РЕШЕНИЕ
№ 26
гр.
Враца, 31.01.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 12 януари Две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм. дело №476 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба от Ц.П.Г., ЕГН ********** ***, срещу Решение
№ 1012-06-134-2/27.06.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ- Враца,
с което е оставил без уважение жалба с вх. № 1012-06-134/01.06.2022г. на Г.
срещу Разпореждане № 2140-06-1/09.03.2022г. и Разпореждане № 2178-06-81/3/06.04.2022г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Враца. Релевира се, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Оспорва се
извода на административния орган относно категорията труд, касаещ трудовия му
стаж за периодите от 17.07.1995г. – 22.12.2000г., от 11.05.1983г. –
22.04.1993г. и от 16.07.1979г.-01.04.1983г., както и за трудовият му стаж в Р.
Г. през 01.05.2002г.-31.08.2020г. Твърди се, че органът по пенсиониране, респ. ответника
по делото неправилно са категоризирали положения от него труд в посочените
периоди, поради което изводът, че лицето не отговаря на изискването да има 15
години осигурителен стаж от втора категория труд, както и че не отговаря на
изискването за навършена възраст, след като трудовият му стаж е превърнат в
трета категория труд, са неправилни. От
тук се твърди, че и неправилно му е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Моли съда да отмени оспорваното решение и върне административната
преписка на административният орган със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния
му представител от *Л. от ***. В хода на устните състезания и в писмени бележки
излага доводи за незаконосъобразност на решението, респ. на двете
разпореждания, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Сочи се, че в първото
разпореждане с отказ от 09.03.2022г. не е взет предвид стажът му отразен в
трудовата му книжка за периода от 16.07.1979г. до 01.04.1983г., който е от
втора категория. Игнорирането на тези 3 години 9 месеца и 14 дни е довело до
неправилният извод за липса на 15 години трудов стаж от втора категория труд.
Твърди се, че към 16.08.2017г., когато се е изисквала възраст от 58 години
жалбоподателя е бил на 59 години, 3 месеца и 6 дни и е отговарял на изискването
за възраст. Иска се съда да уважи жалбата като основателна и доказана.
Претендира направени разноски по делото в размер на 569,00 лева, от които 19,00
лева внесена държавна такса, 150,00 лева депозит за вещо лице и 400,00 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно списък, който прилага.
Ответникът по делото- Директорът на ТП на НОИ Враца, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и поддържа тезата, че оспорения
административен акт е законосъобразен. В представените писмени бележки се сочи,
че в представената трудова книжка трудовият стаж за периода 16.07.1979г. до
01.04.1983г. не е заверена в съответствие с изискванията на Инструкция № 2492
за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж. Сочи се, че трудовата
книжка не е редовно заверена с подписи на главен счетоводител и ръководите,
липсва положен кръгъл печат на предприятието. За удостоверяване на тези данни е
изготвен формуляр УП-13 от отдел „О. о. а.“ ***към ТП на НОИ Кюстендил, от
където е зачетен част от трудовия стаж в съответните категории, а другият не е
зачетен, тъй като липсват данни във ведомостите за лицето. Излагат се доводи за
положения стаж в Г. Прието е, че Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране/отм./ не следва да се прилага, съгласно параграф 2 от ЗР на
Постановление №235/20.10.1998г. на Министерски съвет, тъй като трудовият му
стаж е придобит след 31.12.1999г.. Не прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200,00 лева.
По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза,
която е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя, без да изложи
доводи в тази насока. Заключението на вещото лице е прието от съда.
Административен
съд Враца, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
В ТП на НОИ - Враца Ц.Г. е подал
заявление вх. № 2113-06-1091/16.08.2017г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, съгласно
приложимото Българско законодателство и Регламент 883/2004 на Съвета на ЕИО за
положен стаж в Б.и Г.. Декларира отлагане на пенсия от Г.
Към датата на подаденото заявление
16.08.2017г. Ц.П.Г. е бил на възраст 59 години 03 месеца и 06 дни.
С Разпореждане № 2140-06-1/09.03.2022
г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Враца на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Г.
не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен стаж от втора категория
труд. За да стигне до тези изводи, са приели, че осигурителния стаж от II
категория труд на Ц.Г. възлиза на 14 г. 08 м. 23 д.; а осигурителния стаж в Б. от
III категория труд - 07 г. 06 м. 11 д.; завършени осигурителни периоди в Г. III-та категория труд, удостоверени от Компетентната
институция в Г. – 10г.02м.29 д.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО през
2017 г. могат да се пенсионират лицата работили при условията на втора
категория труд - 15 години, ако имат общ сбор от осигурителен стаж и възраст
100 и навършена възраст 58 години за мъжете.
На 31.08.2021г. Ц.Г. отново е подал
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б, ал.2 от КСО в Компетентната институция на Г., съгласно приложимото
законодателства на РБ. и Регламент 883/2004 на Съвета ЕИО за положен стаж в Б.
и Г.. За заявлението ТП на НОИ Враца е уведомено на 06.01.2022г.
Към датата на подаване на заявлението –
31.08.2021г. Ц.Г. е бил на 63 години, 03 месеца и 21 дни.
По представените документи и формуляр Е
205 за потвърдени осигурителни периоди в Г.до датата на искането за пенсия е
зачетен следния стаж:
Осигурителен стаж от II категория труд
-14 г. 08 м. 23 д.;
Осигурителен стаж от III категория труд
- 08 г. 06 м. 06 д.;
На основание чл.104 КСО общ
осигурителен стаж превърнат към III категория труд 26 г. 11 м. 05 д.
За преценяване на правото на исканата
пенсия Компетентната институция на Г. удостоверява завършени осигурителни
периоди - 12 г. 02 м. 13 дни.
Общ осигурителен стаж 39 г. 01 м. 18
дни.
Съгласно чл.68, ал.1, 2 от КСО през
2021 г. мъжете се пенсионират при навършена възраст 64 г. 04 м. и осигурителен
стаж 39 г. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО през 2021 г. право на пенсия се
придобива при навършени 66 г. 08 м. и не по-малко от 15 години действителен
осигурителен стаж.
С оглед горните данни с Разпореждане №
2178-06-81/3/06.04.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Враца на основание
чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, тъй като Г. не отговаря на изискването за навършена възраст.
За трудовия си стаж от 16.07.1979г. до 01.04.1983г. Ц.Г. е
представил трудова книжка №1 от РВП „К.“ АД ***. Трудовата книжка е приета за
нередовна, тъй като не е заверена в съответствие с изискванията на Инструкция №
2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж. Същата не е
редовно заверена с подписи на главен счетоводител и ръководител,а също така
няма положен кръгъл печат на предприятието. За удостоверяване на тези данни е
изготвен формуляр УП-13 от отдел „О. о. а.“ *** към ТП на НОИ Кюстендил, където
се съхраняват разплащателните ведомости на
РВП „К.“ АД ***. С оглед данните във ведомостите са зачетени 04 месеца
от втора категория труд положен като технически ръководител и ръководител
производствена група от 01.09.1979г. до 01.01.1980г., а от 01.01.1980г. до
31.03.1980г. – 3 месеца на длъжността „с.“ са зачетени трета категория труд. За
периода от 01.05.1980г. до 30.04.1983г. е зачетен стаж от 02 години, 09 месеца
и 24 дни от трета категория труд, тъй като от м.05.1980г. до 31.12.1981г. във
ведомостите не е записана длъжността на лицето, а от м.01.1982г. до 04.1983г.
отразената длъжност „с.“ не попада в обхвата на т.66 „и“ от ПКТП /отм./. В
разплащателните ведомости относно положения стаж в РВП „К.“ АД*** няма данни,
доказващи условия на труд полаган по първа категория.
За м. 04.1980г. не е зачетен стаж, тъй като във ведомостите
липсват данни за лицето.
За трудовия стаж от 11.05.1983г. до 22.04.1993г. по представената
трудова книжка е заверен стаж от 09г. 11м. и 09 дни, като „***“ зает в
железопътно строителство към поделение 58600 В., който стаж е зачетен от втора
категория труд по т.66 „и“ от ПКТП /отм./
За трудовия стаж на Г. в периода от 17.07.1995г. до
22.12.2000г. по представената трудова
книжка е заверен стаж 05 години, 05 месеца и 05 дни като началник обект в РВП
„К.“ АД ***. Зачетен е стаж от 17.07.1995г. до 31.12.1999г. в размер на 04
години, 05 месеца и 14 дни от втора категория труд по т.66 „и“ от ПКТП /отм./,
а трудовият стаж от 01.01.2000г. до 22.12.2000г. в размер на 11 месеца и 21 дни
е зачетен от трета категория труд, тъй като считано от 01.01.2000г. е в сила
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, съгласно която длъжността
„**“ не попада в обхвата на втора категория труд.
Зачетен и трудовият стаж от
01.05.2002г. до 31.08.2020г. на жалбоподателя в Г. в размер на 12 години 02
месеца и 13 дни. За да се уточни категорията на положения труд в Република Г. Г.
*** декларация за точната длъжност, която е заемал в Г., от която е видно, че е
работил като „ ****“ и този стаж е зачетен като трета категория труд.
Двете разпореждания на ръководителя на ПО Ц.Г. е получил на
05.05.2022г. Недоволен от тях и в едномесечния срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО
жалбоподателя ги е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ гр.Враца, който е приел
двете разпореждания за правилни и законосъобразни, поради което е оставил без
уважение жалбата на Ц.Г..
В жалбата си до Директора на ТП на НОИ жалбоподателя твърди
/каквито доводи се излагат и в настоящето съдебно производство/, че положеният
труд в периода от 17.07.1995г. до 22.12.2000г. в РВП *** и от 11.05.1983г. до
22.04.1993г. в Поделение 58600 *** следва да се категоризира от втора категория
труд, положеният в Република Г. труд, да се зачете като такъв от първа
категория. Твърди, че трудовият му стаж в периода 16.07.1979г. до 01.04.1983г.
е от първа категория. Излага доводи, че не е съобразена нормата на чл.67 от
ПКТП /отм./, с оглед обстоятелството, че положеният от него труд в Република Г.
е със същата вредност и тежест, какъвто е трудът положен от него в Б., признат
му за първа категория в периода от 16.07.1979г. до 01.04.1983г. в РВП ***.
Директорът на ТП на НОИ Враца се е произнесъл с Решение №
1012-06-134-2/27.06.2022г., с което подробно и мотивирано е обосновал липсата
на достатъчен трудов стаж от втора категория към 2017г., както и необходимата
възраст към 2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оспореното решение Директорът на
ТП на НОИ Враца е приел, че за да се зачете само 14 години, 08 месеца и 23 дни
осигурителен стаж от втора категория труд правилно е приет осигурителният стаж
за периода от 11.05.1983г. до 22.04.1993г. в размер на 09 години 11 месеца и 09
дни в поделение 58600 ***, от 17.07.1995г. до 31.12.1999г. в размер на 04
години, 05 месеца и 14 дни в РВП „К.“ АД *** и от 01.09.1979г. до 01.01.1980г.
от 04 месеца.
За периода от 16.07.1979г. до
31.08.1979г. и за м. 04.1980г. не е зачетен стажът в РВП „К.“ ***, тъй като
липсват данни за лицето в разплащателните ведомости на дружеството, съхранявани
в „О. о. а.“ *** към ТП на НОИ Кюстендил.
Останалият осигурителен стаж на Ц.Г.
е зачетен за трета категория труд и възлиза към 2017г. на 7 години 06 месеца и 11дни, а към 31.08.2021г. – на 08
години, 06 месеца и 06 дни.
По отношение на категоризирането на стажа в Република Г. административния
орган е приел, че не е приложима нормата на чл.67 от ПКТП /отм./, тъй като се
прилага само за определяне на категория труд при пенсиониране за осигурителен
/трудов/ стаж, положен до 31.12.1999г., а безспорно стажа в Република Г. е
придобит след тази дата. Решаващият контролен орган приел, че правилно с
обжалваните разпореждания е зачетен осигурителния стаж на Ц.Г. по надлежно
оформените документи и периоди.
Установен е към 2017г. общ осигурителен стаж на Ц.П., съгласно
чл.104 от КСО в размер на 36 години 02 месец и 09 дни, от които 10 години 02
месеца и 29 дни – завършени осигурителни периоди в Република Гърция и 25 години
11 месеца и 10 дни – превърнат към трета категория труд, а към 31.08.2021г. общ
осигурителен стаж е в размер на 39 години 01 месец и 18 дни, от които 12 години
02 месеца и 13 дни – завършени осигурителни периоди в Република Г. и 26 години
11 месеца и 05 дни – превърнат към трета категория труд.
При така установената фактическа
обстановка, съда прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния
14-дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО, от лице имащо правен интерес и срещу
акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, поради което е допустима.
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се
произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има
направено искане за това.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.2
от КСО – Директорът на ТП на НОИ-Враца. Потвърдените с него разпореждания също са
издадени от компетентен орган – длъжностно лице, на което е възложено
ръководство по "Пенсионно осигуряване, определено със Заповед №1015-06-121/22.05.2019
г. на Директора на ТП на НОИ Враца.
Решението, както и разпорежданията, отговарят на изискванията на
чл.59 от АПК. Издадени са в законоустановената писмена форма и са мотивирани.
При издаването им не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Изводите на Директора на ТП на НОИ Враца са правилни. Съгласно
разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
последният се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ
по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 от КСО.
Освен с данните по чл.5, ал.4 от КСО, осигурителният стаж може да бъде
установен и с трудова книжка, ако е оформена съгласно изискването на чл.6, ал.1
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). По силата на тази
разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от
работодателя, като се подпечатва с печата му. За да бъде зачетен стажът в
периода от 16.07.1979г. до 01.04.1983г. отразен в трудовата книжка, на първо
място тя трябва да е надлежно заверена. От
приложеното копие на нея на л.30 от делото се установява, че липсва подпис на
главен счетоводител и на ръководител, както и няма положен кръгъл печат на
предприятието. В настоящия казус стажът за оспорените периоди е установен с
писмени доказателства, запазени в Отдел „О. о. а.“ при ТП на НОИ, които не са
опровергани от представените с жалбата доказателства от жалбоподателя. За
удостоверяване на този стаж е издадено УП-13 от отдел „О. о. а.“ *** към ТП на
НОИ Кюстендил /л.31 от делото/, където се съхраняват разплащателните ведомости
на РВП „К.“ АД ***. От тях се установява, че за периода 16.07.1979г. до
31.08.1979г. и за м.04.1980г. липсват данни в разплащателните ведомости за Ц.Г.,
поради което правилно служителя по пенсиониране и ответника по делото не е
зачел този стаж. Във ведомостите на дружеството не е записана длъжността на Г.,
която изпълнявал в периода от 01.05.1980г. до 31.12.1981г. и не може да се
установи към коя категория попада положения труд от лицето, а от м.01.1982г. до
месец 04.1983г. е отразена длъжността „с.“, която не попада в обхвата на чл.66
„и“ от ПКТП /отм./, поради което стажът от 02 години, 09.месеца и 24 дни следва
да бъде зачетен от трета категория. С оглед на това, както ръководителят на „ПО“, така и
ответникът по делото обосновано и законосъобразно са приели, че положеният труд
в тези два периода е от трета категория. В тази връзка неоснователно е
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно е изчислен осигурителния му стаж в РВП „К.“ АД ***,
предвид представената трудова книжка.
Що се касае до категоризацията на положения труд от Г. в Република
Г. декларираната от него длъжност, изпълнявана
там в периода 01.05.2002 до 31.08.2020г. е „****“. Определено тази длъжност не
попада в обхвата на чл.2 от НКТП, където са регламентирани професиите и
длъжностите от втора категория труд, поради което и този стаж следва да се
приеме от трета категория труд.
В подкрепа на тези изводи е и приетата по делото СИЕ. От нея се
установява, че към подаване на заявлението за отпускане на пенсия от Ц.Г. през
2017г. същият е имал положен труд от втора категория в размер на 14 години, 8 месеца и 23 дни. Вещото лице е посочило, че положеният труд за
периода от 01.01.2000г. до 22.12.2000г. е от трета категория, както и от трета
категория е трудът полаган във „В.“ АД *** и ЖП С. *** за периода от
10.08.2016г. до 03.02.2017г., и труда полаган в периода след 01.01.2000г. Експертизата
дава заключение, че разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж е приложима по отношение на положения труд от Ц.Г. до
31.12.1999г., като след тази дата разпоредбата е неприложима, неприложима е и
разпоредбата на чл.67 от ПКТП, както и че не попада в обхвата на чл.66 от ПКТП
положеният труд от Г. в Република Г. след 01.01.2000г.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО през
2017 г. могат да се пенсионират лицата работили при условията на втора
категория труд - 15 години, ако имат общ сбор от осигурителен стаж и възраст
100 и навършена възраст 58 години за мъжете. От изложеното по-горе е видно, че
по отношение на Г. към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия
– 16.08.2017г. не са налице предпоставките на тази разпоредба. Той няма 15
години втора категория труд, а общия сбор от осигурителен стаж и възраст не е
100, независимо, че има навършени 59 години, 3 месеца и 6 дни.
Съгласно чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2021 г. мъжете се
пенсионират при навършена възраст 64 г. 04 м. и осигурителен стаж 39 г.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО през 2021 г. право на пенсия се придобива при навършени
66 г. 08 м. и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
С
оглед възрастта на заявителя към датата
на подаване на заявлението през 2021г., не може да се разглежда и хипотеза за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на чл.68 от КСО, тъй като към датата на подаване на
заявлението не е навършил 64г. и 04м. Същият към 31.08.2021г. има навършени
63г. 03 м. и 20 дни.
По така изложените съображения
оспореното решение се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, а жалбата против него следва да бъде
отхвърлена.
При този изход от спора жалбоподателят няма право на деловодни
разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ жалбоподателят дължи заплащане на ТП на НОИ - Враца на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.2350/18.07.2022г. от Ц.П.Г., ЕГН ********** ***, срещу
Решение № 1012-06-134-2/27.06.2022г. на Директора на Териториално поделение на
НОИ- Враца, с което е оставил без уважение жалба с вх. № 1012-06-134/01.06.2022г.
на Г. срещу Разпореждане № 2140-06-1/09.03.2022г. и Разпореждане №
2178-06-81/3/ 06.04.22г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Враца.
ОСЪЖДА Ц.П.Г.,***
да заплати на ТП на НОИ Враца, разноски по делото в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.
АДМ.С Ъ Д И Я: