№ 590
гр. Плевен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20244430201990 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП-24-1772-
000274/19.09.2024 г., издадено от *** сектор в ОД на МВР Плевен, 01 РУ, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право“ да управлява
МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за неточно описание на нарушение,
погрешна фактическа обстановка, както и за наличието на необсъдени от
страна на АНО предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител - адв. Т., поддържа жалбата, със същите
съображения и искания. Претендира и присъждане на разноски.
същите съображения и искания.
АНО не изпраща представител и не представя писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 31.03.2024 г. на жалбоподателя П. е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер. "АД" №379539/28.06.2024г. по чл.
140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, производството по който е прекратено с мотивирана
1
резолюция №24-1772- М000028/01.07.2024г. за това, че на 28.06.2024г. около
10,20ч. в гр. *** с посока на движение към ***, управлява лек автомобил
марка "Фолксваген" модел "Голф" с рама №***, който не е регистриран по
надлежния ред и без поставени регистрационни табели.
Въз основа на така съставения акт и въз основа на постановление
№4157/19.09.2024г. на Районна прокуратура - Плевен е било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П.А. П. са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност
събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и в НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания на Н. Н. П., И. В. Д., И. В. Н. и Н. П. П. и писмените доказателства
по делото, надлежно приети по законоустановения ред на чл. 283 НПК.
Актосъставителят и свидетелсше по АУАН ясно, последователно и
непротиворечиво излагат събитията във връзка, с които е съставен процесняит
АУАН като предвид това и доколкото не е налице основание да се съмнява в
тяхната обективност, съдът ги кредитира в цялост. Съдът кредитира и
показанията Н. П., тъй като същите, са правдоподобни и кореспондират с
изложеното от актосъставителя и свидетеля по АУАН, които потвърждават
изложените от П. обстоятелства относно наличието н автовоз на мястото на
нарушение, присъствието на роднини на жалбоподателя, като разказват и че
жалбоподателят е споделил, че е искал само да премести автомобила.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП като е управлявал лек автомобил
марка "Фолксваген" модел "Голф" с рама №***, който не е регистриран по
2
надлежния ред и без поставени регистрационни табели. Същото се установява
от свидетелите Н. Н. П., И. В. Д., И. В. Н. и Н. П. П., очевидци на
нарушението, които твърдят, че на посочените в АУАН дата, час и място са
забелязали процесният автомобил да се движи без поставени регистрационни
табели и са го спрели чрез светлинен и звуков сигнал, като при снемане на
самоличността на шофьора са установили, че това е жалбоподателя.
Показанията на свидетеля Н. не опровергават изложеното от полицейските
служители, доколкото същият потвърждава, че жалбоподателят действително
е управлявал автомобила. Съдът се доверява на изложеното от Н., че
причината за това е била единствено колата да бъде преместена от автовоза,
който се е намирал на натоварено кръстовище и съответно е било необходимо
да се освободи максимално бързо. Свидетелят сочи още, че автовозът не е
могъл да влезе до неговия адрес и затова е спрял на кръстовището, както и че
придвижването на нерегистрирания автомобил е било в рамките на 15-20
метра и с цел освобождаване на задръстващия движението автовоз. Тези
твърдения се подкрепят от показанията на другите свидетели, освен това
звучат логично и правдоподбно.
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално"
нарушение (такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
В същото време обаче са налице предпоставките за приложението на
чл. 28 от ЗАНН, който неправилно не е бил приложен от АНО и в случая
следва да намери приложение.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният
случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение други
такива нарушения, т.е налице е маловажен случай.
В правната теория преценката за маловажност на случая се прави с
оглед засегнатите от обществената опасност отношения, липсата или
незначителност на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици (а при формалните нарушения, при които по дефиниция липсват
общественоопасни последици следва да се преценява опасността от засягане
на защитаваните обществени отношения, а в случай на засягане дали се касае
за минимално или по-сериозно засягане), всички обстоятелства, при които
деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място,
обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му,
причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към
осъществяване на деянието. В случая следва да се има предвид, че
дейествително автомобилът е бил в движение, но само за участък от около 20
метра и то за да бъде преместен, като с преместването му жалбоподателят не е
3
целял нарушаване на установения в страната правов ред чрез трайно
управление на МПС без съответната регистрация, ами е желаел да освободи
автовоза, за да не затруднява излишно движението на останалите водачи по
пътя. От друга страна е важно да се отбележи и че причината превозното
средство да не е регистрирано, е че същото е било закупено от св. Н. и току
що превозено от *** със споменатия по-горе автовоз. За жалбоподателя не е
налице облага от управляването на автомобила, напротив, той е осъществил
това действие единствено с целта да облекчи движението по пътя, като
автомобила управляван от него без регистрация не е негова собственост, нито
е бил предназначен за него. Предвид изложеното в случая не се касае за
нерегистриране на МПС, за което жалбоподателят има намерение да ползва,
нито за трайно и често управление на МПС-то без без съответната
регистрация. Тези обстоятелства безспорно сочат по-ниска обществена
опасност на конкретното деяние от обичайното управление на МПС без
регистрация по пътищата. Същевременно няма данни, че деецът трайно не
спазва разпоредбите на ЗДвП, като следва да се отбележи, че видно от
справката за водач нарушител, приложена към настоящото дело, че от
издаване на СУМПС през 2012 г., процесното НП е единственото издадено
спрямо него, като броя фишове за този период също е незначителен – общ
шест.
Съдът намира, че мотивите и подбудите за извършването на дадено
нарушение следва да бъдат отчетени в светлината на обществената опасност
на деянието и на дееца и да бъдат съобразени на плоскостта на смекчаващите
отговорността обстоятелства, още повече като се има предвид, че от деянието
не са настъпили общественоопасни последици, а нарушението е първо от
същия вид, но това обаче не е било взето предвид от АНО, при преценка за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Всичко изложено сочи на по-ниска степен
на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Тук следва наред с това да се съобрази и принципът на
пропорционалност между деянието, последиците и предвидената санкция,
установен в чл. 35, ал. 3 НК - изискването за съответствие на престъплението
и наказанието, както и чл. 36 НК - относно целите на санкционирането.
Аргумент следва да се явят и чл. 12 и чл. 27 ЗАНН, които изразяват
посочената по-горе идея, заложена в НК, макар и формулирани по различен
начин. По тези аргументи следва да се има предвид съответствието между
липсата или незначителността на вредните последици и предвиденото
наказание.
Макар и наложената глоба в размер на 200 лв. да може да се определи
като незначителна, то същото в никакъв случай не може да се твърди за
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,, тъй като същото се
явява несъразмерна с тежестта на конкретно извършеното от жалбоподателя и
представлява противоречие с горепосочения принцип на пропорционалността.
В посочения смисъл са например Решение № 7767/16.12.2022 г., по адм. д. №
4
9046/2022 г. на 10-ти кас. състав на АССГ, Решение № 1516/08.03.2023 г., по
адм. д. № 10169/2022 г. на 20-ти кас. състав на АССГ, както и много други.
Ето защо настоящият съдебен състав намери, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно, доводите на жалбоподателя в същия
смисъл се явяват основателни, поради което същото следва да бъде отменено.
Съдът като съобрази изложеното по-горе, както и разпоредбата на чл.
63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, намери че жалбоподателят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя П.,
съгласно чл. 63д, ал. 1 и, ал. 2 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г. ), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. Е. Ц. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил възражение за
прекомерност. Поисканите разноски от адв. Т. са в размер на 500 (двеста
петдесет) лева, които следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд не
установява прекомерност, доколкото поисканите разноски са съобразени с чл.
18, ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
изм. ДВ, бр. 88/04.11.22 г. ). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя на
сумата 500 (петстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-24-1772-
000274/19.09.2024 г., издадено от *** сектор в ОД на МВР Плевен, 01 РУ, с
което на жалбоподателя В. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право“ да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА НАРУШИТЕЛЯ В. И. П., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на В. И. П. с ЕГН
5
********** сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6