РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 12.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1973 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Екс Дебт Мениджмънт” ООД, представляван от
управителя Е А, твърди, че на 11.05.2006г. М.Б.Ц. е сключил с “Транскарт
Файненшъл Сървисис” ЕАД договор за издаване на кредитна карта с кредитен лимит
от 500 лв, след предоставянето на която започнал да разходва средства от същата
и генерирал непогасен дълг. С договор за цесия на парично вземане, сключен на
13.02.2014г. “Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД е прехвърлило на “Екс Дебт
Мениджмънт” ООД цялото свое вземане към ответника, произтичащи от посочения
договор. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът “Транскарт Файненшъл Сървисис”
ЕАД е уведомил длъжника за извършената цесия и за новия кредитор. Със
споразумение от 27.10.2015г., сключено с “Екс Дебт Мениджмънт” ООД ответникът
признал съществуването на дълга си от 2253.08 лв и се задължил да го изплати,
съгласно т.4 и прилежащите й подточки, при условията на т.5 от споразумението.
Крайният срок за погасяване на задължението, договорен в споразумението е
25.07.2016г. Ответникът е направил плащания по задължението в общ размер 100 лв
на 26.02.2016г., след което преустановил плащанията. Към датата на подаване на
исковата молба задължението на ответника възлиза на 2153.08 лв. Тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си, подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата 2153.08 лв, образувано в ч.
гр. дело №7768/2017г. на Русенския районен съд. Моли да се признае за
установено съществуването на вземането му към ответника за сумата 2153.08 лв,
дължима главница по Споразумение от 27.10.2015г., заедно със законната лихва,
считано от 27.10.2017г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по ч.
гр. дело №7768/2017г. на РРС.
Ответникът М.Б.Ц. оспорва формирането на сумата
2153.08 лв, която надхвърля многократно стойността на издадената му кредитна
карта и моли ищецът да изясни изчисленията на задължението му.
При разглеждане на делото в съдебно заседание на 26.06.2018г.
обяснява, че в исковата молба фактите са правилно изложени (“Всичко е така,
както е казано”) и че представеното Споразумение е подписано от него, поради
което е счел за ненужно извършване на графологична експертиза за установяване
автентичността на подписа му.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №7768/2017г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №7768/2017г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4753/30.10.2017г. срещу
М.Б.Ц. *** да заплати на кредитора “Екс Дебт Мениджмънт” ООД гр. София сумата 2153.08 лв главница, заедно със законната лихва,
считано от 27.10.2017г. до окончателното изплащане, както и разноски по производството - 43.06 лв за
платена държавна такса и 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не
е намерен на посочения в Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. постоянен и настоящ адрес и няма действащи трудови договори
понастоящем, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
Няма спор по делото, че на 11.05.2006г. М.Б.Ц. е
сключил с “Транскарт Файненшъл Сървисис” ЕАД договор за издаване на кредитна
карта с кредитен лимит 500 лв, че е усвоил изцяло отпуснатия кредит, че го е
използвал, като не е възстановил средствата от издадената му кредитна карта.
Установено е още, че на 13.02.2014г. с договор за продажба на
вземания “Транскарт Файненшъл Сървисис”
ЕАД е прехвърлило на “Екс Дебт Мениджмънт” ООД вземането си
срещу М.Б.Ц. по договора за издаване на кредитна карта от 2006г., което към
датата на подписване на договора за цесия - 13.02.2014г., е било в размер на
1781.24 лв.
На 27.10.2015г. “Екс Дебт Мениджмънт” ООД и М.Б.Ц. са направили проверка на изпълнението на
задължението му, произтичащо от посочения вече договор от 2006г. и като са
установили, че новият кредитор не е получил плащания от длъжника по цедираното
вземане (1781.24 лв), са се споразумели, че размерът на дължимата сума към
27.10.2015г. възлиза на 2253.08 лв.
В т.4 от подписаното споразумение е посочено,
че длъжникът признава установения размер на задължението си и се е съгласил да
го погаси при посочените в т. 4.2-4.6 условия, а именно: с редукция на 60.05 %
от задължението, чийто остатък е 900 лв и при избран втори вариант изплащането
на сумата 900 лв да се извърши на 9 бр. ежемесечни вноски, считано от месец
ноември 2015г., първа вноска в размер на 100 лв, дължима в срок до
25.11.2015г., всяка следваща ежемесечна вноска е в размер на 100 лв и дължима
всеки месец най-късно до 25-то число на текущия месец, последната вноска се
счита изравнителна. Вноските се извършват по банковата сметка на кредитора.
Крайният срок за пълно погасяване на задължението по т.4.1 от споразумението е
на 25.07.2016г.
Между страните не се спори, че
ответникът е направил плащания по задължението в общ размер 100 лв на
26.02.2016г., след което е преустановил погасяване на задължението.
Ответникът не представя доказателства, че е
изпълнил условията на споразумението, респ. че е погасил задължението си в
посочения размер.
При това положение, като съобрази валидността
на споразумението и на признатата с него неизправност на ответника, състояща се
в неизпълнение на задължението по т.4 от него, възможността да иска
преизчисляване на дълга е изчерпана.
Поради това съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е
основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца към ответника за сумата 2153.08 лв по Споразумение от
27.10.2015г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 27.10.2017г.
до окончателното изплащане. Ответникът дължи на ищеца сумата 93.06 лв разноски по ч. гр. дело
№7768/2017г. на РРС.
Ищецът не е поискал заплащане
на разноски по настоящото дело.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането “Екс Дебт Мениджмънт” ООД със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. “Мадрид” №52, представлявано от
управителя Е И А, ЕИК *********, към М.Б.Ц. ***, ЕГН **********, за сумата 2153.08
лв по Споразумение от 27.10.2015г., заедно със законната лихва от 27.10.2017г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Б.Ц. да заплати на “Екс Дебт Мениджмънт”
ООД сумата 93.06 лв разноски по ч. гр. дело №7768/2017г. на Русенски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: