Р Е Ш Е Н И Е
№ 413 04.11.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 376 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.А.В.,***,
подадена чрез пълномощника му адв. И.С. ***, против Решение № 260306 от 02.06.2021г.,
постановено по АНД № 255/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което
е изменено Наказателно постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, в частта за наложеното на А.В. на основание чл. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание
глоба, като е намален размера на наказанието глоба от 100 лева на 50 лева и е
потвърдено наказателното постановление в останалата му част.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че административнонаказателното обвинение за извършени от него нарушения
по чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП, е доказано по безспорен начин. Поддържа, че лисват каквито и да е било
надлежни доказателства, въз основа на които да се приеме за установено
настъпило пътнотранспортно произшествие с материални щети, като съставомерен
признак на нарушението по чл. 179, ал.2 от ЗДвП и съотв. обуславящо качеството
му на участник в ПТП, за определянето му като субект на
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Твърди,
че в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е изследвал
обективно релевантните за ангажирането на отговорността му обстоятелства, като
при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички
събрани по делото доказателства, което е довело до неверни фактически
констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на
закона. В тази връзка поддържа, че съдът едностранчиво е кредитирал с доверие
част от свидетелските показания, като немотивирано и без каквото и да е било
основание е игнорирал показанията на св. Б., съотв. превратно е тълкувал
заключението на изпълнената
автотехническа експертиза, в резултат на което необосновано е приел за
установена и доказана по несъмнен начин описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изцяло отменено като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-003256 от
02.01.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора.
Ответникът
по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и
не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на А.А.В. ***, против Наказателно постановление /НП/ №
19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 11600/ 10.12.2019г.,
на А.В. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер 200лв.,
на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.12.2019г., в 9.35
часа, в гр. Стара Загора, по ул. „Архитект Христо Димов“ до № 18, в посока
изток, А.В. управлява собствения си л.а с рег. № ******, като извършва маневра
за навлизане в съседна пътна лента, не пропуска движещия се по нея лек
автомобил с рег. ****, управляван от Н.Х.П. и с предна лява част го блъска в
лява задна част. Става причина за ПТП с материални щети по двете МПС. Не остава
на мястото на ПТП за установяване на последиците от него.
С обжалваното решение
Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването от
А.В. на съставомерни от обективна и субективна страна деяния, правилно
квалифицирани като административни нарушения по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179,
ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. По съображения за наличието
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, НП в частта за наложеното
на А.В. на основание чл. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба, е изменено, като е намален
размера на глобата от 100 лева на 50 лева, а в останалата част наказателното
постановление е потвърдено, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено
в нарушение и при неправилно приложение на закона.
По отношение на наложеното на
А.В. административно наказание на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179,
ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата
на чл.179, ал.2 от ЗДвП, водач на МПС, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 /в т.ч. нарушение по
чл.179, ал.1, т.5 – неспазване предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението/, причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с глоба в размер на 200лв., ако деянието не съставлява престъпление.
От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение се основава на това, че на 10.12.2019г., в 9.35 часа, в гр. Стара
Загора, по ул. „Архитект Христо Димов“ до № 18, А.В. управлява собствения си
л.а с рег. № ******, като извършва маневра за навлизане в съседна пътна лента,
не пропуска движещия се по нея лек автомобил с рег. ****, управляван от Н.П. и
с предна лява част го блъска в лява задна част, като става причина за ПТП с
материални щети по двете МПС. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, за обосноваване от правна страна на административното обвинение в тази
му част, като нарушена е посочена нормата на чл. 25, ал.2 от ЗДвП,
регламентираща, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента.
От административнонаказателната разпоредба на чл.179,
ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведен под отговорност касаторът,
следва извода, че съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на А.В. административнонаказателно
обвинение, е наличието на причинено ПТП. Пътнотранспортното произшествие,
съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира
едно събитие като пътнотранспортно произшествие, е необходимо да бъде
установено наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети,
настъпили в процеса на движението на ППС.
В
случая, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179, ал.2 от ЗДвП, нито е установен, нито е доказан с надлежни доказателствени средства,
както в хода на досъдебната фаза на административнонаказателния процес, така и
в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. По делото
е представен Протокол за ПТП, който обаче нито е подписан от лицата, сочени
като участници в ПТП, нито от длъжностното лице – мл. автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ – Стара Загора Р. Г., сочен като съставител на Протокола за
ПТП, нито в така „съставения Протокол за ПТП“ е отразен механизма на ПТП,
обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП и в какво се
изразяват материалните щети по двата автомобила. С оглед на което правилно този
Протокол за ПТП не е ценен от въззивния съд като годно доказателствено средство
в процеса, съотв. не е зачетена присъщата на Протокола за ПТП, като официален
удостоверителен документ, материална доказателствена сила.
На практика изложената в обстоятелствената част на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, се
основава единствено и само на твърденията на другия участник в заявеното от
него като настъпило ПТП и пътуващото с него в автомобила лице, без наказващият
орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка на тези
твърдения. Липсват каквито и да е било констативни документи, установяващи,
удостоверяващи и доказващи както факта на настъпилото ПТП /вкл. от гл.т на
причинените материални щети по автомобилите, сочени като участници в ПТП/, така
и механизма на ПТП. Липсва документирано извършване на оглед на автомобилите;
не е установен по надлежния ред и със съответните документи вида, характера и
размера на твърдените като причинени вреди, с оглед преценката дали
представляват „материална щета”, нито дали същите са резултат /в
причинно-следствена връзка/ със заявеното произшествие. Не представляват такива
доказателства приложените по делото снимки – ако и от същите да се установява
наличието на някакви щети по двата, сочени като участници в ПТП автомобила, то
по никакъв начин не е установено по надлежния ред, още по-малко доказано, че
тези щети са резултат от настъпило ПТП между МПС при описаната в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка.
Изводът на Старозагорския районен съд, че фактът на
настъпилото ПТП с материални щети, се явява доказан, е основан на кредитираните
с доверие показания на св. С.Д. /посочена и като свидетел – очевидец на
нарушението в съставения АУАН/, на показанията актосъставителя Р.Г.и на
свидетеля по АУАН Н.Н., както и на даденото от експерта, изпълнил назначената
по делото съдебно-автотехническа експертиза, заключение, че е технически
правдоподобно възникването на удар между автомобилите при осъществяване на
механизма на ПТП, описан в АУАН и в НП. От показанията на актосъставителя Г.,
възпроизвеждащи съдържанието на съставения от него АУАН, се установява, че
актът е съставен по данни на свидетел – очевидец – пътувалата в управлявания от
Н.П. автомобил с рег. **** – С.Д., като противно на соченото от св. Г.,
констатираните от него „минимални щети“ не са описани в Протокола за ПТП. Съотв.
от показанията на св. Н.Н. /също възпроизвеждащи съдържанието на съставения
АУАН/, е видно, че заявеното от свидетеля се основава на подадения на тел. 112
сигнал от потърпевшата П. досежно осъществения сблъсък между автомобилите и
механизма на ПТП, като по данни на П. е направена схема на ПТП /каквато схема
на ПТП не се съдържа в преписката/. Показанията на св. Д. от своя страна нито
кореспондират с описания в АУАН механизъм на ПТП, нито установяват в какво
точно се изразяват настъпилите материални щети по МПС. Обстоятелство, че според
заключението на автотехническата експертиза технически правдоподобна е
възможността за възникването на удар между автомобилите при осъществяване на
механизма на ПТП, описан в АУАН и в НП, по никакъв начин не доказва, че такъв
удар между двата автомобила действително в случая е бил реализиран. На практика
както административнонаказателното обвинение, така и фактическите констатации
на Старозагорския районен съд, се основават единственото на твърденията на управлявалия
МПС с рег. **** водач - Н.П. и на заявеното от пътувалата в този автомобил С.Д.,
без наличието на каквито и да е било доказателства за настъпило ПТП по см. на §6,
т.30 от ДР на ЗДвП, вкл. за механизма на ПТП, вида и характера на претърпените
щети и тяхното настъпване като резултат от описаното в АУАН и в НП събитие. Дори
и да се приеме за правилен извода на съда за хипотетичния характер на направените
от изпълнилото автотехническата експертиза вещо лице изчисления и даденото
заключение, че щетите, които са получени по МПС с рег. ****, може и да не са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП /поради липсата на достатъчно
обективни изходни данни за релевантни за това заключение обстоятелства/, също
толкова хипотетичен характер имат и основаните на предположения мотиви на съда,
за възможно съществуване на причинно-следствена връзка между щетите и описаното
в АУАН и НП събитие.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова – съставомерен признак на нарушението е наличието на
причинено пътнотранспортно произшествие, липсата на надлежни доказателства за факта
