Решение по дело №470/2024 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. К. Р. – [държава], действащ чрез процесуален представител, срещу Решение № 5753 от 23.04.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Неправилен и необоснован бил изводът на административния орган, че молителя с конклудентни действия показал незаинтересованост в хода на производството, както и този за неоснователност на молбата за закрила. Относно изпратената и невръчена покана се счита, че административния орган не изчерпал докрай възможностите по реда на АПК, като по този начин нарушил правото на защита на търсещото закрила лице. Това обстоятелство не представлявало основание да се смята, че оспорващия е незаинтересован и че се отказва от молбата си за закрила. Пропускът на органа да събере нужната информация и да отчете възраженията и обясненията на молителя във връзка със страха от преследване в С. и Т., представлявал съществено нарушение на производствените правила, което рефлектирало върху ефективността на защитата на лицето.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия лично и чрез упълномощен процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, в писмен отговор чрез процесуален представител навежда доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура, [населено място] счита жалбата за основателна и пледира преписката да бъде върната за ново разглеждане.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 271000-10089/11.12.2023г. (л.77) жалбоподателят, под името Р. Р. К. поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №8064 от 13.12.2023г. при РПЦ – Харманли, с рег. №УП-32598/13.12.2023г. на ДАБ, подадена с името Р. К. Р. от *.

Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-32598/13.12.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Р. К. Р., [държава], роден на [дата]. в *, [населено място], [семейно положение].

На 13.12.2023г. лицето е регистрирано с имената Р. К. Р., [държава], роден на [дата]. в *, [населено място], с постоянен адрес: *, [населено място], етническа принадлежност – арабин, религия – *, професия – *, образование *, [семейно положение], без документи за самоличност.

В хода на производството – на 30.01.2023г. молителя представил личната си карта на интервюиращ орган при ДАБ, вследствие на което данните му в регистрационният лист са били коригирани от последния, както следва: от Р. К. Р. на Р. К. Р. и от дата и място на раждане 01.01.1989г., [населено място] на 10.03.1992г. [населено място] .

С Покана рег. № УП-32598/13.12.2023г. (л.58) чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 30.01.2024г. Поканата е била получена лично от лицето на 13.12.2023г. в присъствието на преводач, видно от отбелязването в нея.

С писмо с рег.№ УП-32598/15.12.2024г. на ДАБ, Директорът на РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. С оглед установени на по-късен етап имена, различни от първоначалните, писмо до ДАНС (с рег.№ УП-32598/20.02.2024г.) е било изпратено и на 20.02.2024г. (л.35). В отговор, с писмо рег.№ М-6407 от 28.03.2024г. (л.25), Директорът на специализирана дирекция „Миграция“ в ДАНС посочил, че агенцията не възразява да се предостави закрила на лицето, в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

На 30.01.2024г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, отразено в Протокол с рег.№ УП-32598/30.01.2024г. В хода на същото жалбоподателят е заявил, че е роден в [населено място], област *, на 15.03.1992г. По-рано посочил друга дата на раждане, защото така го посъветвал трафикантът. Живял там до 2016г., а след това в лагер на сирийско-турската граница до [населено място], където бил и досега. Имената му били Р. К. Р.. Посочил, че завършил средно образование и представил лична карта, работил като общ работник. [семейно положение] бил от 2012г. Съпругата му била родена на [дата]. и била гражданка само на *. Имали * деца: *, роден на [дата]. в [населено място]; А., роден на [дата]. в същия град; М., роден на [дата]. в лагера и *, родена на [дата]. също в лагера. В момента семейството му се намирало в лагера в близост до [населено място]. Близки и роднини на територията на ЕС нямал, родителите, брат му и сестрите му, се намирали в лагера. На 05.11.2023г. напуснал * за Турция нелегално. Установил се в [населено място] за 15 дни, при трафиканта. След това в [населено място], пак при трафиканта. Нямал проблеми с властите в Турция, никой не го принуждавал да се връща в *. Напуснал Турция, защото целта му била България. На 05.12.2023г. влязъл в страната нелегално, с помощта на стълба преминал над оградата, след това с автомобил стигнал до [населено място]. Напуснал * заради войната. През 2016г. си бил вкъщи, когато започнала стрелба от страна на редовната армия, която атакувала различни групировки. Тогава отишли в лагера до *. Там разбрал, че къщата му била разрушена. Положението в лагера било трагично, защото нямало работа. Не членувал в политически партии или организации, не бил арестуван в * или в друга държава, не бил осъждан и срещу него не се водили дела, нямал проблеми с властите в *, не бил жертва на насилие и нямало отправена заплаха срещу него, нямал проблеми заради религията или етноса си, не участвал във военни формирования. Щял да се завърне в *, ако там имало спокойствие. Подал молба за закрила в България, защото разбрал, че тук бързо протичал процесът по събиране на семейството.

На 01.02.2024г. в РПЦ – Харманли от чуждия гражданин е била подадена Молба-декларация от 01.02.2024г., заведена в ДАБ с рег.№УП-32598/05.02.2024г. (л.36), с която лицето изразило желание да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава на друг адрес за негова сметка, в [населено място]. Не е спорно между страните, че с молбата лицето е представило и Договор за наем на недвижим имот, сключен на 27.01.2024г.

С Решение №21/20.02.2024г. (л.34) директорът на РПЦ – Харманли уважил тази молба. Решението е било връчено на адресата си на 22.02.2024г., срещу подпис .

С писмо рег.№ Х-04-391/01.03.2024г.(л.33) Директорът на РПЦ-Харманли поискал съдействието на ОДМВР-Пловдив, за извършване проверка от съответното РУ на МВР която да установи дали адреса съществува и дали чужденеца живее на него.

В отговор с писмо УРИ 538600-1139/11.03.2024г.(л.32) Началникът на Сектор“Миграция“ при ОДМВР-Пловдив, предоставил докладна записка за извършената проверка на място. В процесната ДЗ рег.№5386р-1482 от 11.03.2024г. е посочено, че служители на ОДМВР – Пловдив, сектор „Миграция“ са извършили проверка на адрес [населено място], [улица], ет.2, ап.8 с цел установяване неговата истинност, като при разговор със собственика на имота М. Д. Д. същата споделила, че към момента на проверката домът ѝ се обитавал от дъщеря ѝ Д. Д. Г. и семейството нямало намерение да го предоставя под наем на други лица.

С Покана рег. № УП-32598/19.03.2024г. (л.26) Р. К. Р. е бил поканен за незабавно явяване в ДАБ, РПЦ – Харманли, за да посочи актуален адрес, като е записано в поканата, че непосочването на такъв ще бъде считано за неспазване на съществено задължение в производството за предоставяне на международна закрила.

Към материалите по делото е представен заверен препис от страница на пощенски плик(л.16), на който е поставено пощенско клеймо от 09.04.2024г. и отразяване че пратката с получател Р. К. Р. е непотърсена.

С оспореното Решение №5753/23.04.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Р. К. Р. е била отхвърлена, на основание чл.75, ал.1 т.1 и т.4 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.Допълнително ответникът е представил и заповедта с която е определен интервюиращият орган.

По искане на жалбоподателя по делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на С. К. А. – фигуриращ като наемодател по сключения и приложен по делото екземпляр от договор за наем с жалбоподателя.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира показанията на свидетеля, като вътрешно непротиворечиви, логични и последователни, както и съответстващи на приложения по делото договор за наем.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.05.2024г., а жалбата е подадена на 20.05.2024г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.3 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

Относно спазването на процесуалните правила и материалния закон, съдът намира следното:

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за интервюирания език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно Сирия.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, в смисъл че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход *. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в *.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Р. К. Р..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ Предвид това правилно ответникът е приел и че не са налице основания за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя на основание посочените две разпоредби от чл.9 ЗУБ, тъй като не са налице визираните в тях предпоставки.

По отношение материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ :

Съгласно посочената норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Видно от съдържанието на решението в тази му част ответникът е приел, че преценката на силата на степента на безогледно насилие следва да е съобразена с тълкуването дадено в горецитираното решение на СЕС, а тази за съществуването на въоръжен конфликт съобразно тълкувателно решение от 30.01.2014г. по дело № С-285/2012г. на СЕС, като е признал че твърденията на молителя за наличие на бойни действия на територията на * се потвърждават от справка ЦУ-1010/01.04.2024г. на Д“МД“ при ДАБ, както и че е установена заплаха за живота на жалбоподателя.

Въпреки, това административният орган е възприел, че налице негласно оттегляне или негласен отказ на жалбоподателя от молбата му за закрила по смисъла на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС. Предвид това е направил извода, че не са налице основания да се счита, че последния продължава да се намира извън страната си по произход и продължава да се отказва от нейната закрила – поради което не е налице и предпоставката за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Настоящият състав на съда счита, че този извод на административния орган е неправилен поради неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Според член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или, при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля. Държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14—17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

По принцип директивите са обвързващи за всички държави членки до които са адресирани, но само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като на националните органи е предоставен избора на формите и средствата за прилагането, за което обаче същата следва да бъде транспонирана в законодателството на съответната страна. Следователно по принцип директивите не са пряко приложими, освен ако по изключение не бъде предвидена възможност за прякото прилагане на отделни техни разпоредби.

ЗУБ е приведен в съответствие с цитираната директива и това не е спорен по делото правен въпрос - понастоящем цитираните текстове от Директивата са транспонирани в националното ни законодателство след изменението на чл.15 от ЗУБ. Видно от съдържанието на чл.15, ал.1 от ЗУБ, органът следва да прекрати образуваното производство за закрила, в посочените в т.1-т.9 хипотези, сред които и в случаите когато след надлежно поканване чужденецът не се яви на интервю и в продължение на 30 дни не посочи обективни причини за неявяването си(т1.), чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него(т.2), чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това(т.3), три или повече пъти чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба(т.4)чужденецът оттегли молбата си за международна закрила(т.5). Съгласно чл.15, ал.2 от ЗУБ, в случай че са налице посочените хипотези на ал.1,т.1-т.5, то при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл. 75.

Т.е. в случай, че са налице хипотезите на чл. 15, ал.1 от ЗУБ, органът следва да прекрати производството по предоставяне статут на бежанец, а ако приеме че наред с наличието на посочените в нормата хипотези, в хода на административното производство са събрани и достатъчно доказателства водещи до неоснователност на молбата за закрила е длъжен да се произнесе по същата с решение по същество на спора.

В случая органът не се позовал на нито една от хипотезите на чл.15, т.1-т.5 от ЗУБ, не е прекратил производството по делото, а директно е приел, че следва да приложи чл.28 параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и е отхвърлил като неоснователна молбата за закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут, като е счел, че кандидатът за закрила негласно се е отказал от молбата си за закрила/е оттеглил същата поради това, че апартамента, в които жалбоподателят е посочил че ще пребивава на външен адрес, в действителност не е отдаван под наем, поканата за да посочи актуален адрес, се е върнала с отбелязване непотърсена и същия не се е явил в центъра за да посочи такъв.

След като в настоящия случай директивата е транспонирана в националното ни законодателство, то по мнение на съда органът е следвало да се позове на нормите на националното ни законодателство, а не пряко да прилага чл.28 от същата.

Дори да би могло да се приеме, че ответникът може директно да се позове на цитираната норма от директивата, то приетите по делото писмени доказателства и събраните гласни такива не подкрепят извода му, че кандидата за закрила негласно се е отказал или е оттеглил молбата си за закрила. Видно от самия текст на цитираната норма на чл.28 параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета извод за негласно оттегляне/отказ на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган установи, че: 1.чужденецът не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или чужденецът не се е явил на личното интервю, избягал е или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържане напуснал без разрешение мястото, където живее и не се свързал с компетентния орган в разумен срок или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт.

На първо място хипотезата на чл.28, пар.1, б. „а“ от Директива2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета безспорно не са налице в случая. С жалбоподателя е проведено интервю отразено в нарочен протокол, а с процесната покана органът е поискал от жалбоподателя да представи единствено актуален адрес, но не и информация по същество на спора. Не е налице и предпоставката по б.“б“ на чл.28, пар.1 от директивата - чужденецът да е избягал, тъй като решението е връчено лично на чужденеца.

Действително няма данни лицето да се е явило в РПЦ – Харманли за да посочи актуален адрес, но от друга страна не се доказва категорично от ответника, че същото това лице не е проявило заинтересованост към производството по предоставяне на закрила. Връщането на пощенската пратка, не е достатъчно за да се направи извода за отказ/оттегляне от подадената молба.

Във връзка с връчването на Покана рег. № УП-32598/19.03.2024г. се споделя твърдението на жалбоподателя, че не са били изчерпани всички възможности по АПК за връчване (чл.18а АПК). Нещо повече, по делото няма данни за връчване на поканата. Представен е препис от пощенски плик адресиран до Р. К. Р. на който е поставено отбелязване, че пратката е непотърсена(л.16), както и копие от известие за доставяне(л.15) от които не се установява предмет на пратката да е била именно Покана рег. № УП-32598/19.03.2024г., тъй като посоченият номер не е цитиран в нито един от двата документа. Следователно, от последните не се установяват по несъмнен начин и останалите предпоставки на чл.28 от директивата. Същевременно по отношение пребиваването на чужденеца на адреса в [населено място] по делото са събрани противоречиви доказателства, като от една страна от приложената докладна записка на сектор“Миграция“ се установява, че собственик на жилището е М. Д. Д. и в апартамента живее нейната дъщеря Д. Д. Г., а от друга страна по делото е приложен договор за наем, от който е видно, че процесният апартамент е предоставен за временно и възмездно ползване на кандидата за закрила за срок от 12 месеца считано от 27.01.2024г. от С. К. А.. Последният бе разпитан по делото и изрично заяви, че апартаментът е в режим на съсобственост между него и децата му и по негово виждане оспорващия живее в него, тъй като свидетелят получава редовно наемни вноски лично от жалбоподателя в размер на 550.00 лева при посещенията си на място в имота, които извършва поне веднъж месечно. Органът не е изяснил факта кой в действителност е собственикът на имота, а това е било необходимо за правилната преценка относно наличие или не на негласно оттегляне/отказ на кандидата от молбата му за закрила. Това е така, тъй като при установяване че именно св.С. А. е собственик, то тогава докладната записка на сектор „Миграция“ не следва да бъде кредитирана, а оттук органът би могъл да достигне и до друг извод относно това кое лице обитава апартамента и е ли то жалбоподателя .

Не може да се приеме, че само по себе си неявяването РПЦ – Харманли от страна на жалбоподателя представлява негласно оттегляне/отказ от подадената молба за международна закрила. Не са изяснени от ответника евентуалното наличие или липса на обстоятелства, довели до неявяването на търсещия закрила в РПЦ и такива, които са били извън неговия контрол, а безспорно от кандидата за статут не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да даде обяснения напускал ли е и по какви причини разрешения му за пребиваване външен адрес.

Наред с това оспореното решение е било връчено лично на търсещия закрила на 08.05.2024г., към която дата очевидно жалбоподателят е бил в известност за административния орган. В представената по делото административна преписка по издаване на обжалвания акт не се съдържат писмени документи, от които да е видно преди датата на издаване на решението жалбоподателят отново да е да е бил търсен от административния орган на посочения адрес. Уместно е да се посочи и че самия ЗУБ, в нормата на чл. 15, ал.1, т.1 от ЗУБ(в която е транспонирана нормата на чл.28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета) изисква чужденецът поне два пъти да не е намерен на разрешения му адрес. Намирането предполага извършване на активни действия на ответната страна по установяване лицето на адреса, вкл. чрез посещения на място, а не единствено изготвяне на покана, която няма данни да е изпратена или получена от кандидата за закрила.

Отделно от това, както вече се посочи по-горе в мотивите на решението, за да отхвърли молбата за закрила органът не само следва да приеме, че жалбоподателят негласно е оттеглил молбата си или се е отказал от нея, но и да разполага с достатъчно доказателства установяващи, че същата е неоснователна. В противен случай, същият е властен само да прекрати административното производство, което няма спор че не е сторено. В тази връзка след като е разгледал молбата по същество, органът е следвало да изложи подробни фактически съображения за това защо при представената му официална справка относно страната на произход на жалбоподателя и осъществената преценка за наличие на въоръжен конфликт и заплаха за живота на жалбоподателя, не приема, че наличния в * въоръжен конфликт не е достигнал нивото на безогледно насилие поради което може да се счита, че молителя в качеството му на цивилно лице не би могъл при завръщането му там да се бъде изложен на реална опасност от заплаха за живота или личността си. Такива мотиви в оспореното решение липсват. Напротив, от изложените в акта мотиви макар и не дотам прецизни, по-скоро може да се направи извода, че ответника счита молбата за предоставяне субсидиарен статут за основателна. Ако е считал, че молбата за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателя не е неоснователна, но жалбоподателя чрез конклудентни действия я е оттеглил/се е отказал от нея, то органът е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва предоставяне на исканата субсидиарна закрила.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на хуманитарен статут, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

С оглед конкретната фактическа обстановка органът е следвало да направи надлежен анализ на всички данни и доказателства във връзка с поведението на жалбоподателя в хода на административното производство, да събере доказателства за това чия в действителност е собствеността върху апартамента, на който на жалбоподателя е разрешено да живее на външен адрес в [населено място], да предприеме активни действия по намирането му на адреса и едва след това да се прецени дали са налице основания за прекратяването или за разглеждане на молбата за закрила в частта ѝ за предоставяне на хуманитарен статут по същество и ако е налице последното да изложи и адекватни на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ фактически съображения защо приема или не същата за неоснователна.

Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта относно поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл.172 АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 5753 от 23.04.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, в която на Р. К. Р. от * е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Р. К. Р. от *, за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. К. Р. от * срещу Решение № 5753 от 23.04.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта му, в която спрямо оспорващия е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.