. 7, гр. д. № 1405/2020 г. на РС Л./.
На 25.01.2020 г. Ф. е прегледан от д-р М. А. Г. – ординатор при
отделение за спешна медицина при МБАЛ Л.. Според снетата анамнеза от
прегледаното лице на 24.01.2020 г. около 23,45 лв. в с. А., при изпълнение на
служебни задължения – при задържане на лице, бил бит от същия, при което
пресрещнал малкия си пръст на дясната ръка, като е споделил оплаквания за
болка в областта на травмата. При прегледа д-р Г. е констатирала оточност на
5
малкия пръст на дясната ръка, мораво червено и деформирано, като при
пипане освидетелстваният е реагирал на болка. При прегледа е представена и
рентгенова снимка на дясната ръка, на която лекарят е отразил, че се
визуализира дисторзио между първа и втора фаланга на малкия пръст. При
установените данни е дадено заключение, че се касае за травматично
дистрозио на първа към втора фаланга на малкия пръст на дясната ръка с оток
на меките тъкани и кръвонасядане на същите, причинила на Ф. временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Съдебният лекар е отразил, че
не се очакват трайни последици от травмата, като няма данни за трайни
затруднения движението на ръката. Лекарят е заключил, че травмата може да
се получи по описания от пострадалия начин. Казаното се установява от
съдебно медицинско свидетелство /л. 10 от гр. д. № 1405/2020 г. на РС Л./.
На 27.01.2020 г. Ф. се е явил за контролен преглед при д-р А., като
резултати от прегледа му са отразени в амбулаторен лист от същата дата /л. 9,
гр. д. № 1405/2020 г. на РС Л./. С листа е отразена диагноза Луксацио
артикулацио интерфалангеа проксималис дигити манус декстра. От Ф. е снета
анамнеза, според която на 25.01.2020 г., по време на работа, е получил
изкълчване на пети пръст на дясната ръка, като по спешност му е направена
репозиция на луксацията в спешно отделение Л. и последваща мека
имобилизация за 21 дни. Меката имобилизация на пети пръст на дясната ръка
е направена към четвърти пръст с лейкопласт, като са ограничени движенията
в пръстите на дясната ръка, като е невъзможен захвата с тази ръка. При
прегледа са предписани обезболяващи и преглед след 21 дни.
От изслушаното в хода на производството заключение по допусната
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца Ф. е причинено
изкълчване на междуфалангеалната /първа и средна кост/ става на пети пръст
на дясната ръка, което е наложило наместване и мека превръзка са период от
около 20 дни. Увреждането е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. То е получено в следствие на
тъпа травма. Експерта посочва, че то може да бъде получено при удар в ръка,
с ръка и е довело до трайна промяна конфигурацията на ставата.
Възстановявате от подобен род травми експерта посочва, че е в рамките на
20-25 дни, като в рамките на периода на възстановяване освидетелстваният е
изпитвал болка, а хватателната функция на ръката му е била с леко ограничен
6
капацитет, поради наложилата се имобилизация с мека превръзка, като е
създала дискомфорт и трудности при обслужването. При освидетелствания
експерта приема, че не са налице трайни увреждания, причина за болка и
страдания, които той да изпитва към момента или за в бъдеще.
При разпита вещото лице уточнява, че периода, в който едно лице
търпи болки и страдания, завиди от спазване на хигиенно диетичния режим,
от прилагане на, макар и ограничена, имобилизация на пръста. При такава
травма болка се изпитва при ползването на ръката при нейната основан
функция – хватателната. Ако ръката е в покой и не среща съпротива
пострадалият няма да изпитва болка. Болката ще е налична докато ставата не
са възстанови в собствената си конфигурация.
По отношение на травмата експерта посочва, че тя може да възникне
при директен удар, от извиване на пръст, при заемана на защитна поза или
падане. При всички случаи някоя от фалангите среща съпротива и самата
фаланга е променила конфигурацията си, като това се вижда на рентгеновата
снимка. Експертът посочва, че точен и конкретен механизъм за настъпване на
травмата не може да се посочи, но е ясно, че е приложена сила, с която е
променена конфигурацията на ставата. При извършването на действия по
задържане също е възможно да са настъпи посоченото травматично
увреждане. Вещото лице изключва възможността травма от посочения вид да
бъде получена в следствие на самонараняване.
От разпитаните в хода на производството свидетели /Ф., Р., А., Г., Ц. и
Т./ се установява, че през м. януари 2020 г. ищците са били повикани на
сигнал в заведение в с. А.. Ответникът се е дължал агресивно, като е бил
задържан. Във въпросната вечер ищецът Ф. получил травма на пръст на
дясната си ръка, с която си служил основно. Във въпросната вечер ответникът
се е държал непристойно, като е отправил обиди към ищците /че ще ги
уволнява, че са най-обикновени полицаи и нищо не могат да му направят,
псувал ги е – свидетеля Р.; ги е псувал, заплашвал ги – показания на свидетеля
А.; че са били глупави, прости полицаи, обикновени патрулкаджии, ще се
разправя с тях и ще прави каквото си иска – свидетеля Г./ Случилото се
получило отзвук в местоработата на ищците в районното управление в Л. и в
обществеността. Близки и познати на ищците се обаждали на тях или на техни
7
колеги, за да разпитват какво е станало, шегували се със случилото се с тях.
След случката според свидетеля Г. ищците станали малко по-тихи, леко се
дистанцирали, ограничили се от нещата. Свидетеля Ц. също споделя, че
ищците са се отдръпнали както от колектива, така и едни от друг. В един
период от време те не се събирали с колегите си и не коментирали случай.
Според показанията на свидетеля Ф. ищците обсъждали помежду си
случилото се както в лични срещи, така и по телефона. В семейството на Ф.
обсъждания продължили около два месеца. Съпругата на ищеца Г. казва в
показанията си, че след случката той станал мълчалив, иначе спокоен
започнал да нервничи, загубил мотивация в работата си, която преди това
харесвал. Няколко дни след случката бил рождения ден на сина им, който
правил девет години, като той отказал да организира празник за него. Пред
свидетеля Г. Ц. Ц. споделил, че се чувства демотивиран. Той бил от скоро
служител в полицията и смятал, че добре си върши работа. Пред свидетеля Ц.
Ц.Ц. споделил, че има моменти, при които при подаден сходен сигнал /за
нарушение на обществени ред/, винаги се чувства несигурен дали няма пак да
се стигне до такава ситуация и може да се повтори изживяването.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че за случилото се той
научил две месеца след това от ищеца - П.А.а, с който се познават от тридесет
и пет години. Разказва, че през февруари миналата година поканил А. на
курбан, който прави от години. Той отклонил поканата му без да изтъкне
причината. От съпругата на А. Т. научил, че той има някакви проблеми в
работа и това е повода за отказа му да участва в събитието, на което е
поканен. Няколко месеца след това А. се срещна с Т. на рождения му ден,
като му разказал за случилото се в началото на годината. Пред него той му
заявил: - „Ти представяш ли си, ние представляваме закона, а човекът вади
пари, казва, че ще ни купува и уволнява, псува ни от вратата“. Споделил му,
че е почувствал много неприятно от ситуацията, като след това не се е
чувствал кондиция.
От показанията на свидетеля Ф. се установява, че деня след събитията в
с. А., съпругът й се е прибрал с привързани пръсти, като и разказал, че е
получил травма по време на работа. Превързани били първоначално трите му
пръста на дясната ръка, като засегнатият му пръст било кутрето. В
последствие били превързани двата пръста, като им била поставена шина
8
/данни за шинирането на двата пръста има в амбулаторен лист от 27.01.2020 г.
– л. 9 от гр. д. № 1405/2020 г. на РС Л./. В следствие на травмата той имал
трудности при храненето, обличаше и обслужването, като се подпомагал от
съпругата си. В рамките на първите 10-25 дни след травмата приемал
обезболяващи – нурофен и течен аналгин /обезболяващи са предписани на Ф.
при прегледа на 27.01.2020 г. л. 9 от гр. д. № 1405/2020 г. на РС Л./. След
сваляне на шината Ф. преминал през рехабилитация, като вече можел вече да
си използва ръката. Към момента последиците от травмата му са отшумели.
Фактическата обстановка, описана по-горе, съдът изгражда на база
събраните в хода на производството писмени доказателства, които не са
оспорени от страните, а видно от съвместното им обсъждане, са подкрепят.
Изводите си по фактите съдът основава на показанията на свидетелите,
посочени от ищците, досежно събитията случили със във въпросната вечер –
място, врече, обстановка, лица, доколкото те съвпадат напълно с
установените факти по НОХД 534/2020 г. на РС Л., в частност одобреното по
него споразумение, както и във връзка с реакцията на ищците на случилото
се, на колегите им и обществото. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Ф., Р., Г. и Ц. досежно обстоятелствата, при които ищецът Ф. е
получил травма на петия пръст на дясната ръка. Свидетелят Ф. е съпруга на
ищеца Ф. и попада в кръга на лицата, които са заинтересовани от изхода на
делото /чл. 172 ГПК/. Наред с това нейните показания са изградени не на база
лични впечатления, а на разказаното й от ищеца Ф. /„Представата ми за
получаването на травмата на съпруга ми е от това, което знам от него“/. В
показанията си свидетелят Р. също потвърждава, че има знание относно
обстоятелства, при които Ф. е получил травма на малкия пръст на дясната си
ръка, от казаното от него /„От Ф. конкретно разбрах, че е имало физически
контакт между ответника и колегите. Ф. е получил тази контузия, като
пръстът му е бил в неестествено положение, когато го е погледнал, когато е
усетил болка. При задържането, явно от оказаната съпротива, се е случило
така, че пръстът му е бил наранен“/, т. е. той също няма преки впечатления
относно случилото се във въпросната вечер. Свидетелите Г. и Ц. не са
присъствали на задържането на ответника /св. Г. – „Аз бях вътрешен пост и
нямаха радиостанция тази вечер. Като са отишли е възникнал скандала с
ответника и колегите.“, св. Ц.: „Знам, че януари месец 2020 г. са ходили на
9
сигнал в някакво село, забравих кое. Там се е случил конфликт между ищците
и М.…“/. Те също нямат преки впечатления относно случилото се във
въпросната вечер. За събитията от въпросната вечер преки впечатления има
свидетеля И., но в показанията си той заявява, че няма спомен Мирослав да е
удрял някого. От заключението на вещото лице се установява, че оказана
съпротива при задържане може да е една от причините за получената травма
от ищеца Ф., но в заключението си той прави изводи само относно възможния
механизъм на настъпване на вредите, а не й досежно конкретните
обстоятелства, при която е причинена травмата, в това число персоната, която
я е причинила, доколкото тя е следствие от човешко поведение. Несъмнено, в
ангажирането по делото споразумение ответникът е признат за виновен, че е
оказал съпротива на орган на власт, но на задържането му са присъствали
четири лица в длъжностно качество. Не е установено по отношение на кога и
по какъв начин е оказана съпротива. На място на задържането /пред заведение
и в него/ са присъствали много хора, което се установява както от
показанията на свидетеля И., така и от подадения от него сигнал, на телефон
112, в който той е посочил, че група мъже, употребили алкохол, чупят всичко
в заведението, като търси съдействие. На този сигнал са се отзовали ищците и
са задължали ответника. Дали и какво друго се е случило във въпросната
вечер, не се събраха доказателства. Наличните косвени /показания на
свидетели неочевидци/ не са подкрепени от други доказателства по делото,
като взети заедно те не дават основание за формиране на несъмнен извод, че
ищецът Ф. е получил травма при съприкосновение с ответника М..
