Р Е Ш Е Н И Е
град София, 26.04.2023 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….…..…… разгледа докладваното от съдия
ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12807
по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение №37883 от 11.02.2020г.,
постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, е
осъден З. "Е." АД, с ЕИК********, да заплати на З. "А.Б." АД, с
ЕИК ********, на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 5651.06
лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено по застраховка "Каско" застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под №0300-17-280-500243 във
връзка с ПТП, реализирано на 26.07.2017г. в град Ямбол,
между лек автомобил
"Форд Фиеста", с
рег.№********, и лек автомобил
"Сеат Ибиза", с рег. №******, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2019г. до
окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен предявения от З. "А.Б." АД, с ЕИК ********,
срещу З. "Е."
АД, с ЕИК********, иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г.
до 28.01.2019г.. С решението е осъден З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, да
заплати на З. "Е." АД, с ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
от 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С определение №20203618
от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав, е отхвърлена
на основание чл.248 от ГПК молбата на З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, за
изменение на решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав,
в частта за разноските.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца
- З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, чрез процесуален
представител адв.С.М., с която се обжалва решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г.
до 28.01.2019г.. Инвокирани са доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон и
събраните по делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Излага се, че неправилно СРС е приел, че ответното дружество не е изпаднал в забава
досежно заплащане на заявеното от ищеца регресно вземане, поради което не дължи
претендираната мораторна лихва за исковия период. Твърди се, че с получената от
ответното дружество покана за плащане на регресното вземане са изпратени всички
доказателства, релевантни за изясняването на застрахователното събитие, като е
спазена разпоредбата на чл.412 от КЗ, предвид на което неправилно СРС е приел,
че към изпратената извънсъдебна покана не е приложен протокол за ПТП, без по
делото да е релевирано оплакване в този смисъл от ответника. Поддържа се още,
че неправилно и в нарушение на чл.146 от ГПК първостепенният съд не е
разпределил доказателствената тежест като не е посочил за всяка от страните по
отношение на кои обстоятелства и факти следва да ангажира доказателства, което респективно
е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, подлежащ на отмяна.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г.
до 28.01.2019г.. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - З. "Е." АД, с ЕИК********,
чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Х., депозира писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.
Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.
Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с изпратената от ищеца
извънсъдебна покана до ответното застрахователно дружество не са приложени
всички доказателства относно посоченото ПТП, което е основание ответникът да не
се произнесе по направеното искане. Сочи се още, че представеният от ищеца двустранен
констативен протокол с рапорт №01015/26.07.2017г. е нечетлив, с лошо качество,
поради което не може да се прецени основателността на претендираното от ищеца
регресно вземане. В тази връзка се е наложило изпращане на писмо до ищеца, с
което е поискан оригинала на съставения протокол за ПТП и поради
непредставянето му ответникът не се е произнесъл по заявената от ищеца регресна
претенция. Твърди се, че в случая е налице забава на кредитора и ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което правилно
първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за заплащане на мораторна лихва,
съответно е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК и макар заявената
претенция за заплащане на регресното вземане да е уважена в пълен размер, то в
полза на ищеца не са присъдени сторените от него разноски, както и изцяло са
възложени в тежест на ищеца претендираните от ответника разноски. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК. В
депозирано становище от 29.03.2022г., както и в съдебно заседание на
30.03.2023г. е наведено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Постъпила е частна жалба от ищеца - З.
"А.Б." АД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител адв.С.М., с която се обжалва определение №20203618
от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав, с което е отхвърлена
на основание чл.248 от ГПК молбата на З."А.Б." АД, с ЕИК ********, за
изменение на решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав,
в частта за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и
законосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на
закона. Твърди се, че неправилен е изводът на СРС, че ответното дружество с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото, тъй като е прието, че неплащането
на регресното вземане се дължи на поведението на ищеца, който с изпратената
покана по чл.412 от КЗ не е представил необходимите документи за преценка на
регресната претенция. Поддържа се, че ответникът не релевира довод в писмения
отговор, че в извънсъдебната процедура по чл.412 от КЗ ищецът не е представил
препис от протокол за ПТП, което да е послужило като основание да не се плати
претендираното регресно вземане. Сочи се, че ответното застрахователно
дружество в изпратеното до ищеца писмо прави искане за представяне на оригинал
от протокол за ПТП, уведомление за щета, опис на щети и фактура, като се
твърди, че в закона при предявяване на регресна претенция няма вменено
задължение за застрахователя, който се е суброгирал в правата на увредения, да
представя на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на деликвента оригинали на тези доказателства. В тази връзка се
твърди, че ответното застрахователно дружество като не е заплатило на ищеца в
дадения срок претендираното регресно вземане е дал повод за завеждане на
делото. Отделно от изложеното се поддържа, че в подадения писмен отговор
ответното застрахователно дружество взема становище в смисъл, че оспорва
заявените искови претенции, т.е. не е налице признание на предявените искове. В
този смисъл се твърди, че в случая липсва основание да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и неправилно първостепенният съд в полза на
ищеца не е присъдил претендираните от него разноски, изчислени съобразно
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното определение и да се измени
решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав,
в частта за разноските, като се уважат исканията, направени в молба от
25.03.2020г., и се присъдят в полза на ищеца претендираните от него разноски, направени
пред СРС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както и се отхвърли
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Претендира сторени разноски в производството по частната жалба
– платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по частната жалба - З. "Е."
АД, с ЕИК********, чрез процесуален представител юрисконсулт
В.К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, тъй като в случая е налице основание да се приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК във вр. с чл.95 от ЗЗД доколкото в
хода на делото се установява, че неизплащането на регресното вземане от
ответника се дължи на поведението на ищеца, които с изпратената извънсъдебна
покана по чл.412 от КЗ не е представил всички необходими документи – липсва
приложен протокол за ПТП, поради което З. "Е."
АД не е могъл да прецени основателността на заявеното
регресно вземане. Поддържа се още, че З. "Е."
АД не е постановил изричен отказ за плащане на
претендираното регресно вземане, а е направил искане до ищеца да представи
всички документи по образуваната преписка-щета с оглед преценка основателността
на претендирания регрес. Излага се, че след като ищецът не е представил
исканите документи, то поради тази причина следва да се приеме, че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и съответно следва да се
приложат нормите на чл.78, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.96, ал.2 от ЗЗД и
разноските, направени от ответника, се възложат в тежест на ищеца. По тези
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение
подадената частна жалба от ищеца. Претендира разноски в производството по
частната жалба – юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от З."А.Б." АД, с ЕИК ********, срещу
З. "Е."
АД, с ЕИК********, при условията на обективно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл.411, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.
С оглед предмета на подадената
въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното
първоинстанционно решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г.
до 28.01.2019г.. Постановеният
съдебен акт в частта, в която е уважен изцяло предявения иск с
правно основание чл.411, изр.2 КЗ като необжалваем е влязъл в сила.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 11.11.2018г. до 28.01.2019г., първостепенният
съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по
безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво
съмнение), че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираното
регресно вземане. Изложени са аргументи, че от доказателствата по делото се
установява, че ищецът с изпратената преди подаването на исковата молба покана
за заплащане на регресната претенция не е представил в приложение към същата
всички документи, удостоверяващи настъпването на твърдяното застрахователно събитие,
а именно не е представил препис от протокола за ПТП, предвид на което
ответникът не е могъл да извърши преценка относно основателността на заявената
претенция. В този смисъл е прието от решаващия съд, че отказът на ответното
застрахователно дружество за изплащане на регресната претенция се явява
законосъобразен и същият не е изпаднал в забава преди подаването на исковата
молба в съда, което обуславя неоснователност на предявената акцесорна претенция
по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Крайните изводи на
СРС за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД са
обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при
правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на решението СРС в обжалваната
част не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е
законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния
закон и въззивният състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
На
първо място следва да се разгледа релевираното във въззивната жалба оплакване
за допуснато процесуално нарушение от СРС досежно неизпълнение на вменените в
нормата на чл.146 от ГПК задължения в частта относно неразпределяне на
доказателствената тежест като не е посочено за всяка от страните по отношение
на кои обстоятелства и факти следва да ангажират доказателства. Въззивният съд
намира, че така
наведеният довод
е неоснователен. Видно от съставения на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140,
ал.3 от ГПК проекто-доклад с определение от закрито съдебно заседание на
28.06.2019г., обявен за окончателен в съдебно заседание на 16.10.2019г., по
отношение на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
първоинстанционният съд ясно и точно е посочил кои са релевантните факти и
обстоятелства, подлежащи на установяване от ищеца в хода на
производството. Независимо от изложеното
и само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че така поддържания от
въззивника-ищец довод за допуснато процесуално нарушение от СРС е без значение
към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава
по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни
са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на
обжалваното решение. В случай, че въззивният съд констатира допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, то това би могло да бъде само
основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но в конкретния
случай не се установява допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, релевирани във въззивната жалба, подадена от ищеца. По горните
аргументи довода на ищеца за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен в
депозираната от него въззивна жалба, се явява неоснователен.
