Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІV
касационен състав, в публичното заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Веселка Крумова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАНД
№ 2824/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.
63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „САРА-АННА“
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, кв. „Север“, бл. 8, вх. Б,
ет. 5, ап. 45, срещу Решение № 260039/18.11.2020 г., постановено по НАХД №
94/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия /ПРС/, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 03-010613/05.12.2018 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 12, ал.
2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /Наредба № 2/22.03.2004 г./, на „САРА-АННА“ ЕООД,
на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена
санкция в размер на 250 лева.
По съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуални правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/,
изразяващи се в необсъждане от страна на районния съд на възраженията във
въззивната жалба и на събраните по делото доказателства, довели до необоснован
извод за установеност на извършеното нарушение, се иска отмяна на въззивното
решение и постановяване на ново от касационната инстанция по съществото на
спора, с което да се отмени оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно
постановление. В условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на
размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Съдът като разгледа
по отделно и в съвкупност наведените в
касационната жалба основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена пред родово и местно
компетентен съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което
е допустима.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира жалбата за основателна.
Не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и
обстоятелства и при събирането и преценката на доказателствата във въззивната
фаза. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в
съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано защо същите са
кредитирани с доверие. Макар и лаконично, ПРС е обсъдил основните възражения
във въззивната жалба, като следва да се отчете, че от решаващо значение е не
обемът, а съдържанието на мотивите на съдебния орган.
При правилно установена фактическа обстановка
районният съд е достигнал до правилен правен извод за законосъобразност на
издаденото НП. С последното касаторът е санкциониран за това, че в качеството
си на възложител за строителен обект, при планиран обем на работа за този
строеж, 12 месеца, с максимален брой работещи 14 човека, обем на работа
по-голям от 500 човекодни, преди започване на СМР в обекта, не е уведомил за
откриване на строителна площадка, съответно поделение на ИА „ГИТ“ ДИТ – Варна,
като изпрати копие от съдържанието на информационната табела за този строеж, с
което е нарушил чл. 12, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 година.
Касационният състав споделя изводите на въззивния съд
за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Същото съдържа
всички реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в т.ч. кореспондиращи помежду си
фактическо и правно описание на нарушението, както и съответстващата им санкционна
норма. Не е налице нарушение относно посочената дата на извършване на
нарушението. Представеният пред ПРС протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 05.09.2018 г. не
доказва, че СМР са започнали именно на тази дата предвид липсата на такова
изискване в ЗУТ. Към момента на извършване на проверката е констатирано
извършването на СМР, поради което правилно е посочено, че нарушението е
извършено на тази дата.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба №
2/22.03.2004 г. предвижда, че възложителят или упълномощеното от него лице
преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка
съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на
Дирекцията за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието
на информационната табела. Това задължение възниква за възложителя при: 1.
планирана продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и
възможност за работа на повече от 20 работещи едновременно; 2. планиран обем
работа за повече от 500 човекодни /чл. 12, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г./,
като в случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на
т. 2 от ал. 1 на чл. 12 от Наредба № 2/22.03.2004 година. Видно от представеното
във въззивното производство разрешение за строеж „САРА-АННА“ ЕООД притежава
качеството възложител по смисъла на цитираните подзаконови разпоредби, поради
което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Неоснователно в касационната жалба се възразява за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. В случая със самото издаване на НП, АНО е
квалифицирал нарушението като маловажно, поради което е наложил санкция по
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Последната норма е специална
по отношение на чл. 28 от ЗАНН, поради което изключва нейната приложимост. При
наличието на предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ, при маловажни случаи на
нарушения на трудовото законодателство се прилага именно тази разпоредба, както
правилно е сторил АНО при издаването на процесното НП.
Правилно е определен и размерът на имуществената
санкция. Макар същият да е решен към максимума, визиран в санкционната правна
норма, предвид обществените отношения, защитавани от нарушената разпоредба –
информиране на контролните органи за започване на строителството на строеж със
сравнително голям обем на работата, и с оглед субекта на нарушението –
юридическо лице, касационната инстанция счита, че размерът на наложената
имуществена санкция е справедлив и ще допринесе за постигане на целите на чл.
12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд – Варна
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила Решение № 260039/18.11.2020 г., постановено по НАХД №
94/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.