При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна:
При условията на субективно съединяване на искове са предявени
претенции за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
от непозволено увреждане с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
С влязло в сила споразумение по НОХД № 534/2020 г. на РС Л.,
ответникът е признат виновен за това, че на 24.01.2020 г. около 23.45 часа, в
с. А., обл. Л., ***, пред и във фоайето на кафе аперитив „***", извършил
непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни думи, заплахи,
нецензурни изрази: "Полиция ли, сега ще им еба путката майна", „вие не сте
никакви, ще ви видя без униформи и ще видите", „ще ви еба майката и
10
полиция", буйстване и викане - грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено
със съпротива срещу орган на властта - полицаите Ф. Т. Ф., Ц. Д. Ц., Ц. Г. Г. и
П. И. А. - служители на РУ МВР - Л., изпълняващи задължение по опазване на
обществения ред.
Съгласно разпоредбите на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК влязлото в сила
споразумение на наказателния съд е задължително за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновност на дееца. В писмените бележки
процесуалният представител на ответника е изложил възражения за това
обвързан ли е гражданския съд от одобреното споразумение от наказателния
съд, тъй като то е дало санкция за нарушения на обществените отношения по
опазване на обществения ред, а не за посегателства върху правата на отделна
личност, в частност ищците в производството по делото.
Несъмнено с престъплението по чл. 325 НК се засягат обществени
отношения свързани с реда в страната и общественото спокойствие, а тези
свързани с правата на личността, в частност тези по защитата на честта и
достойнството, са предмет на защита в глава II, раздел VII на Особената част
на НК. След като действията, с което се извършва хулиганството пряко
засягат и увреждат правата на личността, в частност нейната чест и
достойнство, то при разглеждане на въпроса във връзка с гражданските
последици от деянието, гражданския съд се бъде обвързан от
присъдата/одобреното споразумението, в границите описани в чл. 300 ГПК -
извършено деяние, неговата противоправност и виновност на дееца.
Изхождайки от казаното, настоящият съдебен състав следва да приеме,
че деянието се е осъществило по описания в одобреното споразумение начин -
чрез отправяне на обидни думи, заплахи и нецензурни изрази на публично
място /пред и във фоайето на кафе аперитив „***"/; относно конкретно
произнесените от ответника изрази, техния обиден и нецензурен характер:
„Полиция ли, сега ще им еба путката майна", „вие не сте никакви, ще ви видя
без униформи и ще видите", „ще ви еба майката и полиция"; относно
оказаната съпротива срещу орган на властта - служители на РУ МВР – Л., в
това число персонално лицата, осъществили действия по опазване на
11
обществен ред, на които ответникът е оказал съпротива - полицаите Ф. Т. Ф.,
Ц. Д. Ц., Ц. Г. Г. и П. И. А., които са изпълнявали задълженията си по
опазване на обществения ред.
Полицаите Ф. Т. Ф., Ц. Д. Ц., Ц. Г. Г. и П. И. А. – ищци в
производството, са адресати на обидните и нецензурни изрази, което се
установява по несъмнен начин от съдържанието им. В тях ответникът се
обръща директно към полицаите, които са се отзовали на сигнала за
нарушаване на обеществения ред, макар да не ги назовава поименно.
Персонално посочване не е необходимо, тъй като те са били единствените
представители на реда на място, а посочването на заеманата от тях длъжност
ги определя като несъмнен начин за адресати на обидните и ценични изрази.
Деянието е осъществено виновно от ответника, като то има
противоправен характер, с оглед обвързващата сила на одобреното от
наказателния съд споразумение за гражданския съд.
От поведението на ответника за ищците са настъпили вреди,
изразяващи се в страдания, резултат от обществения позор, който те са
преживели от засягането на достойноството им. Това е така, тъй като в пряка
причинна връзка с действията на ответника в обективната действителност е
настъпила промяна, която не е желана от всеки от ищците. Всяка една такава
промяна е свързани с негативни изживявания.
Събитията от 24.01.2020 г. са получили широк обществен отзвук.
Причината за това се корени в обстоятелството, че обидните изрези са
произнесени публично, при и по повод изпълнение на дейност по опазване на
обеществения ред от ищците. Очакванията на обществото са появата на
органите на реда да респектира, а да не става повод за употреба на обидни и
нецензурни изрази по отношение на тях. Невъзможността на ищците да
отговорят на тези очаквания в конкретната ситуация е довело до ограничаване
контактите им в рамките на определен период от време с колегите им,
обсъждане на ситуацията само помежду им, загуби на лична мотивация,
сменения във възможността им да се справят в други подобни ситуации.
Несъмнено действията на ответника са повлияли негативно върху личната им
оценка, във връзка с което те са изживели страдания, за които търсят
12
обезщетение в производството.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Основана на даденото с ППВС № 4/1968
г. задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената
разпоредба е трайна и непротиворечива. Според нея “справедливост” по
смисъла на закона не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства.
В случая, за да се определи справедлив размер на обезщетението по
всеки от заявените искове следва да се вземе предвид, че честта и
достойнството на ищците и тяхното добро име е засегнато чрез публично
заявени и разпространени думи и изрази по отношение на тях по едно и също
време и място, т. е., че са произнесени множество обидни изрази, които имат
значение за интензитета на думите, който е бил много по-голям, макар и
деянието да е едно; че обидните изрази са произнесени пред повече от едно
лице при и повод изпълнението на дейности по опазване на обеществения
ред; че те са оказали негативно въздействие върху социалния живот на
ищците, като са довели до ограничаване общуването им в личния им живот и
в професионалната им сфера; че те са довели до загуба на лична мотивация у
тях, и макар и ограничено във времето, са създали усещане за неспособност
да се справят с предизвикателства от подобен род. При определяне на
обезщетението следва да се вземат предвид социално-икономическите
условия в страната и да се отчете факта, че с осъждането на ответника също
има определяща роля за възстановяване на вредите от деянието.
Изхождайки от изложеното, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението по всеки от заявените искове от ищците срещу ответника е в
рамките на претендирания им – 1 500,00 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането /24.01.2020 г./ до изплащането му.
Претенцията на ищецът Ф. за причинени му неимуществени вреди –
болки и страдания във връзка с получено от него травматично увреждане –
изкълчване петия пръст на дясната ръка, съдът намира за недоказана.
В хода на производството се установи, че на 24.01.2020 г. ищецът,
заедно с останалите ищци, се е отзовал на сигнал за нарушаване на
13
обеществения ред в кафе в с. А., при което ответникът е задържан. Несъмнено
установено е, че ищецът е получил травма на петия пръст на дясната му ръка,
но не и, че тя е настъпила в пряка причинна връзка с поведението на
ответника при извършване на действия по негово задържане.
Обстоятелството, че такава травма обективно може да настъпил при
извършването на дейности по задържане, каквито са осъществени спрямо
ответника, не доказва по несъмне начин приносът му към тях. В тежест на
ищеца е да проведе пълно и главно доказване досежно обстоятелствата, при
които му е причинено травматичното увреждане, за което претендира
обезщетение, в частност деятелността на ответника. Доказване в тази насока
не е проведено, с оглед на което съдът следва да приложи правилото на чл.
154 ГПК, като приеме, че недоказаният факт не се е осъществил по тврърдяни
от ищеца начин.
Отсъствието на който и да е от елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане /деяния, противоправност, вреда и причинна връзка
между вредата и деянието/ изключва възможността за ангажиране
отговорността на ответника.
По изложените съображения, искът, предявен от Ф. Ф. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, във връзка с
причинена му травма – изкюлчане на пети пръст на дясната ръка, следва да се
отхвърли.
Ищците са заявили искания за присъждане на сторените разноски. По
делото те са представлявени от адвокат. Последният е поел защитата им
безплатно, като при изхода на спора, съобразно уважената част от исковете /1
500,00 лв. по всеки от исковете/ при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ на
ответника следва да се възложи заплащането на разноски в размер на 1 608,00
лв. /по 335,00 лв. без ДДС за всеки от ответниците, определени по реда на
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 2,
вр. § 2а/. Възнаграждението е платимо в полза на адв. К..
Претенцията на ищеца Ф. за вреди от непозволено увреждане –
травматично увреждане, е отхвърлена, поради което по нея съдът не следва да
присъжда разноски в тежест на ответника.
14
Ответникът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван
от адвокат, като са ангажирани доказателства за платено му възнаграждение в
размер на 200,00 лв. При изходя на спора, в тежест на ищеца Ф. следва да се
възложи заплащането на разноски в размер на 66,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи заплащането на държавна такса по уважените искове в размер на
240,00 лв. /по 60,00 лв. за всеки от уважените искове, с оглед материалния
интерес/, платима в полза на РС Л..
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М.Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Ц. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „***“ № ***
сумата от 1 500,00 лв. /хиляди и петстотин лева/ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството му, уронване престижа му като полицейски служители пред
обществото, в следствие на арогантното поведение на ответник, отправените
обиди и псувни на 24.01.2020 г. в *** пред и във фоайето на кафе аперитив
„***“, ведно със законната лихва от начиная от датата на непозволеното
увреждане /24.01.2020 г./ до заплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М.Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на П. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., *** сумата от
1 500,00 лв. /хиляди и петстотин лева/ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството му, уронване престижа му като полицейски служители пред
обществото, в следствие на арогантното поведение на ответник, отправените
обиди и псувни на 24.01.2020 г. в *** пред и във фоайето на кафе аперитив
„***“, ведно със законната лихва от начиная от датата на непозволеното
увреждане /24.01.2020 г./ до заплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М.Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Ц. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 500,00
лв. /хиляди и петстотин лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени
15
вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му, уронване
престижа му като полицейски служители пред обществото, в следствие на
арогантното поведение на ответник, отправените обиди и псувни на
24.01.2020 г. в *** пред и във фоайето на кафе аперитив „***“, ведно със
законната лихва от начиная от датата на непозволеното увреждане /24.01.2020
г./ до заплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М.Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на Ф. Т. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., *** сумата от
1 500,00 лв. /хиляди и петстотин лева/ - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството му, уронване престижа му като полицейски служители пред
обществото, в следствие на арогантното поведение на ответник, отправените
обиди и псувни на 24.01.2020 г. в *** пред и във фоайето на кафе аперитив
„***“, ведно със законната лихва от начиная от датата на непозволеното
увреждане /24.01.2020 г./ до заплащането й.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Т. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
*** против М.Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000,00 лв. /три хиляди
лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
във връзка с нанесена му лека телесна повреда /травматично дистрозио –
изкълчване на малкия пръст на дясната ръка/ по време на изпълнение на
служебните му задължения – полицейска проверка във връзка с данни за
извършено престъпление от общ характер на 24.01.2020 г. в *** пред и във
фоайето на кафе – аперитив „***“, ведно със законната лихва от 24.01.2020 г.
до изплащането му.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв М.Н. Ц., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на адв. Ваня К., с адрес: *** сумата от 1 680,00 лв.
/хиляди шестстотин и осемдесет лева / - адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ф. Т. Ф., с горните данни, за присъждане на
сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, АЛ. 3 ГПК Ф. Т. Ф., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., *** да заплати М.Н. Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
16
от 66,00 лв. /шестдесет и шест лева/ - сторени разноски в производството по
делото според отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М.Н. Ц., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати в полза на РС Л. държавна такса в размер на 240,00 лв.
/двеста и четиридесет лева/.
Решението може да се обжалва от страните от 2-седмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
17