№ 708
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов.
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов. Административно
наказателно дело № 20213110203347 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, по
жалба на “ЛИДЕР АМТ“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез управителя
М.В.Д., против НП № 03-013791/ 20.05.2021 год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което в качеството му на работодател е
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лв. на основание чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, като
навежда твърдения както допуснати нарушения на адм.производствените
правила, така и за нарушение на материалния закон (нямало нарушение
защото към момента на проверката в обекта не присъствал техническия
ръководител и нямало кой да представи документите) и моли НП да бъде
отменено.
1
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, не се
явява, представлява се от процесуален представител – адв.П., ВАК. В
пледоарията си по същество счита, че са допуснати нарушения при издаване
на НП, поради които следва да бъде отменено атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ю.к.Н., оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага
становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена
санкцията. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Жалбата е пададена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
През месец януари 2021 год. Е.Н. ( главен инспектор в Д „ИТ“ - Варна)
и Н.И. ( главен инспектор в Д „ИТ“ - Варна) извършили проверка на
въззивното дружество – работодател, във връзка със спазване на трудовото
законодателство. Констатациите от проверката били обективирани в
протокол за извършена проверка № ПР 2100372/ 15.01.2021 год.. С посочения
протокол на въззивното дружество като работодател били дадени писмени
предписания съобразно чл. 404 , ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания
/това под № 3/ било работодателят да държи на разположение на контролните
органи в строителен обект - „сграда със смесено предназначение с
апартаменти, ателиета за творческа дейност, магазини и паркинги“ , находящ
се в гр.Варна, УПИ І, кв.640 , 6-ти м.р., ПИ 10135.2558.143, екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с
разпределението на работното време, съгласно чл. 403а, ал.1 от КТ.
За изпълнение на предписанието бил определен и срок до 01.02.2021
год.
Препис от протокола бил връчен надлежно упълномощено лице на
15.01.2021 год.
2
На 15.04.2021 год. св. М.Д. ( главен инспектор в Д „ИТ“ - Варна) и св.
К.Д. ( главен инспектор в Д „ИТ“ - Варна) извършили повторна проверка в
строителния обект изпълняван от въззивника находящ се в гр.Варна , УПИ І,
кв.640 , 6-ти м.р., ПИ 10135.2558.143 и констатирали, че посоченото по-горе
предписание не е било изпълнено – в обекта не бил наличен , екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с
разпределението на работното време. На място проверяващите се свързали по
телефона със св.А.Л., упълномощено лице от управителя на въззивното
дружество, уведомили го че извършват проверка и го попитали дали в обекта
се съхранява правилника за вътрешния трудов ред. Последният заявил, че на
обекта няма такава документация.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за
извършена проверка № ПР 2112702/ 11.05.2021 год.. Препис от протокола бил
връчен на управителя на дружеството – М.В.Д. на 11.05.2021 год.
На 11.05.2021 год. на въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-
013791/11.05.2021 год., в който е посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Посочено е че нарушението е извършено
на 15.04.2021 год. в строителен обект - „сграда със смесено предназначение с
апартаменти, ателиета за творческа дейност, магазини и паркинги“ , находящ
се в гр.Варна, УПИ І, кв.640 , 6-ти м.р., ПИ 10135.2558.143.
Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството – М.В.Д..
Въз основа на съставения акт АНО издал НП 03 - 013791 от 20.05.2021
год., в което е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата
на чл. 415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две
хиляди и петстотин/ лв.
В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дал
актосъставителя – М.Д.,, св.при съставяне на АУАН –К.Д., които
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от
същата с нужната конкретика и чиито показания съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и кореспондиращи с останалите приложени към
АНП писмени доказателства. По искане на защитата бе разпитан като
свидетел – А.Л., организатор във фирмата жалбоподател, който заявява, че
разговарял с проверяващите по телефона, но не е присъствал на самата
3
проверка, тъй като не е бил изчакан от тях. Свидетелят заявява първоначално,
че е носил документите, а след това, че те са били на обекта. Съдът не
кредитира същите, тъй като не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и са в насока избягване на административно наказателна
отговорност на дружеството в което същия работи.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
показанията на св. Д. и св.Д., протокол за извършена проверка № ПР 2100372/
15.01.2021 год.. и № ПР 2112702/ 11.05.2021 год., призовка на основание чл.
45, ал.1 от АПК и останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на
АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за
описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното
предписание което не е било изпълнено, посочен акта в който същото е било
дадено, налице са дата и място на извършване на нарушението. Допуснати в
хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата
възражения в тази насока. Действително АУАН е бил съставен четиринадесет
дни след проверката на място. Горното обаче по никакъв начин не води до
нарушаване правото на защита на въззивника, още повече, че към тази
момент управителя на фирмата работодател не се е намирал в обекта, а в
закона няма въведено изискване АУАН да се съставя в момента на
констатиране (установяване) на нарушението. Давностния срок за съставяне
на акта е изрично посочен в нормата на чл.34 от ЗАНН и е съответно 3-месеца
от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението
(в общия случай).
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило
нарушението за което е санкционирано.
С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл.
4
415, ал.1 от КТ извършено на 01.11.2017год.
Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство.
Субект на това нарушение може да бъде само лице притежаващо
специално качество, а именно работодател или длъжностно лице, доколкото
адресати на задължителните предписания съгласно чл.404 от КТ могат бъдат
само работодателите или длъжностни лица.
Видно от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така
и гласни доказателства, в протокол от 15.01.2021 год. Е.Н. ( главен инспектор
в Д „ИТ“ - Варна) като контролен орган е дал редица предписания едно от
които /това под №3/ е работодателят да държи на разположение на
контролните органи в строителен обект „сграда със смесено предназначение
с апартаменти, ателиета за творческа дейност, магазини и паркинги“ ,
находящ се в гр.Варна, УПИ І, кв.640 , 6-ти м.р., ПИ 10135.2558.143,
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи свързани с
разпределението на работното време съгласно чл. 403а., ал.1 от КТ. За
изпълнение на това предписание св. Н. е определил и срок за изпълнение до
01.02.2021 год.
В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество има
качеството на работодател.
От друга страна безспорно от показанията на св. Д. и св.Д. се
установява и това, че въззивното дружество работодател не е изпълнило
даденото му предписание /подробно описано по-горе/ в определения от него
срок. Видно от същите при извършената последваща проверка на 15.04.2021
год. (след изтичането на дадения срок) в обекта проверен при предходната
проверка и изрично посочен в дадените предписания, отново не се е намирал
правилник за вътрешния трудов ред. Нещо повече липсата на документа в
офиса е и изрично потвърдено от показанията на св. Д. и св.Д. в хода на
съдебното следствие .
В жалбата си въззивникът оспорва извършването на нарушението като
твърди от една страна, че по време на проверката на обекта нямало негови
работници, а имало такива от други фирми, а от друга сочи, че на обекта не
бил присъствал и представител на дружеството , поради което и е нямало как
5
да бъдат представени документите на проверяващите.
Съдът не споделя това становище на въззивника първо защото
твърдението му категорично се опровергава от показанията на св. Д. и св.Д. .
И второ защото без всякакво значение за обективната съставомерност на
конкретното нарушение е факта дали представител на дружеството /св.А.Л./ е
бил на обекта или не, доколкото предписанието е било документите да се
държат там и да бъдат на разположение на контролните органи и в тежест и
ангажимент на въззивника е било да направи нужната организация в тази
насока така, че контролните органи да имат достъп до тях. Правилникът е
следвало да бъде в офиса и при поискване от страна на контролните органи да
бъде представен без значение от кое лице (управител, оправомощен работник,
технически ръководител или друг такъв).
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът е
извършил нарушението за което е санкциониран и това е доказано по
безспорен и категоричен начин.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като
такова по чл. 415, ал.1 от КТ, доколкото точно тази норма предвижда санкция
за неизпълнение на дадено предписание. Досежно размера на наложеното в
размер над минималния предвиден в закона наказание обаче – имуществена
санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. (при предвидено
наказание от 1 500.00 лв. до 10. 000 лв.) съдът счете, че същият е завишен с
оглед на първо място липсата на каквито и да било данни за извършвани
други нарушения на трудовото законодателство от страна на въззивника
(данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението липсват) и на
следващо място с оглед липсата на каквито и да било изложени от АНО
мотиви досежно размера на наложеното наказание. Счете, че в случая дори
наказание наложено в минимален размер ще постигне в пълнота целите както
на индивидуалната така и на специалната превенция предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали
размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум от 1
500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
Предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
6
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание имуществена санкция от 2 500.00 /две хиляди и
петстотин/ лв. на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.. С оглед направеното
искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
7
делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част
на НП.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени три съдебни
заседания, в които е участвал процесуален представител на Д "ИТ", намира,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение над
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а., ал.
3, вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата
от 48, 00 /четиридесет и осем / лева.
От страна на въззивника до края на устните състезания по делото е
направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът дължи
такова. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира, че и
на “ЛИДЕР АМТ“ ЕООД, ЕИК ********* следва да се присъдят направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представено
пълномощно с отразено плащане на сумата от 600.00 лв., която е съответната
на чл. 18, ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът
намира, че на “ЛИДЕР АМТ“ ЕООД следва да се присъдят направените по
8
делото разноски в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/ лв.,
пропорционално с изменения размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013791 от 20.05.2021
год. на Директора Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, с което на
“ЛИДЕР АМТ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
500.00 /две хиляди и петстотин/ лв. като намалява размера на наказанието на 1
500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА “ЛИДЕР АМТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Варна сумата от 48.00 лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"-гр. Варна да заплати на
“ЛИДЕР АМТ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 240.00 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9