Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1974 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***против К.И.С.
с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 1983,73лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. и
лихва за забава върху главницата в размер на 276,33лв. за периода от
02.03.2016г. до 06.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката и че за периода от 01.01.2016г. до 30.12.2018г. не е погасил
своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот –
апартамент с абонатен номер ***, като начислената за този период сума за
ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 1983,73 лв. Сочи се, че сумите
били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – ***на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на
падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 276,33
лв. за периода от 02.03.2016г. до 06.02.2019г. Излага се, че процесните суми били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***, в което
била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея
постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за следните суми: 1 983,73
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 276,33 лв. за
периода от 02.03.2016 г. до 06.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***. на
ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
Безспорно е между страните и видно
от приложения препис на нот.акт за учредяване на договорна ипотека ***, че ответника
К.И.С. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент ***Безспорно е
също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда и за негоима открита
партида при ***.
Безспорно е и е видно от приложения
препис на Договор от ***е дружеството, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия, доставяна до сградата, в която се намира процесния имот.
От приложеното счетоводно извлечение
и писмени справки към него, както и от заключението по изслушаната в о.с.з. на 17.09.2019г.
съдебно-икономическа експертиза се установява, че сумите за процесния период от
време са били начислявани по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база отчет на уредите
за дялово разпределение. Начислението е било за отопление от налични ИРУ, като
не е имало ползване на топла вода - до м.март 2016г. в имота е имало 5 броя
уреди с ИРУ, а от м.ноември 2016г. 4 броя уреди с ИРУ, като за целия период са
били начислявани и суми за отопление без ИРУ от щранг-лира в баня, както и суми
за ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Установява
се от експертното заключение, че наислената по този начин главница за процесния
период от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. възлиза на 1 983,73лв., а размерът
на мораторната лихва върху неплатените
главници за периода от 02.03.2016г. до 06.02.2019г. се изчислява на 276,33лв.
Установява се още от заключението на вещото лице, че след завеждане на
заповедното производство ищецът е заплатил следните суми: на 22.02.2019г. е
заплатил сума в размер на 80лв.; на 09.05.2019г. е заплатил сума в размер на
80лв. и на 20.06.2019г. е заплатил отново сума в размер на 80лв. При ищцовото
дружество плащанията са били отнесени счетоводно за погасяване на главница в
размер на 177,59лв. и законна лихва в размер на 62,41лв. По този начин са
останали осчетоводени като неплатени за периода главница в размер на
1 806,14лв. и лихва за забава в размер на 276,33лв. Обсъденото експертно
заключение се възприема изцяло от съда като обективно, компетентно и неоспорено
от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид установения факт, че ответника
К.С. е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото
дружество с аб.№***, съдът приема, че ответника
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото в
сградата, в която се намира процесния имот има изградена АС и топлопреносна
мрежа, то този имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като
физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови
нужди и има качеството на потребител на ТЕ. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по
силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя.
Поради горното, съдът счита, че
ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до
процесния имот през процесния период от
време от 01.01.2016г. до 31.12.2018г., изчислявана в общ размер на 1 983,73лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от експертното
заключение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 276,33лв. за процесния
период от 02.03.2016г. до 06.02.2019г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на иницииране на заповедното производство и
образуване на ч.гр.д.№***. ответника е дължал на ищеца процесните суми от 1 983,73лв.,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г.и 276,33лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.03.2016г.
до 06.02.2019г.
Извършените от ответника плащания
след завеждане на исковата молба, които от експертното заключение се установиха
в размер на 240лв, следва да се отчетат от съда по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. При преценка кои вземания на ищеца са били погасени с извършеното от
ответника плащане в хода на делото, съдът съобрази следните обстоятелства: Длъжникът не е заявил изрично кои задължения
погасява с платените суми, но кредитора е приел, че със сумата от 177,59лв. се
погасява част от главницата, което е в интерес на длъжника, доколкото е приет
за погасен лихвоносен дълг. Съдът обаче счита, че не може да бъде възприет
подхода на кредитора за погасяване на начислената законна лихва върху цялата
претендирана главница за периода от завеждане на заповедното производство до
датата на плащанията, т.к. последица от уважаване на иска за непогасената част
от главницата е и присъждане на законната лихва върху нея, така както е
разпоредено с издадената заповед за изпълнение. По този начин би се стигнало до
събиране двукратно на това задължение. Поради това платената от длъжника сума в
размер на 62,41лв. следва да бъде отчетена за погасяване на част от мораторната
лихва – в общ размер от 276,33лв., при което се приеме за установен размер на този
дълг от 213,92лв. (276,33-62,41).
Поради изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено вземане на ищеца срещу ответника за сумата
от 1 806,14лв., представляваща неизплатена част от стойността на доставена
топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г.
и за сумата от 213,92лв., представляваща неплатена част от обезщетението за
забава за периода от 02.03.2016г. до 06.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.02.2019г. до окончателното плащане, които
представляват част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д.№***. Искът за главница за разликата до пълния
претендиран размер от 1 983,73лв. и за мораторна лихва до пълния
претендиран размер от 276,33лв. следва да се отхвърли, като погасен чрез
плащане.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Плащането, извършено след иницииране на
заповедното производство е ирелевантно при решаване на въпроса за разноските. От
сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 120,86лв.
(70,86лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение) дължими са 77,35лв.,
съразмерно вземанията, които са претендирани и установени в исковото
производство. Сторените в исковото производство разноски, които са в общ размер
на 265,20лв. (45,20лв. държавна такса, 120лв. разноски за вещо лице и 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение) са изцяло дължими.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че К.И.С. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ
на ***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,следните суми: сумата от 1 806,14лв.,
представляваща незаплатена част от стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. и сумата от 213,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2016г. до 06.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 12.02.2019г. до окончателното й изплащане,
представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед №577 за
изпълнение на парично задължение от 14.02.2019г. по ч.гр.д.№***, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от 1 983,73лв.
и за мораторна лихва до пълния претендиран размер от 276,33лв., като погасен чрез плащане в хода на
делото.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, К.И.С.
с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 77,35лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 265,20лв.,
представляваща деловодни разноски исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: