Решение по дело №46/2022 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 24
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Милена Иванова Семерджиева
Дело: 20222320200046
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Тополовград, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20222320200046 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена жалба от К. М. М.
против незаконно фактическо задържане от служители на РУ – Т. с правно
основание чл.72 от ЗМВР.
Жалбоподателят твърди, че е бил задържан в сградата на полицията в
гр.Т. от 22:30 часа на 13.05.2022 г. до 01:00 часа на 14.05.2022 г.
незаконосъобразно, като за това задържане не е бил съставен никакъв
документ, не е бил спиран за каквато и да е проверка в рамките на града и по
отношение на него не са били извършвани каквито и да е действия по какъвто
и да било ред. Твърди се, че полицейските служители П.Д. и И.И. насила са го
извели от дома му, разпоредили са му да даде проба за алкохол в груба форма
и тази проба не е взета по съответния законов ред, нито му е издаван талон за
изследване на алкохол в кръвта, само му е бил съставен акт, който той е
подписал за да се прибере в къщи и да вземе отново болкоуспокояващи
поради продължаващия цял ден ужасен зъбобол.
Поради което претендира да бъде образувано дело, да се извърши
проверка на случая и ако се установи, че действията на посочените служители
1
са незаконосъобразни да бъде отменено незаконното му фактическо
задържане за посочения по-горе период.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но пълномощника му
поддържа изложеното в жалбата и претендира нейното уважаване.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание,
но в писмено становище по повод образуваното производство посочват, че
лицето К. М. не е задържано на посочената дата по реда на чл.72 от ЗМВР и
същия е призован в сградата на РУ – Т. за съставяне на АУАН по ЗДВП за
това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол и престоя му в сградата
е бил от 23:15 часа до 23:50 часа на 13.05.2022 г. за вземане на отношение и
съставяне на АУАН.
Предвид изложеното претендират подадената жалба да бъде отхвърлена
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 13.05.2022г., при изпълнение на служебните си задължения около
22:10 часа, дежурен АПР в състав ст.полицай П.Д. и полицай И.И., в гр.Т. на
кръстовище между улица „И.В.“ и улица „И.Д.“ забелязали лек автомобил
„О.К., с ДКН ********, спрян на пътното платно в близост до оградата на
НУ„Св.Св Кирил и Методий“. На мястото на водача разпознали лицето К. М.
от гр.Т.. Подминали със служебния автомобил, при което водача на л.а. О.К.
предприел маневра завой, като се отправил в посока към пл. “О.“. Около
22.20 часа на ул.‘Г.“, автопатрула настигнал гореописания автомобил и
вижда как криволичи по пътното платно. С цел предотвратяване възникването
на ПТП и други инциденти, служителите предприели действия за спирането
му, като включили звуков и светлинен сигнал на ул.“С.П.“ в гр. Т. и тръгнали
след него. Водачът на автомобила не спрял при подадения звуков и светлинен
сигнал, а увеличил скоростта на движение. На кръстовището на ул.“С.П.“ и
ул.“М.“ водачът на лекия автомобил, извършил движение десен завой,
навлязал в насрещното платно и застрашил движещият се насреща лек
автомобил „******“ с ДКН ******* управляван от Т.К.И. от гр. Т..
Автомобилът продължил движението си по ул.“М.“, след което завил по
ул.“В.Л.“ и спрял пред частен дом, находящ се в гр.Т., ул.“В.Л.“№1, като
водачът М. излезнал от автомобила. От полицейския автомобил,който е
2
следвал автомобила на М. е слязъл и полицейския служител П.Д. , отишъл е
до водача на л.а.„О.К.“ с ДК№ ********, като се представил. Установил, че
автомобила се управлява от М. и че пътника седящ на предната дясна седалка
е К. Х. К. от гр.Т.. Разпоредил на М. да остане в автомобила до пристигане на
служител от звено „пътен конттрол“ за вземане на отношение.Поискал му
документите на автомобила и СУМПС. Тогава М. посочил, че не си носи
документите, като му казал ,че ще прескочи до тях , за да ги донесе при
което Д. отново му разпоредил да остане в автомобила. Същото
разпореждане е отправено и към пътника К..
За предприетите и извършени действия до момента, полицай Иванов
докладвал на ОДЧ, като е поискал съдействие от служител на „КАТ“ за
вземане на отношение по случая. След като разбира, че при тях ще пристигне
служител от „пътен контрол“ с цел проверка за алкохол, М. рязко променил
поведението и държанието към тях и се обърнал с думите: „ нали знаете, че
имам мои хора в съда, от това нищо няма да излезе всичко ще отпадне и ще
ви остане само писането“, при което М. не изпълнил отправеното му
полицейско разпореждане от ст.полицай П.Д. и влязал през входната врата в
двора на къщата, обитавана от него. Отново е бил предупреден, че ако не
съдейства спрямо него ще бъдат използвани помощни средства. Въпреки
това, същият не изпълнил отправеното от ст.полицай П.Д. устно полицейско
разпореждане и продължил движението си по алеята в двора на къщата, като
по този начин се опитал да осуети извършване на полицейска проверка.
Служителите Д. и И., с цел недопускане осуетяване на полицейската
проверка, поставили на лявата ръка на М. белезници. Виждайки това М. се е
съгласил да съдейства, поради което необходимостта от използването на
помощните средства е отпаднала и същите са му били незабавно свалени.
По време на извършване на гореописаните действия спрямо М.,
пътника в автомобила К. също не изпълнил отправеното му полицейско
разпореждане да не напуска автомобила и слязал от него , като е започнал да
снима с мобилният си телефон действията на служителите.
След пристигане на ст.полицай Х.С.- Мл. АК при РУ Т., последния се
представил на водача и му предоставил запечатан „мундщук“ за изпробване
за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPL
0569. Водачът М. разпечатал „мундщука“, а служителят С. го поставил на
3
техническото средство. Показанието на техническото средство на 13.05.2022г
в 22:52ч. е било 1.15 промила в издишаният въздух. Пробата е била
предявена на водачът, който заявил, че е изпил 5-6 бр. бири. Техническото
средство е преминало проверка в Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар скоростомери“ на 16.03.22г. с рег.№3286р-13647/
22.03.22г., като към момента на проверката е със срок на валидност от 6
месеца. М. е придружил служителите до сградата на РУ-Т., където му е била
извършена проверка в АИС-МВР и съставен АУАН №065401 по чл. 5, ал.3,
т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Издаден е бил талон за изследване с
№0051097, в който собственоръчно е написал, че приема показанието на
техническо средство.
Няколко дни след проверката, на 30.05.2022 година К. М. е депозирал
жалба в РУ – Т. с вх.№ 358000-789, която жалба е приложена към преписката
на прокуратурата и е абсолютно идентична с изпратената жалба до съда по
повод на която е образувано и настоящото производство. По същата жалба
обаче със Заповед на Началника на РУ – Т. от 30.05.2022 г. е възложено
извършването на вътрешна проверка на посочените в жалбата факти и
обстоятелства , назначена е комисия и по тази проверка е образувана
преписка № 2499/2022 г. на РП – Ямбол, която е приложена по делото.
От писмените сведения дадени от полицейските служители приложени
към преписката се установява, че М. и К. пред полицейския служител С. са
признали, че по-рано през деня са употребили голямо количество алкохол и
управляваното МПС е собственост на К., но тъй като последния бил с
условна присъда се разбрали автомобила да го управлява М..
В сведението си С. е посочил, че по време на проверката М. е отправил
закана за саморазправа към С., казвайки му ,че знаел къде ходи да спортува и
ще го причака в двора на СУ „Д-р Петър Берон“, а колегата му Д. ще
причака във входа на блока, в който живее за да му набиел главата.
В сведението си М. потвърждава изложеното в жалбата си, като не
желае да допълва други факти и обстоятелства по случая.
В сведението си К. Х. К., който е бил пътник в управлявания от М.
автомобил е посочил, че не си спомня, факти и обстоятелства по случая
свързан с М..
Същото това лице е разпитано и като свидетел в настоящото
4
производство и в показанията си непосредствено пред съда К. описва
подробно и обстоятелствено всичко свързано със случая, в хронологичен ред,
като посочва и в детайли какво е било поведението на полицейските
служители и на самите тях. В показанията си този свидетел посочва, че това е
станало на 13.06.2022 г. и изрично посочва „юни беше“/лист 2 от протокол №
62/29.06.2022 г./. В съдебно заседание свидетеля К. посочва не само
подробности относно поведението на служителите и извършването на
проверката, но и факта, че той е отишъл в сградата на полицията когато М. е
бил там по повод извършваната проверка. Също така в показанията си /лист 3
от горепосочения протокол/ свидетеля К. посочва „Преди 22:30 часа, около
два часа бяхме заедно с К. и той не ми се е оплаквал нещо да го боли или да
не се чувства добре. Не съм видял той да пие някакви лекарства през времето
което бяхме заедно“.
Към преписката е приложено и сведение от Т.К.И. посочена, като
свидетел от полицаи Д. и И. от което е видно, че на 13.05.2022г. около
22.40ч., се е движела с личния си автомобил „******“ с рег. ******** в гр. Т.
по ул.“М.“. На кръстовището на ул.“М.“ и ул."С.п.“, в нейното платно
навлиза л.а марка „О.“,модел К. .За да не допусне ПТП, И. спряла автомобила
си плътно в дясно на платното за движение и видяла част от регистрационния
номер на л.а. О. ,а именно „***“.Тя посочва също,че е видяла на няколко
метра от горепосочения автомобил да се движи автопатрулен автомобил с
включена светлинна и звукова сигнализация. Двата автомобила, след като
преминали покрай И., продължили движението си по ул. „М.“.
По преписката е приложено и копие на Дневник за пропускателен
режим на РУ Т., заведен с №358р-648/15.01.2021г.от който е видно, че на
13.05.2022г. в 23:15ч., М. влиза в сградата на РУ Т. за вземане на отношение
по случая (съставяне на АУАН) и в 23.50ч. излиза от сградата на РУ Т..
От преписката е видно, че по съответния процесуален ред са изискани
записите от охранителните камери поставени на сградата на РУ – Т.,
прегледани били тези записи и от тях е установено, че М. заедно с АПР по
запис от камера № 4, влиза в сградата на РУ – Т. в 23:07 часа без поставени
помощни средства /белезници/, свободно, без сила и без принуда; К. влиза в
23:10 часа и излиза в 23:30 часа, а М. по запис от камерата е излязъл от
сградата на РУ – Т. в 23:48 часа.
5
По горепосочената преписка е приложен доклад от извършената
проверка по разпореждане на Началника на РУ – Т. в който е записано, че
няма данни за противоправни действия от страна на служителите Д. и И., и
посочените от М. факти и обстоятелства в жалбата не отговорят на
действителността, поради което не следва да се търси дисциплинарна или
друг вид отговорност от служителите.
Съответно преписката, ведно с доклада е изпратена на РП-Ямбол, ТО –
Т. и наблюдаващия прокурор е издал Постановление от 27.06.2022 г. за отказ
да се образува наказателно производство като приема, че липсват данни за
осъществено престъпление от общ характер.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства съдържащи се в приложената по делото
преписка, които съдът кредитира, тъй като са доказателства събрани по
съответния ред и форма и не са оспорени от страните. Съдът не кредитира
свидетелските показания на свидетеля К. дадени в настоящото производство,
тъй като те са противоречиви, нелогични и изцяло в противоречие с всички
други събрани писмени доказателства по делото, дори отчасти и в
противоречие с твърдените в жалбата на М. факти и обстоятелства свързани с
неговото здравословно състояние и пиене на лекарства за зъбобол. Освен това
този свидетел посочва в с.з., че всичко това което разказва се е случило на
13.06. – месец юни 2022 г. и това е изрично записано в протокола, а от всички
други събрани доказателства безспорно е установено, че се касае за дата
13.05., т.е. месец май 2022 г. Също така, този свидетел много подробно и в
детайли в съдебно заседание разказва случилото се, а в същото време в
даденото и приложено по преписката на прокуратурата сведение, което е
предоставено в много по-ранен момент от самото съдебно заседание още на
02.06.2022 г., посочва, че не може да си спомни точно какво се случи и не
може да даде сведения по случая. Нелогично е на 02.06.2022 г., това лице да
не си спомня точно какво да се е случило, а в много по-късен момент в деня
на съдебното заседание 29.06.2022 г. да си спомня и то в детайли какво се е
случило. Не е без значение и факта, че този свидетел е в близки приятелски
отношения с жалбоподателя както самия той посочва, което е обстоятелство
сочещо на предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. С оглед на
изложеното, съдът счита, че дадените показания от свидетеля К. не следва да
бъдат кредитирани.
6
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена
изцяло.
По делото не са представени никакви доказателства от жалбоподателя ,а
и не се събраха в хода на съдебното дирене безспорни и категорични
доказателства от които да може да се направи извода, че е налице незаконно
фактическо задържане на лицето К. М. М. от служители на РУ – Т., дори
липсват данни и каквито и да е доказателства, че въобще е имало задържане
от органите на полицията на това лице по реда на чл.72 от ЗМВР.
От всички събрани по делото писмени доказателства се установява, че
лицето не е било задържано въобще по реда на ЗМВР, че то е пребивавало на
законно основание в сградата на РУ – Т. за периода от 23:15 часа до 23:50
часа на 13.05.2022 г. за вземане на отношение и съставяне на АУАН за
управление на МПС след употреба на алкохол и спрямо това лице не са
извършвани никакви незаконосъобразни и противоправни действия от страна
на полицейските служители Д. и И.. Това се установява по безспорен начин от
всички приложени към преписката на прокуратурата документи, които са
неоспорими и доказват изцяло изложената по-горе фактическа обстановка
която не кореспондира и е напълно различна от изложените в жалбата факти
и обстоятелства и ги опровергава. Всички изложени в жалбата на М. факти и
обстоятелства бяха напълно опровергани от горепосочените писмени
доказателства, дори посоченият от М. час на престой в сградата на РУ Т., а
именно от 22.30 часа на 13.05.2022г. до 01.00ч. на 14.05.2022г., не отговаря на
действителността и се опровергава от безспорно установените обстоятелства
доказани с приложения към преписката дневник за пропускателния режим и
записа на охранителната камера на сградата на РУ – Т..
Поради което жалбата на М. се явява изцяло неоснователна и недоказана
и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана жалбата на К. М. М. от
гр.Т., ул.“В.Л.“ № 1 против незаконно фактическо задържане от служители на
РУ - Т..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.


Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8