Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 18.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет
и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря ДАНИЕЛА ТАНЕВА и в присъствието на прокурор СТОИЛ ТОМОВ,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 4671 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл. ХХІ от НПК.
С Присъда от 13.12.2017 г.,
постановена от СРС, НО, 16-ти състав по НОХД№ 13462/ 2016 г., съдът е признал Д.Ц.
за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.08.2015 г. в с. Мрамор, обл. Софийска, в жилищна
стая от къща, намираща се на ул. „Алеко **********, без надлежно разрешително
според чл. 32, ал. 1 или чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП е държал високорисково
наркотично вещество - коноп, с нетно тегло 32.51 грама, със съдържание на
активния наркотично действащ компонент 0.7 %, на стойност 195.06 /сто
деветдесети пет и 0,06/ лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т. 1, пр. 1 от НК и с оглед изхода на делото е възложил направените разноски в
тежест на държавата.
Срещу така постановената присъда
е постъпил Протест от СРП, в който се сочи, че първоинстанционният съдебен акт
е неправилен и незаконосъобразен .
Постъпило е и допълнение към
протеста, в което се сочи, че СРС е постановил присъдата си при непълнота на
доказателствата, като бил заличил като свидетел по делото И.Г.Р. в противоречие
с разпоредбите на НПК. Сочи се, че св. Р. е очевидец на престъплението и
нейните показания са от съществено значение за правилното изясняване на
фактическата обстановка. Сочи се, че СРС неправилно не бил приел протокола за
извършеното претърсване и изземване, като се твърди, че това процесуално - следствено
действие е извършено при спазване всички правила на НПК. В заключение се прави
искане за разпит на И.Г.Р., отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
виновен.
По делото е постъпило и
Възражение от адвокат Л.Д.К., служебен защитник на подсъдимия Ц. срещу протеста
и допълнението към него. Сочат се процесуални нарушения, тъй като досъдебното
производство не било проведено от разследващ полицай, а от оперативни
работници. Сочи се също така, че за разлика от досъдебното производство,
съдебното следствие е проведено при стриктно спазване на НПК. Сочи се, че
поемните лица са присъствали само на част от действията по претърсване и
изземване, а това, че протоколът бил одобрен от СРС не го прави действителен. В
заключение се сочи, че протестът е неоснователен и се възразява срещу допускане
на св. Р. до разпит.
В откритото съдебно заседание
по делото подсъдимият Ц. не се явява. Производството пред въззивния съд протече
при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. След щателно издирване на подсъдимия и обективната
невъзможност същия да бъде открит, правото му на защита беше обезпечено чрез
надлежното му представляване от страна на служебно назначения адв. К..
Въззивният съд, с оглед
заличаването на единствения призован свидетел - И.Р. и липсата на други доказателствени
искания от страните, не е провел съдебно следствие.
В съдебното заседание по делото
прокурорът поддържа протеста.
Защитата на подсъдимия - адв. К. заявява,
че оспорва протеста.
В хода по същество прокурорът
заявява, че не поддържа протеста и счита, че първоинстанционната присъда е
правилна и законосъобразна. Релевира, че с оглед новопредставените веществени доказателства,
иззети по досъдебното производство, при водене на самото досъдебно производство
са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Адв. К. моли присъдата на СРС да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и излага редица аргументи в
защита на тезата си. Посочва, че както протоколът за претърсване и изземване е
опорочен, така и цялото досъдебно производство. Релевира, че съгласно
законовите изисквания действия по разследването могат да извършват само изрично
предвидени за целта лица – в процесния случай има нарушение на това императивно
изискване и проведените действия по събиране на доказателства са извършени не
от компетентен орган – разследващ полицай, а от оперативни работници без
надлежното възлагане. Твърди, че в конкретния случай доказателства ще се явят
свидетелски показания на заинтересовани лица.
Съдът, като обсъди доводите в
протеста, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като
провери служебно и изцяло правилността на атакуваната присъда съгласно
изискванията на чл. 313 от НПК , намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.Ц., роден на ***г.
във Федерална Република Германия, гражданство
- Германия, неосъждан, неженен, работи, с ЛНЧ – **********.
Подсъдимият Ц. се намирал в интимни,
приятелски взаимоотношения с И.Р., дъщеря на свидетеля А.С.. Подсъдимият и Р.
живеели заедно в периода от месец декември 2014 г. до месец май 2015 г. в гр.
София, на бул. „Витоша". Докато живеели в София, подсъдимият работел в кол
център. След като изтекъл договорът им за наем, двамата решили да се преместят да живеят при
майката на Р. ***, в къща, находяща се на ул. „**********. И.Р. имала намерение
през есента да отиде да учи в чужбина. След абитуриентския бал на Р., тя и
подсъдимия Ц. заживели в къщата, в стая, намираща се на ет. 1, а свидетелката С.
се помещавала на втория етаж. Тъй като свидетелят С. работела много, рядко се засичала с подсъдимия Ц.. И.Р.
започнала работа на морето, докато работела там, подсъдимият Ц. останал да
живее в дома на св. С.. През месец август Р. *** и продължила да съжителства с Д.Ц..
Р. следвало да замине за чужбина на 03.09.2015 г., където да продължи
образованието си.
В 9 РУ - СДВР постъпил сигнал, че
подсъдимият Д.Ц. държи наркотични вещества в жилищно помещение в къща в с.
Мрамор, обл. Софийска. На 12.08.2015 г.
адресът бил посетен от полицейски служители и в къщата, находяща се в с.
Мрамор, обл. Софийска, на ул. „**********, било извършено претърсване и
изземване. В хода на претърсването в обитаваната от Д.Ц. и Р. стая на първия
етаж на къщата в стъклена купа била открита и иззета зелена тревиста маса, а от
гардероба в близост до леглото, били открити и иззети клонки със суха тревиста
маса, които висели на връв. След намирането на тези вещества, в присъствието на
Д.Ц. и И.Р. на място били повикани и поемните лица съпрузите С.И. и М.И.–
съседи на подсъдимия, на които били показани тревистата маса, както и клонката
в гардероба. Намерените веществата обаче не били запечатани и иззети в тяхно
присъствие, а единствено им било дадено да подпишат протокола от
процесуално-следственото действие, както и протоколи за разпит, които двамата
свидетели подписали, но без да четат. М.И.не си носела очилата, като протоколът
й бил прочетен от присъстващия оперативен работник. Протоколите за разпит били
изготвени от оперативен работник. Впоследствие претърсването и изземването били
одобрени със съответно определение на Софийски районен съд като действия,
извършени в условията на неотложност. В присъствието на свидетеля И.
полицейските служители запитали подсъдимия Ц. дали наркотичните вещества са
негови, на което той отговорил, че са.
По
доказателствата
:
Описаната по-горе фактическа обстановка
настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните и анализирани в
тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно :
Гласни: показанията на
свидетелката С., показанията на свидетеля И. и тези на Младенка И.а.
Писмени: заключението на
СППЕ; заключенията от двете физико –химични експертизи (л.31 и л.42 от ДП);
свидетелство за съдимост на подсъдимия; протокол от претърсване и изземване
(с.17 – 21 от ДП).
Софийски районен съд е анализирал
относимите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното и досъдебното производство, като е преценил същите в тяхната
съвкупност и поотделно и е извел от тях всички факти, относими към предмета на
доказване. Въз основа на достоверността на доказателствените източници съдът е преценил,
че съставът на престъплението по чл.354а, ал.3,пр.2, т.1,пр.1 от НК не е
осъществен от обективна и субективна страна.
Правилно съдът,
постановил обжалвания съдебен акт, е дал вяра и ползвал при формиране на
свободното си вътрешно съдийско убеждение по фактите, събраните по делото
писмени доказателствени средства и веществени такива. В тази връзка, настоящият
състав отбелязва, че проведеното действие по разследването - претърсване и изземване от 12.08.2015г. (л.
17 от досъдебното производство), не е
проведено изцяло съобразно изискванията на процесуалния закон, поради
което и протоколът, обективиращ резултатите от извършването му, правилно не е
кредитиран от решаващия първоинстанционен съд като годно доказателствено
средство относно извършеното действие по разследването, редът, по който е
извършено и резултатите от същото. Участието и на двете поемни лица е било
компрометирано, доколкото цялата дейност по претърсване и изземване не е
извършена в тяхно присъствие както изисква законът. (арг. чл. 162 от НПК). На
поемните лица, конституирани като свидетели в съдебната фаза на процеса, са
показани от оперативните служители единствено вече намерените наркотични
вещества. Липсата на подписи върху иззетите и запечатани веществени
доказателства от страна на поемните лица подкрепя още веднъж извода на
първоинстанционния съд, че това процесуално – следствено действие е било
опорочено. В тази насока са и показанията на самите поемни лица.
Настоящият състав допусна до
разпит св. И.Р., но след неколкократни опити да установи контакт с нея, до
разпит не се стигна, като последната беше заличена от списъка със свидетели. Воден
от желанието си да разкрие обективната истина, използвайки всички относими и
необходими за правилната интерпретация на фактите доказателствени средства,
настоящият въззивен състав прецени, че за обосновани фактически констатации
няма да е нужен разпитът на св. Р.. Същата не се намира на територията на страната,
като според последните официално удостоверени данни същата последно е напусната
Република България на 19.09.2018г. през ГКПП „Аерогара София“. С оглед
показанията на св. С., майка на св. Р., дъщеря й от 2015г. се е установила на
територията на Република Чехия, където продължава своето образование. Съдът,
след като анализира цялата приложена и проверена по делото доказателствена
съвкупност, прецени, че дори без свидетелските показания на св. Р., са взети
всички необходими мерки за разкриване на обективната истина съгласно чл. 13 от НПК. Евентуален разпит на св. Р. няма да хвърли нова светлина върху процесната
ситуация. Редно е да се отчете и обстоятелството, че при евентуално проведен
разпит, същата би се явила предубедена при депозиране на своите показания
поради явен личен интерес от крайния изход по делото. Св. Р. се е намирала в
особено близки отношения с подсъдимия, като двамата са живеели на един и същи
адрес – същият, за който се твърди, че подсъдимият Ц. е държал високорискови
наркотични вещества. С оглед на факта, че св. Р. и подсъдимият Ц. са обитавали
една и съща стая, евентуални показания на св. Р. биха се явявали
заинтересовани, доколкото същата има интерес да не бъде привлечена към
наказателна отговорност за намерените в стаята й наркотични вещества.
От свидетелските показания на св.
С., присъствала по време на претърсването и изземването, може да се заключи, че
същата е познавала подсъдимия поради близките му отношения с дъщеря й и факта,
че живеят на един и същи адрес. Самата тя не е била наясно с употребата на
марихуана от страна на подсъдимия до момента, в който полицията не е посетила
адреса. Следва да се отбележи, че дори да се
кредитират показанията на св. С. досежно
признанието на подсъдимия Ц., че намерените наркотични вещества са негови, но
за лична употреба, то заявеното от тази свидетелка се явява производно
доказателство и не може да замести самопризнанието на подсъдимия по реда на НПК.
От заключението
от назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство и приета по надлежния ред като доказателство по делото
комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза (л. 51 – 57 от ДП),
първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че подсъдимият Ц. е бил
вменяем и психично здрав – могъл е да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, има нерискова употреба на марихуана,
без данни за психична зависимост.
Въз основа на
заключението на назначената и приета като доказателство по делото
физико-химична експертиза (л. 42 – 44 от ДП), съдът е установил, че
растителната маса съдържа коноп, с нето тегло 32.51 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.7 %. Стойността на
наркотичното вещество, изчислена съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
е 195.06 лв. (сто деветдесет и пет лева и шест стотинки).
По делото няма
данни подсъдимият Ц. да е разполагал с
надлежно издадено разрешително за държане на наркотични вещества.
Като е кредитирал
така събраните доказателствени средства, респ. - като е отказал да даде вяра на
изготвения протокол от претърсване и изземване поради груби нарушения на
процесуалните изисквания, СРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила
и правилно и логично е оценил наличния доказателствен материал, аргументирайки
крайния си извод за оправдателна присъда (в този смисъл и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС). Интерпретацията на тези доказателства, направена в
мотивите на първоинстанционната присъда, е вярна и
се споделя от настоящата въззивна инстанция
Въз основа на посочените по-горе
доказателства настоящият състав възприе фактическа обстановка, която не се
отличава от възприетата от СРС, която може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени
са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на
делото – фактите относно извършване на деянието, механизма на извършването му и
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав счита, че фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и
е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации.
От правна
страна :
С оглед
трайното отсъствие на подсъдимия производството пред СРС също законосъобразно е
започнало при условията на задочност.
Въз основа на правилно изяснената фактическа
обстановка СРС е извел и правилният
извод, че подсъдимият Д.Ц. не е осъществил състава на престъплението по
чл.354а, ал.3,пр.2, т.1,пр.1 от НК.
По делото не се доказа
подсъдимият на 12.08.2015 г. в с. Мрамор, обл. Софийска, в жилищна стая от
къща, намираща се на ул. „*************, без надлежно разрешително според чл.
32, ал. 1 или чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП да е държал високорисково наркотично
вещество - коноп, с нетно тегло 32.51 грама, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент 0.7 %, на стойност 195.06 /сто деветдесети пет и
0,06/ лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1
от НК.
Не бяха доказани по реда на НПК
посочените от прокуратурата действия на подсъдимия Ц. и неговата съпричастност към
изпълнителното деяние, поради което и правилно първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимия.
Доколкото за съставомерността
на едно деяние
е необходимо то да отговаря изцяло на всички визирани от законодателя обективни
и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната
съвкупност, то по аргумент от противното, неосъществяването на който и да е от признаците на състава на
престъплението, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст
от конкретния подсъдим. В процесния случай държавното обвинение не успя по
категоричен начин да докаже, че именно подсъдимият Ц. е държал наркотичните
вещества поради съществени пропуски при извършване на способи за доказване – а
именно - претърсването и изземването. С
оглед формалния и строго регламентиран ред за извършването на способите за
доказване, несъблюдаването на което и да е от изискванията повлича със себе си невалиден
протокол – т.е – неговата невъзможност да бъде кредитиран като годно
доказателствено средство, въз основа на което съдебния състав да изгради своето
вътрешно убеждение и фактически констатации.
Изпълнителната форма
на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК "държането" е от
категорията на т.нар. "продължени престъпления", при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно "държане" по чл.
354а, ал. 3 от НК е налице, когато за наркотичното вещество няма надлежно
разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на дееца. В случая не
се установи по несъмнен начин, че наркотичното вещество се е намирало у
подсъдимия, т.е. да е било в негова фактическа власт, като следва да се
отбележи, че наркотичните вещества не са били надлежно приобщени към
доказателствения материал, както правилно е приел и СРС.
Предвид всичко
посочено, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие
със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно липсата на несъмнена
доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. По
аргумент от чл. 303, ал 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения.
Когато са извършени всички възможни и
необходими процесуално – следствени действия за разкриване на
обективната истина, но въпреки това крайните изводи относно даден съставомерен
признак от престъплението са колебливи и недобре подкрепени от наличната по
делото доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив. Правилно районният съд е
оправдал подсъдимия Ц., след като обвинителната теза и фактическа обстановка,
изложени в обвинителния акт, са останали недоказани от събраните и проверени по
делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на
чл. 13, ал. 1 от НПК за разкриване на обективната
истина.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че присъдата на СРС като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 13.12.2017г., постановена по НОХД 13462/2016г., от СРС, НО, 16-ти
състав.
Решението не подлежи на обжалване
и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.