По
отношение на доводите, касаещи материалната незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в оспорената част, съдът приема следното:
В конкретната хипотеза съдът приема, че регресното право на
застрахователното дружество, което е заплатило застрахователно обезщетение и е
встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става изискуемо в момента на
заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като това задължение не е
срочно, поради което по отношение на застрахователя по имуществено застраховане
застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност"
изпада в забава и дължи лихва за забава едва след получаване на покана по аргумент
на чл.378, ал.5, изр.2 от КЗ . Съгласно чл.412 от КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател,
като прилага доказателствата, с които разполага.
В разглеждания случай с писмо рег.№РК-014-28810/31.10.2018г.,
получено от ответното дружество - З. "Е." АД на 31.10.2018г., на основание чл.412, ал.1 от КЗ ищецът
- З."А.Б."
АД е предявил процесната регресна
претенция пред ответното дружество като е приложил следните документи: уведомление за щета,
застрахователна полица "Каско", опис на щети и документ за платено обезщетение, като е
даден 10 дневен срок за плащане, считано от датата на получаване на
извънсъдебната покана. Във връзка с получената извънсъдебна покана е изпратено
уведомление с вх.№310-03-4673/09.11.2018г. от ответното дружество - З. "Е." АД, получено
от ищеца
- З."А.Б."
АД на 09.11.2018г., в което с оглед определяне на основанието и размера на дължимото
застрахователно обезщетение допълнително е поискано да се представят в оригинал
задължително изискуеми документи: протокол за ПТП, уведомление за щета, опис на
щети и фактури. Ищецът, претендиращ плащане, не е ангажирал
доказателства да е представил на ответника
поискания от него протокол за ПТП (независимо дали
в оригинал или копие). Законна
лихва се дължи само при забава, а в забава може да се изпадне от застрахователя
при изтичане на сроковете за произнасяне по претенцията, но при липса на
уважителни причини за неспазването им. Ищецът, чийто е интересът и тежестта, не е доказал да е
представил документ,
удостоверяващ процесното ПТП,
за да насочва претенция към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, както
изисква чл.412, ал.2 КЗ. В случая въззивният
съд намира, че тъй като протоколът за ПТП е необходим документ за определяне на основателността на
претенцията и размера на вредите (в него е удостоверено самото ПТП, описан е механизъм
на ПТП и
увредените части), а задължение на претендиращия е да представи доказателствата, с които разполага (чл.412 КЗ) или с които може да се снабди предварително и
предвид, че не твърди да е уведомил ответника, че не разполага с протокола за ПТП, то следва да се приеме, че ответникът не е изпаднал
в забава по смисъла на чл.84 ЗЗД за
изпълнение на задължението си за регресно
плащане на
застрахователно обезщетение по процесната щета, поради което за
него не е възникнало акцесорното задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата
за исковия период. Предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решението на СРС в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника
– въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК
(изм. и
доп., бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд
определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100
лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при
съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия –
изготвяне на писмен отговор и явяване в едно съдебно заседание. Въззивникът - З."А.Б."
АД следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия - З. "Е." АД разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв..
На следващо място независимо от изхода на спора –
потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част, въззивният съд счита, че
постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските е неправилно и
незаконосъобразно. Подадената частна жалба от ищеца
срещу определение №20203618 от 21.09.2020г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца по
реда на чл.248 от ГПК, за изменение на
постановеното решение в частта за
разноските, е депозирана в законоустановения срок,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, предвид
което нейното разглеждане се явява процесуално допустимо.
Разгледана по същество частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай неправилно СРС е приел, че в
процесната хипотеза са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като е обоснован извода, че ответникът не
е дал повод за завеждане на иска (защото не е бил надлежно поканен от ищеца да
плати доброволно обезщетението и не е отказвал неоснователно плащане преди
предявяване на исковата молба). В
тази връзка е прието от СРС, че в полза на ищеца не
следва да се присъждат претендираните от него разноски, изчислени съобразно
правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, както и разноските, направени от ответника, следва да
се възложат в тежест на ищеца по аргумент на чл.78, ал.3 от ГПК. Настоящият
въззивен състав счита, че така обоснованият от СРС извод за приложението на
нормата на чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК, е неправилен и противоречи на закона. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, за да се възложат разноските по делото в тежест на ищеца, независимо от
обстоятелството, че предявеният главен иск е изцяло уважен, е необходимо при
условията на кумулативност ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал предявения иск. В разглеждания случай не са
налице предпоставките на сочената разпоредба. От
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, защото не е
бил надлежно поканен от ищеца да плати доброволно обезщетението и не е отказвал
неоснователно плащане преди предявяване на исковата молба. От друга страна по делото не е установена
втората кумулативна предпоставка, обуславяща приложението на нормата на чл.78,
ал.2 от ГПК, а именно ответникът да е признал предявените искове. В случая в
подадения писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът чрез процесуален
представител е заявил изрично становище в смисъл, че оспорва предявените
искове. Следователно в случая не е приложима хипотезата на
чл.78, ал.2 от ГПК доколкото не са налице двете кумулативни предпоставки,
посочени в цитираната разпоредба - ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да признае иска. При
това положение и като се изхожда от принципа, че разноски се възлагат в тежест
на страната, неоснователно предизвикала правния спор, и не се възлагат
независимо от изхода на спора на страната, която не е дала повод за завеждане
на делото и която признае иска, разноските, сторени от ищеца, следва да се
възложат на общо основание в тежест на ответника, изчислени съобразно уважената
част на предявените искове (арг. чл.78, ал.1 ГПК),
съответно претендираните от ответника разноски следва да се възложат на ищеца,
изчислени съобразно отхвърлената част на предявените искове (арг. чл.78, ал.3 ГПК).
По горните съображения и след направени изчисления в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски пред СРС,
съгласно приложен списък, които съобразно уважената част на предявените искове
и възлизат на сумата от 1290.23 лв., съответно в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно отхвърлената част
на предявените искове в размер на 2.15 лв. /като при изчисленията се взема
определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за двата иска в
размер на 100 лв./. Следователно първоинстанционното решение в частта на
присъдените в полза на ответника разноски в размер на сумата от 100 лв,
юрисконсултско възнаграждение следва да се измени частично над сумата от 2.15
лв. до присъдения размер от 100 лв.. Подадената от ищеца молба от 25.03.2020г. за
изменение
на решение №37883
от 11.02.2020г. в частта за разноските е основателна и като такава следва да се уважи. Обжалваното определение №20203618
от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав,
с което е отхвърлена на
основание чл.248 от ГПК молбата на З."А.Б."
АД, с ЕИК ********, за изменение на решение
№37883 от 11.02.2020г.,
постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав,
в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено и следва да се измени, съответно допълни първоинстанционното решение в
частта за разноските, както следва: да се присъдят разноски в полза на ищеца в
размер на сумата от 1290.23 лв.,
както и следва да се отмени частично първоинстанционното решение в частта на
присъдените в полза на ответника разноски над сумата от 2.15 лв. до присъдения
размер от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
По разноските, претендирани по частната жалба:
Независимо от изхода на спора по подадената частна жалба
при съобразяване с
актуалната съдебна практика въззивният съд счита, че в производството по чл.248 ГПК, не се дължат съдебни разноски, тъй като то не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция, съответно е и е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебния
акт /в този смисъл е определение №627/18.08.2014г. по ч.гр.д.№696/2014г., ІІІ
Г.О. на ВКС; определение №114/20.05.2016г. по ч.гр.д.№1847/2016г.,
ІІ Г.О. на ВКС; определение №683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г., ІІІ
Г.О. на ВКС и др./. На следващо място присъждането
на разноски в настоящото производство противоречи на същността на института на разноските,
тъй като процесуално право на всяка от страните е да иска изменение и/или
допълнение на акта, постановен на съответната инстанция в частта относно разноските,
без да носи отговорност за направените разноски в
инициираното по нейна молба производство.
Опасността от кумулирането на нови задължения за разноски,
в случай че молбата на страната бъде оставена без уважение, противоречи на целта
на предоставената процесуална възможност за изменение на акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на практика
води до ограничава правото на защита на страните.
С оглед горните съображения, независимо че подадената
частна жалба е основателна, в полза на ищеца не следва да се присъждат претендираните
от него разноски, направени в производството по частната жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА З."А.Б." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на З. "Е." АД, ***; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 във вр.
с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от ищеца - З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител адв.С.М., определение №20203618
от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми
състав,
с което е отхвърлена на
основание чл.248 от ГПК молбата на З."А.Б."
АД, с ЕИК ********, за изменение на решение
№37883 от 11.02.2020г.,
постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав,
в частта за разноските, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав, в ЧАСТТА, в
която е осъден З. "А.Б." АД, с
ЕИК ********, да заплати на З. "Е." АД, с ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК над сумата от 2.15 лв. до присъдения размер от 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
ДОПЪЛВА решение №37883
от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС,
ІІІ Г.О., 87-ми състав, в частта за разноските в следния смисъл:
ОСЪЖДА З. "Е." АД, ***; да
заплати на З."А.Б." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; на правно основание чл.78, ал.1 сумата от 1290.23 лв. /хиляда двеста и деветдесет
лева и 23 ст./, сторени разноски пред първата инстанция, изчислени съобразно
уважената част от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./