на настъпило ПТП по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП при описаната
в наказателното постановление фактическа обстановка, обуславя извод за
несъставомерност на деянието по повдигнатото на А.В. административно обвинение.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
отговорността. В случая санкциониращият орган не е
установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци
на административнонаказателния състав по чл.179, ал.2 от ЗДвП и съотв. извършването на нарушението и вината на нарушителя
– липсват надлежни доказателства за факта на възниквало ПТП. Нещо повече – проведеното
от санкционираното лице насрещно доказване чрез заключението на
автотехническата експертиза и показанията на св. Б. /които необосновано не са
кредитирани от съда поради приета заинтересованост на свидетелката/, и
доколкото правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното
такова, не може да почива на предположения, е било достатъчно основание въззивният съд да приеме, че вмененото на А. А.
нарушение
по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен
начин.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че административно наказателното обвинение за извършено от А. В. нарушение
по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено необосновано. Наказателното
постановление в частта му, с която на А. В. е наложено административно
наказание по това обвинение, е незаконосъобразно и неправилно е било потвърдено
от Старозагорския районен съд.
По отношение на наложеното на
А.В. административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. водач, който наруши задълженията си
като участник в пътнотранспортно произшествие. По изложените по-горе
съображения за недоказаност на факта на настъпило ПТП по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП при посочената в наказателното постановление фактическа
обстановка, очевидно санкционираното лице не е имало качество на „участник в
ПТП” водач на МПС. Следователно А.В. нито е бил субект на задължението по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, нито може да бъде субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Субект на посоченото
нарушение може да бъде само водач на МПС, който като участник в
пътнотранспортно произшествие не изпълни законово регламентирано задължение в
това му качество. Ето защо съдът приема, че не е налице поведение на санкционираното лице, сочещо на съставомерно от обективна и
субективна страна изпълнително деяние, квалифицирано като нарушение по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП.
По изложените съображения за
фактическа, правна и доказателствена необоснованост на
административнонаказателното обвинение за извършени от А.В. нарушения по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП и по чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП, съдебното решение, като постановено в нарушение на закона, следва да бъде
отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което изцяло да бъде
отменено Наказателно постановление № 19-1228-003256 от
02.01.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора. Предвид
изхода на делото, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените
на ОД на МВР – Стара Загора разноски, съответно изменено в частта му за
присъдените разноски на А.В.,*** следва да бъде осъдена да заплати на В. пълния
размер на сторените по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице
за изпълнената автотехническа експертиза и за заплатено адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 550 лева.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260306 от 02.06.2021г., постановено по АНД №
255/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която
е изменено Наказателно постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено
от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора, в частта за наложеното на А.В. на основание чл. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба
и в частта му, с която е потвърдено
Наказателно постановление № 19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара
Загора и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
19-1228-003256 от 02.01.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на А.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, са наложени административни
наказания - глоба в размер 200лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл. 179,
ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДвП и
глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ Решение № 260306 от 02.06.2021г., постановено по АНД №
255/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му, с която
А.А.В., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 75 /седемдесет и
пет лева/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ИЗМЕНЯ Решение № 260306 от 02.06.2021г., постановено по АНД №
255/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му за присъдените на А.А.В. разноски, като ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, да заплати А.А.В., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 550 /петстотин и
петдесет/ лева – разноски по делото, вместо присъдената от Старозагорския
районен съд за разноски сума в размер на
75 /седемдесет и пет/.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.