Р
Е Ш Е Н И Е
№ 576
гр.***,
11,04,2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като
разгледа докладваното от съдията Вера Найденова гр.д. №6200 по описа
на съда за 2015 година, на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
Пред РС *** е депозирана искова
молба от С.Б.С., ЕГН **********,***, против ***. В молбата се твърди, че на
02,12,2005 г. между страните е сключен
договор за кредит №25КР-АА-3488/02,12,2005 г. с краен
срок на погасяване 10,12,2012 г. Сочи се, че на
05,12,2012 г. ищцата изплатила
последната вноска и още
около 200,00 лева, които са
начислени в разултат от движението на ОЛП. Били поискани
устно и още около 500,00 лева, които
не били платени.
Твърди се, че на 09,11,2015 г. ищцата подала молба в банката за издаване на документ,
от който да е видно движението
на ОЛП, но такава справка била отказана, а била посъветвана да изчака датата 02,12,2015 г., за да се погасят по давност исканите от тях пари. В заключение ищцата
моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено,
че кредит №25КР-АА-3488/02,12,2005 г. е издължен, както и да се признаят за недължимо платени 200,00 лева, които банката да бъде осъдена да ги възстанови. В съдебно заседание ищцата оттегля предявеният иск за възстановяване на сумата от
200,00 лева и производството по делото
е прекратено по отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД с влязло в сила определение. Ищцата
моли съда да уважи претенцията, като възразява срещу искането на ответника за понасяне на разноските, като сочи, че има право по съдебен път да й се издаде документ, че кредитът е издължен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ангажира становище, че претенцията
по чл.124 от ГПК е недопустима поради липса на правен интерес. Твърди се, че кредитът е погасен преди подаване
на ИМ и банката не е предявявала
претенцци към ищцата за плащане на допълнителни суми. Сочи се, че в резултат на подадено заявление от
09,11,2015 г., служител на банката
е провел среща с ищцата, на
която е обяснено, че в системата на банката има останали дължиим
суми в резултат на увеличаване на ОЛП на БНБ за периода, но банката няма да има претенции за тях. Сочи се, че на 19,11,2015 г. кредитът
е закрит счетоводно. Твърди се, че ищцата е посъветвана за по-изгоден вариант
за заличаване на учредената
за обезпечение на кредита ипотека, а именно – по молба до СлВп след изтичане на десетгодишен срок от учредяването й. Алтернативно, ако съдът приеме, че искът е допустим, ответникът го признава, като
моли съда да определи разноските
по реда на чл.78, ал.2 от ГПК. По отношение на иска с
правно основание чл.55 от ЗЗД се сочи, че е същият е неоснователен. Твърди
се, че представеният от ищцата
погасителен план не е подписан от банката,
като се представят погасителни
планове и анекси, подписани и от двете страни. Сочи се, че тъй като нарастването на размера на
ОЛП за периода на ползване на кредита не е компенсирало намаляването му, то в края на периода се е формирала
изравнителна вноска по кредита, дължима
от клиента, но въпраки това
кредитът е погасен счетоводно на 19,11,2015 г. – преди
подаване на ИМ. Към
отговора да приложени писмени
доказателства, възразено е срещу въпросите в поисканата експертиза и е направено доказателствено искане
– за разпит на свидетел при
режим на призоваване.
Съдът, като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представеното копие на договор за кредит от 02,12,2005 г. се установява, че на
ищцата е предоставен кредит от ответната банка в размер на 17 000,00 лева,
с краен срок на издължаване - 10,12,2012 г. Кредитът е обезпечен с ипотека на недвижим
имот в гр.***. От представеното копие от погасителен план към договора за
кредит е видно, че общата сума за връщане е в размер на 26 572,61 лева.
От
представеното копие от заявление от 09,11,2015 г. е видно, че ищцата е заявила представяне
на помесечна справка за начислените главница и лихви,
и е настояла за приключване на кредита й с оглед заличаване на ипотеката върху
недвижимия имот.
От
заключението по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, и неоспорено от страните по делото, се установява, че
за периода на кредита ОЛП е изменян многократно. ВЛ е установило, че поради
наличието на два програмни продукта, към 01,05,2008 г. на ищцата са събрани
506,12 лева по-малко от сумата за лихва, която би следвало да се внесе, но
сумата, макар и първоначално прехвърлена като задължение, в последствие е сторнирана. ВЛ е установило, че за периода м.май 2008 г. – 10,12,2012
г. ищцата е заплащала вноските си така, както е следвало да бъдат заплащани в
размири, съответстващи на променения ОЛП, като са погасени общо 26 583,12
лева – главница, лихви и такси. В с.з. ВЛ пояснява, че сумата от 11,00 лева,
която на практика се явява надвнесена над погасителния план, е в резултат от
закръгляния, а не касае лихви.
При така установеното
от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
На
първо място следва да се отбележи, че искът е допустим, тъй като съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това.
Доколкото
ответникът е направил признание на иска по чл.124, ал.1 от ГПК в писмения
отговор, то съдът счита, че следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че задължението по договор за кредит
№25КР-АА-3488/02,12,2005 г. е издължено.
По отношение на разноските – ответникът е направил искане за приложението
на чл.78, ал.2 от ГПК. Съдът счита, че разпоредбата
на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима в процесния случай – същата изисква кумулативното наличие на две предпоставки
– ответникът с поведението си да не
е дал повод за завеждане на
делото и да признае иска. В случая е налице само втората хипотеза
– признание на иска от ответника.
Макар и да не е търсил от ищцата допълнителни суми във връзка с процесния
договор за кредит, ответникът не е „закрил“ счетоводно същия близо три години
след издължаване на последната вноска по него през м.декември 2012 г. Дори и
към настоящия момент, въпреки че бяха наведени доводи за закриването му на
19,11,2015 г., няма представени доказателства в тази насока. С оглед на изложеното
не може да
се приеме, че ответникът не
е дал повод с поведението си за завеждане на
делото, поради което при определяне
на дължимите разноски следва приложение да намери
разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК. С оглед изхода на делото
ищцата има право на разноски, но доколкото не са представени доказателства за
направени такива, съдът не дължи произнасяне.
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС сумата от 30,00 лева
- държавна такса за разглеждане на делото, както и сумата от 120,00 лева
– възнаграждение за ВЛ.
Следва
да бъде указано на ответника че може да поиска с писмена молба връщането на
неизползвания депозит за разпит на свидетел.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено
на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ответника ***, ЕИК ***, че задължението по договор
за кредит №25КР-АА-3488/02,12,2005 г., сключен
между банката и С.Б.С., ЕГН **********,***, е ИЗДЪЛЖЕНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, ЕИК ***, да заплати
по сметка на ПлРС сумата от 30,00 лева
- държавна такса за разглеждане на делото, както и сумата от 120,00 лева
– възнаграждение за ВЛ.
Решението може да се обжалва пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :