№ 81
гр. София, 07.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
и прокурора М. Ив. Янч.
Сложи за разглеждане докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Частно
наказателно дело № 20221110200155 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание и в присъствието на страните, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК и е образувано по повод
постъпило искане от Софийска районна прокуратура за вземане по
отношение на обвиняемия Т. К. Т., ЕГН **********, на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 1674/2021 г. по описа на 07
РУ - СДВР, пр. пр. № 1935/2022 г. по описа на СРП.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
внесеното предложение, като счита, че е налице обосновано предположение
обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. Счита, че
освен базисната предпоставка за взимане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия, в случая е налице и
реална опасност последният да извърши друго престъпление с оглед
естеството и характера на повдигнатото обвинение, престъпната упоритост на
деянието, както и предвид обстоятелството, че същият е с обременено
съдебно минало и лоши характеристични данни.
Обвиняемият Т. К. Т. се представлява от адвокат М.Й., който не оспорва
наличието на обосновано предположение обвиняемият да е извършил
престъплението, за което е обвинен, в допълнение на което се излагат
съображения, че обвиняемият е изразил съжаление за извършеното деяние,
като същевременно се навеждат и доводи, че не следва да остане извън
вниманието на съда обстоятелството, че подзащитният му Т. доброволно е
възстановил на пострадалия причинените щети, при това в размер,
надхвърлящ вредата.
Отделно от това се излага, че не са налице предвидените законови
1
предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение, доколкото
обвиняемият е с установена по делото самоличност и адрес, поради което и не
е налице опасност същият да се укрие.
На следващо място се сочи, че не е налице и опасност обвиняемият Т. да
извърши друго престъпление, в подкрепа на което се навежда, че същият
съдейства на органите на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина по делото, респективно и липсва пропорционалност
между исканата от държавното обвинение мярка за процесуална принуда
„Задържане по под стража“ и спецификата на настоящия случай, съобразена с
личността на обвиняемия.
Обвиняемият Т. в своята защита поддържа казано от защитника си и
моли по отношение на него да не бъде вземана мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
С постановление от 04.01.2022г. обвиняемият Т. К. Т. е привлечен в това
процесуално качество за престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т.4, вр. чл.194,
ал.1 от НК, а именно за това, че за времето от 14:30 на 23.12.2021 г. до 08:30
часа на 24.12.2021 г. в гр.София, ж.к.‘Младост 1 А“, бул.“Александър
Малинов“ № 37, чрез неустановено техническо средство и чрез използване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф 5“, с рег.№ СВ 5598 РМ, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот – пробиване на отвор в резервоар на лек
автомобил С., отнел чужди движими вещи – дизелово гориво от лек
автомобил С., от владението на В.В.Д.в /собственост на търговско дружество
с фирма „Д енд Д трейд“ ЕООД, ЕИК *********, с управляващ и
представляващ В.В.Д.в/, без негово съгласие и с намерение противозаконно
да го присвои.
Съдът в настоящото производство е длъжен да обсъди въпросите,
посочени в чл. 63 НПК, а именно - налице ли е обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от
свобода“ или друго по-тежко наказание и от доказателствата по делото може
ли да се направи извод, че съществува реална опасност същият да се укрие
или да извърши друго престъпление.
Първата такава предпоставка, повдигане на обвинение за престъпление,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ или друго по – тежко
наказание, е очевидно налична, доколкото санкционната част на чл.195, ал.1,
т. 3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК предвижда при доказана съставомерност,
наказание от една до десет години „лишаване от свобода“.
Отчитайки ранния етап на разследване, съдът намира, че по досъдебното
производство са извършени процесуални следствени действия, от които може
да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към
престъплението по чл.195, ал.1, т. 3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, което
предположение понастоящем не се оспорва нито от обвиняемия, нито от
неговия защитник. В тази връзка съдът цени събраните гласни
2
доказателствени материали чрез разпит на свидетеля В.В.Д.в, който
последователно и безпротиворечиво излага обстоятелствата, при които е
осъществено процесното деяние, като излага и данни, че непосредствено след
деянието с него се е свързал обвиняемият Т. К. Т., както и че е получил от
последния парична сума за възстановяване на причинените вреди. Следва да
се има предвид, че визираните показания на свидетеля В.Д. се подкрепят
напълно и кореспондират с останалия събран на настоящия етап от
производството писмен и гласен доказателствен материал, в това число и с
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
Г.С. и К.Н., които съдът също кредитира с доверие.
Ето защо, съдът намира, че с оглед характера на настоящото
производство, събраният доказателствен материал е достатъчен за формиране
на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към
извършване на престъплението. Извършената констатация се прави с
уточнението, че на пръв поглед има основание в обвинението, но също така и
че в хода на производството, в условията на състезателност и при равни
осигурени права на страните, ще се събират и други доказателства, които е
възможно да променят направения извод.
Същевременно по делото не са събрани доказателства, които да
опровергават извода за наличие на обосновано подозрение, който извод не
означава несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, а единствено, че
събраните доказателства обосновават извод за вероятност от неговото
извършване, какъвто именно е доказателственият стандарт в настоящото
съдебно производство, който е занижен в сравнение със стандарта, който
НПК установява към случаите при постановяване на краен съдебен акт.
Същевременно, според настоящия съдебен състав не са налице
изискуемите в условията на алтернативност предпоставки за вземане на мярка
за неотклонение ”Задържане под стража” по отношение на обвиняемия, а
именно - реална опасност от извършване на престъпление, както и опасност
от укриване.
Действително, обвиняемият Т. е с обременено съдебно минало, изводимо
от справката му за съдимост, видно от която е също така, че последният не е
осъждан за престъпления от вида, за извършването на което понастоящем е
привлечен в процесуалното качество на обвиняем, поради което и настоящата
инстанция разглежда деянието като първа и инцидентна такава проява.
Отделно от това, в настоящия случай следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че обвиняемият съдейства на органите на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина по делото, както и
наличието на събраните и неоспорени от страните данни по делото, за
доброволно възстановяване на причинените с деянието вреди.
На следващо място съдът изследва въпроса налице ли е реална опасност
обвиняемият да се укрие, като в тази връзка намира, че такава опасност не
може да се изведе от материалите по делото, поради което и съдът се
3
солидализира с изложеното от защитника и от държавното обвинение в
днешното съдебно заседание.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че искането на СРП за
вземане по отношение на обв.Т. К. Т. на мярка за неотклонение „задържане
под стража”, следва да бъде оставено без уважение. Тази мярка за
процесуална принуда се явява несъразмерно тежка, като според съда
единствено обществената опасност на деянието в случая не следва да
обоснове най –голямото ограничение на правата на обвиняемия, а именно -
вземането на най- тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража“,
като подходяща такава мярка, съобразно спецификите на случая, е паричната
гаранция. Същата в най-пълна степен ще обезпечи законосъобразното
провеждане на наказателното производство, като едновременно с това е
съобразена, както с данните за личността на обвиняемия, така и с целите по
чл. 57 НПК и ЕКПЧОС.
По отношение на конкретния размер на гаранцията, настоящият състав
намира, че последният следва да бъде съобразен с имущественото състояние
на обвиняемия Т.. Едновременно с това следва да бъде определена гаранция
на стойност, която е по-голяма от обичайните текущи разходи на обвиняемия,
с оглед на това, в случай на неизпълнение на произтичащите от мярката
задължения, последният да възприеме евентуалната загуба на паричната сума,
като сериозна такава, респективно да бъде в достатъчна степен мотивиран
към законосъобразно процесуално поведение.
При тези аргументи и предвид факта, че по делото са налични
доказателства, че обвиняемият е трудово ангажиран и работи като готвач,
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да определи парична
гаранция в размер на 500 лева. Същата се явява законосъобразна и обоснована
мярка за процесуална принуда, с оглед постигане целите на наказателното
производство, водено срещу обв.Т., доколкото е налице съпричастност на
обвиняемия към престъплението, за което е привлечен в съответното
процесуално качество.
Мотивиран от изложеното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Софийска районна прокуратура
за вземане на мярка за неотклонение ”Задържане под стража” по отношение
на обвиняемия Т. К. Т., ЕГН **********.
ВЗЕМА по отношение на Т. К. Т., ЕГН ********** обвиняем по ДП №
1674/2021 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 1935/2022 г. по описа на
СРП мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500 (петстотин)
лева.
4
ОПРЕДЕЛЯ десетдневен срок за представяне на определената гаранция,
вносима по сметка на съда.
ОБВИНЯЕМИЯТ ДА СЕ ОСВОБОДИ НЕЗАБАВНО от следствения
арест, освен ако се задържа на друго законово основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5