Решение по дело №937/2016 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 580

04.10.2016г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд четвърти     граждански                                             състав                                      

На осми септември                                                       две хиляди и шестнадесета    година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                           Членове:

                          Съдебни заседатели: 

Секретаря Диляна Славова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№937 по описа за  2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Предявени са  обективно съединени искове по чл.128, т.2 от КТ във вр. с чл.262 от КТ – за заплащане на положен извънреден труд, и по чл.245, ал.2 от КТ – за заплащане на лихва за забава върху трудовото възнаграждение.

С Определение от с.з. 08.09.2016г. е прекратено производството по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

            В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор до 27.01.2016г. ищцата работила при ответника на длъжност продавач-консултант. Със заповед №2/25.01.2016г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ с мотив – неявяване на работа повече от 2 последователни дни – 04-05.01.2016г. и 20, 21 и 22.01.2016г. Трудовият договор бил сключен за пълно работно време и за неопределен срок при БТВ 365 лева, а от 01.08.2015г. – 380 лева. С оглед на работното време на обекта – 09ч. до 19,30ч., ищцата обективно положила труд и извън установеното в трудовия договор. За периода от 22.06.2015г. до 18.12.2015г. вместо 1040ч. била работила 1638ч. или 598 часа повече. На основание чл.262 от КТ за извънредния труд, положен законно или не, се заплащало допълнително трудово възнаграждение в увеличен размер. Така ответникът дължал допълнително на ищцата 2200 лева. За неизплащане на това възнаграждение ответникът дължал и лихва за забава, считано от всяко първо число на месеца, следващ този, за когото се отнася неизпълнението, до датата на предявяване на иска. В писмено становище от 02.08.2016г. ищцата уточнява, че търси възнаграждение за положения от нея извънреден труд за периода от 22.06.2015г. до 18.12.2015г. Иска съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата 2200 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.06.2015г. до 18.12.2015г., ведно с мораторна лихва за забава от 400 лева, считано помесечно от 01.07.2015г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от 2200 лева от предявяване на иска до окончателно изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът дава писмен отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Подавани били от ищцата многократно оплаквания до ДИТ Хасково, извършвани били проверки и не били установени нарушения.

В с.з. е допуснато намаление на предявените искове, като искът за възнаграждение за извънреден труд е намален на 1586,64 лева, а за лихви – на 98,37 лева, а производството над намелените суми до пълния предявен размер е прекратено.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов договор №4/22.06.2015г. В договора е посочено място на работа – магазин Ядките, при пълно работно време 8 часа при месечно трудово възнаграждение – 365 лева. С допълнително споразумение №3/03.08.2015г. трудовото възнаграждение било увеличено на 380 лева.

Представената епикриза и извлечение от НОИ са относими към исковете по чл.344 от КТ, производството по които е прекратено, както и два броя известие за доставяне, ведно със системен бон от 25.01.2016г. и две покани. Представените болнични листове не са относими към процесния период, както и искането за платен годишен отпуск и заповед за разрешаването му.

От ИА ГИТ е постъпила преписка, образувана по сигнал и жалба на ищцата от 22.12.2015г., като има приложение и на жалба от 11.03.2016г. В жалбите си посочва, че положила извънреден труд, който не е заплатен. Към преписката са приложени вече посочените документи, както и график за явяване/неявяване на работа през януари 2016г., октомври 2015г., декември 2015г., в които фигурира освен ищцата и С. Я.. 

При ответника са извършвани проверки – Протокол от 27.01.2016г., Констативен протокол от 31.03.2016г. на ИА ГИТ и призовка по чл.45, ал.1 от АПК, уведомително писмо от 25.02.2016г.

С Декларация от 27.01.2016г. от ответника се установява, че през 2015г. ищцата има положен извънреден труд 1,5 часа – на 23.10.2015г. от 18-19,30ч. 

