Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 872 гр.Пловдив, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 04.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД №2266/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление №6550, издадено на 07.11.2019 година от Началник
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция
„Пътна Инфраструктура“-София, с което на В.П.У. с ЕГН ********** *** на
основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/ е наложена глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по
за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП
поради неговата неправилност и
незаконосъобразност, с изчерпателно посочени аргументи основаващи искането.Алтернативно
моли да се приложи чл.28 от ЗАНН тъй като случаят бил маловажен.
В съдебно заседание,
жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна – АПИ-
гр.София, редовно и своевременно призована, изпраща представител *** С., която
пледира за потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от заинтересована
страна, а разгледана по същество е частично основателна.
На 14.10.2019
г. на път II-86, 500 м след бензиностанция ОМВ в посока Пловдив-Асеновград,
служители към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, сред които и свид.Г.Г.,
извършвали рутинна проверка на преминаващите товарни автомобили. В 10.50ч.,
контролните органи спрели, за да проверят жалбоподателя У., който управлявал и
осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка Ивеко, модел
АД410Т44 с peг. №**. ППС превозвало скална маса.
На място било направено измерване посредством
техническо средство - ел. везна и ролетка, при което било констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), а именно било установено разстояние
между осите 1. 37 м. на двойната задвижваща ос на МПС, като сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 27. 410т. при максимално
допустимо натоварване на оста 19т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква
"в" от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването
на нормите по чл. 7, ППС е тежко. Установено било, че измерените параметри на
гореспоменатото ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата. Съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП движението на извънгабаритни
и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на
пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, У.
не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите
норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил
виновно административно нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква "а" от ЗП.
Към момента на проверката лицето У. е осъществявало
движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за
дейност от специално ползване на пътищата.
За установеното против жалбоподателя У. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№ 0007392 от 14.10.2019
г. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закон за пътищата,
вр. чл. 37, ал.
1, т. 3 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното
отбелзяване, че има възражения. Получил и препис от него.Въз основа на
съставения акт, било издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства -
протокол от измерване, разписка за връчен АУАН, копия: лична карта,
свидетелство за регистрация на МПС - част II, пътен лист, трудов договор,
кантарна бележк, сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично
действие, сертификат за одобрен тип, протокол за проведено обучение, както и от
гласните доказателства – показанията на свид. Г.. От показания му се установява,
че същият е актосъставител и лично е установил нарушението. Същият потвърждава
направените в АУАН констатации, като в допълнение сочи реда, по който е
протекла проверката и начина на самото измерване, срещу което не е възразил
жалбоподателят. Сочи, че на място са били изискани разрешение или документ за
платена такса за претоварване, но такива не били предоставени. Съдът кредитира
показанията на свид. Г. като достоверни, логични, последователни и съотвестващи
на писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При извършена проверка на обжалвания акт, съдът не
установи пороци, които да са основание за неговата отмяна. При съставяне на
АУАН и издаване на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са
издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание те отговарят на
изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати
процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна.
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности извън специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Според разпоредбата на чл. 37, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС във вътрешността на страната съответните служби
за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга
колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и
съставят акт за нарушения, когато при проверката се установи, че движението се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14,
ал. 3.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен
начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, видно от
приложените по делото сертификати за одобрен тип и извършена проверка и
съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило
претоварване, а и същото не е било оспорено. Резултатите са снети от
компетентен орган, предвид наличния протокол, относно извършено обучение за
боравене с техническото средство. Законосъобразността и начина на измерването
се потвърждава от показанията на разпитания по делото свид. Г..
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и е наложено наказание по реда чл. 53, ал. 1
от ЗП, според която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.
2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. в минималния
предвиден от закона размер, който не подлежи на редуциране от страна на съда.
Това, че нарушението е първо и че таксата е заплатена своевременно след
съставяне на АУАН, са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства от
наказващия орган.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
субект на нарушението следва да бъде превозвачът, а не наказаният водач на ППС.
Субект на нарушението по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от ЗП може да бъде както превозвач,
така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, в
случая водача на ППС. В разпоредбата на чл. 26, ал. 2
от ЗП за субект на нарушението е изискано да бъде всяко
физическо лице, което управлява МПС в нарушение на установената забрана за
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, а предвид нормата
на чл. 53, ал. 1
от ЗП, водачът, като физическо лице, е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това му качество. Освен това в
квалификацията на нарушение е направена връзка с нормата на чл. 37, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, която изрично предвижда водачите като
административнонаказателноотговорни лица в тези случаи.
На следващо място, не се приема и доводът на
жалбоподателя, че е следвало да му бъде наложено наказание по чл. 177, ал.
3 ЗДвП, а не да се ангажира отговорността му по чл. 53, ал. 1
ЗП. Тук следва да се отбележи, че по реда на чл. 177, ал.
3, т. 1 ЗДвП се наказва водач, който управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От
посоченото се формира безсъмненият извод, че двете правни норми регулират
различни обществени отношения. В ЗДвП, по-конкретно в чл. 177, ал.
3 ЗДвП са регламентирани правила за безопасност на движението
по пътищата, докато в ЗП, в частност чл. 53, ал. 1 във
вр. чл. 26, ал. 2
ЗП са уредени правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг
участник в движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради
което законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност
именно по реда на чл. 53, ал. 1 ЗП.
Неоснователно се явява и твърдението, че е нарушено
правото на защита тъй като чл.53, ал.1 от ЗП имал няколко точки.Ясно с думи е
описано наказанието, цифром връзката с чл.26, ал.2 от ЗП, което изрично се
санкционира по чл.53, ал.1 от ЗП.За всички точки на ал.1 е предвидено едно и
също наказание.В същия казус се е развило и АНД 3064/2018г. по описа на ПРС,
което е било потвърдено с Решение по КАНД 155/2019г. на Административен
съд-Пловдив.За прецизност следва да се отбележи и следното, нормата на чл.53,
ал.1 гласи, алтернативно…. или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности: следва изброяване на отделните точки,
които инкорпорират описаното в чл.26 от ЗП.Но думата нареди означава че
описанието по коя точно точка от чл.53, ал.1 се налага санкция следва да
фигурира, когато се наказва не водача, а собственика на товара наредил превоза,
който както съдът вече отбеляза също би могъл да бъде субект на нарушението.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са
налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случай. От друга страна накърнените
обществени отношения са с особена важност - надвишаването на нормите на
Наредбата повишава рисковете за повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Като превес, обаче, са смекчаващите отговорността
обстоятелства, относно поредността на вмененото нарушение.Съдът не приема
доводите на наказващия орган, който е определил санкцията в среден размер от
2500лева.Ето защо съдът стига до извода, че не необходимо този размер да бъде
сведен до минимума в закона от 1000лв. и наказателното постановление да бъде
изменено.
При извършената служебна проверка не се откриха
съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на
атакуваното НП, поради което наказателното постановление е правилно и законосъобразно досежно
наличието на извършено нарушение, но следва да бъде изменено относно размера на
наложената санкция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №6550, издадено на 07.11.2019 година от Началник „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
Инфраструктура“-София, с което на В.П.У. с ЕГН ********** *** на основание чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата/ЗП/ е наложена глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение по
за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС
като
намалява размера на наложената глоба на 1 000/хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.