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна експертиза, заключението от която съдът приема като безпристрастно и компетентно изготвено. При проверка в счетоводството при ответника е установено, че в разчетно – платежната ведомост за процесния период е начислено брутно трудово възнаграждение – общо 2501,74 лева, а са изплатени чисти суми – след направените удръжки, 1986,94 лева. За процесния период във формата за присъствени дни и отсъствия ищцата била положила извънреден труд на 23.10.2015г., начислен във ведомостта през декември 2015г. При проверка на фискалното устройство в магазина вещото лице установило за процесния период продажби, извършвани за времето от 09.00ч. до 19,30ч., като от отбелязванията не се установявал операторът. В допълнително заключение вещото лице изчислява, че ако е положен извънреден труд от ищцата за процесния труд, то възнаграждението, което следва да бъде заплатено следвало да е в размер на 1586,64 лева. Дължимата лихва за забава върху него, изчислена от вещото лице, е в размер на 98,37 лева.

            Съгласно Правилника за вътрешен трудов ред в магазин Ядките работният ден е с начален час 09.00ч. и приключва в 18.00ч., при обедна почивка – 60 минути / от 13 до 14ч./, а през останалото време работи собственичката Я.. Изрично е посочено, че общо ложения труд през седмицата е 40 часа, а междуседмичната почивка е от 48 часа. Видно от Вътрешните правила за организация на работната заплата за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл.262 от КТ. С тези документи е запозната ищцата, както и трето лице – Д.. Видно от представените форми за присъствие ищцата е работила на пълен работен ден, считано от 22.06.2015г. В присъствената форма от юни 2015г. до този момент е отбелязано друго лице. През следващите месеци – юли, август, септември, октомври и ноември в присъствената форма е отразена единствено ищцата – при пълен работен ден от 8 часа, като за октомври са отбелязани 5 дни болнични. Съботните и неделни дни са отчетени като почивни за ищцата. В присъствената форма за декември ищцата е полагала труд до 18.12.2015г., като следващите работни дни е в отпуск по болест и друг отпуск, а през тези дни в присъствената форма е отчетено трето лице – Д..

Като свидетел по делото е разпитана Н. П. Г., която дава показания, че всеки ден минавала покрай обекта, като си купувала от там вода или кафе. Знаела, че работното време на обекта е от 09.00ч. до 19,30ч. от понеделник до събота. Сутрин минавала, когато отивала на работа, към 8,15ч и ищцата вече била там. Минавала през обедната си почивка от 12.30 до 13.00ч. и тя също била там, а после и в края на деня към 17,30ч. тези наблюдения били за периода от юни до декември миналата година, като друг търговски работник не била видяла. Самата ищца е споделила, че никой не идвал да я сменя.

Представеното в копие извлечение от трудовата книжка на ищцата е относимо към прекратената част от производството.

            При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Между страните по делото е съществувало трудовоправоотношение, което не е спорно обстоятелство, а в същата посока са и ангажираните по делото доказателства – трудов договор, трудовата книжка, фишове за заплата и заповед за прекратяването на трудовото правоотношение.

Спорно е дали фактически е полаган извънреден труд от ищцата за целия период, през който е работила при ответното дружество, като ответната страна оспорва твърденията и представя писмени доказателства относно организацията на труда в обекта, където е работила ищцата. Ищцата не оспорва тези доказателства и ангажира гласни доказателства относно полаган от нея извънреден труд през процесния период.

Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. Общото правило е, че извънредният труд е забранен. Допустимостта на полагане на извънреден труд е по изключение при изрично посочени случаи и ограничения за продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител. Извън правомощията на работодателите е да нареждат извършването на извънреден труд по други причини, различни от посочените в КТ. За работодателя съществува задължение при полагането на извънреден труд да се отчита в специална книга, като издава заповед, която се съобщава най-малко 24 часа предварително, но неизпълнението на тези задължения не може да послужи за основание да не се изплати възнаграждение за извънреден труд, щом такъв труд е фактически положен. Целият положен извънреден труд се заплаща с увеличение, независимо от това правомерно или не е полаган. Съгласно чл.148 от КТ работникът или служителят може да откаже полагането на извънреден труд, когато не са спазени съответните правила, като не може да бъде наказан за отказа си, ако пък отказът не се установи по съдебен ред, че е незаконосъобразен.

В настоящия случай с представените писмени доказателства, а и от заключението на вещото лице, се установява, че ответникът е водил надлежен отчет за отработеното извънредно време през 2015г. но твърденията на ищцата са, че всекидневно е работила повече от установените 8 работни часа, като се аргументира, че работното време на обекта било от 09.00ч. до 19,30ч. – и в събота. Действително в тази посока са и показанията на свидетелката Г., които съдът кредитира напълно, тъй като има непосредствени впечатления от всекидневното си минаване край обекта, а също и от редовно пазаруване от самата ищца, работила в обекта. Освен това за свидетелката няма данни да е заинтересована или пристрастна при депозиране на показанията си. Но пък следва да се отчете, че свидетелката дава показания за непосредствено наблюдение във времето преди започване на работа - преди 09.00ч. сутринта, и до 17,30ч вечерта, но не и по-късно. Самият работодател не отрича, че работното време на обекта е посоченото от ищцата, както и се установява от вещото лице извършени продажби в обекта в целия този времеви отрязък. По делото съществуват доказателства относно уговореното конкретно работно време между страните – Правилник за вътрешния трудов ред - чл.15, видно от което работният ден започва в 09.00ч до 18 ч., с обедна почивка от 13ч. до 14ч. Изрично е посочено, че през останалото време в обекта работи собственичката Я.. Както правилника, така и вътрешните правила за организация на работната заплата са подписани от ищцата, като не са оспорени по делото. Така е обяснимо защото свидетелката Г. не е виждала друг продавач в обекта, тъй като смяната е била уговорена да стане след 18.00ч., както и обедната почивка е била не от 12,30ч. до 13.00ч., каквито са показанията на св.Г., а от 13.00ч. до 14.00ч. За това, че ищцата работела сама в обекта свидетелката Г. прави извод освен от вече изложените възприети от нея факти и от разговорите си със самата ищца, но като се има предвид последното – узнат от страната по делото факт, то не може да се направи категоричен правновалиден извод, че е полаган извънреден труд след 18,00ч. и до 19,30ч. всеки работен ден от процесния период. Показанията на свидетелката, че ищцата е била на работното си място пред началото на работния ден – 8,15-8,20ч., въпреки че са непосредствено възприети факти, също не могат да обосноват извод за ежедневно полаган извънреден труд, като се има предвид и събраните писмени доказателства по делото. Освен това самата ищца няма твърдения да е работила преди началото на работния ден по обявеното работно време, а само в обявеното работно време, т.е. след 18.00ч. до 19,30 часа през процесния период. Относно твърденията за работа в съботен ден следва да се има предвид, че свидетелката Г. дава показания, че наблюденията и са, когато отива самата тя на работа, т.е през седмицата, но не и съботния ден. Следва да се има предвид и че при извършените проверки от Инспекция по труда няма установено нарушение на работодателя, касаещо полагане на извънреден труд, а и за сравнително дългия период от време, през който се твърди, че е полаган извънредния труд, за ищцата е съществувала възможността да откаже да полага труд.

Така при извършената съвкупна преценка на събраните доказателства – писмени и гласни, съдът счита, че не е доказано, че ищцата фактически е полагала извънреден труд през процесния период, поради което и работодателят не дължи възнаграждение по така предявения иск, а и по съединения акцесорен иск за лихва за забава не е дължимо обезщетение.  Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

            Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.З.Л., ЕГН **********,******, срещу ООД МС- 22 – гр.Хасково, ЕИК *********, искове да бъде заплатена сумата 1586,64 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.06.2015г. до 18.12.2015г., ведно с мораторна лихва за забава от 98,37 лева, считано помесечно от 01.07.2015г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва, като недоказани и неоснователни.

Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за обявяване на решението.

 

Съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.